№ 89
гр. С., 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530105114 по
описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Б.“ А., с която против ответницата Б. М. К.
е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените му със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3588 по описа за 2021 г. на С. районен съд
вземания, като с разпореждане от 03.12.2021 г. съдът е оставил без движение исковата
молба, а на ищеца е изпратено съобщение по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на
нередовностите й, за което пълномощникът му е подал по делото на 22.12.2021 г. молба,
след запознаване с която и изисканото заповедно производство, съдът намери, че
предявеният иск е недопустим, а мотивите за този правен извод са следните:
В т. 5а и 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общи, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Сред тях са и връчената на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение и събиране на посочени
в съобщението от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса. В този смисъл е
изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в сегашната й редакция от ДВ, бр. 100/2019
г., която обуславя допустимостта на този иск от наличието на тези две кумулативни
процесуални представки (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК). Само при кумулативното им наличие
поради това за заявителя възниква правен интерес от такъв иск срещу длъжника, поради
което на общо основание исковият съд следва да прецени и тяхното наличие, без да е
обвързан в тази насока от преценката на заповедния съд (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК).
В случая заповедта за изпълнение е връчена на ответницата-длъжник при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, защото не се е явила в съда да я получи в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК от
залепеното на адреса й уведомление (чл. 47, ал. 5 ГПК). Връчителят обаче не е събрал и
данни същата да не живее на този адрес, които да е посочил в съобщението. При това
положение не би могла да се приеме за налична хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която
да обуслови извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявения по делото иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдените му с тази заповед вземания (чл. 415, ал.
1
1, т. 2 ГПК и т. 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). Преценката за противното на
заповедния съд, обусловила указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за
предявяването му, не обвърза разглеждащият го исков съд (така и т. 10а от ТР 4-2014-
ОСГТК на ВКС). При липса на подадено срещу тази заповед възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, същата е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде искания
изпълнителен лист в заповедното производство (чл. 416 ГПК).
Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяването му, която в случая не е налице, а за наличието й
съдът следи служебно. Поради това исковата молба следва да бъде върната на ищеца,
поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК против ответницата, а
образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК). По
аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от
ищеца, на който поради следва и да се съобщи.
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на ищеца Б. исковата му молба с вх. № 12477/10.11.2021 г., поради
недопустимост на предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, против ответницата Б. М. К., и
ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането му производство по настоящото
гражданско дело № 5114 по описа за 2021 г. на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2