№ 12114
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110139765 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец „Т С
........................ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район КР................. № 23Б, срещу ответник Л. С. А., ЕГН **********, с адрес
гр.София, жк. К БЛ ВХ, Зала за събирания /клуб/, със съдебен адрес гр.София, бул.ВВ ВХ К
..................рез адв.Н. В. Б.-САК, назначена от съда за особен представител на ответника, с
предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща
сума от 931,35 лева/лв./, от които сумата от 768,88 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
122,12 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 2.4.2021 г., както и сумата от 34,73 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за периода от
1.5.2018 г. до 28.2.2020 г., ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва в размер на 5,62 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 2.4.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ЧГД № 22177/2021г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода
описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - ГР.СОФИЯ, ЖК К
............................ СЪБИРАНИЯ /КЛУБ/, аб.№ 117782/инсталация **********. Ищецът
твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за
процесния период не е заплатил дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за
сметка на дружеството. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия
срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми,
1
като е начисляван реален отчет. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, чрез ОП, е подал отговор на ИМ. Оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва ответника да е ползвал ТЕ и да му е доставяна такава за процесния
по ИМ обект. Начислената ТЕ е неправилно изчислена и завишена. Оспорва, че ОУ на
ищеца са неприложими, защото няма сключен договор. Прави възражение, че сумите са
погасени по давност. По изложените съображения моли за прекратяване на производството,
защото не са ясни претенциите на ищеца, както и за отхвърляне на исковете поради
неоснователност и недоказаност. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника.
Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в производството/исково и заповедно по ЧГД № 22177/2021г. на СРС/.
В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява от назначения от съда особен представител.
В открито съдебно заседание третото лице помагач „НН ........................Д, ЕИК
111111111111 редовно призован, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с писмени
доказателства за отчети с вх.№ 160808/2.8.2022г./л.83-89/.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказателства надлежно заверени копия на писмени
документи, както следва - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с
вх.№ 23028416 от 19.4.2021г. по което е образувано ЧГД№ 22177/2021г. на СРС/л.10-14/;
Договор от 3.9.2002г. сключен между ЕС и „Нелбо инженеринг” ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия/л.15-16/; Протокол от 9.8.2020г. от
Общо събрание/ОС/ на собствениците на етажната собственост/ЕС/ за избор на фирма за
дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.17-23/; Извлечение от сметки за
дялово разпределение по месеци за процесния период за инсталация № **********, от което
е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия/л.24/; Писмо до г-н Л. А., с
регистрационен индекс П-7059/23.11.2015г., ведно с обратна разписка с покана за сключване
на договор за ползване на ТЕ за небитови нужди /л.25-27/; Заявление за закриване на
партида от 2.11.2015г./л.28/; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 000-
00028.9.2015г./л.29-30/; Удостоверение за актуално състояние на “НН ........................Д/л.31/;
Договор между „Т С ........................ София” ЕАД и “НН ........................Д от 6.11.2007г./л.32-
34/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т С
........................ София” ЕАД на потребители в гр. София /л.35-37/.
По делото е приета молба с вх.№ 160808/2.8.2022г./л.83-89/ с приложените към нея
писмени доказателства представени от третото лице помагач „НН ........................Д.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.90-101/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата не е
оспорена от страните, се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е с
непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено
ищеца, е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. За
процесния период и за процесния имот с абонатен № 117782, чийто собственик е
ответникът, се установява, че е начислена сума за ТЕ по отчетен един радиатор, който
2
отоплява помещението и за ползване на топла вода. Също така е установено, че процесният
имот има изградена отоплителна инсталация, чрез връзка с един радиатор. В помещението
са извършени редовни отчети в края на всеки отоплителен сезон. Сумата начислена за ТЕ за
процесния период е в размер на 769,16лв., без да се включват стари задължения и корекции.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ-л.103-107/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. Общо дължима е сумата от 931,35лв., от които 768,88лв. за ТЕ, 34,73лв.за ДР,
122,13лв. за лихва върху ТЕ и 5,62лв. за лихва върху ДР.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл.415 ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага
кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника, или
длъжника не е открит, за да му се връчи ЗИ/чл.415, ал.1, т.2 ГПК/. С предявяването му
ищецът-кредитор търси защита за вземането си като със сила на присъдено нещо се признае
съществуването му. Правния интерес от заявяването му в съда е наличието на
предпоставките визирани в чл.415 ГПК. Искът по чл.415 ГПК има за цел стабилизиране
заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази
възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство „Т С ........................-
СОФИЯ” ЕАД /в този смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС,
Решение № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г.
по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/. Предвид изложеното искът е допустим.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото
дружество, които са публично достъпни, приети с Решение по Протокол № 23/3.8.2007г. на
СД и одобрени с Решение № ОУ-33/8.10.2007г. на ДКЕВР е предвидено, че купувач може
да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. Предвидено е, че продажбата на
топлинна енергия от "Т С ........................ София" АД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди в гр.София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач,
при прилагане на тези общи условия /ОУ/. В чл.23 от тези ОУ е предвидено, че купувачът
ползващ топлинна енергия за стопански нужди в сграда етажна собственост /СЕС/ е длъжен
да сключи писмен договор за продажба с продавача при спазване изискванията за
измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия, предвидени в Наредба № 16-
334 от 6.4.2007г. за топлоснабдяването и в Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т С ........................ София" АД на потребители в град София.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е част от
сграда етажна собственост, която, от своя страна, е присъединена към топлопреносната
мрежа, видно от изготвената и приета по делото СТЕ и ССчЕ. Самият имот е
топлофициран, защото по делото бяха събрани данни, че същият има монтиран един
радиатор, т.е. отоплително тяло, с монтиран уред за дялово разпределение към
топлопреносната мрежа. Освен това беше установено, че в имота е била ползвана и топла
вода. Уредите са били отчитани в процесния период от третото лице помагач, като са
спазени всички норми за отчет, начисляване на дължими суми и дялово разпределение.
Ищецът е поканил ответника физическо лице да сключи необходимия договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, защото предходния собственик на процесния клуб е
била фирма, която след продажба на имота на ответника е закрила своята партида при
ищеца. Писмото не е било получено от ответника/л.25-27 от делото/.
От събраните по делото доказателства съдът установява, че ищецът е поканил
3
ответника да сключи договор, но това не се е случило.
Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл.3,ал.1,т.1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди,отопление и горещо водоснабдяване.От своя страна в параграф 1,
т.33а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.7.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
по аргумент от чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е
сключен между страните.
В конкретния случай ищеца отправя претенцията си по реда на чл.59 във вр.чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД срещу собственика на процесния клуб.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обедН.я ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което
може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването
на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи. В случая липсата на договор е липса на
основание за получаване на топлинна енергия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия/ТЕ/ е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже,
че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от
ищеца топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил
разходи - доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С
оглед събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ и ССчЕ съдът
счита, че ищецът е доказал горепосочените факти, защото са извършени редовни отчети.
По делото е безспорно установено, че за процесния период, процесният клуб е бил
собственост на ответника и ползваната ТЕ и ДР са редовно отчитани след края на всеки
отоплителен сезон, като ответника е бил канен да сключи договор, но това не се е случило.
4
На второ място е безспорно установено, че процесният имот е топлоснабден, в него има
монтиран отоплителен уред-1 брой, който е свързан с топлопреносната мрежа на сградата
етажна собственост, в която се намира, през него преминават вертикални или хоризонтални
щрангове за захранване на други обекти в сградата, общите части на СЕС не се отопляват.
Ето защо, по делото е доказано, че на ответника е била доставена ТЕ, респективно
ответникът е консумирал ТЕ, и му е била предоставена услугата за дялово разпределение,
както и че последният дължи плащане и за начислената му сума за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
При така установеното съдът намира предявения установителен иск по чл.415, ал.1
ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД за основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен.
Поради това, че съдът достига до извод за основателност на исковете за главниците,
то следва да се разгледа възражението за погасителна давност на ответника.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др.
Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца пред съда, като в настоящия случай заявление
по чл.410 ГПК е подадено в съда на 19.4.2021г., в който момент е била прекъсната
давността. Давността следва да се изчисли за три години назад. В този смисъл и вземането
на ищеца за доставена ТЕ на ответника не е погасено по давност, защото е предявено за
период от 1.5.2018г. до 30.4.2020г. С оглед изложеното съдът достига до извод, че няма
погасени по давност главници, т.е. сумите за ТЕ и ДР следва да се уважат в предявените
размери.
Основателен е и акцесорният иск по чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторните лихви, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск. Този иск
също следва да бъде уважен от дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда.
По отношение на лихвата за забава следва да се уважи тази върху главница ТЕ в
размер на 122,12лв. съгласно приетата по делото ССЕ, защото не е погасена по давност.
По отношение на лихвата за забава в размер на 5,62лв. върху главница за ДР
доколкото в ОУ на ищеца не е посочено кога и как се предявяват сумите за ДР на
ответника/няма правила за това/, то съдът приема, че ответника е изпаднал в забава, едва
след получаване на ЗИ издадена по чл.410 ПК по ЧГД№ 22177/2021г. на СРС, т.е. ответника
по отношение на тази лихва не може да е в забава преди дата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК пред съда, защото не е поканен да плати съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, т.е. лихва по
чл.86 ЗЗД не се дължи. Тази лихва следва да се отхвърли с решението на съда.
С оглед всичко изложено съдът достига до извод, че предявените искове са частично
основателни и доказани за главниците за ТЕ и ДР, и за лихвата за забава върху ТЕ, и следва
да се уважат за посочените по-горе размери.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и
5
двете страни, но доколкото разноски са направени само от ищеца, следва да се присъдят
само на него. За исковото производство в размер на 969,12лв. от обща сума 975,00 лв./от
които 75лв. за доплатена ДТ, 500 лева депозити за експертизи, 100 лева за
юр.к.възнаграждение, и 300лв. депозит за назначаване на ОП на ответника. За заповедното
производство следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 74,55лв. от обща сума
75лв. За двете производства разноските в полза на ищеца са в общ размер на 1043,67лв.
съразмерно с уважената част от исковете. Списък по чл.80 ГПК е представен от ищеца и е
приет от съда по делото на лист 109.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „Т С ........................-
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Красно село, ул.Ястрбец № 23Б, и ответник Л. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.София,
жк. К БЛ ВХ, Зала за събирания /клуб/, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ –
обща сума от 925,73 лева/лв./, от които сумата от 768,88 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в
размер на 122,12 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 2.4.2021 г., както и сумата от 34,73 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за периода от
1.5.2018 г. до 28.2.2020 г., ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на
вземането, с които суми ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ЧГД № 22177/2021г. на СРС, на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан предявения иск за
мораторна лихва в размер на 5,62 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 2.4.2021 г. върху главница
на ДР.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НН ........................Д, ЕИК
111111111111 като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т С ........................ София”
ЕАД.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. К БЛ ВХ, Зала за
събирания /клуб/ да заплати на „Т С ........................ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район КР................. № 23Б, сумата от
1043,67лева, представляващи разноски в исковото и заповедното производство по ЧГД №
22177/2021г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ответника, а на ищеца и 3-то лице
помагач-по електронен път при наличие на възможност, ако не-с призовкар!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6