№ 221
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100503023 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЯН. Д. ХР. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1433/22.10.2021 год., постановено по гр. дело
№ 20213110104912 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което е уважен предявен от ищцата
Ф. ИВ. АВР. срещу въззивницата ЯН. Д. ХР. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и е отменено
поради непризнателност дарението на 1 / 4 идеална част от апартамент № 79, находящ се в
гр. Варна, ж.к.“Възраждане“ I микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15 със застроена площ от 94, 45
кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 79 със застроена площ от 5, 94 кв.м.,
както и 1, 3391 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997
г. на ВнН.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения ан
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилно разпределена
доказателствена тежест в процеса, както и до неравилна преценка и анализ на събраните
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Нерпавилен е изводът на съда, че ищцата има нужда от издържка, както и че
ответницата има възможност да и осигурява такава. Не е отчетено също, че ищцата живее в
́
жилището, на което ответницата е съсоственик и последната не иска от нея да и заплаща
́
наем, като по този начин е облекчила ищцата от финансова гледна точка, а стойността на
пазарния наем е оставила за ищцата като освободни средства, с които тя да покрива нуждите
1
си от храна, лечение или да заплащата битовите си сметки.
Твърди се още, че решението е необосновано, тъй като съобразно доказателствата по
делото, средномесечния доход на ищцата е в размер на 913 лева, а месечния размер на
средствата, необходими за издръжката и е 687,83 лв, отчитайки нуждата и от лекарства, т. е.,
́́
под описания по-горе средномесечен доход, при което и изводът на съда, че ищцата се
нуждае от допълнителни средства за издръжката си в размер на 258 лева е необоснован.
Твърдят се в жалбата и допуснати нарушения на процесуалните правила –
неправилно разпределена докзателствена тежест. Неправилно в тежест на ответницата било
вменено да докаже размера на доходите на ищцата от търговска дейност, като в случая не
било съобразено, че счетоводството на фирмите на ищцата се води от самата нея,
документите се съхраняват при самата ищца и съдът е следвало да поиска от ищцата да ги
представи.
Неправилно са ценени като достоверни и свидетелските покзания на ангажиран от
ищцата свидетел относно възможността и да се обслужва сама и нуждата и от придружител,
́́
които са в противоречие с други доказателства по делото – със съдебномедицинската
експертиза, според която ищцата е затруднена в обслужването си, но може да се обслужва
сама.
В нарушение на процесуланите правила, не е допуснат до разпит своевременно
поискан от ответницата свидетел за установяване на отношенията между ищцата и
ответницата.
В жалбата са анализирани събраните по делото доказателства, които според
жалбоподателката обосновават извод, че не са налице условията по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от
ЗЗД за отмяна на дарението по нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997 г. на ВнН.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да бъде отхвърлен.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивната инстанция
– за допускане до разпит на един свидетел за установяване на отношенията между ищцата и
ответницата. Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а
решението – правилно и настоява да бъде потвърдено. Оспорва и направеното искане за
събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Съдът като се запозна с делото, намира, че доказателствената тежест е правилно
разпределена, поради което и не се налага въззивният съд да я разпределя отново и да дава
указания към страните в тази насока.
Искането за допускане до разпит на един свидетел във въззивната инстанция за
установяване на отношенията между страните е неоснователно.
Подобно искане е направено своевременно в първоинстанционното производство и
правилно съдът го е отхвърлил като неоснователно, тъй като фактите, които страната желае
2
да установи с показанията на поискания свидетел, а именно – какви са отношенията между
страните – са неотносими към повдигнатия правен спор, както е приел и районният съд,
поради което и настоящият състав счита, че не са налице основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от ЯН. Д. ХР. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 1433/22.10.2021 год., постановено по гр.
дело № 20213110104912 по описа на РС-Варна за 2021 год.;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в жалбата искане за събиране на доказателвства във
въззивната инстанция, а именно: за допускане до разпит на един свидетел при условията на
довеждане за установяване на отношенията между ищцата и ответницата;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 07.02.2022
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3