Р Е Ш
Е Н И Е 1603
гр. Бургас, 19.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІІІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 1866 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК и
е образувано по жалба на Б.Б.М. с ЕГН ********** ***, против действията на началника на СГКК –
Бургас, обективирани в Уведомление с изх.№ 24-17097-21.07.2020 г. на началника
на СГКК – Бургас, изразяващи се в изменение в кадастралния регистър на
недвижимите имоти на одобрената КККР на гр. Несебър по отношение на сграда с
идентификатор 51500.502.367.1, с административен адрес гр. Несебър, Обл.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 24, което изменение се състои във вписване и на
лицата Д.Л. и Х.Л.като собственици на имота въз основа на Решение №
12/13.02.2019 г. на Бургаски окръжен съд по
гр.д. № 2300 по описа на БОС за 2012 г.
В жалбата се сочи нищожност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че не е
налице хипотезата на чл.53а, т.3 ЗКИР и че
изменението е следвало да бъде извършено със заповед, а не с уведомление по
реда на чл.53а ЗКИР /в който смисъл съдът приема, че се прави възражение за
нищожност на акта поради липса на форма/; че актът е постановен в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, в
нарушение на чл.35 АПК - при неизяснена фактическа обстановка и без да са
уведомени заинтересованите страни за започналата административна процедура и да
се вземат техните становища. Сочи се, че неправилно Х.Л.е вписан като
собственик на имота, тъй като същият е починал
на
01.11.2005 г., като в тази връзка не са
съобразени данните за неговите наследници от представеното с жалбата удостоверение
за наследници, както и актуалните документи за собственост върху имота. Заявяват се собственически претенции върху
целия имот въз основа на нот.акт за дарение № 191/10.09.2014 г. и добросъвестно
владение, продължило повече от 5 години. В този смисъл жалбоподателят счита, че
в КККР неправилно са отразени данните досежно собствениците на имота и иска
отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен. Твърди се
нищожност на административния акт и на осн.чл.177, ал.2 АПК, поради
противоречието му с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 228/2017 г. по
описа на Апелативен съд – Бургас
В с.з. жалбоподателят не се явява и
не се представлява, редовно уведомен. Представя писмени доказателства,
претендира уважаване на жалбата и присъждане на разноски.
Органът, издал оспорения акт, е
представил заверено копие от преписката по приемането му. Не представя
други доказателства. В писмен
отговор, депозиран на 16.10.2020 г., оспорва жалбата като неоснователна с
аргумента, че процесното изменение засяга единствено данните в кадастралния
регистър досежно собствениците на въпросната сграда /а не графично изображение
на обекта на кадастъра/, че същото е извършено при прилагане на нормата на чл.
53а, т.1 ЗКИР, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 12/13.02.2019 г.
на Бургаски окръжен съд, и че предвид специалната уредба, нормата на чл. 26 АПК, предвиждаща задължение за уведомяване на заинтересованите лица за
започналата административна процедура, се явява в случая неприложима.
Твърди, че липсата на уведомяване на заинтересованите лица за административното
производство не представлява съществено процесуално нарушение. Претендира
отхвърляне на жалбата.
В с.з. ответникът не изпраща
представител, редовно уведомен. В придружителното към жалбата писмо прави
евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
С Определение № 1900/28.09.2020 г.,
постановено по настоящото дело, предвид наличното по делото удостоверение за
наследници на Х. Н. Л., поч. на 01.11.2005 г. /л.10/, като заинтересовани
страни са конституирани Д.Н.Л., К.Х.Л. и З.Х.Л.. Заинтересованите страни не се
явяват и не се представляват в с.з., редовно уведомени, и не представят
доказателства. В писмен отговор, депозиран на 13.10.2020 г., Д.Л. изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й, като сочи,
че изменението е извършено в съответствие с влязло в сила съдебно решение,
което следва да бъде изпълнено, а на заинтересованите лица е било съобщено
изменението с уведомление, изпратено с обратна разписка.
Административен съд Бургас, като взе
предвид постъпилата жалба, становището на ответника и на заинтересованите страни
по нея, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал.1 АПК /оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 29.07.2020 г., видно
от известието за доставяне на л.29 от делото, а жалбата е подадена чрез СГКК –
Бургас на 03.08.2020 г./, от лице с правен интерес – заинтересовано лице по
смисъла на §1, т.13 ДР на ЗКИР, поради което е процесуално допустима.
От представената по делото преписка се
установява, че административното производство по промяна на данните в
кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Несебър, Общ. Несебър,
по отношение на засегнатия имот – сграда с идентификатор № 51500.502.367.1
по КККР на гр. Несебър, се е развило по реда на чл.51, ал.1, т.1 във вр. с чл.53а от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Същото е започнало по повод постъпило от Д.Н.Л.,
чрез пълномощник К.Х.Л., заявление с вх.№ 01-264674-09.07.2020 г. (л.31) за
извършване на изменение в данните в КРНИ досежно собствеността върху имота,
като заявителят е представил към заявлението си документ за собственост –
влязло в сила на 26.05.2020 г. съдебно решение № 12/13.02.2019 г. по гр.д. №
2300/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд /л.33-л.36/. Със същото е бил
развален сключеният между З.Х.Л., като приобретател, и Д.Н.Л. и съпруга й Х. Н.
Л., поч. на 01.11.2005 г., като прехвърлители, договор за издръжка и гледане,
обективиран в нот.акт № 160, т.I, дело № 434/1997 г. на РС Несебър, по силата на който Д.Л. и Х.Л.са
прехвърлили на З.Л. правото на собственост върху многофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ 51500.502.367.1 по КККР на гр. Несебър, с административен адрес гр. Несебър,
ул. „Христо Ботев” № 24, ведно с 3/16 ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 51500.502.367, по
отношение на ½ ид.ч. от тези имоти. Предвид така представеното съдебно
решение, следва да се приеме, че със заявлението пред СГКК – Бургас, заявителят
е поискал отбелязване на данните за правото на собственост съгласно съдебното
решение, като бъдат вписани като собственици на имота лицата-прехвърлители, по
отношение на които договорът за издръжка и гледане е бил развален до размера на
½ ид.ч., а именно – Х.Л.и Д.Л..
Жалбоподателят
Б.Б.М. е вписан в КРНИ като собственик на процесния имот въз основа на нот.акт
№ 3, том 27, рег. 8166, дело 4757/10.09.2014 г., издаден от Служба по
вписванията – гр. Несебър, видно от данните от скицата от 02.09.2020 г. на
сграда с идентификатор 51500.502.367.1 /л.27/. В действителност, същият се
легитимира като собственик на процесната сграда по силата на нот.акт за дарение
на недвижим имот № 191/10.09.2014 г. на нотариус Линка Чуткина при РС Несебър,
с който З.Л. му е дарила правото на собственост върху тази сграда, ведно с
правото на собственост върху ¾ ид.ч. от дворното място, в което същата е
построена. След частичното разваляне на договора за издръжка и гледане на
неговия праводател З.Л., следва да се приеме, че жалбоподателят е собственик на
½ ид.ч. от процесната сграда. В този смисъл, Б.М. се явява
заинтересовано лице според §1, т.13 ДР на ЗКИР, тъй като по силата на тази разпоредба, „заинтересовани лица" са собствениците и носителите на
други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. По делото
няма спор, че до същия не е било
изпратено уведомление за започналото пред СГКК – Бургас административно
производство по изменение на КРНИ на гр. Несебър, както изисква разпоредбата на
чл. 26 АПК, съгласно която за започване на производството се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Това
обстоятелство се потвърждава и от депозирания по делото писмен отговор от
ответника, в който същият заявява, че в случая разпоредбата на чл. 26 АПК е
неприложима и че заинтересованите лица следва да упражнят правата и
възраженията си в евентуално съдебно производство по последващо обжалване на
акта. Въпреки че с Определение № 1900/28.09.2020 г., постановено по настоящото
дело, с което е съобщен на страните докладът на делото и е разпределена
доказателствената тежест, съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че
е спазил изискването за уведомяване на заинтересованите страни за започналото
административно производство, както и че не сочи доказателства за това, такива доказателства
не са ангажирани и впоследствие от ответната страна.
С процесното уведомление № 24-17097-21.07.2020
г.,издадено от началника на СГКК – Бургас, са уведомени жалбоподателят Б.М. и
заявителят Д.Л. за извършените действия по изменението на данните в КРНИ на гр.
Несебър в частта относно сграда с идентификатор 51500.502.367.1 с
административен адрес гр. Несебър, ул. „Христо Ботев” № 24. Според съдържанието
на уведомлението, изменението се състои в следното: вписване в КРНИ като
собственик на сградата, наред с жалбоподателя, и на лицата Д.Л. и Христо Линов,
въз основа на
Решение № 12/13.02.2019 г. на БОС по гр. № 2300 по описа на БОС за 2012 г. С
оглед посоченото като мотиви в оспореното уведомление, следва да се приеме, че
уведомлението е издадено на осн.чл. 53а, т.1 ЗКИР – изпълнение на влязло в сила
съдебно решение.
В уведомлението е указан 14-дневен срок
от съобщаването му за обжалване на действията по изменение в КРНИ на гр.
Несебър. Процесното уведомление е получено от жалбоподателя на 29.07.2020г.,
видно от приложено по делото известие за доставяне – л.29. С оглед на това,
жалбата, депозирана на 03.08.2020 г., е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Жалбоподателят твърди, че процесното
уведомление е нищожно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на чл. 177, ал.2 АПК, тъй като противоречи на влязлото в сила съдебно
решение № 94/11.10.2017 г. по в.гр.д. № 228/2017 г. по описа на Апелативен съд
Бургас, препис от което представя /л.15-л.20/. Със същото е прието за
установено по отношение на К.Л. и Д.Л., че З.Л. е собственик на 3/16 ид.ч. от
ПИ 51500.502.367 по КККР на гр. Несебър на основание договор за издръжка и
гледане, обективиран в нот.акт № 160/11.03.1997 г. на НРС, и на основание
давност - върху ¾ ид.ч. от шести тавански етаж на шестетажна сграда с
идентификатор 51500.502.367.1 по КККР на гр. Несебър, построена в южната част
на ПИ 51500.502.367, който етаж с площ от 72 кв.м. В останалата част, касаеща претенцията на З.Л.
за установяване правото й на собственост спрямо ответниците Д.Л. и К.Л. върху
цялата 6-етажна сграда /с изключение на ¾ ид.ч. от шестия, тавански етаж
на сградата/, искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Въз основа на така установените по
делото факти, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за
правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права
върху недвижимите имоти;данни за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение;данни за зони на ограничения върху
поземлените имоти/чл.2, ал.2 ЗКИР/.Данните по
ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в
кадастрални регистри /чл.2, ал.3/. Същевременно, според §1, т.13 ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на
други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
С
оглед на горното и предвид представените доказателства, установяващи право на
собственост на жалбоподателя върху засегнатия от изменението имот, съдът
намира, че е налице правен интерес за жалбоподателя от оспорване на действията
по изменение на данните в КРНИ на гр. Несебър по отношение насочения имот.
По
съществото на жалбата, съдът намира следното:
Процесното
изменение на КККР на гр.Несебър е осъществено по реда на чл.53а от ЗКИР, като посочената
правна норма предвижда процедираното изменение да се осъществява без издаване
на заповед. В този случай, на обжалване подлежи изразеното с действие
волеизявление на органа, с което непосредствено се създават права и задължения
на правните субекти. Т.е. самото действие представлява индивидуален
административен акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК /вж. Решение
№ 12144/10.11.2016 г. по адм.д.№ 3403/2016 г., Решение № 7834/28.06.2016 г. по
адм.д.№ 1450/2016 г., Решение № 6434/31.05.2016 г. по адм.д.№ 11440/2015 г.,
всички на II отд. на ВАС/. В случая действията на административния орган,
ответник по жалбата, са обективирани в уведомлението, което е предмет на
обжалване. Поради предвидената в закона възможност измененията в КККР да се
извършат без издаване на писмена заповед, общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове по чл. 59, ал.2 от АПК са неприложими. Поради
липса на законово изискване за писмена форма на изменението, фактическите и
правни основания за действията на органа се съдържат в документите към
административната преписка. В тази връзка, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че административният акт е нищожен поради липса на форма, тъй
като, според М., изменението е следвало да бъде извършено с писмена заповед, а
не с уведомление, доколкото не са налице основанията по чл. 53а ЗКИР. Наличието
или липсата на основанията по чл. 53а от ЗКИР е въпрос по съществото на спора и
само по себе си не води до нищожност на издадения акт поради липса на форма /в
какъвто смисъл следва да се тълкуват възраженията на жалбоподателя в тази
връзка/.
Изменението
на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК - Бургас по
аргумент от чл. 51, ал.2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 6, ал.1 от Устройствения
правилник на агенцията по геодезия, картография и кадастър /обн. ДВ,
бр.76/30.09.2016 г.,изм. и доп. ДВ. бр. 39 от 11 май 2018 г./, Агенцията е
структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК - Бургас е част
от специализираната администрация /вж. чл. 14 и чл. 18, ал.1 от Устройствения
правилник/. Нормите на чл. 18, ал.1 и ал.5, т.6 от правилника възлагат
ръководни функции на началника на СГКК, като службата има правомощие да
поддържа в актуално състояние КККР. Поради това следва да се приеме, че
оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия съгласно чл.51 ЗКИР вр.чл.53а ЗКИР.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на акта на
осн.чл.177, ал.2 АПК, поради противоречието му с влязлото в сила съдебно
решение на Апелативен съд Бургас № 94/11.10.2017 г. по в.гр.д. № 228/2017 г. по
описа на БАС. Извършеното изменение на данните в КРНИ на гр. Несебър досежно
процесната сграда, чрез нанасяне на Д.Л. и Х.Л.като собственици на имота, по
никакъв начин не противоречи на това съдебно решение, от което става ясно, че
претенциите на З.Л. за собственост върху цялата шестетажна жилищна сграда с
идентификатор 51500.502.367.1 по КККР на гр. Несебър /с изключение на ¾
ид.ч.от шестия, тавански етаж/ са били отхвърлени като неоснователни.
При
извършване на изменението е спазено разписаното в чл. 51, ал.3 от ЗКИР правило
- административното производство е започнало с подаване на заявление от пълномощника
на заинтересовано лице, собственик на засегнатия от изменението имот, до
началника на СГКК - Бургас, придружено от документ за собственост на имота,
обект на кадастъра, какъвто документ представлява вписаното в Служба по
вписванията – гр.Бургас Решение № 12/13.02.2019 г. по гр.д. № 2300 по описа за
2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните
за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната
карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа
грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се
извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота /чл.51, ал.2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община /чл.51, ал.3 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както
и при други, лимитативно изброени хипотези в чл.53а от ЗКИР, една от които е
изпълнение на влязло в сила съдебно решение – чл.53а, т.1 ЗКИР. Поради това,
оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма.
Основателни са доводите в касационната жалба
за съществено нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в неучастието
на жалбоподателя М. в административното производство.
До момента на извършеното изменение М. е вписан в кадастралните регистри като
единствен собственик на сграда с идентификатор 51500.502.367.1 по КККР на гр.
Несебър, поради което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1,
т.13 ДР ЗКИР. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, за започване на производството по
издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани
граждани и организации освен заявителя. Разпоредбата дава възможност на
заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с
оглед на това да проявят необходимата активност в защита на правата си. В ЗКИР не
се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК, и
административният орган – началникът на СГКК – гр. Бургас, е имал задължението
да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от акта
/в този смисъл е и Решение № 4746/22.04.2020 г. по адм.д. № 2483/2019 г. на
ВАС, II отд., по което е разгледан идентичен
казус/.
Няма
спор между страните, че такова уведомяване не е извършено. Съгласно чл. 168,
ал. 4 АПК (в сила от 01.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените
правила има при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението
за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт. Към датата на постановяване на оспорения акт, разпоредбата
е била в сила и е следвало да бъде приложена от административния орган.
Следователно, липсата на уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 26 АПК за
започналото административно производство /а и на останалите заинтересовани
страни, които се явяват наследници на Х.Л.и които органът е следвало да издири
чрез задължаване на заявителя да представи удостоверение за наследници, предвид
данните от представеното му със заявлението съдебно решение, че Х.Л.е починал
още през 2005 г./, е нарушение, което с новата ал. 4 на чл. 168 АПК е
определено като винаги съществено.
Неотносими към тази квалификация са
аргументите, изложени в отговора на касационната жалба на Д.Л., за материалната
законосъобразност на оспорения акт. Според чл. 168, ал. 5 АПК (в сила от
01.01.2019 г.), когато съдът установи съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща
преписката на административния орган, без да проверява основанията по чл. 146,
т. 4 и т.5 АПК - противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона /в този смисъл е Решение № 1813/04.02.2020 г. по адм. дело №
9587/2019 г. на Върховния административен съд/.
Освен
нарушение на чл. 26 АПК, административният орган е допуснал и нарушение на
чл.35 АПК, тъй като е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка,
доколкото не е дал възможност на заинтересованите лица да ангажират
доказателства относно фактите и обстоятелствата от значение за случая и да изложат възраженията си.
Ето защо, обжалваният акт е незаконосъобразен,
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, като оспореният
акт бъде отменен и преписката следва на осн.чл.168, ал.5 АПК да се върне
обратно на органа, издал акта, за ново произнасяне по заявлението на Д.Л. за
извършване на изменение в КРНИ на гр. Несебър в частта относно сграда с
идентификатор 51500.502.367.1, при спазване на задължителните указания, дадени
в мотивите на настоящото решение.
Предвид крайния изход на делото и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК ответникът по жалбата следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лв.,
представляващи заплатена държавна такса по жалбата, доколкото по делото не са
приложени доказателства за други извършени разноски.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Б.М. с ЕГН ********** ***, действията на началника на СГКК – Бургас,
обективирани в Уведомление с изх.№ 24-17097-21.07.2020 г. на началника на СГКК
– Бургас, изразяващи се в изменение в кадастралния регистър на недвижимите
имоти на одобрената КККР на гр. Несебър по отношение на сграда с идентификатор
51500.502.367.1, с административен адрес гр. Несебър, Обл. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 24, което изменение се състои във вписване и на лицата Д.Л. и Х.Л.като
собственици на имота въз основа на Решение № 12/13.02.2019 г. на БОС
по гр.д. № 2300 по описа на БОС за 2012 г.
ВРЪЩА преписката на
началника на СГКК Бургас за ново произнасяне по заявлението на Д.Л. съгласно
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по
геодезия, картография и кадастър гр. София да заплати на Б.Б.М. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: