РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Кюстендил, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100189 по описа за 2024 година
М. Г. М.,ЕГН ********** от с.В.,Община Н.,Кюст.област,чрез
пълномощника си адв.В. П. от АК-Кюстендил, адрес-гр.Кюстендил, ул.“Г.“№
** е предявила против Потребителна кооперация „Н.“,ЕИК *********,
седалище и адрес на управление на дейността-с.В.,Кюст.област,искове да
бъде осъдена да й заплати суми,представляващи дължащо й се и неплатено
трудово възнаграждение,за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск,за това че в резултат на трудовото й правоотношение е останала без
работа за срок от един месец.Претендират сне лихви за забава върху
главниците по исковите претенции,както и присъждане на разноските по
делото.
В срока да отговор ответната кооперация оспорва исковете и
обстоятелствата,на които се основават.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
1
по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, ,приема за
установено следното:
От материалите,представляващи съдържанието на личното трудово досие
на ищцата/л.18-137/ се установява това,че между страните е възникнало през
1986 год.трудово правоотношение,изменяно многократно през годините,като
по силата на допълнително споразумение от 02.05.2018 год./л.19/страните
договорили,че считано от датата на подписването му ищцата,изпълняваща
длъжността продавач-консултант ще получава основно месечно
възнаграждение в размер на 382,50 лв. за непълно работно време от 6-шест
часа.Със Заповед № 1/08.01.2024 год./л.8/,изд.от председателят на ответната
кооперация трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на
осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ,поради закриване на част от предприятието.Няма спор
между страните,че заповедта е влязла в законна сила.Със заповедта е
разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетение за неспазено предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 08.12.2023 год.
до 08.01.2024 год.,обезщетение за времето от 08.01.2024 год.до 08.02.2024 год.
Съгласно експертно заключение вх.№ 3914/01.04.2024 год./л.145-147/ на
в.л.М. В. размерът на следващото се на ищцата брутно трудово
възнаграждение за месеците от юни до декември на 2023 год.е сумата от
704,34 лв.,а за месец януари на 2024 год.сумата от 153,20 лв.,последният
пълен отработен месец от ищцата преди прекратяване на трудовото
правоотношение е месец ноември,за който дължащото се на ищцата брутно
трудово възнаграждение е сумата от 704,34 лв.,като следващите се
обезщетения на ищцата за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение и за това че ищцата е останала без работа за срок
от един месец след уволнението са съответно сумите от 842,50 лв.,а размерът
на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е размерът на брутното
трудово възнаграждение за един месец-842,50 лв.Между страните няма спор
че горните обезщетения и трудови възнаграждения не са платени на ищцата.В
допълнително заключение вх.№ 6849/07.06.2024 год. вещото лице М. В. дава
заключение за дължащите се обезщетения,но при 4-часов работен ден.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.При така установеното исковете съдът прави следните изводи.
2
По иска с пр.осн.чл.128,т.2 КТ.
Ответникът-работодател на ищцата, при положение че не се поддържа,а не
се и представят доказателства последната да е била недобросъвестна при
изпълнението на трудовите си задължения през които и да бил месец от
исковия период, е бил длъжен, на осн.чл.128,т.1 и 2 КТ да начисли по
ведомости и да й изплати уговорените размери на трудовите и
възнаграждения за исковия период,като спази изискванията на чл.270,ал.3
КТ- да плати срещу подпис по ведомост лично,или срещу разписка, или я
преведе по влог в банка, посочена от ищцата.От цитираното експертно
заключение на в.л.М. В. се установиха размерите на дължащите се на ищцата
трудови възнаграждения за исковия период ,които съвпадат с тези по исковата
претенция,поради което ще се уважат.Няма спор между страните ,че
трудовите възнаграждения на ищцата за исковия период не са и
платени,поради което исковата претенция ще се уважи. Задължението на
работодателя да заплати незабавно трудовото възнаграждение на наетия от
него работник съществува още от времето на Стария завет ("Не притеснявай
ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у
тебе до сутринта." Левит, 19:13; "Горко ономува, който гради своя дом с
неправда и своите горници - с беззаконие, който принуждава ближния си да
работи даром и не му дава платата му", Иеремия, 22:13), а понастоящем в
действащото ни законодателство е изразено в нормите на чл. 128, чл. 245 и чл.
270 КТ така: "Работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение на
работника или служителя в установените с чл. 270, ал. 2 КТ срокове, ако
между тях не е уговорено друго, което при добросъвестно изпълнение на
трудовите възнаграждения не може да бъде по-малко от 60 на сто от брутното
на работника или служителя трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната".При това положение и тъй като не
се събраха доказателства за уговорка между страните за заплащане на
дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение на дата,различна от
последният ден на календарен месец,през който е полагала труд,респ. първият
ден от следващият, то работодателят-ответник е в забава на плащането и
дължи законната лихва върху неплатеното,считано от датата на забавата до
3
датата на предявяване на исковете.Исковите претенции за заплащане на лихви
върху неплатените трудови възнаграждения са за дори за по-късен начален
момент,поради което съдът ги намира за установени и доказани по основание
и размер с оглед сочените по-горе доказателства.
По иска с пр.осн.чл.220,ал.1 КТ
При прекратяване на трудово правоотношение на някое от основанията по
чл.328 КТ работодателят е длъжен да спази нормата на чл.326,ал.2 КТ като
отправи едномесечно писмено предизвестие,което може да не спази, като на
осн.чл.220,ал.1 КТ дължи на работника или служителя обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.По делото
няма спор,а това се установи и от издадената на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ заповед
от председателя на кооперацията,както и от приетото като неоспорено от
страните експертно заключение вх.№ 3914/01.04.2024 год.на в.л.М. В.,че
ищцата е работела по трудово правоотношение в ответната
кооперация,трудовото и правоотношение е било прекратено на
осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ,работодателят се е възползвал от възможността да
прекрати правоотношението без предизвестие,поради което дължи на ищцата
обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение което е сумата от 842,50 лв.За яснота на изложението съдът
счита,че вещото лице по това заключение законосъобразно е изчислявала
дължимото на база 6-часов работен ден,тъй като в този смисъл е последната
постигната валидна уговорка между страните по силата на допълнителното
споразумение от 02.05.2018 год.,тъй като изготвеното такова от 01.02.2023 год.
не е подписано от страните,т.е няма правно действие.Тъй като това
обезщетение не е платено основателна се явява и претенцията на ищцата за
осъждане ответната кооперация да и заплати и законната лихва върху
нея,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.Исковата молба играе ролята и на покана за заплащане на това
обезщетение.
4
По иска с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк.дело №
2/2013 г. ОСГК, предвид специфичния характер на трудовия договор и
правата и задълженията на страните по него, законът /КТ/ предвижда
специални норми относно размера на дължимите обезщетения при различни
хипотези, които принципно имат фиксиран размер. При определяне на
размера на дължимо обезщетение по раздел Трети от КТ /включително
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ/, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1
КТ то трябва да бъде изчислено на база полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, по-голям размер на
обезщетението може да се определи само в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор, като
последните две обстоятелства са конкретни и следва да бъдат изследвани при
всеки отделен случай,като в настоящият казус няма такива
доказателства.Както бе отбелязано по-горе безспорно се установи,че
трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено именно на едно от
визираните в чл.220,ал.1 КТ основания,при което неплатеното й обезщетение
за това,че е останала без работа за срок от един месец и в размер на брутното и
трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на
правоотношението,а именно сумата от 842,50 лв. й се дължи и този иск ще
бъде уважен от съда.Ищцата представи и доказателства за това,че не е
започвала работа при друг работодател за срока по чл.222,ал.1 КТ с
представяне за констатация на трудовата си книжка в откритото съдебно
заседание по делото,проведено на 10.04.2024 год.Тъй като това обезщетение
не е платено основателна се явява и претенцията на ищцата за осъждане
ответната кооперация да и заплати и законната лихва върху нея,но не считано
от датата на предявяване на иска,а от 09.02.2024 год.до окончателното й
изплащане.Това е така,защото правоотношението е прекратено на 08.01.2024
год.,а до датата на предявяване на този иск-24.01.2024 год. един календарен
месец не е изтекъл.Практически исковата молба има ролята на покана за
5
плащане на това обезщетение,фактическият състав е завършен по време на
висящността на процеса,обстоятелство което съдът следва да вземе в
предвид,при което от дата 09.02.2024 год. ответната кооперация е в забава и
дължи от тази дата лихва.Не се твърди,не се представят и доказателства тази
сума да е платена.
По иска с пр.осн.чл.224,ал.1 КТ.
Този иск е основателен и следва да се уважи.Правото на работника за
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото
правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемия му
се платен годишен отпуск. По делото се събраха доказателства,че ищецът е
имал правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск към датата
на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,тъй
като е имал неползвани размери такъв за предходните две календарни години.
От материалите,представляващи съдържанието на личното трудово досие
на ищцата не се установи това на същата да е било разрешаван по надлежният
ред ползването на платен годишен отпуск за 2022 и 2023 год.,като съгласно
неоспореното експ.заключение на в.л.М. В. размерът на следващото се
обезщетение е този на брутното трудово възнаграждение на ищцата за един
месец,което е сумата от 842,50 лв.При това следващото се обезщетение е сума
в размер на 1685,00 лв.,за колкото е предявен иска,поради което ще се уважи.
Тъй като това обезщетение не е платено основателна се явява и претенцията
на ищцата за осъждане ответната кооперация да и заплати и законната лихва
върху нея,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По разноските.
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски,като е
платил за адвокатско възнаграждение сумата от 1500.00-хиляда и петстотин
лева.В договора за правна помощ и съдействие не е уточнено конкретно по
всеки един от предявените практически 22-двадесет и два обективно
6
съединени иска какво възнаграждение е платено,при което съдът приема че
платила равна сума по всеки иск,т.е по 68,18 лв.По три от предявените искове
производството по делото бе прекратено,поради оттегляне на исковите
претенции,а останалите съдът уважава изцяло,при което на ищцата се следват
разноски в размер на 1295,45 лв.Съобразно уваженият размер на исковите
претенции съдът ще осъди ответната кооперация да заплати държавна такса в
размер на 950.00 лв.-по 50,00 лв. за всеки иск.За яснота на изложението-съдът
счита ,че е налице обективно съединяване на 19 иска,по които се
произнася,тъй като всяка една от сумите се претендира на различно
основание-три суми за обезщетения,дължащи се от прекратяване на
трудовото правоотношение,но при различни фактически състави,претенцията
за заплащане на неплатено трудово възнаграждение е отделна за всеки месец
от исковия период,отделен иск е и всяка една претенция за заплащане на
законна лихва за забава върху главниците,считано от датата на изискуемостта
им до датата на предявяване на исковете в съда.Платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице М. В. за основното и допълнителни
заключения в общ размер на 563,00 лв.също ще бъде възложено в тежест на
ответника.На ответната кооперация се дължат разноски и по прекратената
част от исковата претенция.За процесуалният представител на ответника важи
изложеното по-горе за платеното възнаграждение на ищцата.На адв.Т. е
платено възнаграждение от 1500,00 лв.,не е упоменато конкретно какво се
плаща по всеки иск,при което съдът приема че е по-равно и с оглед
прекратеното производство по 3 иска следва да се присъдят разноски в размер
на 204,54 лв.
Водим от горното и на осн.чл.128,т.2 КТ,чл.220,ал.1 КТ,чл.222,ал.1
КТ,чл.224,ал.1 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Н.“,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-с.В.,Кюст.област,ДА ЗАПЛАТИ на М. Г.
М.,ЕГН ********** от с.В.,Община Н.,Кюст.област, следните суми,а именно:
сумата от 842.50 /осемстотин и четиредесет и два и петдесет/лева,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ,за това че поради
7
прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед №
1/08.01.2024 год.,изд.от Председателя на ответната кооперация ищцата е
останала без работа за времето от 08.01.2024 год. до 08.02.2024 год.вкл.,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2024 год.до
окончателното изплащане на сумата
сумата от 842.50 /осемстотин и четиредесет и два и петдесет/лева,
представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ ,поради неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото и правоотношение със Заповед
№ 1/08.01.2024 год.,изд.от Председателя на ответната кооперация, ведно със
законната лихва върху сумата от 842.50 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
- сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/ лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за м.06.2023 г.,
ведно със сумата от 45.48 /четиредесет и пет и четиредесет и осем/лева,
представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение, считано
от 01.08.2023 г. до 23.01.2024 год.вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от 704.34 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й
изплащане.
- сумата от 704.34 /седемстотин и четири и тридесет и четири/ лева,
представляваща дължимо на ищцата брутно трудово възнаграждение за
м.07.2023 г., ведно със сумата от 37.53 /тридесет и седем и петдесет и
три/лева, представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение,
считано от 01.09.2023 г. до 23.01.2024 год.вкл.,както и ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 704.34 лева, същото,считано от 24.01.2024
год. до окончателното изплащане на тази сума.
- сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/ лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за м.08.2023 г.,
ведно със сумата от 29.83 /двадесет и девет и осемдесет и
три/лева,представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение,
считано от 01.10.2023 г. до 23.01.2024 год.вкл.,ведно със законната лихва
върху главницата от 704.34 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й
изплащане.
-сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/ лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение на ищцата за
8
м.09.2023 г., ведно със сумата от 21.87/двадесет и един и осемдесет и седем/
лева, представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение,
считано от 01.11.2023 г. до 23.01.2024 год.,ведно със законната лихва върху
главницата от 704.34 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й
изплащане.
- сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.
10.2023 г., ведно със сумата от 14.17/четиринадесет и седемнадесет/лева,
представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение, считано
от 01.12.2023 г. до 23.01.2024 год.,ведно със законната лихва върху главницата
от 704.34 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й изплащане.
- сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.
11.2023 г., ведно със сумата от 6.21/шест и двадесет и един/ лева,
представляваща лихва за забава върху това трудово възнаграждение, считано
от 01.01.2024 г. до 23.01.2024 год.,ведно със законната лихва върху главницата
от 704.34 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й изплащане.
- сумата от 704.34/седемстотин и четири и тридесет и четири/лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.
12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 704.34 лева, считано
от 24.01.2024 год.до окончателното й изплащане.
- сумата от 153.20/сто петдесет и три и двадесет/лева, представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.01.2024 г. /за
времето от 1-ви до 7-ми януари 2024 г./,ведно със законната лихва върху
главницата от 153.20 лева, считано от 24.01.2024 год.до окончателното й
изплащане.
-сумата от 1685.00 /хиляда и шестотин и осемдесет и пет/лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
ищцата за 2022 г. и за 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
1685.00 лева,считано от 24.01.2024 год.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Напредък“,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-
9
с.Ваксево,Кюст.област,ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М.,ЕГН ********** от
с.В.,Община Н.,Кюст.област,сумата от 1295,45 /хиляда двеста и деветдесет и
пет и четиредесет и пет/лева,представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото.
ОСЪЖДА М. Г. М.,ЕГН ********** от с.В.,Община Н.,Кюст.област ДА
ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Н.“,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-с.В.,Кюст.област,сумата от 204,54 / двеста и
четири и петдесет и четири/лева,представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото,съобразно прекратената част по исковите
претенции.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Н.“,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-с.В.,Кюст.област,ДА ЗАПЛАТИ по
сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 950.00 /деветстотин и
петдесет/лева,представляваща сбора на дължащите се държавни такси по
предявените и уважени искове,както и сумата от 563,00 /петстотин и
шестдесет и три/лева,представляваща сбора на платените за сметка на съда
възнаграждения на вещото лице М. В.,както и още 5-пет лева,представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване с възизвна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил,в двуседмичен срок,считано от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10