Решение по дело №5162/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 563
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Кристиан Димитров Колев
Дело: 20244430105162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20244430105162 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***,
против К. П. П. ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост на следните суми:
Главница в размер на 200лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 13.51лв.
за периода от 09.10.2019г. до 11.01.2020г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.64лв. за период
от 11.01.2020г. до 27.06.2024г.,
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между Сити Кеш ООД, в качеството си на кредитор, и
К. П. П. ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № 362611 на 09.10.2019 г
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 46.31 %.
Твърди се, че ответникът не не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
Ищецът твърди, че Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер,
като Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
1
Ищецът излага аргументи, че ищецът е редовно уведомен за
прехвърлянето на вземанията, като моли съда, в случай, че не приеме
надлежното уведомяване на посочения от длъжника имейл, да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Относно претендираната лихва, излага следното:
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.).
С оглед изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му се присъди
разноски.
Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител,
оспорва предявения иск, оспорва иска по основание и размер. Оспорва
съдържанието на представените писмени частни документи и оспорва изцяло
твърдението, че ответникът е кредитополучател. Според особения
представител представените писмени документи представляват писмени
твърдения на ищцовата страна, удостовереяващи единствено изгодни за нея
факти, които нямат материална доказателствена сила и не доказват
сключването на процесния договор.
В с. з. ищецът не се представлява.
В с. з. ответникът чрез особения му представител твърди, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, тъй като липсва писмен договор,
подписан между страните, като сочи, че макар да е представена разписка от
Изи Пей за превод в полза на ответника, няма доказателства същата да е
получена.
Съдът, като взе предвид доводите и твърденията на страните, събраните
по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Пред Районен съд Плевен е образувано ч. гр. д. № 4226/2024 г. по
заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение срещу К. П. П. за следните суми:
главница в размер на 200лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 13.51лв. за периода от 09.10.2019г. до 11.01.2020г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.64лв. за период от
2
11.01.2020г. до 27.06.2024г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
2432/23.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4226/2024г. на ПлРС. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд дал указания на заявителя-ищец. Препис от
разпореждането е получен от заявителя на 03.09.2024 г., който на 05.09.2024 г.
е представил доказателства за предявена искова молба, с която се претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
На 09.10.2019 г. сключен договор за паричен заем № 362611 между „Сити
Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател.
Съгласно договора заемодателят предава на заемателя сумата от 200 лв., а
заемателят се задължава да върне същата сума в срок за 4 месеца, при 4
вноски.
Превода на сумата от 200 лева към ответника се установява от
представената с искова молба от приложената извадка за превод от Easypay,
видно от която сумата от 200 лева е преведена на ответника на 09.10.2019 г. –
датата на сключване на процесния договор. Получаването на сумата се
установява от приложената към извадката справка, видно от която плащането
е било редовно обработено и получено от ответника.
Вземането по сключения между „Сити Кеш“ ООД и ответника е
прехвърлено на ищеца по делото с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022 г., приложен към ч.гр.д. 4226 от 2024 г. по описа на РС
Плевен. С уведомление за цесия от 03.09.2024 г. на ответника е изпратено
съобщение относно прехвърлянето на вземането, но липсват данни за
получаването му.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра,
тъй като последователно, вътрешнологично и непротиворечиво установяват
правнорелевантните факти. Не са налице и данни, които да внесат съмнение в
тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които съдът намира за процесуално допустими. В
законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена
исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото
производството.
Безспорено е, че между ответникът и "Сити Кеш" ООД е сключен договор
за паричен заем с предмет предоставяне на паричен заем в размер от 200 лева,
който заем е усвоен от ответника. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице,
3
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният
договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК. В разглеждания случай безспорно се установява, че е
сключен договор за прехвърляне на вземане съгласно чл. 99 от ЗЗД, в предмета
на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По
отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване
на уведомление от страна на ответника. Въпреки това неспазването на
задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с
оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.).
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 от ГПК вр. чл. 99 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, за сумата в размер на 200
лева, представляваща дължимата главница по договор за паричен заем №
362611 от 09.10.2019 г. , е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В тази връзка и предявените положителни установителни искове за
дължимост на вземанията за договорна лихва и мораторна лихва, са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в исковото и заповедно производство.
Дължимите разноски за заповедното производство разноски са в размер на 25
лв. за заплатена държавна такса и 50 юрк. възнаграждение. В исковото
производство се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, като съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определи възнаграждение в
размер на 50 лева, доколкото делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност и е приключило след едно съдебно заседание, като
представител на ищеца не се явява на същото, не са подавани и допълнителни
становища след входиране на исковата молба. Ответникът следва да заплати и
платените от ищеца в исковото производство суми в размер на 50 лева за
държавна такса и 400 лева депозит за особен представител.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, вр. чл.99, вр. чл. 86 от ЗЗД, че
К. П. П. ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***
следните суми:

Сумата от 200лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
4
362611 на 09.10.2019 г.;
Сумата от 13,51 лева - договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 09.10.2019г. до 11.01.2020г.;
Сумата от 56,64 лева - законна лихва за забава върху главницата за
период от 11.01.2020г. до 27.06.2024г.,
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА К. П. П. ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 4226/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, и
сумата от 500 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5