Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №6369 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №265992 от 05.11.2019г., постановено по гр.дело №36331/2018г. по описа
на СРС, ГО, 169 с-в, ответникът Б.В.Б. с ЕГН********** е осъден да заплати на А.Ц.Е.
с ЕГН********** , на основание чл.240 от ЗЗД, сумата от 5000лв.- предоставен от
ищцата на ответника по силата на договор от 18.09.2012г. заем, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК- 700лв. разноски по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника Б.В.Б.. Жалбоподателят поддържа, че страните са договорили
обезпечение на задължението, но ищцата е отказала да получи вещта вместо
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума. Твърди, че вземането на
ищцата е погасено по давност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът-
отхвърлен. Претендира разноски.
Ищецът
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Относно
съществуването на валиден договор за заем между страните не се спори, а това
обстоятелство се установява и от представената по делото разписка, с която
ответникът освен че заявява съгласие за сключване на такъв договор,
удостоверява и фактическото предаване на сумата. От същата разписка се
установява и поетото от ответника задължение да върне сумата в срок от 10 месеца,
считано от 18.09.2012г., или до 18.07.2013г. Не се спори между страните, че
сумата не е върната от ответника на ищеца- заемодател. Доколкото обаче
въпросната разписка е подписана само от ответника, не може да се приеме че
ищцата се е съгласила да получи описаната в разписката вещ вместо изпълнение на
задължението за връщане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме
в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Неоснователно
е и възражението за погасяване на задължението на ответника поради изтекла
давност. Видно от разписката, падежът на задължението е на 18.07.2013г. и
оттогава започва да тече петгодишната погасителната давност съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД. Давностният срок изтича на 18.07.2018г., а исковата молба е подадена
на 04.06.2018г.- повече от месец преди това.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №265992 от 05.11.2019г.,
постановено по гр.дело №36331/2018г. по описа на СРС, ГО, 169 с-в.
ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН********** да заплати на А.Ц.Е.
с ЕГН********** сумата от 500 лева (петстотин лева)- разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/