Р Е Ш Е Н И Е
№ 260988,16.07.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Анелия
Такова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 9181 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба от „Теленор България“ ЕАД – гр.
София, с ЕИК *********, против Д.Ж.К., с ЕГН **********,***. Ищецът моли съда
да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на паричните
вземания, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5523/ 2019 г. по описа на РС – Бургас, дължими по
описаните четири договора за мобилни услуги и договор за лизинг – неплатени
месечни абонаментни такси и предоставени мобилни услуги и неплатени лизингови
вноски, съгласно фактури № **********/ 15.01.2017 г., № **********/ 15.02.2017
г. и № **********/ 15.04.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението на 10.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че
страните са били обвързани от девет сключени помежду им договора: 1.Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.10.2013 г. Съгласно Договора за мобилни услуги
на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ** и мобилно устройство GLOBUL
touch SE Black; 2 Договор за мобилни услуги № ********* от
14.02.2015 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **3.Договор за мобилни услуги № ********* от 14.02.2015
г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********;4.Допълнително споразумение № ********* от 14.02.2015 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер
** влиза в сила нов абонаментен план;5. Допълнително споразумение №********* от
15.10.2015 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 15.10.2015 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила но абонаментен план. На основание
клауза от споразумението между страните е сключен и Договор за лизинг, който
предвижда клиентът да получи мобилен апарат LENO VO А 6000 Black. Общата цена
на лизинговата вещ е 275,77 лв. За ползването й лизингополучателят се задължава
да заплати двадесет и три ежемесечни вноски в размер на 11,99 лв. с вкл. ДДС,
като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни
услуги.; 6. Допълнително споразумение
№********* от11.11.2016 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен
номер ** влиза в сила нов абонаментен план; 7.Допълнително споразумение
№********* от 11.11.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** потребителят продължава
ползването на мобилните/фиксирани услуги при условията на абонаментния план,който
ползва към датата на подписване на
споразумението.; 8. Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2016 г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер ***; 9.Допълнително споразумение №********* от 06.01.2017г. към договор
за мобилни/ фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.
Сочи се, че към периода
на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д.Ж.К. мобилни номера и
устройство на лизинг се прилагат следните условия:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.10.2013 г., именен последно с Допълнително
споразумение № ********* от 06.01.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги.
- за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.02.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 11.11.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
- за мобилен номер ** условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.02.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 15.10.2015 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
- за мобилен номер ** условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 13.12.2016 г.
- за мобилно устройство
LENO VO А 6000 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 15.10.2015
г.
Претендират се следните
суми:
1)65,29 лв. с вкл. ДДС -
главница за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) по
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.02.2015 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от
15.10.2015 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за периода 15.12.2016г. -
14.02.2017г., при условията на които
се ползва мобилен номер **********. Задълженията са
начислени във фактура № **********/15.01.2017г. и фактура №
**********/15.02.2017г.
Във фактура №
**********/15.01.2017г. са начислени задължения в общ размер на 257,52 лв.,
като след приспадане на надвнесено плащане за задължения от предходен отчетен
период в размер на 208,72 лв, претендираната сума за посочения номер по
фактурата е в краен размер на 48,80 лв.
Във фактура №
**********/15.02.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 16,49 лв.
2)33,52 лв. с вкл. ДДС -
главница за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) по
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2016 г. за периода 15.12.2016г.
- 14.02.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ** Задълженията
са начислени във фактура № **********/15.01.2017г. и фактура №
**********/15.02.2017г.
Във фактура №
**********/15.01.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 15,99 лв.
Във фактура №
**********/15.02.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 17,53 лв.
3)19,18 лв. с вкл. ДДС —
главница за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) по
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.02.2015 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 11.11.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, при условията на които се ползва мобилен номер ** Задълженията са
начислени във фактура № **********/15.01.2017г. и фактура №
**********/15.02.2017г.
Във фактура №
**********/15.01.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 8,99 лв.
Във фактура №
**********/15.02.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 10,19 лв.
4)87,55 лв. с вкл. ДДС -
главница за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) по
Договор за мобилни услуги № ********* от 09.10.2013 г., именен последно с
Допълнително споразумение № ********* от 06.01.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, при условията на които се ползва мобилен номер
**********. Задълженията са начислени във фактура № **********/15.01.2017г. и
фактура № **********/15.02.2017г.
Във фактура №
**********/15.01.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 56,18 лв.
Във фактура №
**********/15.02.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 31,37 лв.
5)107,91 лв. - главница
за лизингови вноски, дължими на основание Договор за лизинг от 15.10.2015г., с
който е предоставено мобилно устройство LENOVO А6000 Black. Задълженията са
начислени във фактура № **********/15.01.2017г., фактура № **********/15.02.2017г.
и фактура № **********/15.04.2017г.
Във фактура №
**********/15.01.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 11,99 лв., което е една месечна лизингова вноска.
Във фактура №
**********/15.02.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 11,99 лв., което е една месечна лизингова вноска.
Във фактура №
**********/15.04.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер
на 83,93 лв., което се равнява на седем неначислени лизингови вноски.
Претендира и присъждане
на направените разноски.
В преклузивния срок по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът чрез назначения особен представител представя
писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
авторството от страна на ответника на всички приложени към исковата молба
документи, прави и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, като в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните в процесния период, по което е изпълнил
задълженията си точно, наличието на възникнали в полза на ищеца изискуеми
вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
сочените основания- цена на
предоставените далекосъобщителни услуги и лизингови вноски Ищецът следва да
установи как и кога са прекратени между страните договорите за мобилни услуги,
както и да установи как е формирана претенцията му за заплащане на цената на
мобилните услуги, и лизинговата вноска.Ответникът следва, при условията на
непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и
пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.
По делото са представени описаните в исковата молба 9 бр. договори. Представените
по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват
наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата
молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се
претендира. След като са налице валидно сключени между „Теленор“ ЕАД и
ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата
молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и
фактурите, представени по делото, то К. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице е
посочило, че буквено-цифровите ръкописни текстове и подписите в договорите са съответно
изписани и положени от ответницата Д.Ж.К..
Претендираните абонаментни такси са с изначално определен месечен размер и
не са за конкретно предоставени
допълнителни услуги, съответно са месечно дължими по облигационното отношение в
периода на неговото действие, съответно ирелеавантно е включването им или не
във данъчни фактури.
Независимо от това делото са приложени и фактури и справки за общо
потребление към тях за периода 15.12.2016 г.- 14.02.2017 г. /л. 41-45/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е приело,
че процесиите фактури № **********/15.01.2017 г.; №**********/15.02.2017г. и фактура
№**********/15.04.2017 г. са осчетоводени по кредита на сметки 703 /Приходи от
услуги/ съответната аналитична сметка, в зависимост от ползваната услуга, по
кредита на сметка 4532 /ДДС продажби билинг/ и по дебита на сметка 411
/Вземания от клиенти/. Посочено е, че размерът на задължението по партидата на К.
към 10.07.2019 г. е 1 770,36 лв., представляващо неустойка в размер на 1 456,91
лв. и лизингови вноски в размер на 83,93 лв. по фактура № **********/15.04.2017
г. и неплатени остатъци по фактури № **********/15.01.2017 г. в размер на
141,95 лв. и № **********/15.02.2017 г. в размер на 87,57 лв. Вещото лице е
посочило, че на експертизата са представени трафични данни по всяка от процесиите
с подробно потребление, включващо и услугите извън договорения месечен
абонамент. Представена е била и справка ценова листа, в която е посочена
единичната стойност на всяка една услуга извън условията по абонаментените
планове. Така вещото лице е заключило, че потребените услуги от ответника -
месечни и еднократни такси, разговори, абонаментен план Интернет са таксувани,
съгласно ценовата листа. Вещото лице е посочило, че фактурираните, но неплатени
лизингови вноски - 7 бр. х 11,99 лв., общо в размер на 83,93 лв. са включени
във фактура № **********/15.04.2017 г. Конкретизирало е, че задължението по
фактура № **********/15.01.2017 г. е в размер на 350,67 лв. На 02.02.2017 г. е
извършено плащане в размер на 200,00 лв., в резултат на което задължението по
фактурата е намаляло до 150,67 лв. На 15.03.2017 г. е издадено кредитно
известие № **********, като сумата в размер на -8,72 лв. е разнесена като
намаление на задължението по фактура№ **********/15.01.2017 г.По този начин
задължението от 350,67 лв. дължимо по фактура № **********/15.01.2017 г. е
намаляло до 141,95 лв. към 10.07.2019 г.
