Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор …......… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №8528 по описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №381265 от
10.04.2018г., постановено по гр.дело №64133/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти
състав, са отхвърлени предявените от "Б.П.П.Ф." ЕАД срещу Д.С.Ц. при искове с правно основание чл.240,
ал.1 във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, във връзка с чл.9 от ЗПК за сумата от 28927 лв.,
в това число главница в
размер на 14724.91 лв., възнаградителна
лихва в размер на 12827.69 лв. и законна лихва за
забава в размер на 1375.00 лв. за периода
05.10.2015г. до 09.09.2016г., като неоснователни.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - "Б.П.П.Ф."
ЕАД, чрез юрисконсулт
Н.М., с която се обжалва изцяло решение №381265 от 10.04.2018г., постановено по
гр.дело №64133/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, като са инвокирани
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като
постановен в нарушение на материалния закон. Излага
се, че обоснованият краен извод на СРС за липсата на доказателства за
предсрочна изискуемост на кредита е неправилен, постановен в противоречие на
събраните по делото доказателства. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно
решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни
и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - Д.С.Ц., чрез
назначен особен представител адв.Ан.Т., депозира
писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно,
съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа
на тях е обосновал правилен извод за неоснователност на исковите претенции. Излага
се още, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че събраните по делото писмени
доказателства не са достатъчни, за да установят наличието на предсрочна
изискуемост по отношение на претендираните вземания, предмет на исковите
претенции. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Предявени
са от "Б.П.П.Ф." ЕАД срещу Д.С.Ц. при условията на субективно и обективно
съединяване искове с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД за сумата от 14724.91 лв., главница, представляваща
изискуем остатък за плащане по отпуснат кредит за
покупка на стоки или услуги №PLUS-11151457 от 04.02.2015г., ведно
със законната лихва,
считано от 10.11.2016г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането; с правно основание вр.240, ал.2 ЗЗД за сумата
от 12827.69 лв., възнаградителна лихва за
периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г.; с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1375.00 лв., обезщетение
за забава, дължимо за периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г..
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай
не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между "Б.П.П.Ф."
ЕАД - кредитор и Д.С.Ц. - кредитополучател, на 04.02.2015г. е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-11151457, съгласно
който кредитора е
предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер 15000 лв.,
който кредитополучателят се
е задължил да погаси на 60 равни
месечни вноски в размер на 559.20 лв.
и на конкретно посочена падежна
дата, съгласно погасителен
план. В случая не е спорно още, че кредиторът реално е превел на кредитополучателя на посочената
от последния банкова сметка
***.76 лв., съгласно представено по делото платежно нареждане, а сумата от 8876.24 лв. е била предоставена за погасяване на задължение по друг кредит №PLUS-10759113, получен от ответника /съгласно уговореното в чл.2 от договора/. Страните
са се уговорили в чл.5 от договора, че при просрочие
на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя
досежно неговата незаконосъобразност.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове, първостепенният
съд е приел, че по делото не е доказано настъпилата изискуемост на вземанията
на банката за главница и възнаградителна лихва, респективно акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава. Изложени са аргументи, че длъжник по договора за кредит,
не е бил надлежно уведомен
за обявяването на предсрочната
изискуемост на цялото вземане. Обоснован е извода, че правото на кредитора да направи предсрочно изискуем целия размер на вземането по сключения договор за
кредит следва да е извършено
преди предявяване на исковата молба, като в настоящото производство не
се доказва такова уведомяване
да е надлежно извършено. Депозираната покана и товарителница, адресирани до
адреса на ответника не установяват
полагането на дължимата грижа от ищцовото дружество да уведоми своя длъжник, че е упражнило правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
По
тези съображения е прието, че така предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, поради своята неоснователност. Въззивният съд
счита, че така изложените мотиви на първостепенния съд са постановени в
противоречие на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която норма задължава съда
при постановяване на съдебния акт да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Следва да се
посочи, че обоснованите крайни изводи на СРС са в противоречие на трайно
установената съдебна практика, съгласно която при преценка досежно
настъпилата изискуемост на претендираните вземания
съдът е длъжен да зачете фактите, настъпили след подаване на исковата молба. В
конкретния случай макар изводите на СРС да са правилни досежно липсата на ангажирани
от страна на ищеца доказателства за обявяване на целия остатък по предоставения кредит за предсрочно
изискуем, въззивният съд счита, че при формираните
изводи на СРС не е отчетен факта, че досежно част от
непогасените от длъжника вноски е настъпил падежа към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. Това е така, тъй като в случай не може да се игнорира,
че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията
договорени между страните
кредитор и кредитополучател. Липсата
на точно изпълнение по него, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно
договореното по актуален погасителен
план, подписан от страните за погасяване
на задължението- главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство.
По отношение на онази част на неточно /забавено/ изпълнение на задължението за погасяване на
кредита спрямо кредитора, т.е. неизпълнената
част на задължението, съставляващо
сбора на непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция /арг. чл.235,
ал.3 от ГПК / предявените искове се явяват основателни и не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се отхвърли иска, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски.
При така установеното и
при съобразяване с разпоредбата
на чл.235, ал.3 от ГПК и предвид погасителния
план, съдът приема, че изискуеми са всички
претендирани вземания на ищеца
към ответника за следните суми: сумата
от 11575.63 лв., главница,
представляваща сбора на непогасени вноски с настъпил падеж за периода от 05.10.2015г. до 05.09.2019г.
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№PLUS-11151457/04.02.2015г.;
сумата от 12565.67 лв., възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.10.2015г. до
05.09.2019г. по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №PLUS-11151457/04.02.2015г.; сумата
от 1097.56 лв., обезщетение
за забава върху главницата, дължимо за периода от 05.10.2015г. до
05.09.2019г..
С оглед гореизложеното
и като съобрази липсата на ангажирани доказателства за погасяване на задълженията, за които е установено, че са валидно възникнали и изискуеми, то въззивният съд приема, че следва да уважат исковете за размерите,
посочени по-горе. Поради
несъвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да се отмени в частта, в която
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД за сумата от 11575.63 лв., главница, представляваща
изискуем остатък за плащане по отпуснат кредит за
покупка на стоки или услуги №PLUS-11151457 от 04.02.2015г., ведно
със законната лихва,
считано от 10.11.2016г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането; с правно основание вр.240, ал.2 ЗЗД за сумата
от 12565.67 лв., възнаградителна лихва за периода от 05.10.2015г.
до 09.09.2016г.; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1097.56 лв., обезщетение
за забава, дължимо за периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г., и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени за посочените размери, а в останалата
част съдебният акт да бъде потвърден
По отговорността за разноски, съдът приема
следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция заявената претенция на въззивника-ищец за присъждане на разноски се
явява основателна. Общият размер на сторените от ищеца пред СРС разноски са
платена държавна такса в размер на 1157.09 лв., платена по сметка на съда сума
от 1397.83 лв., възнаграждение на назначен особен представител, и сумата от
150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение като досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила
изменение на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./, като
съгласно новата редакция на
текста, която настоящата
въззивна инстанция, с оглед висящността
на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело определен по реда на чл.37
от ЗПП. И тъй като чл.37
от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от ответника в полза на въззивника- ищец юрисконсултско възнагражение
следва да се определи от съда
в размер на 150 лв. за първата
инстанция. От общия размер на сторените
от ищеца пред СРС разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК се присъждат тези, които съответстват на уважената част на предявените искове и възлизат на сумата от 2360.00 лв., която въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати
на въззивника-ищец. Сторените от въззивника-ищец
разноски пред СГС са платена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 862.85 лв., платено по сметка на СГС възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лв. и сумата от 100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер се определя по реда и съобразяване с разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./. От общия размер на сторените от въззивника-ищеца пред СГС разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК се присъждат тези, които съответстват на уважената част на предявените искове и възлизат на сумата от 1102.00 лв., която въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати
на въззивника-ищец.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №381265 от 10.04.2018г., постановено по гр.дело №64133/2016г.
по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от "Б.П.П.Ф." ЕАД срещу Д.С.Ц. искове с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД за сумата от
11575.63 лв., главница,
представляваща изискуем остатък за плащане по отпуснат кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-11151457 от 04.02.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането; с правно
основание чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 12565.67 лв., възнаградителна лихва за периода от 05.10.2015г.
до 09.09.2016г.; с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1097.56 лв., обезщетение за забава, дължимо за
периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г.,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***; да заплати на "Б.П.П.Ф." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк София, сграда 14; на правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от
11575.63 лв., главница,
представляваща сбора на непогасени вноски с настъпил падеж за периода от 05.10.2015г. до 05.09.2019г.
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№PLUS-11151457/04.02.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането; на правно
основание чл.240, ал.2 ЗЗД сумата от
12565.67 лв., възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г.; на правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
1097.56 лв., обезщетение
за забава, дължимо за периода от 05.10.2015г. до 09.09.2016г., на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 3462.00 лв., направени разноски пред двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение №381265 от 10.04.2018г., постановено по гр.дело
№64133/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1./ 2./