Решение по дело №5029/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 997
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20181420105029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 22.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 5029 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 11 836,12 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.05.2018 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 3837,16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.03.2021 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1822,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г. В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 11 836,12 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.05.2018 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3837,16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.03.2021 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1822,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Д.П. за следните суми: 11836,12 лева, представляваща главница дължима по Договор за потребителски заем с номер PLUS-12806392, сключен на 17.02.2016 г.; сумата от 3837,16 лева, представляваща възнаградителна лихва от 05.10.2016 г. до 05.03.2021 г.; сумата от 1822,13 лева, представляваща мораторна лихва от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г. – дата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 349,91 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 17.02.2016 г. между него, като кредитор, и С.Д.П., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем PLUS - 12806392. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 12 000 лв., като ответникът е закупил и застраховка за сумата от 2700,00 лв. Сочи, че сумата, предмет на договора е изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от същия, поради което ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора. Твърди се, че ответникът удостоверил с подписа си усвояването на сумата от негова страна. Било уговорено ответникът да погаси задължението си на 60 месечни вноски, всяка от които в размер на 323,59 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите /16,27 %/ и годишния лихвен процент /13,59 %/. Сочи се, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.10.2016 г., като към тази дата били погасени 6 месечни вноски. Между страните било уговорено, че вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че считано от 05.11.2016 г. кредитът е станал изискуем изцяло. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която изрично била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Поканата била изпратена до адреса, посочен от кредитополучателя в договора.

В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът счита, че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни. Сочи, че не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. По отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, счита същите за частично основателни. Искът за главница счита, че не следва да бъде уважен за сумата, касаеща твърдения договор за застраховка, доколкото не се доказва заплащането на застрахователна премия от страна на ищеца в полза на застрахователя. Отделно излага съображения, че предявените в условията на евентуалност искове не следва да бъдат уважавани за суми, касаещи непадежирали вноски по кредита. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12806392, сключен на 17.02.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и С.Д.П., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит за потребителски цели в размер на 12000,00 лева, застрахователна премия в размер на 2700,00 лв., които суми П. е следвало да погасява на 60 месечни вноски в размер на 323,59 лева. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 16,27 % и годишен лихвен процент в размер на 13,59 %. В договора е обективиран и погасителен план с падежна дата за всяка от уговорените вноски.

Приет по делото е и подписан от ответника С.П. Сертификат № PLUS-12806392, с който се удостоверява, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“. Посочено е, че застраховано лице е ответникът С.Д.П..

По делото е представен и погасителен план към гореописания договор за потребителски кредит, в който е отразено, че кредитополучателят е направил 7 вноски по кредита на обща стойност от 1990,12 лв.

По делото е приета „последна покана“, за която се твърди от ищеца, че е изпратена на адреса на ответника, посочен в процесния договор, като съгласно чл. 9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. В поканата се сочи, че поради просрочие в плащането на две или повече месечни вноски, вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства поканата да е връчена на ответника.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, кредиторът е превел по посочената в договора банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД сума в размер на 11 580.00 лв. Съгласно чл.2 от договора сумата представлява разлика между „общия размер на кредита” - сума в размер на 12000.00 лв и „такса ангажимент” - сума в размер на 420.00 лв. Вещото лице е констатирало, че за закупуването на застраховка по „ Договор PLUS-12806392” „БНП Париба Пърсънъл Файнснс С.А., Париж, Франция, peг. № *********, чрез „БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България е превело на „КАРДИФ Общо Застраховане“ АД - клон България и „КАРДИФ Животозастраховане“ АД - клон България сума по застраховката в размер на 270.00 лв, изплатена от кредитополучателя до 05.09.2016 г. и сума в размер на 629.42 лв , дължима на Застрахователя, съгласно условията на Застрахователния договор.

Според заключението, с извършените погасителни вноски до 05.09.2016 г. Кредитополучателят е погасил задължения, съотнесени за главница по договора за заем, главница по договора за застраховка, възнаградителна лихва както следва:

-            за главница по договора за заем - сума в размер на 793.30 лв.;

-            за главница по договора за застраховка - сума в размер на 270.00 лв.;

-            за възнаградителна лихва - сума в размер на 878.24 лв.

От направената от вещото лице справка в ищцовото дружество се установило, че след подаване на исковата молба в съда кредитополучателят е направил две вноски по кредита както следва:

-            на 27.02.2019 г. сума в размер на 196.00 лв.;

-            на 29.03.2019 г. сума в размер на 150.00 лв.

Изчислено е от експерта, че след съотнасяне на направените погасителни вноски до 05.09.2016 г. от кредитополучателя за погасяване на задълженията по кредита, общият размер на непогасените задължения за главница по кредита и за възнаградителна лихва са както следва:

- за главница - сума в размер на 11836.12 лв., включваща размера на непогасеното задължение за главница по кредита - сума в размер на 11206.70 лв. и размера на непогасеното задължение за главница по застраховката на кредита - сума в размер на 629.42 лв.;

-            за възнагразителна лихва - сума в размер на 3837.16 лв.  Общият размер на непогасеното задължение за главница и възнаградителна лихва по кредита възлиза на сума в размер на 15673.28 лв.

След съотнасяне на направените погасителни вноски до 05.09.2016 г. от кредитополучателя за погасяване на задълженията по кредита, вещото лице е посочило, че непогасеният размер на задълженията за главница и възнаградителна лихва по отношение на падежиралите вноски по кредита, изчислен към датата на откритото съдебно заседание по делото са както следва: за главница - сума в размер на 7322.81 лв., включваща размера на непогасеното задължение за главница по кредита в размер на 6693.39 лв. и главница по застраховката на кредита - сума в размер на 629.42 лв.; възнагразителна лихва - сума в размер на 3335.85 лв. Общият размер на непогасеното задължение за главница и възнаградителна лихва по кредита се равнява на сумата от 10658.66 лв.

На последния поставен на експерта въпрос, същата е отговорила, че размерът на лихвата за забава върху главница /сума в размер на 11836.12 лв./ за периода от 05.11 2016 г. до 11.05.2018 г. представлява сума в размер на 1818.16 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.

Наличието на валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните писмени доказателства. Не се оспорва от ответника, че между него и ищеца е възникнала и валидна облигационна връзка по договор за поръчителство, обективиран в процесния договор за заем. Доказа се по делото и фактът на реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя С.Д.П., която е преведена по банкова сметка, ***а за заем – в този смисъл приетото по делото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната експертиза /л. 15/.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.

Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът С.Д.П. не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата.

Спорен между страните е въпросът дали вземането е изискуемо, и по-точно – настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дължи ли се претендираната сума.

В разпоредбата на чл.5 от сключения между страните договор е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

            Налага се извод, че за да е възникнало задължение на ответника за връщане на заетата сума на ищеца, то кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем, включващо във фактическия си състав уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 9 от договора, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. В случая по делото е представена изготвена „последна покана“, в която се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до ответника на посочения в договора адрес /л. 37/. Не са налице обаче доказателства тази покана действително да е била изпратена на адреса на ответника – не е представена обратна разписка, разписка от куриер и т.н. Ето защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на ответника на съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на вземането към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, II т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., ВКС, II т.о./.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника П. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което искът не може да бъде уважен на това основание.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното дирене.

Следователно в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане на падежиралите към датата на приключване на устните състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.

Видно от погасителния план, приложен към процесния договор, последната 60-та погасителна вноска по договора за кредит е с падеж 05.03.2021 г., като към датата на провеждане на устните състезания по делото (30.10.2019 г.) е бил настъпил падежът на дължимата 43-та вноска. Видно от заключението по изготвената ССчЕ, остатъкът от главницата,  изчислен към датата на последното открито заседание по делото е в размер на 6693,39 лева, като вещото лице неправилно е изчислило дължимите вноски до 42-та по погасителния план. В случая е бил настъпил падежът и на 43-та вноска на 05.10.2019 г., чийто размер на главница е в размер на 227,45 лв., който следва да бъде събран с изчисления от вещото лице размер, при което се получава сумата от 6920,84 лв.

Ищецът твърди, че при формирането на главницата е включена и сумата от 2700,00 лв., представляваща застрахователна премия за закупуването на застраховка. Ответникът оспорва дължимостта и на тази сума. Договорът за кредит е подписан през м. февруари 2016 г. по време на действието на Кодекса за застраховането. Съобразно разпоредбата на чл. 367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния договор. В чл. 344, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит са приложени единствено Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитна карта“, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ и  сертификат за застраховка № 12806392, в който е отразено, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат С.Д.П. съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“, както и че тази застраховка е сключена с посредничеството на "Директ Сървисис" ЕАД. Следва да се посочи, че приетите по делото общи условия и сертификат не представляват застрахователна полица, нито могат да бъде разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са подписани от представител на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България", респ. от представител на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД. Действително съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може да бъде издаден   застрахователен сертификат, който обаче има единствено  удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани като част от главницата по договора за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан въпроса относно спазването на формата за действителност на същия и евентуалното приложение на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ  с оглед данните за извършени  плащания на части от посочената в договора застрахователна премия от ответницата към ищеца и извършени преводи от ищеца към застрахователен агент. В този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 104/2019 г. на ОС Враца.

Видно от експертното заключение с извършените погасителни вноски до 05.09.2016 г. ответникът е погасил главница по договора за застраховка в  размер на 270,00 лв. Тази сума следва да бъде отнесена към заплащане на главница по договора за кредит. След приспадането й от сумата от 6920,84 лв., до който размер съдът стигна до извод за основателност на иска за главница, се налага извод, че падежиралата главница по договора за кредит към момента на устните състезание е в размер на сумата от 6650,84 лв., до който размер следва да бъде уважен установителният иск, като за горницата до пълния предявен размер и за периода от 01.11.2019 г. до 05.03.2021 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.

Поради горните съображения не следва да бъде присъждана установената от вещото лице като падежирала и неплатена главница към момента на устните състезания по договор за застраховка в размер на 629,42 лв.

По иска по по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Предявен е иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3837,16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.03.2021 г.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на възнаградителна лихва в претендирания размер.

Заплащането на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за ползвания финансов ресурс („граждански плод”), докато наказателната лихва по своето естество представлява санкция за забавеното изпълнение на задължението на кредитополучателя.

В случая е видно от съдържанието на договора, че между страните е била договорена възнаградителна лихва, чието уговаряне е допустимо от закона. Установи се по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на възнаградителна лихва в размер на 13,59 % и годишен процент на разходите от 16,27 %. Останалите елементи от фактическия състав на спорното право също са установени по делото.

Видно от заключението по изготвената ССчЕ, остатъкът от неплатената възнаградителна лихва,  изчислен към датата на последното открито заседание по делото е в размер на 3335,85 лева, като вещото лице неправилно е изчислило дължимите вноски до 42-та по погасителния план. В случая е бил настъпил падежът и на 43-та вноска на 05.10.2019 г., чийто размер на договорена лихва е в  51,14 лв., който следва да бъде събран с изчисления от вещото лице размер. Налага се извод, че установителният иск за възнаградителна лихва е основателен за сумата от 3386,99 лв., като за горницата до пълния предявен размер и за периода от 01.11.2019 г. до 05.03.2021 г.  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Предявен е установителен иск за заплащането на сумата от 1822,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г. върху главницата от 11836,12 лв.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг в размер на сумата от 6920,84 лв. Посочи се, че предсрочната изискуемост на вземането е възникнала от момента на връчването на исковата молба на ответника на 27.06.2019 г., а не по-рано, както твърди ищецът. Лихва за забава в плащането се дължи единствено по отношение на изискуемо вземане, като не е основателно претендирането ѝ по отношение на вземания, чиято изискуемост не е настъпила. Вещото лице е посочило в експертното заключение, че дължимият размер на лихва за забава е 1818,16 лв., като същият е изчислен върху целия непогасен размер на главница от 11 836,12 лв. В случая, съдът като съобрази размера на отделните погасителни вноски за главница, включени в периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г., чиято изискуемост е била настъпила и използвайки https://www.calculator.bg извърши служебно изчисление на дължимия размер. Искът е основателен за сумата от 498,31 лв., като за горницата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Поради извод за частична неоснователност на предявените установителни искове, е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

   Съгласно разрешението, дадено в т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане други искове, предявени от ищеца, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане. В случая не е налице пречка ищецът да предяви в условията на евентуалност осъдителни искове, които да бъдат разгледани от съда.

  По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

   За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.

Установи се по делото, че ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са страни по процесния договор с обективираното в него съдържание, като ищецът е правоприемник на заличеното кредиторово дружество.

В случая следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем за целия му размер от 27.06.2019 г. - момента на връчването на исковата молба на ответника, към който е приложена изготвената от ищеца последна покана, в която е обективирано изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен кредит. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане други вноски, освен взетите предвид от вещото лице при изчисляването на дълга. Съдът достигна до извод за дължимост по предявения установителен иск за главница на сумата до 43-та вноска, вкл., като предявеният осъдителен иск се явява основателен за сумата от 4285,86 лв., представляваща сбора на вноските от 44-та до 60-та, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното погасяване. За горницата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Предявен в условията на евентуалност е осъдителен иск за осъждането на ответника за заплащането на възнаградителна лихва. По предявения главен установителен иск за възнаградителна лихва съдът стигна до извод за дължимост на същата за сумата от 3386,99 лв. и за периода до устните състезания по делото. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по Тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Недопустимо е присъждането на възнаградителна лихва за бъдещ период при предсрочно изискуем кредит, какъвто е настоящият случай. Осъдителният иск за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявен в условията на евентуалност е осъдителен иск за осъждането на ответника за заплащането на лихва за забава върху размера на цулата дължима главница по кредита. По предявения главен установителен иск за лихва за забава лихва съдът стигна до извод за дължимост на сумата от 498,31 лв., като взе предвид единствено падежиралите вноски в процесния за иска период. Както се посочи по-горе, недопустимо е да бъде начислявана лихва върху главница за бъдещ период в случаите, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Предявеният иск за лихва за забава следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

            С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски пропорционално на уважената част от главните и евентуални искове, а именно сумата от 1058,92 лв.

            Съдът в исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в проведеното заповедно производство. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски пропорционално на уважената част от главните установителни искове, а именно сумата от 240,84 лв.

Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът

                                                                      

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Д.П., ЕГН ********** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумите, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 6650,84 лв. - главница дължима по договор за потребителски кредит с номер PLUS-12806392 от 17.02.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.Д.П. за всички непогасени вноски по погасителния план с настъпил падеж към 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2018 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 11836,12 лв. като неоснователен;

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3386,99 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 30.10.2019 г., като ОТХЪВРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 3837,16 лв. и за периода от 01.11.2019 г. до 05.03.2021 г. като неоснователен;

- на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 498,31 лв. – лихва за забава върху падежиралата главница в периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1822,13 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК С.Д.П., ЕГН ********** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумата от 4285,86 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-12806392 от 17.02.2016 г. за периода от 01.11.2019 г. до 05.03.2021 г., включващ сбора на вноските от 44-та до 60-та по погасителния план към договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2018 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 11836,12 лв. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* против С.Д.П., ЕГН ********** осъдителни искове, както следва:

- по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3837,16 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.03.2021 г. като неоснователен;

- по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1822,13 лв. – лихва за забава за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С.Д.П., ЕГН **********  да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумата от 1058,92 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 5029/2018 г. по описа на РС Враца пропорционално на уважената част от исковете, както и сумата от 240,84 лв., представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 2308/2018 г. по описа на РС Враца пропорционално на уважената част от установителните искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: