РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 06 декември Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Наталия
Петрова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 3383 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация –
Враца” ЕАД гр.Враца против Н.Л.Т. ***, за признаване за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата 620.19 лева стойност на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 31.12.2015г. до
30.06.2018г. и лихва за забава в размер на 111.17 лева за периода 31.01.2016г.
до 20.05.2019г. в жилище на адрес гр.Враца, ж.к**********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1865/2019г. по описа на ВРС.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и на
направените в заповедното и настоящото производство разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че за процесния период ответника не е
заплатил дължимите суми. Търсеното съдебно установяване обосновава с дадени
от съда указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу
длъжника за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответницата, редовно призована, не представя писмен отговор. В с.з., редовно
призована, не се явява и представлява и не изразява становище по исковете.
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 вр. чл.410 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. дело №1865/2019г. на ВРС. Назначена и изслушана е
специализирана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление
на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело №1865/2019г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща ответница да заплати на заявителя-ищец сумата от 762,11 лева
/седемстотин шестдесет и два лева и единадесет стотинки/ – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 31.12.2015 г. до 30.06.2018 г. за имот на адрес: гр. Враца, ж.к. **********ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 20.05.2019 г.
до изплащане на вземането, сумата от 111,17 лева /сто и единадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2016 г. до 20.05.2019 г., сумата от 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в производството за държавна
такса, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП
вр. чл. 26 НЗПП.
Съдът е указал на заявителя,
настоящ ищец, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР;
изравнителни сметки по партидата на ответницата и справка за неплатените
фактури и дължими суми.
Изслушана е съдебно-техническа и икономическа експертиза, според която за
процесния период е ползвана топлоенергия от останалите собственици в сградата и
начислените суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация са начислени съобразно
припадащия се отопляем обем на процесното жилище от 181 куб.м. Според вещото
лице дължимите суми за незаплатена топлоенергия за процесния период са 620.19 лева, а размера на обезщетението за забавено плащане, считано
от падежа на всяко отделно месечно задължение е 74.23 лв. Вещото лице е
констатирало, че през процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване. В
имота е осигуряван достъп за отчитане показанията на уредите в края на
отоплителния сезон. Извършвани са частични плащания, които са сторнирани.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според нормата
на чл. 143, ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
При така действащата нормативна уредба,
както към момента на начисляване на дължимите суми, така и към настоящият
момент, се налага извода, че за ответницата е възникнало задължение по
силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлоенергия за отопление, битова горещо водоснабдяване и
такса мощност. При липсата на ангажирани от страна на ответницата доказателства за
неправилно начисляване на стойностите за потребена топлинна енергия твърдението
на ответницата, че не дължи, е неоснователно.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение
№ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения за
начислената сума за топлинна енергия, което по см. на ал.4 не ги освобождава от
задължението за плащане на сумата по издадената фактура. Разпоредбата на ал. 6
указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция –
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на доказателства за
направени възражения от ответницата по отношение на начислените й от ищеца суми
за плащане или направен отказ от нейна страна от ползване на битово горещо
водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които
установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от ответницата е начислена
стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата сума, налага се
извода, че за процесния период начислените суми са дължими в размерите,
установени от заключението на експертизата.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането им и дължи и стойност, представляваща обезщетение за
забавено плащане от падежа на задължението по см. на чл.32 ал.1 от Общите
условия. Ето защо искът за обезщетение за забавено плащане следва да се уважи в
размер от 74.24 лв. по заключението на вещото лице, като в останалата част се
отхвърли.
С оглед на изложеното исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в посочените размери, като при този изход
на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложи сумата от 150.00 лева, представляваща
направените от ищеца пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, като се присъдят и направените в заповедното
производство такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Л.Т. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца”
ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* сумата 620.19 лева главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2015 г. до
30.06.2018 г. за имот на адрес: гр. Враца, ж.к. **********ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 20.05.2019 г.
до изплащане на вземането, сумата от 74.24 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.01.2016 г. до 20.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1865/2019г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за претендирана лихва за забава в
останалата му част до пълния претендиран размер.
ОСЪЖДА Н.Л.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* сумата 150.00
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски, както
и направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1865/2019г. по
описа на ВРС разноски в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........