№ 819
гр. Силистра, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря ДЕЯНА В. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101298 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от Р. Д. Т., срещу "КРЕДИТ И." АД, в която се
твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА"
№ ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен с "КРЕДИТ И. АД.
Съгласно, ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" №
ДЗ013752/20.06.2025 г. тя следва да върне сумата от 3120 лева, при сума на получаване
1500 лева, при ГПР от 49.70%, при ГЛП от 36%, при срок на кредита от 12 месечни
вноски.
В чл.7.1 от договора е предвидено, че ако не предостави допълнително
обезпечение по чл.4 ал.6 от Договорът, то тя дължи неустойка в размер на 1080 лева.
В тази връзка и е начислена неустойка в общ размер на 1080 лева, разпределена
на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за
кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 260 лева.
Това е видно и от предоставения погасителен план към ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г.
Счита, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" №
ДЗ013752/20.06.2025 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и
да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора,
1
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита,
както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. е
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не става ясно какво
точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена
дължимостта на неустойка.
Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11
ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в
размер на 1080 лева не е включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на
сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора
в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
Предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.7.1 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. предвиждаща
заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.7.1 е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП,
тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1080 лева е в размер на над
2/3 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1500.00 лева.
2
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв.
На следващо място, счита че клаузата на чл.7.1 от Договор за потребителски
кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1
от ЗЗП.
Моли съда да обяви ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" №
ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен с КРЕДИТ И. АД, за нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.7.1
от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г.
сключен с КРЕДИТ И. АД на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "КРЕДИТ И." АД изразява
становище за допустимост и основателност на предявеният иск, като моли съда да
постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на "КРЕДИТ И.” АД да не бъдат
възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за
завеждане на делото.
Алтернативно се прави възражение, че ищцата не е материално затруднена.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за процесуален представител.
В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК, е предявявен
насрещен иск от "КРЕДИТ И." АД срещу Р. Д. Т.. В исковата молба по насрещният
иск се твърди, че:
Р. Д. Т. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството на адрес www.creditins.bg, като е сключила Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ДЗ013752/20.06.2025г. и получила желаната сума на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е
предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит. Съгласно условията на сключения
3
Договор, „КРЕДИТ И.”, е поело задължение да предостави на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с
договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата
на равни месечни вноски със следните падежи: 20.07.2025, 20.08.2025, 20.09.2025,
20.10.2025, 20.11.2025, 20.12.2025, 20.01.2026, 20.02.2026, 20.03.2026, 20.04.2026,
20.05.2026, 20.06.2026.
От страна на Кредитополучателя са осъществени плащания в общ размер на
510.00лв., с която сума са погасени съответно изцяло вноската с падежи, настъпил на
20.07.2025 и част от вноската с падеж 20.08.2025г.
Към дата 28.10.2025г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските
по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 20.08.2025, 20.09.2025,
20.10.2025. Процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.
Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за
потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да
направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не
заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения
договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени до момента лихви и разноски.
ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА
ДЛЪЖНИКА, при прилагане разпоредбата на чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, Р. Д.
Т., ЕГН **********, е в размер на: 990.00 лв. главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра” №Д3013752/20.06.2025г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОТВЕТНИКА Р. Д. Т., ЕГН
**********, да заплати на „КРЕДИТ И.” АД:
• Сумата от 990.00 лв. главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра”№ДЗ013752/20.06.2025г.
• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на исковата молба.
Претендира разноски по насрещният иск.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът по насрещният иск Р. Д. Т. счита
иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Твърди, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК
В случай че съда уважи искови претенции, моли разноските по делото да
останат в тежест на ответната страна.
Моли да се отхвърля исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
4
Претендира разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" №
ДЗ013752/20.06.2025 г., сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на заема: 1500
лева, лихва 540лв., неустойка 1080лв., общо 3120лв., ГПР по кредита е в размер на
49.70%, а фиксиран ГЛП в размер на 36%, брой вноски 12. Краен срок за издължаване
на кредита 20.06.2026 г.
Съгласно 5.3. от договора кредитополучателя е длъжен в срок до края на
следващия ден от сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по
кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.
Съгласно 7.1. от договора в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на
КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал.6 от този договор в установения срок и
съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора,
ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 1080 лв.
Съгласно ОУ на кредитора, приложими към договора:
8.1. В случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е посочил във формата за
кандидатстване, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият се задължава:
8.1.1. да предостави на КРЕДИТОДАТЕЛЯТ банкова гаранция съгласно
настоящите Общи условия в срок до 14 (четиринадесет) дни от подаване на заявката,
или
8.1.2. да предостави на КРЕДИТОДАТЕЛЯТ гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, оперираща на територията на Република България, в срок до ,
в срок до края на следващия ден от сключване на договора.
Установява се от представените от ищеца разписки, потвърдени и от ответника
като плащания, че ищецът е заплатил по договора за кредит общо сумата в размер на
800лв. Това обстоятелство е определено и като безспорно между страните в
проведеното съдебно заседание на 16.12.2025 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
5
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска, намира, че са
налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска. Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв
характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на
визираната правна норма, а именно ответникът признава основателността на
предявения срещу него установителен иск, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и
претенцията на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, от които се установява недействителността на договора, поради
нарушаване изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК, предвид невключването на дължимата
неустойка при изчисляване на посоченият в договора ГПР и неговото надвишаване. С
оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и без съдът да
обсъжда всички изложени в тази насока доводи.
Тъй като главният предявен иск е основателен и следва да бъде уважен,
съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
По насрещният иск, с правно основание чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид събраните по делото доказателства – разписки, представени от
страните и насрещни съвпадащи твърдения, съдът приема че по кредита е заплатена
общо сума в размер на 800лв. (от които 290лв. след завеждане на насрещната искова
молба), поради което при първоначален размер на отпусканият кредит от 1500лв., този
иск е основателен в размер от 700лв.
Законна лихва за забава не следва да бъде присъждана върху главницата с оглед
нормата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. №
630/2023г., I ТО на ВКС).
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
6
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 50лв., тъй като същата не е внесена от заявителя с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е станало повод за
образуване на настоящото производство. Предвид признаване на договора за
недействителен, както и признанието на иска, ответникът е станал причина за
предявяване на искове, както за установяване недействителността на договора. Поради
това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от
заплащане на направените от ищеца разноски и същите следва да бъдат присъдени.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 480лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са два иска – главен и евентуален, като е проведено едно открито
съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца. Осъществената от
процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и добросъвестна, като е
допринесла като краен резултат до пълно уважаване на главният иск. Съгласно
разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба № 1/2004 г.
адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената
правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е
висококвалифициран. Макар да не е явил лично в съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на
предявеният иск. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични
казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че между страните са налице и други
производства – съдът счита, че наведените аргументи, че следва да бъде определено
едно общо възнаграждение могат и следва да бъдат релевирани в производството по
гр. д. 1297/2025 г. и гр.д.1314/2025 на РС-Силистра, по които тепърва ще бъде
постановено решение.
7
По отношение на възражението, че ищецът не е материално затруднено лице –
съдът счита, че не може да изследва този въпрос, поради което не обсъжда това
възражение. С образуваното Тълкувателно дело № 3 /2025 г. ОСГТК се очаква този
спорен въпрос да бъде решен.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски по основният иск,
поради уважаване на иска за недействителност на договора.
Съдът обаче счита, че практиката на СЕС (съединени дела C-224-19 и C-259-19),
според която не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя вследствие установяването на нищожност
на договорна клауза поради неравноправния характер, т.к. подобна правна уредба
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от 18 Директива 93/13 право
на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи, не се отнася до насрещният иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ответника (ищец по насрещният иск) следва да се присъдят разноски за настоящото
производство, като се съобрази направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на ищеца. Ищецът по насрещният иск е
направил разноски за държавна такса в размер на 50лв. и претендира заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 500лв., което е над предвиденото в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която съгласно Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС не е обвързваща за съда. Съдът трябва да
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално
извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на
обстоятелството, че този труд е висококвалифициран. По делото се е провело едно
открито съдебно заседание на което не е присъствал представител на ответника, но въз
основа на изготвеният насрещен иск претенцията на ответника е уважена. Съдът счита,
че на ответника следва да се уважат разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 400лв., която сума отговаря на фактическата и правна сложност на предявените
искове и извършената защита чрез подаване на насрещен иск, становище и
представяне на доказателства.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен между Р. Д. Т.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и
„КРЕДИТ И.” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Лъвски рид"
8
№3, ет. 1, офис 2, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Марио
Георгиев Алексиев, е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир,
общ.Силистра, ул.Преслав №28А, да заплати по насрещният иск на „КРЕДИТ И.” AД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с
ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев,
сумата от 700 лева - чистата стойност на кредита по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ насрещният иск за сумата над 700лв. до пълният предявен
размер от 990лв., поради плащане на сумата по време на процеса.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ И.” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор Марио Георгиев Алексиев да заплати на адв. Д. В. М., от Адвокатска колегия
– Пловдив, Персонален номер: **********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк
Отдих и Култура №3б, ет.2, ап.5, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ И.” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор Марио Георгиев Алексиев, да заплати по сметка на Районен съд – Силистра,
сумата в размер на 50лв. - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
ОСЪЖДА Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир,
общ.Силистра, ул.Преслав №28А, да заплати на „КРЕДИТ И.” AД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК ********,
представлявано от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев сумата 450 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9