Р
Е Ш Е
Н И Е
№443
гр. Русе, 26.09.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание
на девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
МИЛЕН
БОЙЧЕВ
при секретаря Т.Ф. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
в. гр. дело №650 по описа
за 2011год., за се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
ЕТ
„Д. Н.”-Русе е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№8877/2010г.
в частта, с която е осъден да заплати на Т.Н.Г. *** неплатеното трудово
възнаграждение за периода м.януари 2009г.- м.февруари 2010г. над 462лв. до
2770,25лв., мораторна лихва върху него в размер на 335,63лв. и в частта за
разноските. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част и моли
то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете за
неплатено трудово възнаграждение над сумата 462лв. и за мораторна лихва върху
него да се отхвърлят.
Ответницата
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният
съд намира частичната жалба за допустима – подадена е от заинтересованата
страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество тя е частично основателна.
По
делото няма спор, че през процесния период страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, по което ищцата е работила на длъжността „касиер-счетоводител”.
Във ведомостите за процесния период трудовото възнаграждение на ищцата е начислено,
но липсва подпис за получаването му. В производството пред районния съд
работодателят е представил изходящ от ищцата документ / по което обстоятелство
не се спори/, в който тя е отбелязвала трудовото си възнаграждение за периода
м.март 2009г.-м.февруари 2010г., а получените суми като аванс и заплата е
удостоверявала с подписа си. Според този документ работодателят й дължи за
посочения период още 462лв. трудово възнаграждение. По делото няма данни възнаграждението
за м.м.януари и февруари 2009г. да й е платено. Назначената икономическа
експертиза определя чистото трудово възнаграждение за тези месеци на по
291,45лв. и мораторна лихва върху него за периода от последното число на
следващия месец до завеждане на иска в размер на 53,23лв. върху това за
м.януари и на 49,61лв. за м.февруари. Върху посочената в документа сума за
трудово възнаграждение съдът служебно изчисли мораторната лихва от последното
число на следващия месец до предявяването на иска на 26,40лв.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за
неплатеното трудово възнаграждение за основателен и доказан за 1044,90лв. и
129,24лв. мораторна лихва върху него. Спорът между страните е трудов, касае
неплатено трудово възнаграждение за времето на трудовото правоотношение между
страните, поради което в тежест на работодателя е да докаже с допустимите по
закона доказателствени средства изпълнението на задължението си да изплати
уговореното между страните трудово възнаграждение в определения с трудовия
договор срок. Съдът намира, че плащането на трудовото възнаграждение за
месеците януари и февруари 2009г. не е доказано, поради което жалбоподателят го
дължи на ищцата в определения от икономическата експертиза размер. За
забавеното му плащане той дължи и обезщетение в размера по чл.86 ЗЗД, възлизащо
на посочените по-горе суми. За останалия период той дължи визираната в
изходящия от ищцата документ размер. В производството пред районния съд е
налице признание на ищцата, че е съставила процесния документ и че е
получаването на посочените в него суми е удостоверила с подписа си. Този
документ съдът определя като разписка за получените суми и го определя като
годно доказателство, удостоверяващо изплащането на трудовото възнаграждение на
ищцата съгласно чл.270, ал.3 КТ. Възражението на ищцата, че получените суми не
касаели уговореното трудово възнаграждение, а се отнасяли до допълнително
трудово възнаграждение, следва да се определи като неоснователно поради липсата
на доказателства в тази насока. С трудовия договор страните са уговорили
размера на месечното трудово възнаграждение на ищцата и по спора тя не е
представила споразумение, с което то да е увеличено. Твърдението й, че
получените по разписката суми били плащания от „черната каса” на търговеца,
остава изцяло недоказано. Процесният документ удостоверява неизпълнението на
трудовите задължения от страна на ищцата, на която в качеството й на касиер е
било вменено надлежното оформяне на платежните ведомости за трудовите
възнаграждения на работещите във фирмата лица и полагането на подпис срещу
платените суми. С оглед на това съдът намира, че тя не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение и че не следва да й се присъжда трудово
възнаграждение за визираните в документа месеци извън сумата 462лв. Направените
по делото разноски следва да се присъдят по компенсация с оглед изхода на
спора, като върху работодателя следва да се възложат разноските за икономическа
експертиза и д.т. съобразно присъдените суми. На основание чл.280, ал.2 ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №552 от 22.03.2011г. на Русенския районен съд по гр.д.№8877/2010г. в
частта, с която искът за неплатено трудово възнаграждение е уважен над сумата
1044,90лв. до 2770,25лв., ведно със законната лихва от 19.10.2010г. до
окончателното плащане, а искът за
мораторна лихва върху него – над сумата 129,24лв. до 335,63лв., както и в частта
за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която са уважени
искът за неплатено трудово възнаграждение над сумата 462лв. до 1044,90лв. със
законната лихва от 19.10.2010г. до окончателното плащане, и искът за мораторна лихва върху него за
129,24лв.
ОСЪЖДА
ЕТ„Д. Н.”-Русе да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 100лв. д.т., а по
сметка на Русенския районен съд – 80лв. разноски.
ОСЪЖДА
Т.Н.Г. *** да заплати на ЕТ „Д. Н.”-Русе 118лв. разноски по компенсация.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
В
останалата част то като необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: