Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261075 13.08.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, 54 – ти граждански състав
на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Евгени Узунов
Секретар:
Светлана Тонева
Като разгледа докладваното от съдията Е. Узунов
гражданско дело № 230 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М. - Т.– управител, с
пълномощник: адвокат Г. И.Х. срещу А.И.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
От съда се иска
постановяване на решение, въз основа на което да
се приеме за установено, че ответникът А.И.И., ЕГН********** дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* сумите както следва:
сумата 21 987, 80 лева /двадесет и една хиляди,
деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
главница,
сумата 1942, 26 лева /хиляда деветстотин четиридесет
и два лева, двадесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.04.2019 година до 12.03.2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 21 987, 80 лева /двадесет и една хиляди,
деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.09.2020 година
до окончателното й плащане.
Претендират се
разноските, направени в хода на заповедното производство на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2013
година е сключен договор за
потребителски кредит потребителски кредит от № ***от 29.08.2013 година, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и А.И.И. за сума в размер от 21 987,
80 лева с уговорени ГЛП 12,99 % и ГПР 15,20 %.
Кредитиполучателят следвало да върне кредита в периода от 01.09.2013
година – 01.08.2018 година на месечни погасителни вноски, всяка в размер от
500, 23 лева.
На 27.04.2015 година е
сключен договор за цесия, с който
вземанията по договора са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е
уведомен. В исковата молба е посочено още, че до момента задълженията не
са погасени.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В месечния срок не е
постъпил писмен отговор от ответната страна. На 10.05.2021г. е постъпила молба
от ответника, в която се иска да му бъде предоставена правна помощ поради
влошено здравословно състояние, вследствие на вродено заболяване – генетична
мутация, която молба е уважена от съда и на
основание чл. 95 ГПК във вр, с чл. 25 и чл. 23, ал.3 от Закона за правната
помощ е назначен особен представител на ответника.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника прави възражение за изтекла давност на вземането.
Твърди, че по делото няма данни кога е платена сумата по кредита и как е
усвоена от ответника. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.10,
ал.1 от ЗПК. Твърди, че ответникът не е бил осведомен за цесията по надлежния
ред, тъй като уведомителните писма са изпратени от лице, за което не е
доказано, че представлява ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се установява от събраните писмени
доказателства, че
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и А.И.И.
е сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит №***от 29.08.2013г.,
съгласно който банката е предоставила на ответника паричен заем в размер на 20
000 лева за текущи нужди, а ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно
с начислените лихви в уговорените в договора срокове. Крайният срок за
погасяване на кредита е до 01.08.2018г. Погасяването на кредита, включително
дължимите лихви, става на месечни вноски, посочени като брой и размер в
погасителния план, приложен по делото.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2015г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на цесионера чрез цесия вземанията
си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, като вземанията са
описани в списък – Приложение 1. По повод издадено съдебно удостоверение
„Уникредит Булбанк” АД потвърждава съответствието между номер на договора за
кредит и посочения кредитен контракт. Видно от Приложението в предмета на
прехвърлените с договора за цесия вземания фигурира ответникът А.И.И.. Представено
е потвърждение за извършената цесия на парични задължения на основание чл. 99
от ЗЗД. Представено е пълномощно с което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
упълномощава Райна Миткова-Тодорова, представляващ „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да
уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД всички длъжници,по всички вземания, които са цедирани с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2015г. Представено е и
пълномощно, с което Р.И.М. - Т. упълномощава К.Д.и Д.С.с правото да уведомят
всички длъжници за прехвърлянето на съответните вземания съгласно договорите за
прехвърляне на вземания. С исковата молба е представено и уведомление
с изх. № МА 00345897/25.10.2016г., отправено до ответника, съгласно което
пълномощникът К.Д.уведомява длъжника, че на основание договор за прехвърляне на
парично вземане (цесия) от 24.07.2015г. задължението му към първоначалния
кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и същото дружество е станало вече негов
кредитор, както и че дължимата по договора за заем сума следва да бъде
заплатена по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Уведомлението е изпратено до ответника
и съдържа изписани неговите имена, подпис и датата 25.10.2016г, на която е
уведомен за прехвърляне на вземането.
От приложеното по делото
ч.гр.д. № 6518/2020г. по описа на БРС е видно, че съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 260530/23.10.2020г., с която
е разпоредил длъжникът А.И.И. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД
сумата от 21 987,80 лева главница, сумата от 1942,26 лева лихва за забава
за периода от 30.04.2019г. до 12.03.2020г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
сумата. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, във връзка с което в дадения на
заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира и
възприема заключението на експертизата, тъй като същото е подробно, обективно и
обосновано. Вещото лице е посочило, че съгласно представеното на експертизата
от „Уникредит Булбанк“ АД платежно нареждане от 29.07.2013г. по сметката на А.И.И.
с IBAN *** размер на 20 000 лв. с посочено основание
„паричен заем 12229946 ЕГН **********“. Съгласно представена на експертизата Справка за
движение по кредит №12229946 към 28.06.2021г. по кредита са отразени платени
суми в общ размер на 2557,38 лв. отнесени за погасяване на главница,
възнаградителна лихва и лихва за просрочие. С Анекс №1522177/07.07.2014г. към
договора за кредит е установено, че остатъкът по дълга е в размер на
21 981,05 лв., включващи главница и лихва. Договорено е изплащането да
стане на 66 месечни вноски. Приложен е погасителен план с главница от
21 981,05 и общо дължима сума 31 434,60 лв. Съгласно представената на
експертизата Справка за движение по кредит №1522177, по кредита са отразени
платени суми в общ размер на 450,70 отнесени за погасяване на главница,
възнаградителна лихва и лихва за просрочие. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.09.2020г., по кредита е
останала неизплатена главница от 21 689,91 лв., а законната лихва върху
нея изчислена за претендирания период от 30.04.2019г. до 12.03.2020г. възлиза
на 1 916,10 лв. При така
обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира
предявения иск за частично основателен.
За
да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи
наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за банков кредит, че „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и
забавата на ответника да заплати същата. Следвало е да установи и прехвърляне
на вземането от стария кредитор в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ с договор за
цесия от 27.04.2015г., както и уведомлението до длъжника от цедента за сключените
договори за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил изцяло вноските по договора.
Ищецът съумя да проведе пълно и
главно доказване на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно
установено, че на 28.03.2012г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и А.И.И. са сключили валиден
договор за потребителски кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на
иска – съществуване на договорно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и А.И.И., цитирано в исковата молба, и
неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да
върне заемната сума в срок до 01.08.2019г. Вещото лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза е посочило размера на усвоената по договора
сума – 20 000 лева. Неизплатената главница според експерта възлиза на 21 689,91 лв., поради което следва да се приеме, че
към датата на приключване събирането на доказателствата задължението е в този
размер. Т.е. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради
което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично
задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока уговорен в
договора. Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на
ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск за главница следва да бъде уважен частично, а именно в размер
на 21 689,91 лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, а в останалата му част искът за
главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основателна
се явява и претенцията за законна лихва до размера на 1 916,10 лева, дължима за периода
от 30.04.2019г. до 12.03.2020г., а в останалата му част искът за законна лихва
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е
възражението на ответника, а именно, че вземането на ищеца е погасено по
давност, тъй като в случая приложение намира общата 5-годишна погасителна
давност, а вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, което е било прехвърлено на ищеца, е станало изискуемо с настъпване на
крайния падеж по договора за кредит – на 01.01.2020 г., съответно погасителната
давност по отношение на това вземане не е изтекла.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
потребителският кредит е недействителен, тъй като е в нарушение на чл. 10, ал.1
от ЗПК. В този смисъл, следва да се отбележи, че договорът за отпускане на
потребителски паричен кредит №***е сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД на 29.08.2013г., като към
тази дата разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК не са били приложими. В § 13 от
ПЗР на ЗПК изрично е уредено правилото, че разпоредбите на ЗПК – ДВ, бр.
35/2014 г., не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на
влизането му в сила.
Съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни
разноски в размер на 1123,50 лева в
настоящото производство, както и направените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 827,48 лева, съответни на уважената част
от иска.
По
искане на ответника съдът му предостави правна помощ под формата на процесуално
представителство. В този смисъл към настоящия момент не е ясно какво
възнаграждение ще бъде определено и изплатено на адв. Т.М. от НБПП, поради
което и разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, не следва да се
възлагат в тежест на ищеца съобразно отхвърлената част от иска.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.И.И. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М. - Т., сумата от 21 689,91 лева (двадесет и една хиляди шестстотин осемдесет и девет
лева и деветдесет и една стотинки) главница по договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №***от 29.07.2013г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като вземането на
банката е прехвърлено на кредитора в настоящото производство - ищеца с договор
за цесия от 27.04.2015г., сумата от 1 916,10
лева (хиляда деветстотин и шестнадесет лева и десет
стотинки) представляваща законна лихва дължима за периода от 30.04.2019г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.09.2020г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 260530/23.10.2020г. по ч. гр. д. № 6518/2020г. на БсРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 21987,80 лева и иска за законна лихва над
уважения размер до пълния предявен размер от 1942,26 лева и за периода 30.04.2019г.
до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков
- Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М.
- Т., сумата от 1950,98 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