№ 165
гр. П., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101612 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от Р. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: с. О., обл. П., ул. „Т." № 49, чрез И. Н. Ц., адвокат от АК - П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. О.“ № 2 срещу К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. П.,
ул. „Т.“ № 51, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответН. да премахне
сграда с идентификатор 53335.501.16.2 по КККР на с. О., обл. П..
В исковата молба се твърди, че ищцата е собствеН.на поземлен имот с
идентификатор 53335.501.16 по КККР на с. О., с административен адрес: ул. „Т.", с площ
1812 кв. м., ведно с построените в него сгради с идентификатори 53335.501.16.1 и
53335.501.16.3. Ответницата е собствеН.на идеални части от съседен имот с идентификатор
53335.501.191, ведно с една стара паянтова жилищна сграда на площ 45 кв. м. Към тази
паянтова сграда ответницата била пристроила незаконно 37 кв. м., по-голямата част от които
попадат в имота на ищцата, въпреки че достъпът до нея се осъществява през старата
паянтова сграда. Това било установено при извършена проверка от общ. П., в хода на която
било констатирано, че пристройката е изпълнена без строителни книжа и в чужд имот без
учредено право на строеж.
Посочва, че дори съгласно кадастралната карта пристройката е с идентификатор
53335.501.16.2, т. е. заснета е като сграда в имота на ищцата, тъй като по-голямата част от
нея попада в този имот, въпреки че в скицата е описано, че е разположена и в двата
поземлени имота.
Счита, че чрез това незаконно строителство за ищцата се създават пречки да ползва
собствения си имот, тъй като част от площта на нейния имот е зает от тази незаконна
1
постройка с площ 37 кв. м. и по този начин дворното място под тази сграда е неизползваемо.
В съдебно заседание, ищцовата страна се явява лично и с адвокат И. Ц., като моли
съда да уважи исковата претенция. В срок депозират писмена защита.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответН.т К. А. Г., чрез
пълномощН. си адвокат П. С. от АК П. счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че страните са съседи, както и че е построила процесната постройка с
площ от 37 кв.м..
Излага твърдения касаещи придобИ.ето на имота, за който ищцата твърде, че е
собствеН.и притежавания имот от ответницата и третите лица-помагачи.
Твърди, че с н.а. № 156 от 12.05.1978 г. Н. И. И. е купил ПИ № 16 от дядото на
ответН.т - М. Й. Г., който бил собствеН.по силата на н.а. № 189 от 09.07.1971. Сочи, че от
1978 г. Н. И. И. и М. Й. Г. са съсобственици на имот пл. № 16 кв. 3 по Плана на с. О., който
имот е бил с площ от 3000 кв.м., като част от имота е извън регулация. Посочва, че на
25.03.1997 г. наследниците на М. Й. Г. даряват М. А. А. /М./ с ½ ид.ч. от горепосочения
имот, който става съсобствеН.с ищцата като наследН.на Н. И. И..
Твърди, че със Заповед № 56/11.05.2016 г. на Кмета на общ. П. се обособява втори нов
УПИ XXVI-16.
На 19.03.2018 г. с н.а. 123 е извършена доброволна делба, като имот 16 се дели и един
дял получава М. А. М., един дял наследниците на М. Й. Г., а ищцата и брат й И. И.
получават за уравняване пари. С н.а. за дарение № 187 от 28.03.2018 г. наследници на М. Й.
Г. даряват ответницата с 479/1418 кв.м. ид.ч. от имот 16 кв.3 по плана на с. О., ведно с
паянтова жилищна сграда с площ от 45 кв.м. като ответницата имала право на ползване на
източната част от имота, в която част попадала и жилищната сграда /не процесната/. Сочи,
че със същият н.а. наследниците на М. Й. Г. даряват на И. И. и на ищцата 700/1418 кв.м. от
процесният имот 16 кв.3 като ищцата имала право да ползва западната част от имота в
дъното на парцела, а В. М. А. си запазвала 239/1418 кв.м. от имота.
Твърди, че Н.га след това дарение от 28.03.2018 г. нямало доброволна делба между
ищцата и ответН. и трето лице В. М. А., тъй като и трите били собственици на имота.
Ответницата се легитимирала като съсобствеН.на УПИ XXIV-16 в кв.3 по плана на с.
О. по силата на н.а. № 187, том II, рег. № 3571, н.д. 349/2018 г. на Нотариус № 423 А. И. с
район PC-П., вписан в СВ на 28.03.2018г вх. рег. №2150. В имота имало застроена
полумасивна жилищна сграда с площ от 45 кв.м., и масивна жилищна сграда- на груб строеж
с площ от 37кв.м..
Счита, че процесният имот е с неприложена регулация и, че на място имотните
граници са неверни и не съвпадат с действащият регулационен план на с. О.. Счита, че само
на това основание било ясно, че последващите нотариални актове са в нарушение на ЗУТ,
тъй като не може да се извършват сделки при неуредени регулационни отношения. В този
2
смисъл оспорва представения с исковата молба нотариален акт.
Твърди, че процесната постройка е построена в частта, която е определена за
ползване на ответницата, по силата на н.а. за дарение от 28.03.2018 г.. Смята, че процесната
постройка не попада в частта на ищцата и не й пречи да ползва нейната част от имота.
Освен това, процесната постройка представлявала укрепване на старата паянтова жилищна
сграда и ако се съборила новата щяло да доведе до падане на старата сграда, където живеела
майката на ответницата.
В проведеното съдебно заседание ответницата се явява лично и с адвокат П. С., като
моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита извън предоставения
от съда срок.
С определение № 1742/25.08.2022 г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи
на страната на ответН. В. М. А. и М. А. М. от с. О..
Постъпило е становище от третото лице-помагач В. А., в което счита предявения иск
за допустим, но неоснователен.
Посочва, че поземлен имот с идентификатор 53335.501.191 е съсобствен между В. А.,
ответницата, ищцата и И. И., като всички имали отделни жилищни сгради и по силата на
н.а. № 127 от 28.03.2018 г. имали реално ползване върху имота. Посочва за всеки един
съсобствеН.е определено коя част от имота даползва.
Твърди, че новоизградената къща от ответницата не пречила на ищцата.
Сочи, че нямало делба между съсобствениците на горепосочения имот, че
кадастралният план на с. О. не отговарял на действащият регулационен план на селото,
поради което искат да се одобри новият проект за изменение, който съсобствениците са
подали в Кадастър-П..
Поддържа искането за спиране на производство по взаимно съгласие.
В проведеното съдебно заседание третото лице-помагач В. А. се явява лично и иска
от съда да отхвърли исковата претенция.
Постъпило е становище от третото лице-помагач М. А. М., в което счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Посочва, че вече не е съсобствеН.на поземлен имот с идентификатор 53335.501.191,
ведно с масивна жилищна сграда в него по плана на с. О. общ. П., защото през 2020 г. го
продал на сина с Стойчо М. А., но не можел да представи доказателства.
Излага твърдения касаещи собствеността на имота, за който ищцата е представила
нотариален акт и за горепосочения поземлен имот, за който има само твърдения, че не е
собствеН. Твърди, че подали проект за промяна на регулационни план на с. О., който бил
изменен без тяхно участие.
В проведеното съдебно заседание третото лице-помагач Михайл М. не се явява и не
изпраща пълномощН.
3
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че процесната постройка с площ от 37 кв.м. е построена от ответницата и се полза
от последната.
От приложения към делото нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от
23.07.2021 г., № 18, том. VI, рег. № 10304, нот. Дело № 957/2021 г. на нотариус А. И., рег. №
423, с район на действие РС П. се установява, че ищцата е получила в дял, със съгласието на
другия съделител И. Н. И. и същата става изключителен собствеН.на делбеният недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53335.501.16, съгласно издадената скица на
поземлен имот по КККР одобрени със Заповед РД-18-279/27.10.2020 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. О., ул. „Т.“, с площ от 1812 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 16, квартал: 3,
парцел XXV, при съседи 53335.501.184, 53335.501.17. 53335.501.185.
53335.501.186.53335.501.187, 53335.501.872, 53335.501.191, ведно с построените в имота:
сгради с идентификатор 53335.501.16.3, с предназначение: Хангар, депо, гараж, със
застроена площ 36 кв.м.. Посочено е, че съделителят И. И. е заявил, че е получил за
уравнение на дела си сумата в размер на 5000 лева.
Приложена е и скица на горепосочения имот с № 15-368716-06.04.2022 г.. В същата е
отразено, че процесната постройка/сграда с идентификатор 53335.501.16.2 е отразена като
сграда, попадаща в имота на ищцата. Представена е и скица с № 15-368723-06.04.2022 г. за
процесната постройка, в която е посочено, че същата представлява селскостопанска сграда с
площ от 37 кв.м..
Ищцата е представила и писмо с изх. № 442189_001/30.07.2021 г. от общ. П.,
адресирано до нея и до ответницата, в което е посочено, че със Заповед № 56 от 11.05.2016 г.
на Кмета на Община П., е одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ XXIV-
16 в кв.3, по плана на с. О., по заявление вх. № 44-М-8/15.02.2016 г. от М. А. А., с който се
обособява втори нов УПИ XXVI-16 за сметка на част от УПИ XXIV-16. С акт № 127, том. 7,
н.д.№1177, вх. рег. № 2150/28.03.2018 г. за дарение, наследниците на М. Й. Г. (В. М. Г., В.
М. А. и П. М. Л.), са дарили на ответницата паянтова жилищна сграда на площ от 45 кв.м. и
479/1418 ид.ч. от УПИ XXIV-16 в кв.3, по плана на с. О., а на И. Н. И. и на Р. Н. И. 700/1418
ид.ч. от УПИ XXIV- 16 в кв.3, по плана на с. О., като дарителите си запазили 239/1418 ид.ч.
от същия имот. Посочено е, че с акт № 141, том 2, н.д.№3334, вх. рег. № 5791 от 23.07.2021
г. за доброволна делба на недвижим имот, Р. Н. И. е станала изключителен собствеН.на
поземлен имот с идентификатор 53335.501.16 с площ от 1812 кв.м., ведно с построените в
имота жилищна сграда на площ от 73 кв.м. и гараж на площ от 36 кв.м.
Отразено е, че при извършената проверка било констатирано, че една от тези нови
сгради попада в по- голямата си част в XXV-16 - собственост на Р. И.. Новоизградената
4
сграда била в груб вид на площ от 37 кв.м. и се явявала като пристройка към
съществуващата жилищна сграда, тъй като достъпа се осъществявал през старата сграда -
собственост на К. Г.. Сградата била изпълнена без строителни книжа, в чужд имот и без
учредено право на строеж, поради което била класифицирана като незаконен строеж. Бил
съставен констативен акт №54/28.07.2021 г., с който се стартирало административно
производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за неговото премахване.
Установено било също, че на място имотните граници са неверни и не съвпадат с
действащият регулационен план на с. О..
Бил представен и проект от ответницата за промяна на имотната граница между
нейния имот и имота на ищцата.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 189,
том II, дело № 943/1971 г. се установява, че Митко Гаджов е признат за собствеН. на
следния недвижим имот дворно място, състоящото се от 3000 кв.м., находящо се в с. О.,
съставляващо имот пл. № 16 в кв. 3 по плана на селото при посочени граници, заедно с
намиращата се в това дворно място жилищна сграда, като от този имот в регулационния
план влиза парцел XI-16 за имот шестнадесет в квартал 3 по плана на с. О., състоящ се от
1350 кв.м., като имота участва в този парцел с 1070 кв.м., а останалото място от този имот е
извън регулационния план.
Представен е и нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен
съвет № 156, том II, н.д. 651/1978 г., от който се установява, че Н. И. придобива
собствеността върху част от дворно място находящо се в землището на с. О., за което е
отреден имот пл. № 16 в кв.3 по плана на с. О. по регулационния план, извън регулация,
която част от имота е от 2000 кв.м., от които купувачът Н. И. да ползва 550 кв.м.за наход
през урегулиран парцел XI-16 кв. 3 по плана на селото, собственост на продавача Митко
Гаджов, като тази част има лице откъм улицата 10 м. Останалите 1450 кв.м. празно
незастроено дворно място, с посочени съседи са придобити за сумата в размер на 3000 лева.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 25.03.1997 г., № 174, том III, дело
№ 863/1997 г. се установява, че Величка М. Йорданова, П. М. Л. и В. М. А.а даряват на
Михайл А. А. следния свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от 1350/2050 ид. кв.м. от
дворно място, съставляващо част от имот пл. № 16, за която е отреден парцел XXIV-16 в
кв.3 по плана на с. О., урегулиран, целият състоящ се от 2050 кв.мм в който парцел имот пл.
№ 16 участва с 1950 кв.м., с неуредени регулационни сметки, от които 1950 кв.м.
собственост на дарителките са 1350 ид. кв.м., с реално използване на същите, в предната
част на парцела, отделени с мрежа от ползващите се 600 реални кв.м. от наследниците на Н.
И., при съседи на парцел: парцел XXV-16 на наследниците на Н. И., парцел XXIII-676 на А.
М., парцел XIX-15 и улица, като М. А. А. ще ползва дясната половина от реално ползваната
площ от дарителките с 15 линейни метра лице, считано от регулационната граница с парцел
XXIII-676 на А. М. наляво, гледано с лице към парцел от към улицата.
От нотариален акт за доброволна делба от 19.03.2018 г., № 123, том. II, рег. № 3023 на
5
нотариус А. И., с район на действие РС П. се установява, че Михайл А. М., И. Н. И., Р. Н.
И., В. М. Г., В. М. А. и П. М. Л. са постигнали съгласие да сключат договор за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти образувани в резултат на издадена Заповед №
56/11.05.2016 г. на Кмета на общ. П., с която е одобрен проект за изменение на плана на
регулацията за УПИ XXIV -16 в кв. 3 по плана на с. О., с който се обособява втори нов УПИ
XXVI -16 за сметка на част от имота, при следните условия: в дял I М. А. М. получава в дял
следният недвижим имот: - УПИ XXVI -16, в квартал 3 по плана на с. О., обл. П., общ. П., с
площ от 632 кв.м., при съседи на имота: изток-улица, запад- УПИ XXIV-16, юг- УПИ XXIV-
16 и север-УПИ XXI-676, УПИ XXIII-676. ДЯЛ II В. М. Г., В. М. А. и П. М. Л. получават в
общ дял следния недвижим имот: УПИ XXIV-16, в квартал 3 по плана на с. О., обл. П., общ.
П., с площ от 1418 кв.м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда на площ от
45 кв.м., при съседи: изток-улица, запад - УПИ XX-15, УПИ V-14, север- УПИ XX-676,УПИ
XXI- 676 и УПИ XXVI -16, юг- УПИ XXV – 16. Посочено е, че съделителите И. И. и Р. И.
получават от М. М. по 100 лева за уравняване на дела си.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.03.2018 г., № 187, том II, рег.
№ 3571, нот. Дело № 349/2018 г. на нотариус А. И., с район на действие РС П. се установява,
че В. М. Г., В. М. А. и П. М. Л. са дарили на ответницата К. Г., следния недвижим имот:
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА на площ от 45 кв.м., построена в УПИ XXIV-16 и
479/1418 ид.ч. от УПИ XXIV-16, в квартал 3 по плана на с. О., целият от 1418 кв.м., при
съседи; изток-улица, запад УПИ XX-15. УПИ V - 14, север-УПИ XX-676, УПИ XXI- 676, и
УПИ XXVI -16, юг- XXV - 16, с право на ползване на източната част от имота, в която
попада посочената паянтова жилищна сграда. Установява се и, че В. М. Г., В. М. А. и П. М.
Л. даряват на И. Н. И. и Р. Н. И. 700/1418 ид.ч. от УПИ XXIV-16, в квартал 3 по плана на с.
О., целият с площ от 1418 кв.м., с право на ползване на западната част от имота, в дъното на
парцела откъм УПИ XIX-15 и УПИ V-14, като В. А. си запазва в собственост 239/1418 ид.ч.
от имота и ще ползва частта от имота, разположена между частта, която ще се ползва от И.
И. и Р. И. и частта от имота, която ще ползва К. Г. и в която част попада собствената и
жилищна сграда, с право на преминаване към улицата през северната част на парцела откъм
УПИ XXVI-16.
Представени са скица-проект за реално ползване на ПИ 53335.501.191 и ПИ
53335.501.16, както и скица-проект за промяна на границата между горепосочените
поземлени имоти.
Представена е заповед № 1634/18.08.2021 г. на общ. П., с която е разпоредено да се
премахне процесната постройка. Посочено е, че същата е без строителни книжа, построена е
в чужд имот без право на строеж и не представлявала търпим строеж.
От удостоверение изх. № 149/30.05.2014 г. на кметство с. О. се установява, че по
разписните книги на селото и представения нотариален акт № 174, том III, н.дело 863 от
1997 г. , нот. акт № 189 том I,I дело 943 от 1971 г. и нотариален акт №156, том II, нот. д. №
651 от 1978 г., УПИ XXIV-16 в кв.3 по плана на с. О. е записан на М. А. А. -1/2 ид. част от
1350/2050 кв.м; н-ци на Н. И. И. и н-ци на М. Й. Г.. Посочено е, че УПИ XXIV-16 в кв.3 е
6
урегулиран, състоящ се от 2050 кв.м с не приложена улична регулация. В имота имало
построена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м, която не
била отразена в действащия регулационен план на с. О., одобрен със заповед №5079 от
14.IX.1967 и паянтова жилищна сграда със застроена площ 45 кв.м., която е построена без
строителни книжа. Отразено е, че имотът е идентичен с този предмет на нотариален акт №
174, том III, н.дело 863 от 1997 г., нот. акт №189 том II дело 943 от 1971 г. и нотариален акт
№ 156, том II, нот. д. № 651 от 1978 г..
За изясняване на фактическата обстановка по делото като свидетели са разпитани Г.
Д. А. и Румен Райчов Шиков.
От показанията на свидетелите се установява, че са извършвали СМР в дворното
място на ответницата, като са построили процесната постройка. Изясняват, че положили
нейните основи и изградили покривът, така че бил свързан с покрива на паянтовата сграда
на ответницата. Споделят, че целта на изграждането на постройката било да подпира старата
постройка, за да не падне. Посочват, че процесната постройка е била построена на три метра
от поставени панели, които служили за граница между имота на ищцата и ответницата.
Свидетелят А. изяснява, че при започването на работа не е водил разговори с ищцата и с
нейни близки. Посочва, че е разговарял с брата на ищцата през 2021 г..
От неоспореното от страните заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се установява, че сграда с
ИД 53335.501.16.2, с функционално предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи 1,
със застроена площ 37 кв. м. е разположена така, че имотната граница между Поземлен имот
с ИД 53335.501.16, област П., община П., с. О., п.к. 4417, ул. „Т.“, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 1812 кв. м. и Поземлен имот с
ИД 53335.501.191, област П., община П., с. О., п.к. 4417, ул. „Т.“, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 1407 кв. м. преминава през нея,
като площ от 25,79 м.кв. попада в имота на ищцата. Вещото лице е посочило, че със
създаването на сега действащата КККР на с О., одобрена със Заповед № РД-18-
279/27.10.2020 г. на ИД на АГКК, действащият регулационен план от 1967 г. с изменението
си със Заповед № 72/23.07.1991 г. на ОНС П. е създал регулационни отношения, като за
урегулирането на имота на ответницата се придават 170 м.кв. от имота на ищцата.
Регулацията не е приложена и не е открил документи за уредени регулационните отношения
между собствениците на процесните поземлени имоти. Новопостроената жилищна сграда на
ответН. не била нанесена в действащият регулационен план на с.О., а била отразена в
кадастралната карта в СГККР- П. и обозначена с идентификатор 53335.501.16.2, с
функционално предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ
37 кв. м. За първи път била заснета през 2020 г. с одобряването на КККР на с. О.. Посочва,
че процесната постройка е долепена до старата полумасивна жилищна сграда и със
стоманобетоновата носеща конструкция укрепва сградата с новият обект. На място между
двата имота от лицето към дъното имало изградена плътна ограда с височина до 2,00 м.л. и
дължина от 70 м.л., така че същата разделяла двата имота и същите се ползват със следните
7
площи: имота на ищцата се ползвал с площ от 1 282 кв.м, а имотът на ответницата се
ползвал с площ от 1 937 кв.м.. Жилищната сграда на ищцата била долепена до оградата.
Височината на жилищната сграда на ищцата и на жилищната сграда на ответН. била средно
до 3,80 м.л., като не се създавали проблем при слънцегреенето или отводняване, тъй като не
са срещуположни. Представени са скици към заключението.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва
същото. Посочва, че двата покрива на старата сграда и процесната са свързани, като на
процесната е построен отделно, но при долепването й двата покрива са съединени и са
свързани функционално с керемидите отгоре. Уточнява, че при премахване на процесната
сграда няма да има бутане на покрива на старата сграда, тъй като всяка сграда си имала
отделна покривна конструкция и в последствие керемидите са съединени. Вещото лице е
категорично, че технически е възможно старата сграда да бъде укрепена преди да се събори
новата от вътрешната страна на ограждащите зидове, за да не се получат увреждания при
премахването й.
Съдът счита, че не следва да обсъждала останалите приети по делото писмени
доказателства, тъй като счита, че са неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собствеН.. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответН.т да въздейства върху вещта.
Активно легитимиран ищец по предявен негаторен иск по чл.109 ЗС е собствеН.т или
носителят на вещно право, а пасивно легитимиран ответН.е лицето, което извършва
неоснователни въздействия върху чуждата вещ. В този смисъл ищецът сам определя срещу
кои лица да насочи иска си, и това следва да са лицата, които му пречат да ползва вещта си.
Ищецът сам определя обема на търсената защита.
Съгласно чл.109 ЗС собствеН.т може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответН. по негаторния иск и създаването на пречки за собствеН. да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. СобствеН.т следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това
действие и в какво се състои нарушението. Следователно, за уважаването на този иск във
8
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собствеН.на имота и че върху
този имот ответН.т е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но
и че това действие или бездействие на ответН. създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответН. нарушение е такова, че е ясно,
че с него се пречи на собствеН. да упражнява правото си в пълен обем.
За доказване на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор
53335.501.16 по КККР на с. О., с административен адрес: ул. „Т.", с площ 1812 кв. м.,
ищцата е представила нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 23.07.2021
г., № 18, том. VI, рег. № 10304, нот. Дело № 957/2021 г. на нотариус А. И., рег. № 423, с
район на действие РС П.. В депозирания отговор на исковата молба и становищата на
третите-лица помагачи се оспорва собственическите права на ищцата, като се твърди, че
имот с пл. № 16 е с неприложена регулация, както и че било неясно как ищцата е станала
собствеН.на имот с идентификатор 53335.501.16, като между съделителите, в т.ч. и
ответницата нямало извършена делба.
От анализа на приложените от ответниците нотариални актове и от заключението на
назначената и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че по сега действащ и
единствен кадастрален и регулационен план на с. О., одобрен със Заповед №
5079/14.09.1967г. имот с пл. № 16 е бил с незатворен кадастър/ с незатворени граници/ и
определена площ от 3 000 м.кв. попадащ в кв.3, като за имота е бил отреден Парцел-ХI-16 в
кв.3 с урегулирана площ от 1 350 кв.м., в който имота участва с площ от 1 070 кв.м, записан
на М. Й. Г. с основание-н.а.№ 189/1971 г.. Планът създал регулационни отношения, като за
урегулирането на П-ХI-16 са се придавали 280 м.кв. от общински път. В парцела попадала
едноетажна полумасивна жилищна сграда на един етаж площ от 45 м.кв. и полумасивна
пристройка от север от 10 м.кв., разположени като свободно стоящи.
Установява се, че със заповед № 72/23.07.1991 г.на ОНС П. е изменена уличната и
дворищна регулация, като са образувани нови парцели, както следва: парцел- ХХIV-16 в
кв.3 по плана на с. О. с урегулирана площ от 2050 кв.м. и парцел-ХХV-16 в кв.3 по плана на
с. О. с урегулирана площ от 2000 кв.м.
От представените нотариални актове и в частност от нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 28.03.2018 г., № 187, том II, рег. № 3571, нот. Дело № 349/2018 г. на
нотариус А. И. се установява, че ответницата е съсобствеН.заедно с ищцата, И. И. и В. М. А.
на УПИ XXIV-16 кв.3. по регулационния план на с. О., който по действащата КККР на с. О.
е с идентификатор 53335.501.191, с площ от 1407 кв.м. стар номер 16, квартал 3, парцел
XXIV. С посочения нотариален акт са определили и ползването на УПИ-то, съобразно
притежаваните идеални части от него.
От заключението на вещото лице и от представения и оспорен от насрещната страна
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 23.07.2021 г. се установи, че
ищцата е собствеН.на недвижим имот с идентификатор по действащата КККР на с. О. №
9
53335.501.16, с площ от 1812 кв.м., стар номер 16, квартал 3, парцел XXV, в който имот
попада по-голямата част от процесната сграда. Вещото лице е посочило в заключението си,
че са създадени регулационни отношение, като за урегулирането на имота на ответницата се
придават 170 кв.м. от имота на ищцата, както и че регулацията не е приложена и не са
открити документи за уредени регулационни отношения между собствениците на
процесните имот – ищцата и ответницата. Няма данни ответницата да е заплатила на ищцата
стойността на придаваемата част от нейния имот до момента, респективно друг от
съсобтвениците. Няма и такива твърдения в ОИМ.
Следва да се посочи и, че по делото няма Н.кви доказателства, от който да се
установи, че ответницата, респективно третите-лица помагачи са имали вещни права върху
парцел XXV-16, кв.3 по регулационния план на с. О., който парцел по действащата КККР на
с. О. е с ИД 53335.501.16, с площ от 1812 кв.м., и е собственост на ищцата, което да е
налагало прекратяването на съсобствеността между тях, в т.ч. и с ответницата.
Във връзка с горното се явяват неоснователни възраженията на ответната страна и
третите лица-помагачи, че ищцата не се легитимира като собствеН.на имот с идентификатор
53335.501.16. Не бяха представени и Н.кви доказателства, с които да докажат, че ищцата,
респективно И. И. не са били собственици на недвижимия имот, предмет на нотариалния
акт за доброволна делба от 23.07.2021 г..
След като ищцата е собствеН.на недвижим имот с идентификатор 53335.501.16,
следва да се разгледа дали ответН.т е осъществил неоснователно въздействие и, че то
създава за ищцата пречки за използването на собствения й имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/.
Безспорно е между страните, че процесната постройка е изградена без строителни
книжа от ответницата. Последното се потвърждава както от направеното признание от
ответницата в производството, така от приложената по делото заповед № 1634/18.08.2021 г.
на общ. П. и от показанията на свидетелите.
Безспорно се установява, че процесната постройка навлиза в имота на ищцата с 25,79
кв.м.. По този начин ответН.т пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху своя имот, поради което посочената сграда следва да бъде премахната.
Спорен по делото е въпросът и дали процесната сграда може да бъде премахната без
да се наруши старата полумасивна жилищна сграда, до която е долепена.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ и от заявеното в съдебното
заседание може да се направи категоричен извод, че премахването й няма да доведе до
повреди по старата сграда. Вещото лице е категорично, че старата сграда може да бъде
укрепена преди да се събори процесната сграда. Също заявява, че няма да се засегне и
покрива на старата сграда, тъй като двете покривни конструкции са направени отделно и
няма как едната конструкция да държи другата.
Неотносимо към предмета на делото се явява заявеното от ответницата, че в
процесната сграда живее нейната майка, която е със 70 % увреждане по ТЕЛК. Дори да с
10
бъде съобразено от съда по делото не бяха ангажирани Н.кви доказателства в тази насока.
Ирелевантно за предмета на делото е й къде е разположението на съществуващата
ограда, намираща се в имота на ищцата. Наличието на тази ограда не я лишава от правото
на собственост върху останалата част от нейния недвижим имот.
За пълнота следва да се посочи, че е ирелевантно дали по КККР на с. О., процесната
постройка е записана като собственост на ищцата. По делото се събраха категорични
доказателства, че същата е построена от ответницата и се полза от нея.
Предвид изложеното негаторната искова претенция следва да бъде уважена, тъй като
са налице неоснователни действия от страна на ответН., с които същият пречи на
упражняването на правото на ищеца като собствеН.да ползва пълноценно имота си, като
тези действия се изразяват в съществуването на незаконната сграда с идентификатор
53335.501.16.2, която попада в имота на ищцата. Поради това ответН.т следва да бъде
осъден да премахне тази сграда.
Съдът следва да посочи, че не дължи произнасяне по наведените твърдения на
ответН. едва с писмената защита, тъй като същите се явяват преклудирани.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 750 лева, от който 50 лева за ДТ, 600
лева адвокатско възнаграждение и 100 лева възнаграждение за вещото лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. П., ул. „Т.“ № 51 ДА
ПРЕУСТАНОВИ неправомерните си действия, с които пречи на Р. Н. И., ЕГН **********,
с адрес: с. О., обл. П., ул. „Т.“ № 49 да упражнява правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 53335.501.16 по КККР на с. О., с административен адрес: ул. „Т.", с
площ 1812 кв. м., КАТО ПРЕМАХНЕ незаконната сграда с идентификатор 53335.501.16.2,
на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. П., ул. „Т.“ № 51 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. П., ул. „Т.“ № 49, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 750 лева, представляваща сторените в производството
разноски.
Решението е постановени при участието на трети лица-помагачи - В. М. А., ЕГН
********** от с. О., ул. „Т.“ № 51 и М. А. М., ЕГН ********** от с. О., ул. „Н. В.“ № 2А.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11