Р Е
Ш Е Н
И Е
№717
Гр. П., 09.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
състав в публично съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.С., като
разгледа гр. д. № *****/**** г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Иван Николов Спасов против П.Г.П.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул.
******.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П., страните – ищецът в качеството
на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от
ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. от ответника недвижим имот топлинна
енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 778.14
лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че
последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница,
считано от 08.07.2013 г. до 26.10.2015 г. в общ размер от 132.52 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № ****/**** г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 778.14 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. П., ул. ******, ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 132.52 лв., считано за периода 08.07.2013 г. –
26.10.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2015
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ****/****
г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот. Твърди, че между него и ищеца не
съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име. Оспорва
обстоятелството, че през процесния период в жилището с административен адрес:
гр. П., ул. Б.Г., бл.**,
вх.*,
ап.*
е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди, че
сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално
доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на
последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали
задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга. Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за
изтекла погасителна давност за исковата сума
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност.
В съдебно заседаниеq ищецът,
чрез процесуалния представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли съда
да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител – адв. В., оспорва предявения иск. Моли съда
да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 0****/****
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на
задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Същите са достъпни и на официалната електронна страница на ответника /
http://www.toplo-pernik.com//. Изпълнението на условията на чл. 150 от
ЗЕ е служебно известно на съда от други висящи пред него граждански дела, по
които са били налични доказателства за одобрението им с решение № ДУ -
011/14.04.2008 г. на ДКЕВР и за публикуването им в бр. 82/29.04.2008 г. на
вестник “СъП.” и бр. 101/30.04.2008 г. на вестник “Футбол”. Поради което съдът
приема, че са изпълнени условията по чл. 150 от ЗЕ и представените по делото
Общи условия имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Видно от представените от ищеца
писмени доказателства, неоспорени от ответника – удостоверение 16/МСИ – 800 –
1/03.05.2016 г., декларация по чл. 14 от ПЗР на ЗМДТ, че за нуждите на
данъчното законодателство, ответникът20.09.2012 г. е декларирал, че е
собственик на процесния топлоснабден имот. Декларираното обстоятелство е
извънсъдебно признание на спорния по делото факт, направено в период значително
отдалечен във времето и без връзка с настоящото производство. Затова съдът
приема за доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и
съответно има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Затова
той дължи заплащане на доставената в процесния период в имота топлинна енергия.
Спорен между страните по делото
е въпросът относно количеството и стойността на същата. С окончателния доклад
по делото, съдът е посочил, че тежестта за доказване на това обстоятелство се
носи от ищеца и е указал, че не се сочат доказателства за установяването му.
Такива не са ангажирани и до приключване на устните състезания. Затова спорните
по делото факти - доставял ли е ищецът в жилището на ответника топлинна енергия
през процесния период, в какви количества и на каква стойност, са останали
недоказани. Не може да бъде ценено като доказателство за тях представеното с
исковата молба извлечение от сметки на ищеца. То не е подписано от законния
представител на дружеството - ищец, поради което няма белезите на документ.
Предвид изложеното, съдът
намира за недоказано твърдението на ищеца, че през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г. е доставил в имот, с административен адрес: гр. П., ул. Б.Г., бл.
**,
вх. *,
ап. *
топлинна енергия на стойност 778.14 лв. Затова предявеният от него иск следва
да се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск,
неоснователен се явява и следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение на П.Г.П.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Иван Николов Спасов сумата от 778.14 лв. /седемстотин
седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. П., ул. ****** през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 132.52
лв. /сто тридесет и два лева и петдесет и две стотинки/, считано за периода
08.07.2013 г. – 26.10.2015 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 20.11.2015 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № ****/**** г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Иван Николов
Спасов да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от същото, ведно с ЧГД № 0****/**** г. по описа на ПРС да се
върне на ІV н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: