№ 31170
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110134876 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от С. А. И., ЕГН ***************,
чрез адв. Й. В. Т. срещу ************** код по БУЛСТАТ: ***********************, с
адрес: *****************, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 14 999 /четиринадесет хиляди
деветстотин деветдесет и девет/ лева- ***********************
Излагат се доводи, че за сумата от 25 001 лева е уважен първоначален частичен
иск, като в решаващите мотиви Апелативен съд - София по в.гр.д. ***************** е
приел, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди е такова в размер на 40 000
лева.
Прави се искане за спиране на настоящото производство до приключване на
в.гр.д. ***************** г. на ************
По искането за спиране съдът намира, че е налице предпоставката по чл.229, ал.1,
т.4 ГПК
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по
т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения.
С ТР №3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ОСГТК на **** е прието, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Не е налице процесуалната пречка по
смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите
страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано
заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от
вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за
разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл.
213 ГПК.
Такъв е и процесния случай. С решението по в.гр.д. ***************** г. на
************ще се формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право. С настоящото производство се претендира друга
1
парична част от вземането.
Поради това, с оглед на разпоредбата чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изчака
влизане в сила на решението по обуславящото дело, което налага спиране на производството
по обусловеното.
Ето защо Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 34876 /2025 г. на СРС, 46 състав, до влизане в
сила на крайния съдебен акт по висящото в.гр.д. ***************** г. на ************/ по
инстанционния контрол на което е образувано к.гр.д. №************ г. на ****, насрочено
за з.с.з на ****************./.
Делото да се докладва след ****************. за преценка на основанията за
възобновяване.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2