Искът за заплащане на сумите 65,29
лв., 33,52 лв., 19,18 лв. и 87,55 лв. или в общ размер на 205,54 лева - незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.12.2016 г.- 14.02.2017 г. е
основателен. Доказано по делото е възникване на облигационно отношение между
страните и изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на различни
далекосъобщителни услуги при цена съгласно тарифа на мобилния оператор за
посочения процесен период.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла
погасителна давност.Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на мобилни услуги отговарят на така даденото
тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ
правопораждащ факт – договор за мобилни услуги с приложими общи условия,
падежът им настъпва през предварително определени интервали от време –в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й,
съгласно чл. 27 от Общите условия на дружеството-ищец, като размерът на
плащанията е определяем по установения начин в ценовата листа-неразделна част
от всеки договор. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на
3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Настоящият иск се счита
предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК - 10.07.2019 г. по арг. от
нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 10.07.2016 г. Най старото
вземане е това по Фактура № **********/ 15.01.2017 г, изискуемостта по която е
настъпила на 30.01.2017 г. Ето защо направеното възражение за настъпил
погасяващ юридически факт е неоснователно.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата от 205.54 лева,
начиная от предявяване на иска – 10.07.2019 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
С договора за лизинг от 15.10.2015 г./л.13-гръб от делото/ страните са се
уговорили на К. да бъде предоставен за временно и възмездно ползване мобилен
телефон Lenovo A600 Black. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 275.77 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една
в размер на 11.99 лева, както и сума за придобиване на телефона в размер на 11.99
лева, освен ако лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в срок от 1
месец от изтичане срока на договора, че желае да върне устройството. С договора
е налице признание от страна на ответницата, че е получила държането на
лизинговата вещ и може да я ползва в срока на договора. Няма данни по делото К.
да е върнала апарата на лизингодателя. Следователно и дължи плащане на
лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са
отбелязани в приложените 3 бр фактури по делото и са дължими за периода от
месец 01/2017г. до м.9/2017г. /т. е. до прекратяване на договора в срока,
уговорен в него/ съобразно погасителния план. Същите са в размер на общо 107.99
лева, включващи и вноска за придобиване на вещта, като те са с настъпил към
датата на подаване на исковата молба падеж. Няма доказателства по делото
ответникът да е платил сумата. Ето защо
и искът се явява основателен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата от 107.99 лева,
начиная от предявяване на иска – 10.07.2019 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Теленор България” ЕАД се следват
деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1185
лева / - 225 лева държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице, 300 лева –
депозит за особен представител и 360 лева- адвокатско възнаграждение/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от
приложените към заповедното производство доказателства сторените разноски са в
размер на 325 лева, от които сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение и сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса.
Ищецът е останал задължен за
разноски, като не е платил по сметка на съда сумата от 150 лева- допълнително
възнаграждение за вещо лице, като същите следва да бъдат събрани принудително
по реда на чл. 77 от ГПК.
Ответницата е защитавана от особен представител, който съгласно приетото в
т. 7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, не дължи разноски /депозит за вещо лице- графолог в размер на 380 лева,
платени от бюджета на съда/. Тези разноски съобразно възприетото от ВКС следва
да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната
страна/ случая на отвтеницата/, съобразно изхода на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес: ***2, че
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Ян Хануш, Марек Слачик и Джейсън Кинг сумата от 313.45 лв., представляваща сбор от неплатена цена на предоставени мобилни услуги,
абонаментни такси, неплатен остатък от лизингова цена,
дължими по договор за мобилни услуги № *********/09.10.2013 год., договор за
мобилни услуги № *********/14.02.2015 год., договор за мобилни услуги №
*********/14.02.2015 год., допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/14.02.2015 год., допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/15.10.2015 год. и договор
за лизинг от 15.10.2015 год., допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/11.11.2016 год., допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/11.11.2016 год., договор за
мобилни услуги № *********/13.12.2016 год. и допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/06.01.2017 год., за които
вземания са съставени фактури с №№ **********/15.01.2017 год. и
**********/15.02.2017 год., от която сума - 205,54 лева - неплатена цена на
предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за периода от 15.12.2016 г.-
14.02.2017 г. и 107.99 лева- неплатени лизингови вноски за период
януари-септември 2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5523/2019
г. по описа на БРС,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 от ГПК Д.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес: ***2 да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Ян Хануш, Марек Слачик и Джейсън Кинг на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 1185
лева-съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и сумата от 325 лева-съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.Ж.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***2 да заплати по сметка на
Районен съд-Бургас сумата от 380 лева- възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* да заплати по депозитната сметка на
Бургаския районен съд сумата от 150 лева- възнаграждение за вещо лице.
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на ответницата Д.Ж.К.
– адв. Д.П.Щ., възнаграждение в размер на 300 лв., платимо от внесения депозит
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.