Решение по дело №1301/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………../……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

въззивно гражданско дело № 1301 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 37956/19.12.2019 г., подадена от К.Б.Б., чрез адв. М.П., с искане да бъде допълнено и изменено в частта за разноските Решение № 1436/04.12.2019 г. по настоящото дело.

В молбата се излагат съображения, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху всяко просрочено задължение за месечна издръжка, както и не е присъдил разноски в полза на молителя за първоинстанционното разглеждане на делото.

Насрещната страна Б.Б.И. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от К.Б.Б. срещу Решение № 2269/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от същия искове срещу Б.Б.И. с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК.

С Решение № 1436/04.12.2019 г. съставът на Варненски окръжен съд е отменено Решение № 2269/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, в частта, с което се отхвърля предявения от К.Б.Б. срещу Б.Б.И., иск за осъждане на ответника да заплаща на ищеца, който е пълнолетен и учи редовно в учебно заведение, месечна издръжка в размер на 400,00 лева, с падеж 1-во число на месеца за който е дължима, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г, докато учи, или до навършване на 25 годишна възраст, като неоснователен, и вместо него е постановено осъждане на Б.Б.И. иск да заплаща на К.Б.Б., който е пълнолетен и учи редовно в учебно заведение, месечна издръжка в размер на 150 лева, с падеж 1-во число на месеца за който е дължима, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г, докато учи, или до навършване на 25 годишна възраст, като  отхвърля иска за разликата над 150 лева до 400 лева, като неоснователен. Въззивният съд е потвърдил Решение № 2269/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, в частта с което се отхвърля предявения от К.Б.Б. срещу Б.Б.И. иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 3212,90 лева, представляваща издръжка за минало време, считано от 01.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба - 10.12.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението си въззивният съд е присъдил в полза на К.Б.Б. разноски в размер на 300 лева.

Искането по чл. 250 от ГПК е заявено в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно, по следните съображения:

Когато постановеното от съда решение не обхваща целия спорен предмет и в него липса формирана воля на съда относно допълнителните искания на страната, каквото е и искането за присъждане на законна лихва, то е непълно и може да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК.

В настоящия случай, производството по делото е образувано по искови претенции на К.Б.Б. срещу Б.Б.И. с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК. В исковата молба е отправено искане ответника да бъде осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

С постановеното по делото Решение № 1436/04.12.2019 г., въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на лихва, която при уважаване на иска и при съответното сезиране се дължи, като акцесорна последица от осъдителното решение в полза на ищеца. Налице е хипотезата на непълно решение, което следва да бъде допълнено на основание чл. 250 от ГПК.

Искането по чл. 248 от ГПК е заявено в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

При постановяването на решението си, въззивният съд е присъдил разноски в полза на въззивника (ищеца), съобразно правилото на чл. 78 от ГПК. Съдът е съобразил направените от същия разноски, възлизащи в размер на 300 лева пред първата инстанция и 300 лева пред въззивната инстанция, като е присъдил сума, съразмерно на уважената част от исковете. Неоснователни са доводите в молбата, че не са присъдени разноски за първоинстанционното производство.

По изложените съображения, не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съставът на ВОС

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 от ГПК, Решение № 1436/04.12.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1301/2019 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Б.Б.И., ЕГН ********** да заплаща на К.Б.Б., ЕГН **********, законна лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от датата на падежа й до окончателното изплащане.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 37956/19.12.2019 г., подадена от К.Б.Б., чрез адв. М.П., в частта, с която е отправено искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 1436/04.12.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1301/2019 г. по описа на ВОС.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.