№ 198
гр. Велико Търново, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 326 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба,
предявена от Н.Н.Н. ***, чрез ***Л.П.М. ***, с цена на иска общо 265.49лв. и
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
с които претендира заплащане от Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново
на обезщетение за имуществени вреди 250лв., изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар, причинени му от незаконосъобразен Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия Г № ***на 14.11.2018 г., издаден
от ОД на МВР – Велико Търново, мораторна
лихва в размер на 15.49лв., дължима от датата на отмяна на фиша – 23.10.2019г.
до датата на предявяване на исковете – 01.06.2020г. и законната
лихва от момента на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата.
В исковата молба се твърди, че на Н. *** Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия Г № ***от
14.11.2018 г. ВТРС го е
отменил с Решение № 525 от 25.11.2019г. по АХД № 1678/2019г. по описа на съда.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила на 20.12.2019г. За правна
консултация, изготвяне на жалба и процесуално представителство от ***Ф.е бил заплатен
от ищеца адвокатски хонорар в размер на 250лв., което представляват имуществени
вреди в патримониума на Н., които били в пряка причинна връзка с издадения
незаконосъобразен електронен фиш. Ищецът
моли за уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание, чрез ***М.,
поддържа исковата молба. Уточнява, че претенцията за законна лихва е от влизане
в сила решението на районния съд, с което е отменен Електронния фиш - 20.12.2019г.,
а не посочената в исковата молба 23.10.2019г., дължаща се на техническа грешка.
Счита, че от доказателствата по делото безспорно са налице такива за ангажиране
отговорността за причинени вреди, а именно влязлото в сила решение на ВТРС, с
което е отменен ЕФ. По делото са сторени от разноски за водене на същото,
доказани са с оглед техния размер. Възнаграждението е договорено и платено в
брой, то е в предвидения от закона минимум. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 250лв. за адвокатско
възнаграждение, възлизащи общо на 260лв., за които представя списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът – ОД на МВР – Велико Търново,
ул. Бачо Киро № 7, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Байчева, с отговора на исковата молба вх. № 2005/18.06.2020г.,
оспорва иска по основание, алтернативно по размер. Поддържа, че същият е
неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Счита, че липсва
причинно-следствената връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмененото НП и
претендираните имуществени вреди – платен адвокатски хонорар. В случай, че
искът за имуществените вреди бъде уважен, моли претендираната сума да бъде
намалена предвид фактическата и правна сложност на делото и реалното участие на
упълномощения ***при неговото разглеждане. Моли да се отхвърли и претенцията за
законна лихва, доколкото такава не се дължи върху разноските. Счита за
прекомерна претендираната сума за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело и моли същата да бъда намалена.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност и
доказаност на претенцията по изложените в нея съображения. Намира, че в случая
са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника с плащането на
уговорения адвокатски хонорар в производството пред ВТРС са настъпили вреди,
които са в пряка причинна връзка с издаденият ЕФ. Тъй като производството е протекло
преди измененията по ЗАНН, редът по ЗОДОВ е единственият, по който тези вреди
следва да бъдат уважени от датата на исковата молба.
Административен съд Велико Търново,
пети състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На Н.
*** Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС
Серия Г № ***на 14.11.2018 г. за
вменено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с наложена глоба в размер на
250лв.
В производството пред районния съд
Велико Търново Н. е представляван от младши адвокат, преупълномощен от
упълномощения по делото ***Венцислав Ф.от ВТАК, като съгласно представения
договор за правна защита и съдействие № ***договореното възнаграждение за
услугата в размер на 250лв. е заплатено в брой на 23.10.2019г. при подписване
на договора.
ВТРС е отменил електронния
фиш с Решение № 525 от 25.11.2019г. по АХД № 1678/2019г. по описа на съда.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила на 20.12.2019г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен
фиш на ОД на МВР Велико Търново. Ищец е адресатът на отменения електронен фиш.
Ответникът – ОД на МВР Велико Търново е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт
на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена
пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново,
съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК
на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК,
доколкото адресът на ищеца е в гр. Велико Търново. Искът е предявен в рамките
на петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решение № 525/25.11.2019г.
по НАХД № 1678/2019 г. по описа на РС Велико Търново, с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия Г № ***на
14.11.2018 г., издаден от ОД на МВР Велико Търново.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред.
По отношение на първата от
изискуемите предпоставки, съдът се позовава на задължителната тълкувателна
практика, дадена с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. В тази връзка,
отменен като незаконосъобразен електронен фиш представлява властнически акт,
издаден от административен орган, в рамките на неговата компетентност, който
административен акт, макар да поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето
защо по същество е доказана първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
При това положение съдът дължи
произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по
реда на ЗОДОВ – в настоящия случай претенцията касае репарирането на имуществени
вреди.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения
електронен фиш. На първо място, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС
е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Нещо повече, провеждането на производство по обжалване пред съд
е необходима предпоставка за отмяната на същия и единствено средство за защита
на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното
наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменените като незаконосъобразни актове на администрацията, доколкото ищецът
не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш,
за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и не би заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е
единствено по съдебен ред. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от отменения електронен фиш. Респективно намаляването
на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставен е електронен
фиш, който впоследствие е отменен от съда.
Видно
от данните по НАХД № 1678/19г., ***Г.Г., надлежно преупълномошен от ***Ф.е
осъществил договореното процесуално представителство и защита на Н. в
производството пред районния съд на 25.10.2019г. Съгласно изричното отбелязване
в договора за правна защита и съдействие от 23.10.2019 г., имащо значението на
разписка за получаване на определена сума, то сумата от 250,00 лв. е платена от
Н. на ***Ф., изцяло и в брой при сключване на посочения договор.
При
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения В
приложимата редакция, действала към момента на сключването на договора за
правна защита и съдействие, и упълномощаването ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв. С оглед изложеното, възнаграждението за оказаната на ищеца
адвокатска защита по НАХД № 1678/2019 г. на ВТРС при материален интерес 250,00
лева (размерът на наложената глоба) и при прилагане на посочените правила,
хонорарът е правилно определен в размер на 250лв., поради което възраженията в
този смисъл са неоснователни.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по Тълкувателно дело № 1/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 250,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1678/2019 г. по описа на Районен съд Велико
Търново за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата. В т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. В този смисъл виж Решение № 8701 от 19.06.2019г. по адм. дело №
14394/2018г. на ВАС; Решение
№ 12654 от 26.09.2019г. по адм. дело № 888/2018г. на ВАС; Решение № 13430 от
09.10.2019г. по адм. дело № 1094/2018г. на ВАС; Решение № 9758 от 25.06.2019г.
по адм. дело № 4288/2019г. на ВАС и Решение № 104 от 04.01.2018г. по адм. дело
№ 346/2016г. на ВАС. Доводът на ответната страна, че
такива не се следват, тъй като разноските не са лихвоносно задължение, а освен
това лихви не се дължат върху разноски, които се присъждат в съдебните
производство не се споделя от цитираната практика на ВАС. Притезанието, заявено
с главния иск, не е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда
на ЗОДОВ. На това основание законните
лихви следва да бъдат присъдени върху сумата, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от датата на влизане в сила на съдебното решение - 20.12.2019г. до
предявяване на исковата молба 01.06.2020г., която в случая възлиза на 11.46лв.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главницата от 250
лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за
държавна такса – в пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от исковете. Видно от исковата молба ищецът
претендира общо 260 лева - държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева, за което е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 26.05.2020 г. В същото е отбелязано, че е договорена сумата
150лв., която е пратена в брой. Неоснователно в случая се явява възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е определено
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съразмерно с уважената част от исковете
възнаграждението възлиза на 147.72лв., които с пълния размер на таксата от
10лв., обосновават за присъждане сумата 157.72лв.
Водим от горното и на основание чл.
203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново,
V-ти състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Велико Търново, ул. Бачо Киро № 7 да заплати на Н.Н.Н., ЕГН:********** ***, сумата
от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди за платен адвокатски хонорар, произтекли от отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия Г № ***на
14.11.2018 г.на ОД на МВР Велико Търново, по АНХД № 1678/2019г.
по описа на Районен съд Велико Търново,
ведно с лихва за забава върху цената на предявения иск в
размер на 11.46лв. /единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, за периода
от датата на отмяна на фиша – 20.12.2019г. до датата на предявяване на исковете
– 01.06.2020г. и законната лихва от момента на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над 11.46лв. до
предявения размер от 15.49лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Велико Търново, ул. Бачо Киро № 7 да заплати на Н.Н.Н., ЕГН:********** ***, сумата от 157.72лв. (сто петдесет
и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляващи разноски по това
производство съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: