№ 449
гр. Плевен, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Д. Хр. Кирилов Административно наказателно
дело № 20254430200635 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.146 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е въз основа на жалба от адв. Д. Н. З. от АК-Бургас,
пълномощник и процесуален представител на В. Д. З., c ЕГН: ********** от
гр. Плевен, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1772 зз-91 от
27.03.2025 година издадена от Г. М. Г. – **** – **** в Първо РУ-Плевен.
В жалбата се навеждат доводи, че оспорваният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
адмистративно-производствените правила, поради което следва да бъде
отменен с всички последици съгласно закона, както и че обжалваната заповед
противоречи на материално – правни разпоредби и е в драстично
несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни аргументи в тази
насока, посочени в отделни пунктове.
Сочи се, че Заповед рег. №1772зз-91/27.03.2025г. издадена от *** Г. М. Г.
– *** при Първо РУ – Плевен на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадена
въз основа на „предположение“ за наличие на данни за престъпление по чл.
354а, ал.3 от НК, както и, че така твърдените от административния орган
1
„данни за престъпление“ обаче не намират, каквато и да било опора в
обективната действителност, касаещи фактическата обстановка по случая.
Посочва се, че при извършена проверка на 27.03.2025г. в 16.00 часа и личен
обиск по ЗМВР на В. Д. З., ЕГН **********, в същият не са намерени, каквито
и да е вещи, притежаването на които да е забранено от Закона, а още по-малко
такива, свързани с престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. Сочи се, че
посочените в обжалваната заповед „данни“ че В. Д. З. , ЕГН ********** е
„заподозрян“, че държи в себе си наркотични вещества, без надлежно
разрешително“ са формални и нереални, те всъщност представляват опит да
се придаде формална „законност“ на задържането за срок от 24 часа по ЗМВР.
На следващо място се посочва, че издалият обжалваната заповед
административен орган или е дълбоко подведен от някого или преднамерено
си измисля аргументи за подобна „констатация“. Обжалваната заповед
противоречи на целта на закона. Посочено е правното такова - чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР, а като фактическо основание в заповедта не се сочи нито номер на
преписка, нито на досъдебно производство. Процесуалният представител на
жалбоподателя сочи, че в заповедта бланкетно и общо е посочено, че
фактическо основание за задържането е за срок до 24 часа, без да се изложат
дори кратки мотиви, какво обезпечава и налага това задържане, като от това
бланкетно посочване на основанието на задържането не става ясно с какви
конкретни данни е разполагал административният орган, за да задържи
жалбоподателя. Сочи се, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на
материалния закон. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, послужила като
правно основание за издаване на оспорената заповед, регламентира хипотезата
на задържане за срок от 24 часа, при наличие на данни за извършено
престъпление. За да се приложи тази норма, е достатъчно наличието на данни
за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено
именно от задържаното лице. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и
понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 НПК имат различно
съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е
необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление.
Процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че при
налагането на мярката „задържане за 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими
само данни за извършено престъпление, тоест тези данни може да не са
2
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да
се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването
на съответното престъпление. Следва да са налице данни, че конкретното лице
е възможно да е съпричастно към конкретно извършеното престъпление. В
случая данни за евентуална дори съпричастност на жалбоподателя към
деянието, предмет на престъпление не се сочат. На следващо място в
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е посочено, че правомощието за
задържане на лице е при данни за извършено престъпление, а не се предвижда
превантивно задържане за извършване на проверка за това извършило ли е
лице престъпление или не. На следващо място се сочи, че заповедта е
постановена в несъответствие и с целта на закона. Задържането на
жалбоподателя е извършено в нарушение на принципа за съразмерност,
установен в чл. 6 АПК. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5 § 1, б. "с" от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е
приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление, или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление, или укриване след извършване на престъпление. В
конкретния случай задържането не се оправдава от никоя от тези цели.
Самоличността на лицето е била установена и няма данни да се е укривало,
със задържането му не е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Няма данни, също така за опасност от укриване на
жалбоподателя след извършване на проверката по ЗМВР. Със задържането на
жалбоподателя са засегнати правата и законните му интереси в по-голяма
степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се издава актът.
Сочи се, че в обжалваната Заповед не се съдържат основни задължителни
реквизити, липсва разясняване на правото на жалбоподателя да откаже да дава
обяснения, съгласно чл.72 ал.5 от ЗМВР. Липсва декларация, за разясняване на
правата на задържаното лице. Фактически задържаното лице е лишено от
правото му на адвокатска защита още от момента на задържането му.
Обосновава се изводът, че административният орган е издал обжалваната
заповед като не е изяснил напълно фактическата обстановка, касаеща
„предположение“ за наличие на данни „заподозрян че, държи в себе си
наркотични вещества, без надлежно разрешително“- престъпление по чл. 354а,
3
ал.3 от НК.
В заключение се прави искане, с оглед изложеното в жалбата да бъде
отменена Заповед № рег.1772 33-91/ 27.03.2025г. на Г. М. Г. - ***рт - **** в
Първо РУ - Плевен, като неправилна и незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на административно производствените правила, в
противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона.
В съдебно заседание жалбоподателят В. З., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. Д. З. от АК-Бургас. Процесуалният
представител на жалбоподателя В. З., адв. З. поддържа изложените в
депозираната жалба възражения и моли за отмяна на заповедта за задържане
на лице, поради липса на материално правните предпоставки, а именно –
нарушение на материалния закон, ЗМВР.
Ответникът по жалбата – полицейски орган – Г. М. Г. **** при Първо
РЕ-Плевен, към ОДМВР-Плевен, редовно призован, се явява лично и с гл.
юрк. Г. К..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установи по делото, че на 27.03.2025г. в гр. Плевен в 16:00
часа, В. Д. З. е бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР в помещение за
временно задържане на Първо РУ – Плевен, въз основа на Заповед за
задържане на лице рег. № 1772зз-91/27.03.2025г., издадена от ***рт Г. М. Г. –
**** при Първо РУ - Плевен при ОД МВР- Плевен. Жалбоподателят е бил
освободен на 27.03.2025г. в 16:50 часа. Като основание за задържането му е
посочено, че „във връзка с чл.354а, ал.3 от НК (в гр. Плевен, на ул. **** до
**** заподозрян, че държи наркотични вещества – Метамфетамин без
надлежно разрешително“).
Посочените обстоятелства се подкрепят от приложените заверени копия
на обжалваната заповед, Протокол за личен обиск на жалбоподателя УРИ №
****г., Декларация за правата на задържаното лице В. Д. З., Удостоверение
рег.№*** на **** сектор ЧРПО при ОД на МВР-Плевен и длъжностна
характеристика рег. № ****г.
4
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл.149, ал.1 АПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата съдът намира следното:
В случая, от приобщените по делото доказателства, безспорно се
установява, че са били налице данни за извършено престъпление. Тези данни
според съда са напълно достатъчни, за да се направи предположение, че
жалбоподателят има съпричастност към описаното в процесната заповед.
В настоящото производство тези данни се установяват от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Ц.С..
От показанията на свидетеля С. се установява, че сектор „Криминална
полиция“ в Първо РУ на МВР Плевен е получена оперативна информация, че
жалбоподателят В. З. заедно с други три лица, пътуват с таксиметров
автомобил като В. З. пренася в себе си метамфетамини. Това е наложило
свидетелят С. заедно с ответника Г. Г. издал Заповедта за задържане да
открият и последват таксиметровия автомобил. В района на читалище „***“
единият от пътниците в автомобила на име М., след кратко спиране е подал
предмет на лице от женски пол, което го е чакало, след което таксиметровият
автомобил отново е потеглил. По време на следването му, свидетелят С. и
ответникът Г. получили информация от колегите им, че в лицето от женски
пол са открити наркотици. Затова след спирането на автомобила, в който
пътували М.К. и В. З., те им се представили и съобщили на жалбоподателя З.,
че ще го задържат, поради постъпилите данни, че държи вещества забранени
за притежание. З. бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР – Плевен, като
му бил извършен личен обиск, като не били намерени никакви забранени
предмети. Общо задържането му продължило около 40-50 минути.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е
запълнено с правно съдържание термина „данни за извършено престъпление“.
Не са верни твърденията посочени като „Аргументи“ от процесуалния
представител на В. З., адв. Д. З..
5
По пункт 1 от жалбата – Фактическата обстановка по случая се
установява посредством показанията на свидетеля Ц.С., която фактическа
обстановка не е оборена, за да се твърди от адв. З., че „данните за
престъпление не намират опора в обективната действителност“.
По пункт 2 – Обстоятелството, че във В. З. не са открити забранени за
притежаване вещества, не изключва правото на органите на МВР, същият да
бъде задържан при наличието на данни за държане на наркотични вещества –
метамфетамин без надлежно разрешително, както е посочено и в Заповедта за
задържане.
Твърдението в пункт 3, че „данните са формални и нереални“ са в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка, посредством
показанията на свидетеля С. за получен сигнал.
Твърденията по пункт 4 са недоказани.
По пункт 5, съдът изложи своите съждения:
Оспорената Заповед за задържане на лице представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1от АПК и като такъв подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 АПК. При проверката, освен на основанията, посочени
от оспорващия заповедта за задържане, съдът следва да прецени актът издаден
ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона.
При служебно извършената проверка от външна страна, съдът намира,
че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от
ЗМВР, съгласно представените по делото Удостоверение рег.№****г. на ****
сектор ЧРПО при ОД на МВР-Плевен, удостоверяващо заеманата от издателя
на заповедта длъжност – **** в Сектор „Криминална полиция“ към Първо
РУ- Плевен при ОД на МВР - Плевен, ведно с Длъжностна характеристика на
съответната длъжност, в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР компетентност. Спазени са и процедурните правила при издаване
на атакуваната заповед. Същата е издадена в писмена форма съгласно
изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР и видно от отбелязването в самата
заповед, на задържаното лице са разяснени правата по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6,
чл.73 от ЗМВР. В обжалваната заповед за задържане са посочени и
6
задължителните реквизити, уредени в чл.74, ал.2 ЗМВР – името, длъжността и
местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на
задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл.72, ал.3-6
от ЗМВР. На задържаното лице е връчен екземпляр от заповедта.
Задържането на лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не
по- дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява
характерът на престъплението.
За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно
данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да
бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“
по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление,
тоест тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице
има съпричастност към извършването на съответното престъпление.
7
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че
лицето е извършило нарушение или престъпление, а не да му е повдигнато
обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно
производство. Преценката дали тези данни осъществяват състав на
престъпление по НК се прави на по-късен етап и то не от полицейските
органи, постановили задържането, а от разследващите такива. Посочването на
конкретната форма на изпълнителното деяние и квалификацията според
съответното предложение от фактическия състав на деянието също не е
дължимо от полицейския орган. Точната /прецизирана/ правна квалификация
е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за
престъпление, извършено на територията на Репуб***а България – прокурора
/чл. 46, ал. 1 от НПК/.
Поради това задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено
в закона основание. Съществувала е необходимост от задържането на
жалбоподателя в името на обществения интерес, който е следвало да бъде
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Правомощието
на органа да наложи мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е упражнено
законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки.
Следва да се отбележи, че принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ може да се прилага единствено и само, ако е
съобразена с основните принципи на правото, включително и с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. В този смисъл, спазен е и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ не е
санкция, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка,
неутрализираща възникналата пречка или опасност. Заповедта за задържане е
мотивирана чрез посочване на нормата на чл.354а, ал.3 от НК ( в гр. Плевен,
на ул. “****“ до **** заподозрян, че държи наркотични вещества –
Метамфетамин без надлежно разрешително). Неоснователно се явява обаче
наведеното с жалбата твърдение за съществено процесуално нарушение, като
не са ограничени процесуалните права на адресата на заповедта З..
8
В настоящия случай, задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа е
оправдано, защото към момента на издаването на заповедта ответникът Г. Г.
***рт – *** в Първо РУ на МВР-Плевен, е съобразил наличните към този
момент данни за притежание на наркотични вещества от В. З..
Задържането фактически е започнало от момента на изявлението на
полицейския орган, че жалбоподателят е задържан и е предприето
ограничаване на правото му на свободно предвижване, чрез отвеждането му в
Първо РУ – Плевен. Съгласно чл.13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари
2015 г., срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от
момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като
точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на
нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в
изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от
служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно
за изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане
е била налице необходимост от задържането и отвеждането на лицето в
районното управление, където е била оформена обжалваната заповед.
Изискванията относно информирането на задържаното лице, както
съгласно КЗПЧОС, така и съгласно българското законодателство /чл.74, ал.2,
т.2 от ЗМВР/ в действителност са били изпълнени и то в съвсем разумно
кратък срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до
фактическото си приключване, отразено в разписката за освобождаването към
обжалваната заповед, е имало своето основание, както вече бе посочено и от
гледна точка на превенция от извършване на престъпление от страна на
задържания.
Тук следва да се подчертае и факта, че проверката е извършена по повод
сигнал за държане на наркотични вещества – метамфетамин, който факт е
релевантен за законосъобразността на задържането, а не това дали лицето
действително е извършило престъпление или не, който въпрос следва да се
реши в рамките на друго производство. Обстоятелството, че във В. З. не са
открити забранени за държане вещества не означава, че не са съществували
визираните в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР данни за извършено престъпление,
непосредствено възприети от страна на полицейските служители.
По пункт 6 – Не е вярно твърдението, че липсва разясняване на правото
9
на жалбоподателя да откаже да дава обяснения съгласно чл.72 , ал.5 от ЗМВР.
Видно от Заповедта приложена на л.7 от делото на задържаното лицето са
разяснени правата по чл.72, включително и по ал.5 ат ЗМВР, за
удостоверяване на което той е положил подписа си.
По пункт 7 – Не е вярно твърдението, че липсва декларация за
разясняване правата на задържано лице. Декларацията е приложена на л.9-
л.12 от делото в заверено копие, като е саморъчно попълнена от задържания В.
З., което не се оспорва в съдебно заседание.
По пункт 8 – не е вярно твърдението, че задържаното лице е лишено от
право на адвокатска защита още от момента на задържането му. Това му право
му е известно, защото това не е първото задържане на В. З., а и видно от
приложената заповед, това му право е изписано, както цифром, така и словом
в заповедта за задържане.
При извършената цялостна и служебна проверка, по аргументите от
чл.314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът не установи каквито и да било
основания за незаконност на процесното задържане. Поради това, настоящият
състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, респективно същата съответства на целта на закона, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. З., ЕГН: ********** от гр. Плевен против
Заповед за задържане на лице рег.№ 1772зз-91/27.03.2025 година, издадена от
*** Г. М. Г. – **** при Първо РУ – Плевен, към ОД на МВР – гр. Плевен, с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането на
жалбоподателя В. З. за срок до 24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10