№ 16201
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20211110153884 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.
Производството е за делба във фазата на допускането й.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Ю. А.
срещу Ю. Ю. А.. Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта ////// по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, община Столична, област София, одобрени със Заповед РД-
18-15/06.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. /////,
който самостоятелен обект се намира в сграда №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор /////, с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“,
с площ от 51,67 кв.м., с брой нива на обекта-едно, с прилежащи части-складово
помещение №4 с площ 3.10 кв.м. и 0,953% идеални части от общите части на сградата.
Твърди, че имота е придобит по време на брака на ответника с майка му, който е
прекратен с решение по гр.д. №897/2010 год. по описа на РС Гоце Делчев. Излага, че
след прекратяване на брака майка му му е дарила притежаваната от нея ½ идеална част
от имота. Моли съда да допусне делба на процесния имот.
Ответникът- Ю. Ю. А. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който не
осопрва иска за делба. Твърди, че процесния имот е негова собственост, тъй като е
придобит изцяло с лични негови средства.
Ответникът е предявил и инцидентен установител иск по чл. 23 от СК. Твърди,
че имотът, предмет на иска за делба е негова изключителна собственост, придобит по
време на брака му с Е.М. с лични средства.
1
Ответникът по инцидентния установителен иск–В. Ю. А. оспорва предявения
иск, като неоснователен. Твърди, че през 2006 год., неговата майка Е.М. е отишла да
работи в Холандия, за да получава възнаграждение, с което да се изплаща процесното
жилище. Твърди, че Е.М. е изпращала и носила срадства, с които се плащало
жилището.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предтавен по делото е Договор за възлагане на строителство и покупко-
продажба на недвижим имот от 09.10.2008 год. сключен между „А.“ ЕООД, в
качеството му на продавач /изпълнител/ и Ю.Ю. А., в качеството му на купувач
/възложител/. Предмет на договора е покупко-продажбата на апартамент №4, находящ
се в блок 1, вход А от сгради предвидени за построяване, на 2-ри етаж, със застроена
площ 51.67 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалетна, дрешник и балкон,
заедно с прилежащото му складово помещение №4, със застроена площ от 3.10 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху УПИ II-/////, в кв.29 по плана
на гр. София, местност „Югоизточен градски район 4“, зона 5. Уговорено е, че
купувачът следва да заплати сумата от 32 000 лева, като при подписване на договора
следва да заплати 20 500 евро, а остатакът от 11 500 евро, следва да плати в срок до
30.10.2009 год.
Приети като доказателства по делото са разписки от 26.12.2007 год., 27.08.2007
год., 26.05.2008 год., 11.12.2006 год., 28.04.2009 год., 15.08.2006 год. и 07.08.2009 год.,
в които е удостоверено, че представител на „А.“ ЕООД е получил от Ю. Ю. А. общо
сумите от 18 200 евро и 10 000 лева, представляващи вноски за закупуване на
апартамент №4, находящ се в /////.
От договор за покупко-проджаба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот //////, том II, рег. №////, дело №271/2009 год. е видно,
че „А.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр. //////, представляващ апартамент №4, на кота +3,40 метра, със застроена площ
от 51,67 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалетна, дрешник и балкон на юг,
при съседи: от изток-стълбище, коридор и апартамент №3, от запад-апартамент №1 от
вх. Б на блока, от север-офис №2, от юг-улица, с идентификатор №//////, съгласно схема
№//////01.10.2009 год. и кадастрален регистър,ообрени със Заповед № РД-18-
15/06.03.2009 год. на ИД на АГКК, при съседи съгласно посочената схема на
същияетаж: /////.4.31, /////.4.89, /////.4.87, /////.4.1, заедно с прилежащото му складово
помещение №4, със застроена площ от 3,10 кв.м., при съседи: складово помещение
№3, кориор и складово помещение №5, заедно с 0,953% идеални части от общите
2
части на сградата и 0,426% идеални части от УПИ, равняващи се на 15,39 кв.м. на Ю.
Ю. Авалиев.
С Решение №3526/10.10.2011 год. по гр.д. №897/2010 год. по описа на Районен
съд Гоце Делчев бракът между Е.А. А.а и Ю. Ю. А. е прекратен.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №/////, том I, рег. №/////,
дело №139 жт 2017 год. Е.А. М. е дарила на сина си В. Ю. А. собствената си ½
идеална част от процесния имот.
От трудов договор от 01.09.2007 год. сключен между Разсадник „Н.М.Р М.З“ и
Е.А.А.а е видно, че Е. А.а е полагала труд по трудово правоотношение, с уговорено
трудово възнаграждение 1578,62 евро.
От Справка на действащите трудови договори за Ю. Ю. А., за периода от
01.01.2006 год. до 31.12.2009 год., изадена от НАП е видно, че в този период не са
регистрирани трудови договори.
В показанията си свидетелят Х.С.Т твърди, че през 2005 год., 2006 год. и 2007
год. е работил заедно с ответника на строителни обекти в Делчево, Копривлен и Лъки.
Установява, че са строили къщи на Н.М.. Твърди, че са работили без трудови договори,
като Ю. е намирал обекти и се е договарял с хората, които са им възлагали работа.
Излага, че в периода, в който са работили заедно Ю. е споменавал, че иска да купи
жилище в гр. София и е събирал пари за това. Установява, че в този период и
ответника и съпругата му са били заедно и заедно са искали да закупят жилище в
София.
От свидетелските показания на А. И. М. се установява, че познава ответника от
30 години, тъй като е поддържал къщите, които е купил в с. Долен. Установява, че е
продал на ответника гарсониера в гр. /////. Твърди, че уговорката между него и Ю. А.
била една част от цената на апартамента да се изплаща на части, а другата да се
приспада от труда, който полага за къщите в с. Долен. Установява, че ответникът е
правил ремонти на покриви и остойностеният труд е приспаднал от цената на
апартамента. Твърди, че сумите за апартамента са плащани в брой от Ю. А. на негови
работници.
От показанията на свидетеля Р. Ю. А. /син на ответника/ се установява, че една
част от парите за жилището са плащани с труд, като са отглеждали тютюн и от
работата им с баща му в строителството. Установява, че майка му е заминала за
Холандия, за да работи и голяма част от парите за изплащането на апартамента са
били от възнаграждението на майка му. Твърди, че и той и баща му също са работили
в Холандия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
3
фактическа страна следното:
По инцидентния установителен иск с правно основание чл.23 от СК.
Между страните не е спорно, че процесния имот е придобит от Ю. Ю. А. и Е.А.
М. по време на бракът им. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Законът създава оборима презумпция, че придобитото по време на
брака е в резултат на съвместен принос до установяване на противното (чл. 21, ал. 3 от
СК). Законът посочва изрично случаи, при които се изключва съвместния принос при
придобиването на вещи, вещни права и влогове по време на брака, а именно
придобити по наследство или дарение. Лични остават и вещите вещни права и
влогове придобити изцяло с лично имущество на единия съпруг, а когато част от
имуществото е придобита с лични средства, то лична става съответната част от
придобитото (чл. 22 от СК). Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства приема, че предявения инцидентен установителен иск за
трансформация на лично имущество е неоснователен, тъй като не се установява при
условията на пълно и главно доказване цената на процесния имот да е платена с лични
средства на съпруга-ищец по инцидентния установителен иск. В случая страна по
договора за покупко-продажба на имота е Ю. А. респ. вещно-правните последици от
сделката настъпват само и единствено в неговата правна сфера, но презумпцията на чл.
21, ал. 1 СК не е опровергана от ищеца по инцидентния установителен иск, тъй като от
нито едно от доказателствата не установява влагането на лични извънсемейни
средства.
Следователно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
която е прекратена с прекратяването на брака между Ю. Ю. А. и Е.А. М., а с оглед
направеното от страна на Елеонара М. дарствено разпореждане е възникнала
съсобственост при равни дялове между ищеца и ответника.
По иска с правно основание чл. 34 от ЗС.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото
да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху
описания в исковата молба имот и основанието, въз основа на което е възникнала. В
случая процесния имот е придобит от Ю. Ю. А. и Е.А. М. при равни права-по ½
идеална част, тъй като имотът е придобит по време на бракът им. След прекратяване
на брака им през 2011 год., Е.А. М. е дарила своята ½ идеална част на ищеца В. Ю. А..
С оглед на изложеното делбата между страните следва да бъде допусната при
равни квоти, както следва: ½ идеална част за В. Ю. А. и ½ идеална част за Ю. Ю. А..
С оглед претенцията на ищеца за присъждане на разноски и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
4
представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат /адв. К./ по инцидентния
установителен иск в размер на 1000 лева.
По останалите претенции за разноски съдът следва да се произнесе с решението
по извършване на делбата.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Ю. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
////// срещу В. Ю. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////, иск с правно
основание чл. 23 от СК за признаване за установено, че е изключителен собственик
на придобития по време на брака с Е.А. М., въз основа на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран нотариален акт //////, том II, рег. №////, дело
№271/2009 год., недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта ////// по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община
Столична, област София, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. /////, който самостоятелен
обект се намира в сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор /////, с
предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“, с площ от 51,67 кв.м.,
с брой нива на обекта-едно, с прилежащи части-складово помещение №4 с площ 3.10
кв.м. и 0,953% идеални части от общите части на сградата, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 69 от Закона за наследството във връзка с чл. 34 от
Закона за собствеността да бъде извършена делба между В. Ю. А., ЕГН ********** и
Ю. Ю. А., ЕГН ********** на следния недвижим имот-самостоятелен обект в сграда
с идентификатор на обекта ////// по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град София, община Столична, област София, одобрени със Заповед РД-18-
15/06.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. /////,
който самостоятелен обект се намира в сграда №4, разположена в поземлен имот с
идентификатор /////, с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“,
с площ от 51,67 кв.м., с брой нива на обекта-едно, с прилежащи части-складово
помещение №4 с площ 3.10 кв.м. и 0,953% идеални части от общите части на сградата,
при квоти, както следва: ½ идеална част за В. Ю. А., ЕГН ********** и ½ идеална
част за Ю. Ю. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ю. Ю. А., ЕГН ********** да заплати на В. Ю. А., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат по инцидентния
установителен иск.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6