РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501783 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ю. Р. Й. против Решение № 1687/11.04.2025г.,
пост. по гр.д.№ 8346/2024, ПРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
против ЗК „Лев инс“ АД, иск за осъждане на дружеството да заплати сумата от
15000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ю. Р. Й.
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат й М. Р. М., ЕГН
**********, която смърт е в причинно - следствена връзка с ПТП, осъществено на
13.05.2019 г., причинено от В. Д. Х. - водач на ППС с рег.№ *****, влекач Скания
124.420, теглещ полуремарке „Шмитц СО 1“ с рег. № ***** на път I-8, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 13.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателката Ю. Й. поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че от събраните гласни доказателства се
установява близката връзка с брат й и търпените от нея неимуществени вреди.Моли за
отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се уважи предявения
иск. Претендира разноски.
1
Въззивемата страна ЗК Лев инс АД е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва. Счита, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране
на отговорността на застрахователя. Позовава се на тълкувателна практика –
ППВС№4/61 и ТР1/2016,т.д.№1/2016, ОСНГТК, ВКС относно обстоятелствата, които
могат да обосноват изключение относно лимитивния кръг на лицата, които имат право
на обезщетение. Счита , че по делото не са установени подобни обстоятелства, респ.
че остават недоказани предпоставките за дължимост на обезщетение на лице извън
най-близкия родствен кръг. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен съдебното решение, откъм съдържание е редовна, подадена е
в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е образувано по иск с пр. основание чл.432, ал. 1
във вр. с чл.380 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
ГО на пострадал при ПТП. Искът е предявен от сестрата на починало при ПТП лице
срещу застрахователя по застраховка ГО на водача, виновен за настъпване на
произшествието. Решаващият мотив на първоинстанционният съд за отхвърляне на
иска е, че ищцата не е доказала да е лице, което има право на обезщетение, т.к. не е
доказала особената връзка на близост с починалия, а и не е сред най-близкия кръг
негови роднини. Във въззивното производство спорът е отнесен единствено по
отношение на този решаващ мотив – доказват ли се предпоставките за дължимост на
обезщетение на ищеца поради особената му близост с починалия.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността оплакванията във въззивната жалба се свързани
с неправилно приложение на принципа на справедливостта при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди, както и до неправилна оценка на събраните
по делото доказателства в тази насока.
Към момента не се налага обсъждане на въпросите, свързани с настъпване на
2
застрахователно събитие – настъпване на ПТП, вината на застрахования при ответното
дружество водач В. Х.. По тези факти не се спори, като с протоколно определение,
четено в ОСЗ на 13.03.2025г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Ще бъдат разгледани доказателствата, касаещи единствено обосноваване
дължимостта на обезщетение по застраховката в полза на сестрата на починалото при
ПТП лице.
От фактическа страна по делото се установява следното :
От удостоверението за семейно положение, изд. от общ. ***** се установява, че
М. М. и Ю. Й. са брат и сестра и имат за свои родители Р. и А. Н..
За установяване на отношенията между починалото при ПТП лице М. М. и
сестра му Ю. Й. и как се е отразила загубата му за неговата сестра по делото е
разпитван един свидетел – В. С.. Свидетелят твърди, че познава М. от около 10
години, като се запознали в училище покрай общи приятели. Заявява, че познава
семейството му и поддържа добри отношения с него. Твърди, че отношенията между
Ю. и брат и били много добри, помагали се един на друг, израснали заедно, а след
като тя се омъжила се чували ежедневно. Твърди, че Ю. много трудно приела загубата
на брат си, била в много лошо състояние. Затворила се в себе си, когато видела
приятелите му започвала да плаче. Виждали се по възпоминания на гробищата.
Първоначално Ю. била в много лошо състояние, но в настоящия момент не била както
в началото.
При тези доказателства следва да се разреши основният спорен въпрос, свързан
с приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД, а именно доказват ли се обстоятелствата,
че лицето което претендира обезщетение за неимуществени вреди е създало особено
близка духовна и емоционална връзка с починалия.
До приемането на ТР№1/21.06.2018, по т.д.№1/2016, ОСНГТК, ВКС, с което се
допуска изключение от най-близкия родствен кръг, който има право на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на пострадал от деликт,
практиката бе подчинена на разясненията, дадени в ППВС №4/61 и ППВС№5/69.
Според тях „кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга“, както и „отглежданият, без да е осиновен или отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия“. Тази практика очертаваше
един лимитивно посочен кръг от лица, по отношение на които бе признато правото на
обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане на техен близък,
който е починал. С тълкувателното решение от 2018г. се допуска изключение от този
ограничен кръг, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, която да оправдае получаването на
3
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Този по-разширен
кръг лица може да получи обезщетение както наред с най-близките на починалия, така
и вместо тях. ВКС разяснява, че само формалната връзка на родство между братята и
сестрите с починалия не е достатъчна за признаване на право на обезщетение, а е
необходимо доказване на конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността и връзката между тях е толкова силна, че те търпят от неговата смърт
морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за отношенията между братя и сестри. Единствено в подобен случай би
имало основание от гледна точка на справедливостта да се направи изключение от
лимитимния кръг на близки, които имат право на обезщетение. Преценката за това
винаги се прави с оглед конкретните житейски ситуации, като следва да е налице
особено силна и дълбоко емоционална връзка с починалия, която излиза извън
границите на обичайното в семейните отношения. Освен това е необходимо и реално
доказване на вида, степента и интензитета на търпените неимуществени вреди.
В процесния случай по делото се установява, че между ищцата Й. и починалия
й брат М. М. са съществували топли отношения като между брат и сестра. Те са
отгледани заедно, а след като Й. сключила брак и напуснала семейството си, се чували
ежедневно и поддържали добри отношения. След смъртта на брат си , Ю. Й. чувствала
тъга, плачела и се затворила в себе си. Свидетелят твърди, че е получила паник атаки,
но медицински документи за подобно заболяване липсват, както и същите да са
установени от някакъв специалист – психиатър или психолог. С оглед на така
изнесените от свидетеля факти, съдът намира, че не се установява наличието на
особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка помежду им, която надхвърля
обичайното за отношенията между брат и сестра. Нормалното в едни семейни
отношения е децата да израстват заедно в семейството, да се поддържат в радостни и
трудни моменти, да общуват ежедневно. В случая не се установяват никакви
отношения, които да надхвърлят нормалното и обичайното в рамките на семейството.
Естествено е и след загубата на близък, да се чувства празнота, тъга, мъка, а в
последствие тези чувства да се отработят и да се върне към нормалния ритъм на
живот. Именно това сочи и свидетелят, който казва, че в началото Ю. била в „много
лошо състояние“, но вече „не е така“.
Поради изложеното съдът намира, че по делото не се доказва, при
доказателствена тежест за ищцата, че тя е имало особено близки, надхвърлящи
обичайните отношения с брат си, поради които и да търпи неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение, съобразно разясненията в горепосоченото ТР. Ето защо
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
4
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 150лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1687/11.04.2025г., пост. по гр.д.№ 8346/2024, ПРС.
ОСЪЖДА Ю. Р. Й., ЕГН **********, да заплати на ЗК Лев инс АД, ЕИК *****,
сумата от 150лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5