№ 21592
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110116902 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. Г. Г., със съдебен адрес в гр.
София против Ю. И. С., Р. Л. М. и Р. Л. С., всички от гр. София, в която твърди, че е
собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на притежаваната
приживе от ... С., бивш нейн съпруг по силата на граждански брак, прекратен на 20.05.2009
г., на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот XVII-2273
(седемнадесети, отреден за имот планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и три)
от кв. 126 б (сто двадесет и шест „б“, по плана на гр. София. м. ’’Витоша - ВЕЦ - Симеоново
- обслужващи обекти на Околовръстен път”, одобрен със Заповед № РД-09-50-832/01.08.2005
г., с площ от 550 (петстотин и петдесет) кв.м., при граници: улица, УПИ V-2215 (пети,
отреден за имот планоснимачен номер две хиляди двеста и петнадесет), УПИ VI-1465, 2204,
2214 (шести, отреден за имоти с планоснимачни номера хиляда четиристотин шестдесет и
пет, две хиляди двеста и четири и две хиляди двеста и четиринадесет), УПИ IV-2274
(четвърти, отреден за имот планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и четири) и
тупик, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 15-
156771/19.12.2012 г., издадена от СГКК - гр. София, е заснет като Поземлен имот с
идентификатор ... (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
деветстотин седемдесет и едно, точка, три хиляди сто осемдесет и две), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица),
одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителен директор на СГКК; последно
изменение със Заповед № 18-13-189 от 22.10.2014 г. на Началник на СГКК - София, с адрес
на поземления имот: град София, район „... - Ботаническа градина; с площ: 538 (петстотин
тридесет и осем) квадратни метра; с трайно предназначение на територията - Урбанизирана;
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; номер по предходен план - квартал: 126
Б, парцел: XVII-2273-част, при съседи: имоти с идентификатори: ... (шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, тридесет
и девет), ....1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин
седемдесет и едно, точка, три хиляди сто осемдесет и едно), ... (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, три хиляди сто и
шест) и ...(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин
седемдесет и едно, точка, хиляда сто деветдесет и три). Твърдяното основание за
собствеността е придобивна давност за периода от 24.06.2009 г. – 24.06.2019 г. Твърди, че
ответниците са се облагодетелствали от отказите от наследството от .. С.. Иска съда да
установи спрямо ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот за
1
частта на наследодателя на ответниците. Правният си интерес извежда от оспорването на
собствеността й от страна на ответниците. Представя писмени доказателства, чието
приемане се иска и иска изслушване на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на фактическите й твърдения.
Ответниците Ю. И. С., Р. Л. М. и Р. Л. С., всички със съд. адрес в гр. София, са
депозирали отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Считат, че
исковете са неоснователни. Твърдят, че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху
имота, тъй като живее в Гърция, като дори е предлагала на ответниците да й предоставят
пълномощно, за да продаде процесния имот. Заявяват, че са владели 1/2 ид.ч. от имота през
целия процесен период. Твърдят, че направените от тях откази от наследството на ... С. са
нищожни, тъй като с конклудентни действия са приели наследството. Правят
доказателствени искания за даване на възможност за представяне на писмени доказателства,
допускане на СТЕ, издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Гранична
полиция за пътуванията на ищцата извън границата на страната, както и двама свидетели,
при режим на довеждане за установяване на фактическите им твърдения.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75,
том LLXXIII, дело № 24706/1995 г. на нотариус ..., 1-ви Нотариус при Софийски районен
съд, се установява, че на 20.12.1995 г. ищцата М. Г. Г. е придобила 621/1821 /шестстотин
двадесет и едно върху хиляда осемстотин двадесет и едно/ идеални части от следния
недвижим имот: Неурегулирано, празно дворно място, находящо се в гр. София, кв.
“Драгалевци”, местността “Ботаническа градина” /Могилата/, цялото с площ 1821 /хиляда
осемстотин двадесет и един/ кв.м., съставляващо имот пл. № 1188 /хиляда сто осемдесет и
осем/ по новия кадастрален план на гр. София от 1994 г., стар пл. № 550/ /петстотин и
петдесет/ по стария кадастрален план на гр. София от 1950 г., и е нанесен в кадастрални
листове № 663 /шестстотин шестдесет и три/ и № 682 /шестстотин осемдесет и две/, при
съседи: ..в, ... ..в, ... С. и братя ..., по силата на сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в посочения нотариален акт.
По делото е приет протокол от проведено открито съдебно заседание на 25.06.2007 г.
по гр.д. № 24575/2006 г. по описа на СРС, ГК, 65-ти състав, видно от който с протоколно
определение от същата дата съдът е одобрил постигната между страните /ищца ... и
ответници М. Г. и .. С./ съдебна спогодба, както следва: I. ...., с ЕГН **********, в
качеството й на собственик на 1200/1821 /хиляда и двеста върху хиляда осемстотин двадесет
и едно/ идеални части от неурегулиран незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София,
квартал Драгалевци, местност “Ботаническа градина” /Могилата/, район “Витоша”, целият
имот с площ по нотариален акт 1821 /хиляда осемстотин двадесет и един/ кв. метра, а по
скица – с площ от 1800 /хиляда и осемстотин/ кв. метра, съставляващ имот с пл. № 1188
/хиляда сто осемдесет и осем/ по новия кадастрален план на гр. София от 1994 г., нанесен в
кадастрални листове № 663 и 682, при съседи по нотариални актове: ..в, ... ..в, ... С. и братя
..., получава в дял и става изключителен собственик на отредения за тези идеални части
съгласно утвърдена регулация парцел IV /четири/ № 2274 /две хиляди двеста седемдесет и
четири/ с площ от 1170 /хиляда сто и седемдесет/ квадратни метра по скица: при граници
съгласно скица: парцел III /трети/ пл. № 1449 /хиляда четиристотин четиридесет и девет/,
парцел XIII /тринадесети/ пл. № 1563 /хиляда петстотин шестдесет и три/, парцел XII
/дванадесети/ пл. № 1664 /хиляда шестстотин шестдесет и четири/, парцел VI /шести/ пл. №
2214 /две хиляда двеста и четиринадесет/, пл. № 2204 /две хиляди двеста и четири/ и пл. №
1465 /хиляда четиристотин шестдесет и пет/ и парцел XVII /седемнадесети/ пл. № 2273 /две
хиляди двеста седемдесет и три/ и тупик. II. М. Г. Г.-С. с ЕГН ********** и съпругът й ... С.
с ЕГН **********, в качеството им на собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на 621/1821 /шестстотин двадесет и една върху хиляда осемстотин двадесет и една/
идеални части от неурегулиран незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, квартал
Драгалевци, местност “Ботаническа градина” /Могилата/, район “Витоша”, целият имот с
площ по нотариален акт 1821 /хиляда осемстотин двадесет и един/ кв. метра, а по скица – с
площ от 1800 /хиляда и осемстотин/ кв. метра, съставляващ имот с пл. № 1188 /хиляда сто
осемдесет и осем/ по новия кадастрален план на гр. София от 1994 г., нанесен в кадастрални
листове № 663 и 682, при съседи по нотариални актове: ..в, ... ..в, ... С. и братя ..., получават
в дял и стават изключителни собственици на отредения за тези идеални части съгласно
утвърдена регулация парцел XVII /седемнадесети/ пл. № 2273 /две хиляди двеста седемдесет
2
и три/ с площ от 550 /петстотин и петдесет/ кв.м., по скица, при граници съгласно скица:
улица, парцел IV /четвърти/ пл. № 2274 /две хиляди двеста седемдесет и четири/, парцел VI
/шести/ пл. № 2214 /две хиляда двеста и четиринадесет/, пл. № 2204 /две хиляди двеста и
четири/ и пл. № 1465 /хиляда четиристотин шестдесет и пет/ и парцел V /пети/ пл. № 2215
/две хиляди двеста и петнадесет/ и тупик. Установява се, че страните са заявили, че са
съгласни със спогодбата, както и че окончателно уреждат своите отношения във връзка с
процесния свой съсобствен недвижим имот, както и че нямат други спорове и претенции във
връзка с него един към друг. Определението е влязло в законна сила на 02.07.2007 г.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., дело № 1354/2007 г.
на нотариус ..., вписан под рег. № 065 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията под акт № 5, том ...
дело № 50807, вх. рег. № ... г., на 09.10.2007 г. ищцата М. Г. Г.-С. и ... С. са признати за
собственици на недвижим имот, придобит по време на брака им чрез покупко-продажба на
името на М. Г. Г. и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност, след
извършване на делба, а именно: Урегулиран поземлен имот XVII-2273 /седемнадесети,
отреден за имот планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и три/ от кв. 126 б /сто
двадесет и шест “б”/ по плана на гр. София, м. “Витоша-ВЕЦ-Симеоново-обсл. обекти на
Околовръстен път”, одобрен със Заповед № РД-09-50-832/01.08.2005 г., с площ от 550 кв.м.
/петстотин и петдесет квадратни метра/, при граници: улица, УПИ V-2215 /пети, отреден за
имот планоснимачен номер две хиляди двеста и петнадесет/, УПИ VI-1465, 2204, 2214
/шести, отреден за имоти планоснимачни номера хиляда четиристотин шестдесет и пет, две
хиляди двеста и четири и две хиляди двеста и четиринадесет/, УПИ IV-2274 /четвърти,
отреден за имот планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и четири/ и тупик.
По делото е прието заверено копие на решение от 20.05.2009 г., постановено по гр.д.
№ 3961/2007 г. по описа на СРС, 87 състав, влязло в сила на 24.06.2009 г., с което е
прекратен бракът между ищцата М. Г. Г.-С. с ЕГН ********** и ... С. с ЕГН **********,
сключен на 16.09.1990 г. с акт № 1091 на община Столична, район “Красно село” – гр.
София, като дълбоко и непоправимо разстроен. Видно от представеното решение съдът е
обявил, че вина за разстройството на брака има мъжът, като е постановил, че семейното
жилище, находящо се в гр. София, ...., собственост на трето лице, се предоставя за ползване
на М. Г. Г.-С., както и че след развода жената ще носи предбрачното фамилно име – Г..
Прието е удостоверение, издадено от Столична община, район “Витоша”, на М. Г. Г.,
ЕГН **********, по молба-декларация с вх. рег. № ... г., чрез извършване на обстоятелствена
проверка за признаване на право на собственост, съгласно чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС, за
1/2 идеална част от ПИ с идентификатор .... Изяснява се, че 1/2 идеална част от ПИ с
идентификатор ... са идеална част от УПИ XVII-2273, кв. 126 Б, м. “Витоша ВЕЦ Симеоново
– Обслужващи обекти на Околовръстен път”, както и че в скица от АГКК – София с № 1... г.,
като собственици имота са посочени ... С. и М. Г. Г.-С.. Посочено е, че с рег. №
..../8/09.12.2020 г. в администрацията на район “Витоша” е постъпило възражение от Р. Л.
М., с което възразява срещу допускането на исканата от молителката процедура.
Приет е препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 06.03.2018 г. от Столична
община, район “Витоша”, от който се установява, че ... С., ЕГН **********, е починал на
02.06.2010 г., за което е съставен акт за смърт № 253 от 03.06.2010 г. Видно от представено
удостоверение за наследници № 000633/08.06.2010 г., издадено от Столична община, район
“Витоша”, ... С., ЕГН **********, починал на 02.06.2010 г., след смъртта си е оставил за
свой единствен законен наследник ... ..в С., ЕГН ********** /син/.
Прието е удостоверение за наследници с изх. № 1895/08.10.2013 г., издадено от
Столична община, район “Витоша”, ... ..в С., ЕГН **********, е починал на 29.09.2013 г.,
като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: ответницата Ю. И. С., ЕГН
********** /преживяла съпруга/, ответницата Р. Л. М., ЕГН ********** /дъщеря/ и
ответника Р. Л. С., ЕГН ********** /син/.
По делото е прието нотариално заверено заявление за отказ от наследство от
28.11.2016 г., от което се установява, че ответникът Р. Л. С., ЕГН **********, се отказва от
наследството на ... С., починал на 02.06.2010 г. Издадено е съдебно удостоверение от
Софийски районен съд, 86 състав, като отказът от наследство е вписан в специалната книга
на съда под № 1412/30.11.2016 г.
По делото е прието нотариално заверено заявление за отказ от наследство от
28.11.2016 г., от което се установява, че ответницата Р. Л. М., ЕГН **********, се отказва от
3
наследството на ... С., починал на 02.06.2010 г. Издадено е съдебно удостоверение от
Софийски районен съд, 117 състав, като отказът от наследство е вписан в специалната книга
на съда под № 1407/30.11.2016 г.
По делото е прието нотариално заверено заявление за отказ от наследство от
28.11.2016 г., от което се установява, че ответницата Ю. И. С., ЕГН **********, се отказва от
наследството на ... С., починал на 02.06.2010 г. Издадено е съдебно удостоверение от
Софийски районен съд, 86 състав, като отказът от наследство е вписан в специалната книга
на съда под № 1411/30.11.2016 г.
По делото са представени издадена от СГКК – София скица на поземлен имот № 1...
г. за поземлен имот с идентификатор ... и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност, изготвена от ГИС – София по заявление с вх. № 94-00-3671/02.10.2020 г., на
поземлен имот с идентификатор ..., идентичен с процесния.
По делото е прието удостоверение с рег. № ... екз. № ... от 2023 г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, СДВР, отдел “Пътна полиция”, с приложена към него
справка, от които се установява, че лек автомобил “...” с рег. № ... КВ, рама № ..., двигател №
..., на 06.03.2007 г. е регистриран на ... ..в С., ЕГН **********, като на 24.03.2014 г. е
пререгистриран на името на 3 бр. собственици – ответниците Ю. И. С., Р. Л. М. и Р. Л. С..
Прието е удостоверение с рег. № RяБ 4466, екз. № 2 от 07.08.2023 г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, СДВР, отдел “Български документи за самоличност”,
от което се установява, че в Интегрирана информационна система “Справки” МВР за лицето
М. Г. Г., ЕГН **********, се съдържат данни за 2 броя преминавания през ГКПП на
Република България, както следва: излизане от РБ – ГКПП Калотина шосе на 21.09.2018 г. в
06:07 ч. и влизане в РБ – ГКПП Калотина шосе на 24.09.2018 г. в 20:56 ч.
По делото е представено заверено копие на определение № 24659/ от 14.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 33983/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, влязло в сила на
05.06.2024 г., с което съдът е прекратил производството по делото по предявените искове от
Ю. И. С., Р. Л. М. и Р. Л. С. против М. Г. Г. за признаване, че извършените от ищците откази
от наследство на ... С., починал на 02.06.2010 г., вписани в специалната книга на СРС на
30.11.2016 г., са нищожни.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез съвместен разпит на
свидетелите Ю. ..., ... и ....
От показанията на свидетелката Ю. ... се установява, че същата познава ищцата от
2000 г. Свидетелката споделя, че тогава ищцата се връщала в страната от време на време,
тъй като работела в Гърция, но откакто се прибрала в България двете станали по-близки.
Споделя, че е посещавала процесния имот в Драгалевци, който бил превърнат от ищцата в
градина, в която засаждала чушки и домати. Споделя още, че с детето й ходели там на
пикник, като от тези посещения дъщеря й осъзнала какво са чушки и домати на корен, а не
от плод и зеленчук. Спомня си, че имотът представлява равен парцел и се намира зад
Британика. Твърди, че ищцата била оградила имота с тел, която препятствала свободния
достъп до него, като имало и порта, която се заключвала. Твърди, че имотът се използвал
активно, като ищцата и човекът, с когото живее, ходели там през уикендите. Посочва, че
ищцата се прибрала през 2007 г. и на следващата година започнала да почиства имота и да
го засажда. Сочи, че след 2015 г. започнали да посещават имота по-рядко. Свидетелства, че
близо до имота, отстрани, имало чешмичка, както и че доматите и чушките били насадени
на бразди, перпендикулярно.
Свидетелят ... споделя, че познава ищцата от 2001 г. С течение на обстоятелствата
през 2018 г. бил назначен като охрана на Царско село, зад стадиона, където се намира и
процесният имот. Твърди, че за да се стигне до имота, първо следва да се премине през
неговата охрана, като той е длъжен да проверява всеки, който преминава оттам. Споделя, че
веднъж видял ищцата, придружавана от геодезист и други хора, които били там, за да
оградят мястото. Твърди, че в имота има малка вратичка, която понякога пада. Посочва, че
тъй като по цял ден обикаля, тъй като няма какво да прави, като заявява, че в продължение
на 4 години не е виждал други хора в имота, освен ищцата и нейния приятел. Сочи, че
зимата ищцата посещава имота по-рядко, но през останалото време на годината ходи там
всяка седмица, почиства го и сади краставици и домати. Заявява, че до мястото няма чешма,
но такава има на строителен обект, през който следва да се премине, за да се стигне до имота
на ищцата. Твърди, че разстоянието между обекта, на който работи, и имота на ищцата, е
около 30-40 м.
4
Свидетелят ... споделя, че ответницата Р. М. е негова снаха, като твърди, че за пръв
път посетил имота през 2011 г. или 2012 г. заедно със сват му ..., който му споделил, че е
наследил половината от имота от баща си, който бил разведен. Споделя, че тогава мястото
пустеело, имало треволяци и храсталаци, но нямало ограда или нещо построено. Посочва, че
след това също е посещавал имота, когато времето било хубаво. Твърди, че имотът е
необработваем, няма вода за поливане, нито ток и вода. Споделя, че последно е ходил в
имота преди 01 ма, като и тогава мястото пустеело, в него имало колове с един ред бодлива
тел. Сочи, че от Околовръстното, в близост до станция източно от мястото, от страната на
Витоша, има строителство, а западно – строеж. Споделя, че след това отново е посещавал
мястото със сина си и брата на снаха си. Сочи, че миналата година в имота имало набити
колчета, а отличителен знак били нещо като дупка и вода в левия край на мястото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Изяснява се, че при огледа на място вещото лице е установило, че предвидените по
регулационен план улица и тупик не съществуват. Експертът е посочил, че на места в
процесния имот има забити колчета, около метър, както и опъната тел, която не
представлява ограда и не може да възпрепятства преминаването през имота. На място е
установено, че имотът е обрасъл с трева и израстъци. Посочено е, че визуално трудно може
да се прецени кое колче къде е поставено, тъй като достъпът до мястото е затруднен.
Експертът посочва, че предвид наличната растителност мястото не е обработвано в близката
година, а за поливане не би могло да се говори. Изяснява се също, че в имота не съществуват
плодни дървета или декоративни храсти, които да се нуждаят от поливане и поддържане.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Основателността на предявения положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК се предпоставя от установяването от страна на ищцата при условията
на пълно и главно доказване на положителните факти, от които черпи права, а именно да
установи с годни доказателства правото си на собственост по отношение на процесния
недвижим имот – осъществяване на владение през процесния период, намерението за своене
на този имот, както и изтичането на твърдения период от време, както и че ответниците й
оспорват собствеността, т.е. правния си интерес.
Ответниците следва да докажат положителните факти, които твърдят.
От приетите по делото писмените доказателства, а именно протоколно определение
от 25.06.2007 г., постановено по гр.д. № 24575/2006 г. по описа на СРС, ГК, 65-ти състав, за
одобряване на съдебна спогодба, влязло в сила на 02.07.2007 г., и нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ..., дело № 1354/2007 г. на нотариус ..., вписан под рег. №
065 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд,
вписан в Служба по вписванията под акт № 5, том ... дело № 50807, вх. рег. № ... т., се
установява, че ищцата М. Г. Г.-С. и ... С. са признати за собственици на недвижим имот,
придобит по време на брака им чрез покупко-продажба на името на М. Г. Г. и представляващ
тяхна съпружеска имуществена общност, след извършване на делба, а именно: Урегулиран
поземлен имот XVII-2273 /седемнадесети, отреден за имот планоснимачен номер две хиляди
двеста седемдесет и три/ от кв. 126 б по плана на гр. София, м. “Витоша-ВЕЦ-Симеоново-
обсл. обекти на Околовръстен път”, одобрен със Заповед № РД-09-50-832/01.08.2005 г., с
площ от 550 кв.м., при граници: улица, УПИ V-2215 /пети, отреден за имот планоснимачен
номер две хиляди двеста и петнадесет/, УПИ VI-1465, 2204, 2214 /шести, отреден за имоти
планоснимачни номера хиляда четиристотин шестдесет и пет, две хиляди двеста и четири и
две хиляди двеста и четиринадесет/, УПИ IV-2274 /четвърти, отреден за имот
планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и четири/ и тупик.
Индивидуализацията на имота, предмет на делото, се осъществява чрез приетата по
делото скица на поземлен имот № 1... г., издадена от СГКК - София, за поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот: Заповед № 18-13189-22.10.2014 г. на Началник на СГКК – София, с площ от 538 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно застрояване: за
друг вид застрояване, стар идентификатор: 68134.1971.1188, номер по предходен план:
квартал: 126Б, парцел: XVII-2273 – част, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ...,
....1, ... и ... Установява се, че по данни от КРНИ собственици на имота са ... С. и ищцата М.
Г. Г. /към момента на подаване на заявлението за нанасяне на настъпили промени в КРНИ М.
Г. Г.-С./, съгласно документ за собственост – нотариален акт № 5, том ... рег.74261, дело
5
50807 от 09.10.2007 г., издаден от Служба по вписванията, гр. София, без данни за идеалните
части. За идентичността между процесния имот и придобития в режим на СИО свидетелства
представената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с
идентификатор ..., съдържаща следните данни: по графични данни площта на УПИ XVII-
2273, кв. 126 Б от действащия план за регулация е 603 кв.м., ПИ с пл. № 550, кадастрален
лист с номер 663 от стар кадастрален план емисия “София - основна” е 1824 кв.м., а ПИ с пл.
номер 1188, кад. лист 663, 682 от архивен кадастрален план на София е 1800 кв.м.
Особеност на възникналата между ищцата М. Г. и .. С. съсобственост е, че същата е
бездялова, от което следва, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност,
независимо дали по време на брака или с прекратяването на брачната връзка помежду им,
какъвто е настоящият случай, всеки един от двамата съпрузи притежава право на
собственост върху целия имот без да е налице обособяване на дялове в съсобствеността.
От приетото по делото заверено копие на решение от 20.05.2009 г., постановено по
гр.д. № 3961/2007 г. по описа на СРС, 87 състав, влязло в сила на 24.06.2009 г., се
установява, че бракът между М. Г. Г.-С. с ЕГН ********** и ... С. с ЕГН **********,
сключен на 16.09.1990 г. с акт № 1091 на община Столична, район “Красно село” – гр.
София, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. С прекратяването на брачната
връзка между бившите съпрузи М. Г. и .. С. е възникнала обикновена съсобственост върху
процесния имот при равни дялове - по 1/2 идеална част.
От приетите по делото удостоверения за наследници № 000633/08.06.2010 г. и изх. №
1895/08.10.2013 г., издадени от Столична община, район “Витоша”, се установява, че ... С.,
ЕГН **********, е починал на 02.06.2010 г., като е оставил за свой единствен законен
наследник ... ..в С., ЕГН ********** /син/. По делото не се твърди и не се доказва след
развода и преди смъртта на .. С. процесният имот да е бил предмет на разпоредителни
сделки, поради което може да се направи обоснован извод, че към момента на откриване на
наследството на .. С., последният е бил собственик на процесната 1/2 идеална част от имота.
... ..в С., ЕГН **********, е починал на 29.09.2013 г., като след смъртта си е оставил
за свои законни наследници ответниците Ю. И. С., ЕГН ********** /преживяла съпруга/, Р.
Л. М., ЕГН ********** /дъщеря/ и Р. Л. С., ЕГН ********** /син/.
Съгласно действащото законодателство (чл. 49 ЗН) приемането на наследство може
да бъде извършено чрез изрично волеизявление или чрез конклудентни действия, като
приемането е едностранен акт, с който явно и безсъмнено наследникът изразява волята си да
го придобие. Приемането на наследството чрез конклудентни действия /т.нар. мълчаливо
приемане/ се извършва чрез действия, от които по недвусмислен начин следва ясната воля на
наследника, че желае да приеме наследството. Не съществува изрично легално изброяване
на видовете действия, които могат да бъдат квалифицирани като такива. Съдът следва при
всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да
прецени дали извършените действия сочат на действителната воля на наследника да приеме
наследството (така решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г.о.,
ГК).
Ответниците навеждат твърдения, че приживе техният пряк наследодател ... С. е
приел наследството на своя баща .. С. чрез конклудентни действия, сред които: снабдяване с
удостоверение за наследници, деклариране на процесната 1/2 идеална част от имота,
получаване на последната пенсия на баща си, разпореждане с парични средства, налични по
банкови сметки на наследодателя, погасяване на данъчни задължения на наследодателя за
процесния имот и др. Ищцата не оспорва посочените обстоятелства, като по делото липсват
и данни приживе ... С. да е извършил отказ от наследството на своя баща .. С.. Ето защо с
оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът намира, че в
случая следва да се приеме, че приживе ... С., единствен законен наследник на .. С., е приел
наследството на своя баща. Така ... С. е придобил по пътя на наследяването процесната 1/2
идеална част от имота.
От приетото по делото удостоверение с рег. № ... екз. № ... от 2023 г., издадено от
МВР, СДВР, отдел “Пътна полиция”, се установява, че на 06.03.2007 г. лек автомобил “...” с
рег. № ... КВ, е регистриран на ... ..в С., ЕГН **********. ... С. е починал на 29.09.2013 г.,
като видно от посоченото удостоверение, след смъртта му, на 24.03.2014 г. описаният лек
автомобил е пререгистриран на ответниците Ю. С., Р. М. и Р. С.. По делото не се твърди и не
се доказва ответниците да са се отказали от наследството на ... С.. С оглед на изложеното и
при липса на доказателства, които да разколебават направените по-горе изводи, съдът
6
намира, че ответниците са приели наследството на наследодателя си ... С. чрез конклудентни
действия, като елемент от наследствената маса е било и вече наследеното от ... право на
собственост върху процесната 1/2 идеална част. С оглед на ретроактивното действие на
приемането на наследството от датата на откриването му, то следва, че ответниците са
придобили собствеността върху процесната 1/2 идеална част от имота от момента на
откриване на наследството на ... С., т.е. на 29.09.2013 г. в момента на смъртта му.
По отношение извършените от ответниците откази от наследство, вписани в
специалната книга на СРС на 30.11.2016 г., както и наведените възражения за тяхната
нищожност, съдът намира следното:
Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН има за
последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в
откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се
включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита
се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на
наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения - в този смисъл
определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр.д. № 1034/2009 г. на ВКС, ІV ГО. Съдът разполага
с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от наследство, само ако в
производство е направено възражение за това или е предявен инцидентен установителен иск
за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните
последици на отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО.
Особеното в случая е, че не ищцата, а самите ответници оспорват валидността на
извършените от тях откази от наследство при твърдения, че са приели същото чрез
конклудентни действия, предхождащи вписването на отказите в специалната книга на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗН приемането и отказът, направени под условие, за
срок или за част от наследството, са недействителни, като ал. 2 на същата разпоредба
предвижда, че приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка. Посочената
разпоредба всъщност предвижда единствения иск, който наследник, извършил отказ от
наследство, може да предяви за обявяване недействителността на извършен отказ. По
правило отказите от наследство не подлежат на самостоятелно атакуване с отделен иск, а
още по-малко от страната, извършила отказа, като предвидената ограничената възможност е
продиктувана от това, че нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се
от наследство, който поддържа нищожност на извършения от него отказ, има възможност да
предяви иск за делба на наследство, респ. друг вещен или облигационен иск, основан на
наследяването, като се позове на нищожността в така образуваното производство.
Следва да се посочи, че при предявен положителен установителен иск за собственост
основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него материално субективно право. С петитума на иска се сочи видът на
търсената с иска защита. При положителния установителен иск предмет на делото е правото
на собственост на ищеца, докато при отрицателния установителен иск е отричаното право
на собственост на ответника, като следва да се отбележи, че дори когато тези права касаят
един и същи имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни
юридически факти и имат различни титуляри. Ето защо различният предмет на делото по
тези искове обуславя и различен предмет на доказване по тях, съответно различно
разпределената доказателствена тежест. Така докато при положителния установителен иск
тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца, то при отрицателния
установителен иск същата е за ответника. С оглед на изложеното, отчитайки предмета на
делото и разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че въпроса за
действителността на извършените от ответниците откази от наследство не е част от
фактическия състав, на който се основава предявеното субективно право. Евентуалната
недействителност на отказите, съответно наличието, респ. липсата на права на ответниците
върху процесната 1/2 идеална част от имота, не попада в предмета на доказване, тъй като в
случая на доказване подлежи твърдяното право на собственост на ищцата, придобито въз
основа на посочения от нея придобивен способ – давност, а не принадлежността на правото
на собственост върху спорната идеална част към правната сфера на ответниците.
За прецизност и пълнота на изложението следва да се изясни, че за ответниците би
била налице възможност да се откажат от наследството на .. С. само в случай, че прекият им
наследодател ... С. е починал, след като наследството на .. С. е открито и преди ... да е приел
или да се е отказал от същото. В случая по делото безспорно се установява, че смъртта на ...
7
е настъпила след откриване на наследството на неговия баща .. С.. В случай, че приемем, че
приживе ... се е отказал от наследството на баща си, то ответниците губят възможността да
наследят .. С.. Ако приемем обаче, че приживе ... нито е приел, нито се е отказал от
наследството на .. С., то за ответниците е налице възможност да приемат наследството на ..
С., но само и единствено ако приемат и наследството на прекия си наследодател ..., тъй като
в наследствената маса на последния ще бъде включено самото право на наследяване на .. С..
В случай, че приживе ... нито е приел, нито се е отказал от наследството на .. С., но
ответниците се откажат от наследството на ..., за тях отпада възможността да наследят .. С..
Както бе посочено и по-горе, по делото липсват данни приживе ... С. да се е отказал от
наследството на своя баща .. С., като в същото време страните не спорят, че наследството е
прието чрез конклудентни действия, поради което съдът намира, че в случая може да се
направи обоснован извод, че ... е придобил по наследство от своя баща процесната 1/2
идеална част от имота. По делото се установява, че ответниците са приели чрез
конклудентни действия наследството на прекия си наследодател ..., съответно същите са
придобили и процесната 1/2 идеална част от имота, включена именно в това наследство,
като приемането предхожда вписването на отказите в специалната книга на СРС.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава
VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл. 79-
86 ЗС. Придобивната давност е уредена от законодателя като оригинерен придобивен способ
за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция за
добросъвестност, като е посочено, че същата се предполага до доказване на противното.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата
власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. За да започне да тече
установеният в закона давностен срок на придобивната давност, абсолютна предпоставка е
да се установи началният момент на установяване на владението върху процесната вещ от
страна на ищцата. Владението се характеризира със следните признаци: 1/ постоянно –
фактическата власт и държането на вещта като своя да нямат случаен характер и владелецът
да е в състояние във всеки един момент когато пожелае да може да реализира владелческата
си власт; 2/ непрекъснато - да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81
ЗС), като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период,
достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване
на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3/ несъмнено - да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си /какъвто е и
настоящият случай - съсобственик, който владее вещта за себе си и за останалите
съсобственици, но преобръща владението от общо име във владение само и единствено за
себе, при промяна в намерението (interversio possessiones), като намерението да се държи
вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия, т.е. цялото поведение
на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява
фактическата власт върху целия имот единствено за себе си; 4/ спокойно – такова, което не е
установено с насилие; и 5/ явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, т.е. да не установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
8
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за
наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/ -
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт -
обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта
– така Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г., ОСГК
на ВКС.
На първо място в тежест на ищцата е да установи наличието на обективния признак
на владението – упражняване на фактическата власт върху имота. Доколкото качеството на
титуляр на правото на собственост и владелец по отношение на една и съща вещ не може да
съществува едновременно в обективната действителност за едно и също лице, то за
упражняване на владение като фактическо състояние върху процесната 1/2 идеална част от
имота може да се говори едва след изгубване качеството собственик на същата от ищцата –
в случая най-рано това е моментът на прекратяване на брака на 24.06.2009 г., тъй като както
беше посочено и по-горе до прекратяване на съпружеската имуществена общност с
прекратяване на брачната връзка между съпрузите, всеки от тях притежава право на
собственост върху целия имот без да е налице обособяване на дялове в съсобствеността. В
исковата молба се твърди владението да е установено именно на 24.06.2009 г., когато е
прекратен бракът между ищцата и .. С.. За установяване на посочените обстоятелства в хода
на производството е проведен съвместен разпит на свидетелите Ю. ..., ... и ....
Съдът намира, че от показанията на тримата свидетели не може да се приеме за
доказан твърдения от ищцата начален момент на давностно владение – 24.06.2009 г., от
който се поддържа, че е започнала да упражнява фактическа власт върху целия имот. В тази
връзка следва да се отбележи, че свидетелката Ю. ... сочи за начален момент на владението
2008 г., а преките впечатления на свидетелите ... и ... се отнасят до един по-късен момент, а
именно 2011 г. - 2012 г. и 2018 г.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012
г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Прието е още, че в случаите, при които един от съсобствениците
е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена, т.е. презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение.
Страните по делото не сторят, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че процесният имот първоначално е придобит от ищцата и .. С. в режим на
съпружеска имуществена общност. По силата на одобрената през 2006 г. съдебна спогодба
съпрузите са получили в дял и са станали изключителни собственици на имота, като с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., дело № 1354 от 09.10.2007 г. двамата
са признати за собственици на имота. С прекратяване на брачната връзка помежду им през
2009 г. съпружеската имуществената общност се е трансформирала от бездялова
съсобственост в обикновена дялова такава при равни дялове. От представеното по делото
съдебно решение, с което бракът е прекратен, се установява, че семейното жилище,
находящо се в гр. София, ...., собственост на трето лице, е предоставено за ползване на
ищцата, като липсва произнасяне на съда по отношение процесния недвижим имот. Предвид
изложеното следва да се приеме, че след развода фактическата власт върху имота е
установена от двамата бивши съпрузи при посочените по-горе квоти в съсобствеността.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали през твърдения период претендиращият
съсобственик е владял изключително за себе си целия имот. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита за оборена установената презумпцията на
чл. 69 ЗС. В този случай, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
9
едностранни действия държането им във владение. Тези едностранни действия следва да са
от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици – т.нар. преобръщане на владението, при което
съсобственикът-съвладелец се превръща в съсобственик-владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Поначало завладяването на чуждите идеални части и
промяната следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се осъществят
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай посочените обстоятелства трябва да бъдат
доказани. Последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо когато
упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с
намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на
останалите (ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). Снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост, съответно вписването му, не може да се
възприеме като манифестиране по отношение на останалите съсобственици на намерението
да свои техните идеални части от имота – така решение № 7/10.09.2018 г. по гр.д. №
1903/2017 г., ВКС, II г.о.; решение № 161/19.07.2013 г. по гр.д. № 1163/2013 г., ВКС, II г.о.
Както бе отбелязано и по-горе, в отношенията между съсобствениците презумпцията
на чл. 69 ЗС е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическа власт, показва съвладение, т.е. житейски по-логично
е съсобственикът да е само държател на чуждите идеални части. С оглед на това, че
процесният имот първоначално е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
то безспорно се установява, че основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение, поради което не може да се приеме, че след развода,
при трансформиране на съсобствеността от бездялова в обикновена дялова, ищцата е
започнала да упражнява фактическа власт върху целия имот на основание, изключващо
владението на бившия й съпруг .. С.. От изложеното следва, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
оборена, съответно намерението за своене на ищцата не се предполага и не е достатъчно
същата да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС.
Прието е, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. По делото не се твърди и не се доказва след
прекратяване на брака ищцата да е предприела каквито и да било действия, с които да е
превърнала държането на чуждата идеална част във владение, поради което и в случая не
стои нито въпросът дали действията са извършени по начин, че ясно и недвусмислено да
отричат владението на останалите съсобственици, съответно дали същите са доведени до
знанието на останалите съсобственици.
От изложеното следва да се приеме, че както след развода, така и след смъртта на ..
С., упражняването на фактическата власт от страна на ищцата е продължило на
основанието, на което е започнало и което основание признава такава власт и на другите
съсобственици. Следователно ищцата, в качеството си на съсобственик на 1/2 идеална част
от имота, се явява владелец на своята 1/2 идеална част и държател на чуждата 1/2 идеална
част от имота, притежавана от бившия й съпруг, а впоследствие от неговите наследници.
Дори да приемем, че след развода през 2009 г. ищцата е посещавала, почиствала и
засаждала имота, в каквато насока са показанията на свидетелката ..., по делото не се твърди
и не се доказва в периода от развода до смъртта на .. С., а и след това, ищцата да е
манифестирала своителни намерения спрямо притежаваната от бившия й съпруг 1/2 идеална
част от имота, като в случая се изясни, че предвид оборената презумпция по чл. 69 ЗС, не е
достатъчно доказване на упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Отделно от това, действията по облагородяване на имота не могат да се приемат за израз
на своително намерение, съответно предприемането им няма за последица превръщане на
държането на чуждата идеална във владение.
Завладяването на чуждите идеални части и промяната в намерението следва да се
манифестират пред останалите съсобственици и да се осъществят чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене. Няма данни след смъртта на бившия си
съпруг ищцата да е обективирала своително намерение по отношение чуждата идеална част
чрез едностранни действия, доведени до знанието на неговите наследници. Не се доказва и
10
отблъскване от нейна страна на владението на останалите съсобственици, като в тази връзка
следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите ... и Станкулов, че
имотът е ограден с тел, препятстваща свободния достъп до него, както и че в мястото има
порта, която се заключва. Изложеното от свидетелите изцяло се опровергава от
заключението на вещото лице, от което се изяснява, че на места в имота има забити колчета,
около метър, както и опъната тел, която обаче не представлява ограда и не може да
възпрепятства преминаването през имота.
По делото се установява, че ищцата е започнала да упражнява фактическа власт върху
имота на основание, което не изключва владението на другия съсобственик, респ. неговите
наследници. Ищцата не доказа да е превърнала с едностранни действия държането на
чуждата идеална част във владение, които действия да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, и
които да са доведени до знанието на последните, поради което съдът намира, че предявеният
иск се явява недоказан и като такъв същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат единствено ответниците, като
последните са представили доказателства за сторени разноски в общ размер на 1 429,20 лв.,
от които: 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение (л. 49), 0,30 лв. – такса за фотокопие (л. 64),
10 лв. – такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения (л. 80), 400 лв. – депозит за вещо
лице по съдебно-техническа експертиза (л. 95), 10 лв. – такса за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения (л. 102), 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 119) и 1,10 лв.
– такса за фотокопия (л. 120).
Ответниците са представили договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г.
(л. 49) при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв., от които 1 000 лв.
заплатени в брой при подписване на договора. По делото не са ангажирани доказателства за
заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение – втората вноска в размер на 1 300
лв., поради което и съдът приема, че ответниците са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в доказан размер от 1 000 лв. Доколкото ответниците не са посочили начин
на разпределяне на сторените разноски помежду им, включително за заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., то същите следва да бъдат разпределени
поравно – по 1/3, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на всеки един от тях сума в размер на 476,40 лв.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно релевираното от ищцата
възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждени,
доколкото в полза на всеки ответник следва да бъде присъдена сумата 333,33 лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение, който размер дори е под минимума съгласно Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., чрез адв.
Д. К., против Ю. И. С., ЕГН **********, Р. Л. М., ЕГН **********, и Р. Л. С., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. София, ...” (233-та) № 7, чрез адв. В. Н., със съдебен адрес:
гр. София, кв. “..., установителен иск за признаване за установено по отношение на Ю. И. С.,
ЕГН **********, Р. Л. М., ЕГН ********** и Р. Л. С., ЕГН **********, че М. Г. Г., ЕГН
**********, е собственик на притежаваната приживе от ... С., бивш нейн съпруг по силата
на граждански брак, прекратен с решение от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 3961/2007
г. по описа на СРС, 87 състав, влязло в сила на 24.06.2009 г., на 1/2 идеална част от следния
недвижим имот: Урегулиран поземлен имот XVII-2273 (седемнадесети, отреден за имот
планоснимачен номер две хиляди двеста седемдесет и три) от кв. 126Б (сто двадесет и шест
11
„б“), по плана на гр. София. м. “Витоша ВЕЦ Симеоново - обслужващи обекти на
Околовръстен път”, одобрен със Заповед № РД-09-50-832/01.08.2005 г. на Главен архитект на
София, с площ от 603 (шестстотин и три) кв.м. съгласно комбинирана скица за пълна или
частична идентичност, изготвена от ГИС – София по заявление с вх. № 94-00-
3671/02.10.2020 г., при граници: улица, УПИ V-1465,1783,2204,2214,2215 (пети, отреден за
имоти планоснимачни номера хиляда четиристотин шестдесет и пет, хиляда седемстотин
осемдесет и три, две хиляди двеста и четири, две хиляди двеста и четиринадесет и две
хиляди двеста е петнадесет), УПИ IV-2274 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер
две хиляди двеста седемдесет и четири) и тупик, който урегулиран поземлен имот, съгласно
скица на поземлен имот № 1... г., издадена от СГКК – София, е заснет като Поземлен имот с
идентификатор ... (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
деветстотин седемдесет и едно, точка, три хиляди сто осемдесет и две), по КККР на гр.
София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011
г. на Изпълнителен директор на АГКК; последно изменение със Заповед № 18-13189 от
22.10.2014 г. на Началник на СГКК - София, с адрес на поземления имот: гр. София, район
„... - Ботаническа градина; с площ: 538 (петстотин тридесет и осем) квадратни метра; с
трайно предназначение на територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване; номер по предходен план - квартал: 126Б, парцел: XVII-2273-част, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ... (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, тридесет и девет), ....1
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и
едно, точка, три хиляди сто осемдесет и едно), ... (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, три хиляди сто и шест) и ...
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и
едно, точка, хиляда сто деветдесет и три), на основание упражнявано давностно владение в
периода 24.06.2009 г. – 24.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., чрез адв. Д. К., да заплати на Ю. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...”
(233-та) № 7, чрез адв. В. Н., със съдебен адрес: гр. София, кв. “..., разноски в размер на
476,40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., чрез адв. Д. К., да заплати на Р. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...”
(233-та) № 7, чрез адв. В. Н., със съдебен адрес: гр. София, кв. “..., разноски в размер на
476,40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., чрез адв. Д. К., да заплати на Р. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...”
(233-та) № 7, чрез адв. В. Н., със съдебен адрес: гр. София, кв. “..., разноски в размер на
476,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13