№ 61
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Димитър Фикиин
Стефан Милев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 6 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв. М. И., служебен защитник на засегнатото лице И. Ч.
срещу решение № 851 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 39
състав по НЧД № 5117/23 г, с което е признат Акт за налагане на финансова санкция -
ГЛОБА, по отношение на българския гражданин И. Ч., роден на ******** г., с регистриран
адрес по местоживеене гр. ***, кв. *** № ***, за сумата от 719,50 евро, с левова
равностойност от 1407,22 лв., наложена му с Решение с № № 215 Сs 376 Js 694/21,
постановено на 23.09.2021 г. и влязло в сила на 29.10.2021 година.
В жалбата се развиват доводи, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за
разглеждане на процесния акт, а и засегнатото лице няма трудови доходи в Република
България и не пребивава обичайно или постоянно на територията на страната.
Прави се искане атакуваното решение да бъде отменено и актът за налагане на
финансова санкция, да не бъде признат.
В съдебно заседание засегнатото лице И. Ч. не се явява, нередовно призован, тъй като
не е намерен на известния по делото адрес. Представлява се от служебния защитник – адв.
М. И..
В съдебно заседание адв. М. И., служебен защитник на засегнатото лице И. Ч.,
поддържа въззивната жалба. Изтъква, че от материалите по делото е видно, че засегнатото
1
лице И. Ч. не пребивава обичайно или трайно на територията на Република България, не
притежава средства и имущество и няма трудов договор на територията на страната – все
основания за отхвърляне на искането за признаване на решението на съда на ФРГ.
В заключение се прави искане атакуваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което искането да бъде отхвърлено.
Прокурорът намира депозираната жалба за неоснователна. Поддържа, че
първоинстанционния съдебен акт е законосъобразен и предлага да бъде потвърден. Сочи, че
не са налице основания за неговата отмяна.
Софийският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, доводите,
залегнали в жалбата и като съобрази становището на страните намира за установено
следното.
Жалбата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е било образувано по реда на чл. 30 и
следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решение за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е
въз основа на постъпило в Софийски градски съд Удостоверение по чл. 4 от Специалния
закон, относно признаване от Българския съд на наложена финансова санкция на българския
гражданин И. Ч. от немските власти.
Първостепенният съд е приел от фактическа страна следното.
Искането за признаване на финансова санкция от страна на немските власти по
отношение на българския гражданин И. Ч. представлява ГЛОБА в размер на 600 евро за
това, че на 05.04.2021 г. е управлявал МПС на територията на Федерална Република
Германея след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,51 процента.
Решението, с което засегнатото лице е санкционирано за административното
нарушение е с № 215 Сs 376 Js 694/21, постановено на 23.09.2021 г. и е влязло в сила на
29.10.2021 година.
По силата на същото решение И. Ч. е задължен да заплати и сумата от 119,50 евро,
представляващи разходи в производството, довело до горното решение.
Съгласно информацията, посочена в удостоверението, засегнатото лице е уведомено за
решението, с което му е наложена санкция, както и че е имало възможност да отнесе
въпроса до наказателен съд.
При тези данни първостепенният съд е приел, че са налице основанията за признаване
на Решението за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин. На
първо място, съдът е обвързан с фактическите констатации, посочени в удостоверението и
тъй като се касае до нарушение на правилата за движение по пътищата, не е необходимо
наличие на двойна наказуемост макар, че и според българското законодателство описаните
факти сочат на осъществен състав на административно нарушение.
На следващо място, видно от приложените по делото справки от различни държавни
2
институции, засегнатото лице притежава недвижими имоти и МПС на територията на
страната ни. От материалите по делото се установява също, че засегнатото лице е имало
множество сключени трудови договори в Република България, като последният, е бил
прекратен през месец декември 2022 година. От всичко изложено се налага извода, че
засегнатото лице И. Ч. обичайно пребивава на територията на Република България.
При това положение, правилно е прието, че са налице предпоставките на разпоредбата
на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението на немските власти за
налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Ч.. А видно от самото
удостоверение е било гарантирано и правото му на защитата в производството налагане на
финансова санкция.
Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено
на български език, пълно е, отговоря на изискванията на закона и съдържа всички
необходими реквизити.
Така при пълния прочит на доказателствените източници въззивната инстанция намира,
че правилно първостепенният съд е приел, че са налице всички законово изискуеми
предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция на
засегнатото лице.
Възприетата фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
С основание първата инстанция е счела, че изпратения акт за налагане на финансова
санкция по отношение на засегнатото лице И. Ч. следва да бъде признат и изпълнен на
територията на Република България, тъй като не са налице и основанията по чл. 35 от
Закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението.
Предвид на изложеното по-горе Софийският апелативен съд намира за неоснователни
направените от защитата възражения.
Софийският апелативен съд споделя изложеното от първостепенния съд и не намира
основание да прави корекции по отношение на възприетата фактология.
Изложените съображения мотивират състава на САС да приеме, че атакуваното
решение е правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 851 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 39 състав по НЧД № 5117/23 г, с което е признат Акт за налагане на
финансова санкция - ГЛОБА, по отношение на българския гражданин И. Ч., роден на
******** г., с регистриран адрес по местоживеене гр. ***, кв. *** № ***, за сумата от 719,50
евро, с левова равностойност от 1407,22 лв., наложена му с Решение с № № 215 Сs 376 Js
694/21, постановено на 23,09.2021 г. и влязло в сила на 29.10.2021 година.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4