№ 2104
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110106577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„***********************“ АД, чрез юрк. Д. Н., срещу Б. И. Ш., с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 982,48 лева, представляваща главница по договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта
************************************., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 299,59 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 30.07.2020 г.; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 618,56 лева,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 21.05.2015 г. до 30.07.2020 г.; и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 32,65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2020 г. до 26.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2011 г. между ищеца и ответницата бил
сключен договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
**********************************, по силата на който банката предоставила на
ответницата кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв., който не трябвало да бъде
превишаван. С анекс № ************************ г. към договора били променени
лихвените условия по кредита в посока намаляване. Срокът на договора бил равен на срока
1
на кредитната карта, който бил две години. Картата се подновявала автоматично за нов
двугодишен срок, съответно договорът се продължавал автоматично за новия срок на
валидност на картата и при същите условия, ако до първо число на месеца, в който изтичал
срокът на валидност на картата, картодържателят не уведомял писмено банката за
нежеланието си да го продължи или ако банката не е взела решение прекратяването на
договора да настъпи с изтичането на неговия срок. Твърди се, че кредитният лимит бил
усвоен от ответницата, но същата не изпълнила задълженията си да върне предоставената
сума, ведно с дължимата договорна възнаградителна лихва, по начина и в сроковете,
уговорени в договора. След 30.04.2015 г. длъжникът преустановил редовното изплащане на
месечните вноски по кредитната карта, като към 30.07.2020 г. било налице просрочие от
1919 дни. Поради допуснатата трайна забава от страна на картодържателя ищцовото
дружество прекратило действието на договора предсрочно на основание чл. 8, ал. 1, б. „ж“
от същия и обявило вземанията си по него за предсрочно изискуеми в пълен размер на
основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора. За упражняване на посоченото право банката
уведомила длъжницата с писмо, връчено й лично на 04.08.2020 г. За вземанията си
кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 59614 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Б. И. Ш. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. П.П..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни,
необосновани, недоказани и погасени по давност. На първо място твърди, че ответницата
използвала издадената от ищцовото дружество кредитна карта единствено през срока на
нейната валидност, а именно от 28.07.2011 г. до 28.07.2013 г. През м. 09.2013 г. върнала
пластиката на банката и погасила изцяло задълженията си по отпуснатия кредит. Нова
кредитна карта не била издавана. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Изразява становище, че договорните клаузи за
заплащане на възнаградителна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава били
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като същите не били индивидуално
уговорени и противоречали на изискванията за добросъвестност. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата признава, че между нея и ищцовото дружество през периода от 28.07.2011
г. до 28.07.2013 г. съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
****************************, по силата на който банката й издала кредитна карта с
2
кредитен лимит от 1000 лева, както и че кредитната карта й била предадена. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от
доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между него и ответницата,
възникнало по силата на договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта **********************************, което съществувало през целия
процесния период, включително през периода от 28.07.2013 г. до 30.07.2020 г.;
2. че след изтичане на първоначалния срок на валидност на кредитната карта, същата
била подновявана последователно за нови две години до края на исковия период, както и
получаването на новите пластики от ответницата;
3. обстоятелството, че ответницата усвоила по издадената кредитна карта сума,
непогасеният остатък от която е равен на претендираната главница;
4. размера на дължимите по процесния договор за кредитна карта суми за договорна
възнаградителна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава;
5. настъпване на крайния падеж на задължението по договора за кредитна карта или
осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в
пълен размер, както и че банката уведомила ответницата за упражняване на правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. че оспорените от ответницата като неравноправни клаузи са индивидуално
уговорени;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и
всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително че през м.
09.2013 г. е върнала на банката предоставената по процесния договор кредитна карта и че
е заплатила всички свои задължения по отпуснатия й кредитен лимит.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
Основателно е искането на ответницата да бъде задължен ищецът на основание чл. 190, ал. 1
ГПК да представи препис от сключеното между страните споразумение за връщане на
първоначално издадената кредитна карта по процесния договор. Следва да бъде оставено
без уважение доказателственото й искане по чл. 190, ал. 1 ГПК по отношение на приемо-
предавателни протоколи за получаване на последващи кредитни карти, издадени въз основа
на процесния договор и сключения към него анекс, доколкото установяването на посочените
обстоятелства е разпределено в доказателствената тежест на ищеца и от неговата
3
процесуална активност зависи дали и доколко ще ги установи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 982,48 лева, представляваща
главница по договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
************************************., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 299,59 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 30.07.2020 г.; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 618,56 лева,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 21.05.2015 г. до 30.07.2020 г.; и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 32,65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2020 г. до 26.11.2020 г.
ОТВЕТНИЦАТА признава , че между нея и ищцовото дружество през периода от
28.07.2011 г. до 28.07.2013 г. съществувало валидно облигационно отношение, възникнало
по силата на договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
****************************, по силата на който банката й издала кредитна карта с
кредитен лимит от 1000 лева, както и че кредитната карта й била предадена. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между него и ответницата,
възникнало по силата на договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта **********************************, което съществувало през целия
процесния период, включително през периода от 28.07.2013 г. до 30.07.2020 г.;
2. че след изтичане на първоначалния срок на валидност на кредитната карта, същата
била подновявана последователно за нови две години до края на исковия период, както и
4
получаването на новите пластики от ответницата;
3. обстоятелството, че ответницата усвоила по издадената кредитна карта сума,
непогасеният остатък от която е равен на претендираната главница;
4. размера на дължимите по процесния договор за кредитна карта суми за договорна
възнаградителна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава;
5. настъпване на крайния падеж на задължението по договора за кредитна карта или
осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в
пълен размер, както и че банката уведомила ответницата за упражняване на правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. че оспорените от ответницата като неравноправни клаузи са индивидуално
уговорени;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения,
включително че през м. 09.2013 г. е върнала на банката предоставената по процесния
договор кредитна карта и че е заплатила всички свои задължения по отпуснатия й кредитен
лимит.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 59614 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 350 лева, който следва да бъде внесен от
ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА
за вещо лице В.Д.П., специалност: счетоводна отчетност, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ
за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи препис от сключено между страните споразумение
за връщане на първоначално издадената кредитна карта по процесния договор.
5
УКАЗВА на ищцовото дружество, че при непредставяне на изискания документ в
срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата за задължаване
на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи приемо-предавателни протоколи за
получаване на последващи кредитни карти, издадени въз основа на процесния договор и
сключения към него анекс.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 13.03.2024 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и допълнението към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответницата в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6