№ 68
гр. Добрич, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201393 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КОКО ТРАНС 62“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх.
Д, ет. 2, ап. 9, представлявано от Р. КР. Н., ЕГН ********** - управител, чрез
адвокат Н.В. от Адвокатска колегия- Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 9, ет.
3, офис 13, срещу наказателно постановление № 23-0001298 от 15.07.2021 г.,
издадено от П.Т.Д. – главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „КОКО ТРАНС
62“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. Д, ет. 2, ап. 9, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия А-2020, бланков № 289983 от 03.06.2021 г. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице в присъствие на С.И.С. - упълномощен
представител на дружеството /пълномощно – л.л. 13-14 от делото/,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на
пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице е бил запознат със
съдържанието на акта, както и с правото си на обяснения възражения, като
същият е изписал: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. В акта изрично
/чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят П. М. П. е очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
2
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са
два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона
за административните нарушения и наказания, съобразно задължителната
съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г.
на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност
зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на
нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В процесния случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 07.07.2020 г.
Нарушението е било констатирано при извършена на 03.06.2021 г.
комплексна проверка на превозвача „Коко Транс 62“ ЕООД. В хода на
извършената на 03.06.2021 г. проверка на транспортната документация на
дружеството и след извършена на същата дата в 14:07 часа справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на А.Л.Д., ЕГН **********, е открит и
нарушителят /справка от дата 03.06.2021 г., 14:07 часа - л. 22 от делото/. При
съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя - 03.06.2021 г.,
датата на извършване на нарушението - 07.07.2020 г. и датата на образуване
на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН/ -
03.06.2021 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 7а, ал. 2, пр.
3
3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Описаните в АУАН и в
обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП,
изразяващо се в това, че фирмата-превозвач, в качеството си на юридическо
лице е допуснала на дата 07.07.2020 г. да бъде извършен международен
превоз на товари /видно от CMR № 0079664 от 07.07.2020 г./ с моторно
превозно средство марка „******“ с рег. № ******, кат. N3, управлявано от
водача А.Л.Д., ЕГН ********** /видно от извлечение от монтирания в МПС с
рег. № ****** дигитален тахограф за дата 07.07.2020 г./, назначен с трудов
договор № 00000020/08.02.2019 г., без той да притежава удостоверение за
психологическа годност.
Изхождайки от обективните белези от състава на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
ЗАвтП, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да
се приема това, което дава данни относно обстоятелствата има ли извършен
международен обществен превоз на товари от водач, който не притежава
удостоверение за психологическа годност.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвтП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. И в АУАН, и в
наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е
извършено на 07.07.2020 г., като същото е установено при извършена на
03.06.2021 г. проверка на транспортната документация на дружеството.
Не може да се приеме и като съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на наказателното постановление обстоятелството, че
връченият на жалбоподателя екземпляр от акта бил нечетлив. Дори и
връченият на жалбоподателя екземпляр от акта да е бил нечетлив, каквито
доводи се навеждат в жалбата срещу наказателното постановление, следва да
се има предвид, че при нечетлив акт, жалбоподателят е разполагал с
възможността да изиска четлив препис от същия, което той не е сторил.
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това
какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е извършено
същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му
4
на защита против наказателното постановление. Наведените в жалбата
доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното
постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против
вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в
наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на
съответния текст от ЗАвтП – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 03.06.2021 г., около 14:00 часа, в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Добрич, бул. „25-ти септември“ № 8, ет. 4,
свидетелите Т. СТ. Т. – ст. инспектор в ООАА - Добрич и П. М. П. – гл.
инспектор в ООАА - Добрич, извършили комплексна проверка на
транспортната документация на превозвача „Коко Транс 62“ ЕООД,
притежаващ лиценз № 0901 за извършване на международен автомобилен
превоз на товари на територията на ЕО.
При проверката, след извършена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, проверяващите
констатирали, че фирмата-превозвач, в качеството си на юридическо лице е
допуснала на дата 07.07.2020 г. да бъде извършен международен превоз на
товари (видно от CMR № 0079664 от 07.07.2020 г.) с моторно превозно
средство марка „******“ с рег. № ******, кат. N3, управлявано от водача
А.Л.Д., ЕГН ********** (видно от извлечение от монтирания в МПС с рег. №
****** дигитален тахограф за дата 07.07.2020 г.), назначен с трудов договор
№ 00000020/08.02.2019 г., без той да притежава удостоверение за
психологическа годност.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
5
установени от свидетелите Т. СТ. Т. и П. М. П., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените
по делото писмени доказателства – покана до Управителя на „Коко Транс 62“
ЕООД за представяне на документи, опис на документи, трудов договор №
00000020/08.02.2019 г., информация от дигиталния тахограф, монтиран в
автомобила, копие на CMR /международна товарителница/, справка от
Регистъра на психологическите изследвания от дата 03.06.2021 г.
Обстоятелството, че водачът А.Л.Д. е извършил на посочената в АУАН
и в НП дата международен обществен превоз на товари не се оспорва от
жалбоподателя. Видно от приложената по делото справка от Регистъра на
психологическите изследвания от дата 03.06.2021 г., към момента на
извършване на превоза, А.Л.Д. не е притежавал удостоверение за
психологическа годност.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
ЗАвтП, според който лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Както вече бе посочено, обстоятелството, че на 07.07.2020 г. водачът
А.Л.Д. е извършил международен обществен превоз на товари не се оспорва.
В случая, жалбоподателят, в нарушение на задължението си по чл. 7а,
6
ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, е допуснал международния обществен превоз да се
извърши от водач, който не е имал удостоверение за психологическа годност,
което да удостовери, че отговаря на изискванията за психологическа годност.
От приложената към административнонаказателната преписка справка
от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явявания на
психологически изследвания по категоричен начин е установено, че
посоченият в наказателното постановление водач А.Л.Д. не е притежавал
удостоверение за психологическа годност. До даване ход на устните
състезания пред въззивния съд жалбоподателят, чиято е доказателствената
тежест, не е представил валидно удостоверение за психологическа годност,
поради което не е опровергал извода на административнонаказващия орган.
Относно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
липсата на изискване за притежаване на психологическа годност в останалите
членки на Европейски съюз и управлението на товарния автомобил от водача
А.Л.Д. единствено и само извън пределите на Република България:
Съгласно чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., издадена на основание
чл. 152 от ЗДвП, при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили
за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на
изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа
годност. Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по
чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година. Лицата по ал. 1 подлежат на психологическо изследване на всеки три
години след датата на издаване на предходното удостоверение за
психологическа годност.
Безспорен факт е, че на 07.07.2020 г. водачът А.Л.Д. не е притежавал
удостоверение за психологическа годност, което сочи за извършено
правонарушение, подлежащо на санкция.
Съдът намира, че не е налице противоречие между националното
законодателство и общностното право, тъй като Директива № 2006/126/ЕО
относно свидетелства за управление на превозни средства, видно и от
нейното наименование, има за предмет на правно урегулиране свидетелствата
за управление на превозни средства с преследвана правна цел по
7
унифициране на правилата за тези свидетелства поради разбирането за тях,
обективирано в преамбюла на Директивата, като съществен елемент на
общата транспортна политика, допринасящи за подобряване на пътната
безопасност и улесняващи свободното движение на хора, които се
установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала
свидетелството за управление.
В подкрепа на това съждение е и т. 3 от цитирания преамбюл, където
изрично е посочено съвместно съществуване на различни правила в
различните държави-членки и над 110 различни образци на свидетелства за
управление на моторни превозни средства, валидни в държавите-членки. Това
създава проблеми с прозрачността на гражданите, полицейските органи и
администрациите, които отговарят за администрирането на свидетелствата за
управление и води до фалшифицирането на документи, които понякога са
отпреди няколко десетки години.
Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 1 от Директивата,
съгласно която държавите-членки въвеждат национално свидетелство за
управление на основата на образеца на Общността, уреден в приложение I, в
съответствие с разпоредбите на настоящата директива.
Изрично в Преамбюла се отчита важността на индивидуалните
транспортни средства, което свидетелства за преследвана цел от общностния
законодател по задаване на общи правила относно режима на ползване на
лични превозни средства, а конкретния случай касае управление на товарен
автомобил, т.е. управление на превозни средства като професионално занятие.
След като тази дейност представлява постоянна трудова дейност резонно е
въвеждането на завишени критерии към лицата, извършващи обществен
превоз на товари и пътници в сравнение с останалите водачи на превозни
средства. Именно поради тази причина българският законодател е въвел
допълнително изискване по доказване на психологическа годност от водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници и товари чрез
удостоверителен документ и това нормативно условие не противоречи на
конкретна разпоредба на Директива № 2006/126/ЕО, не предполага извод за
нейно неправилно транспониране в националното законодателство и не
налага прилагане принципа на директен ефект на директивите. С посочената
директива се въвеждат „минимални стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство“ /т. 9 от Преамбюла/. Законът за
8
автомобилните превози и Наредба № 34/1999 г. урегулират специфичните
обществени отношения на вътрешни и международни превози на пътници и
товари и поради тази причина въвеждат различни нормативни предпоставки
за осъществяване на подобна обществена дейност за разлика от всички
останали водачи, управляващи превозни средства /Виж Решение № 1353 от
26.10.2021 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1996/2021 г./.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че не било
налице задължение водачът да притежава удостоверение за психологическа
годност, тъй като превозът е бил извършен извън територията на Република
България /не територията на Кралство Испания/.
Това е така, тъй като дейността по обществен превоз на товари,
подлежаща на контрол от компетентните държавни органи не е стационарна,
осъществявана на определено географско място, а поради естеството си
представлява движение по предварително определен/и маршрут/и,
включващ/и начална, крайна точка и всяко друго място, на което е възможно
спиране с цел извършване на проверка. Правно дължимото поведение на
отговорните лица по Закона за движението по пътищата, по Закона за
автомобилните превози, както и по подзаконовите нормативни актове,
уреждащи превозваческата дейност, е за територията на целия маршрут, по
който се осъществява строго регламентираната дейност на обществен превоз
на товари. Затова при ангажиране на административнонаказателната им
отговорност за неспазване на правилата за осъществяване на тази дейност,
понятието „място на нарушението” по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН обхваща целия маршрут от неговата начална до крайната му точка
Това означава, че контролните органи от всяка област по маршрута на
движение на транспортното средство, извършващо обществен превоз на
товари, са компетентни да установяват нарушенията по Закона за движението
по пътищата, по Закона за автомобилните превози и подзаконовите актове,
свързани както с превоза, така и с предхождащите превоза дейности на
водача.
С други думи – независимо къде бива извършван превозът,
задължението на превозвачите по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, чрез своя
императивен характер предполага осъществяване на превоза категорично
винаги с водачи, които отговарят на съответните изисквания, в настоящия
случай - да притежават удостоверение за психологическа дейност, издадено
9
съгласно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
С оглед изложеното, съдът намира описаното в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП за
доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата.
Законосъобразно, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на юридическото лице. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. В
тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 238 от
08.06.2018 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 237/2018 г., Решение № 175 от
22.04.2019 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 183/2019 г., Решение № 1353 от
26.10.2021 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1996/2021 г., Решение № 1520 от
22.11.2021 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1942/2021 г., Решение № 58 от
26.01.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 2697/2021 г., Решение № 100 от
04.02.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 2780/2021 г./
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП е в
размер на 3000 лв. Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. е
законоустановена и не подлежи на преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно,
съобразно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В допълнение, че нарушението не
представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи
следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
10
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая,
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че
дружеството е допуснало водачът да извърши обществения превоз на товари
без удостоверение за психологическа годност осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗАвтП, респ., всяко първо
нарушение при осъществяване на деянието на която и да е императивна
норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно
възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението. Високият размер на наказанието глоба, респ. на имуществената
санкция също не е основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, нещо
повече – този размер на наказанието глоба и на имуществената санкция,
определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на
деянието. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със
завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
В тази насока е и константната съдебна практика.
11
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
В производството по делото Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Варна не е била защитавана от юрисконсулт или от друг
служител с юридическо образование, поради което искането за присъждане
на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в нейна
полза, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001298 от
15.07.2021 г., издадено от П.Т.Д. – главен инспектор в отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на
„КОКО ТРАНС 62“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 11, вх. Д, ет. 2, ап. 9, за
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12