№ 10145
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110130538 по описа за 2021 година
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца "Д.З. неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил
1111, ищцовото дружество изплатило по щета № 1111г. застрахователно обезщетение в
размер на 1 011,19 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 28.01.2017г. в гр. София на околовръсте нпът.
Посочва се, че според съставения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за
проишествието е водачът, управлявал автомобил „1111, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил
„1111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 100 лв, представляваща част от
неплатения остатък (целия в размер на 250,61 лв) от сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № 1111г. за
имуществените вреди на автомобил 1111, причинени при реализираното на 28.01.2017г. в
гр. София на околовръстен път пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни
разноски.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. В заседанието на 12.05.2023г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил
представител на ищеца.
Ответникът – Е оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер според
1
изявлението на пълномощника му в депозирания на 16.07.2021г. отговор на исковата молба.
Твърди се, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 775,58 лева по процесната щета ,
но това плащане е без правно основание. Оспорват се : механизма на процесното ПТП;
наличието на виновно поведение на водача на автомобил „1111; съществуването на
причинно-следствена връзка мужду ПТП-то и вредите по автомобил 1111, както и размера
на иска за обезщетение. Обосновава се становище , че причина за процесното ПТП са
действията и бездействията на С.О. като собственик и отговорник за поддръжката на
пътното платно , чиято неравност е предизвикала откъсване на гумата на автомобил „1111,
която е ударила другия автомобил 1111 и му е нанесла щети. Отбелязва се, че в случаите на
нанасяне на щета от удар от парчета от спукана гума не са сред покриваните
застрахователни рискове съгласно Общите условия на застрахователя, поради което
плащането на застрахователната сума не води до суброгиране на застрахователя в правото
на увреденото лице.Сочат се дводи за завишен размер на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска, като изрично в заседанието на 11.03.2022г. пълномощникът на
ответника е посочил , че извънсъдебното плащане от ответника на ищеца не е признание на
иска по основание. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г. юрисконсулт на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Подпомагащата страна – С.О. (конституирана на основание чл.219 ГПК с
протоколно определение , постановено в заседанието на 11.03.2022г. по искане на ответната
страна– б.с.) оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според
изявлението на пълномощника й в депозираното на 21.04.2022г. писмено
становище.Посочва се , че поддръжката на различни участъци на Околовръстен път е
разпределена между С.О. и Агенция „Пътна инфраструктура”, като в конкретния случай
поради липса на яснота относно точното място на ПТП-то не може да се установи коя от
двете отговаря за състоянието на пътното платно, както и да се представят доказателства за
състоянието на пътя в съответния участък в деня на ПТП-то. Сочат се доводи за липса на
надлежни доказателства за неравности на пътното платно и за точните причини за
процесното ПТП, като единственото доказателство - двустранния констативен протокол за
ПТП е съставен единствено въз основа на показанията на водачите на МПС- участвали
впроишествието , без на мястото на произшествието да е имало свидетели. Твърди се, че
водачът на автомобил „1111 не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка.
В хода на съдебното производство пълномощникът на подпомагащата страна
поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г.
юрисконсулт на подпомагащата страна е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
2
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент-водача на автомобил „1111 или собственика на същия автомобил
към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „1111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
18.01.2017г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „1111 .
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.
3
Плащането на сумата от 775,58 лв от ответника на ищеца (за което по делото също
не са представени надлежни доказателства-б.с.) не доказва съществуването на
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобил „1111 между ответното дружество и собственика на
автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.411,изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
изразяващи се в платените от него депозити за основната и за повторната съдебни авто-
технически екеспертизи (общо 270 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от "Д.З."АД, ЕИК: 111, гр.София,
4
бул.11 против Е АД, ЕИК: 111 гр.София, бул."111, осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ за
осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска
"Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „1111 да заплати на ищцовото
дружество сумата от 100 лв (сто лева), представляваща част от неплатения остатък (целия
в размер на 250,61 лв) от сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по
риск "Каско на МПС" по щета № 1111г. за имуществените вреди на автомобил 1111,
причинени при реализираното на 28.01.2017г. в гр. София на околовръстен път пътно-
транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА "Д.З."АД, ЕИК: 111, гр.София, бул.11 ДА ЗАПЛАТИ на Е АД, ЕИК: 111
гр.София, бул."111, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 270 лв (двеста и седемдесет
лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платените от
него депозити за основната и за повторната съдебни авто-технически експертизи, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща
полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна С.О., ЕИК: 111,
гр.София, ул. 111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5