Решение по дело №353/2020 на Окръжен съд - Ловеч

 

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 23.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

Членове: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 353 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 53/30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 551 /2019 г. на РС – Луковит, е отхвърлен като неоснователен искът на въззивника Ц.Н.Г. *** за заплащане на сумата от 1 836,08 лв. Със същото решение съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, осъждайки ищеца да заплати на ОД МВР Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ц.Н.Г., в която се правят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: за неприлагане от съда на алгоритъма в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, вместо Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г., с което се допуска различно третиране на служители в нарушение на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС; за неправилно възприемане от съда на тезата, според която в МВР е установено полагане на нощен труд в рамките на осем часа, с оглед на което не следвало да се прилага коефициент 1,43, като според въззивника не съществува разпоредба в ЗМВР, указваща в какво се състои нормалната продължителност на нощния труд; за несъобразяване от съда, че в двете наредби (от 2015 и от 2016 г.) е налице празнота относно нормата на чл. 31, ал. 2 на предходната им наредба от 2014 г., която следвало да се преодолее чрез правоприлагане по аналогия. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение, като се поставят следните акценти: върху непосочване от жалбоподателя процесуалните правила, които са нарушение от съда; върху игнориране от жалбоподателя на чл. 19 и 20 от НСОРЗ, според които за нощния труд на служителите в държавната администрация се заплаща допълнително възнаграждение; върху буквалното възпроизвеждане на чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО в чл. 187, ал. 3, изр. посл ЗМВР; допуснато от жалбоподателя смесване на видовете труд и непознаване от него на проведената в закона разлика между извънредния и нощния труд и съществуващата изрична уредба на тяхното възмездяване; върху неправилно настояване от жалбоподателя за прилагане на НСОРЗ относно служителите на МВР и за произтичащата от това трансформация на нощните часове в дневни с коефициент 1,143; върху приложимост на особения режим на чл. 187 ЗМВР и Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, както и на съображенията в решението по отправеното пореюдициално запитване. Процесуалният представител на въззивника моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Р., който оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени Ц.Н.Г. *** иск за заплащане на сумата 1901,47 лв., претендирана като неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., 250 лв. – общ размер на обезщетение за забавено изпълнение и законната лихва върху главното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В писмения отговор на ответника е наведено правоизключващо възражение за неоснователност на иска, основано на оспорвания и правни доводи за липса на положен извънреден труд.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установяват безспорно следните факти:

Не се спори от страните, а и това се установява от приетите актове за встъпване в длъжност и заповеди за преназначаване (акт от 15.04.2015 г., протокол от 16.02.2016 г. и заповед № 295з-486/02.04.2015 г. на директора на ОД МВР Ловеч), че ищецът е работил при ответника, на длъжност „младши инспектор“в група „Охрана на обществения ред“ към РУ - Ловеч, при ОД МВР Ловеч.

Със заповед № 295з-355/23.02.2018 г. на директора на ОД МВР Ловеч е утвърден редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Със заповедта е разпоредено, че за служителите от патрулно-постовата дейност в РУ - Ловеч, при ОД МВР Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, работното време се организира на две смени по 12 часа (от 08:00 до 20:00 и от 20:00 до 08:00 часа), че тези служители ползват време за хранене от 30 минути, време за отдих – два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути, без прекъсване изпълнението на служебните си задължения. Не се спори, че в процесния период ищецът е работил на такива смени.

Не се спори от страните, че със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв., че същият размер е възприет и със следващата заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

От заключението на съдебно-счетоводната, прието от първата инстанция, се установява, че в процесния период ищецът полагал при ответника труд съобразно установени графици за дежурство, като общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22:00 и 06:00 часа, за периода от 01.09.2016 г. до 09.09.2019 г., е 1902 часа. Установява се от заключението, че в същия период от ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време, че след превръщане на нощните часове към дневни (с коефициент 1.143), този брой е 2115 часа, като разликата между тях и общия брой часове нощен труд без приравняване е 265 часа. За процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 475,50 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./. От експертизата се установява, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1 836,08 лева, че такъв труд за процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не е заплащан от ответника, като общият размер на законната лихва за забава върху последното възнаграждение, изчислен от датата на изплащане на основното възнаграждение (26-то число на месеца, следващ отчетния период до датата на исковата молба, е 252,09 лв.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 272 часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г. до 09.09.2019 г., е неоснователен.

След като ищецът е работил на длъжността полицай „младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Луковит, при ОД МВР Ловеч, същият е със статут на държавен служител-полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чиито статут се урежда със същия закон (чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

С оглед установеното, че за процесния период ищецът е работел на смени (12-часови и 24-часови дежурства), работното му време следва да се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители (държавен служител - орган по пожарна безопасност и защита на населението), работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период (чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР), чиито размер е 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6 ЗМВР). За полагания нощен труд ищецът има право на допълнително възнаграждение чл. 179, ал. 1 ЗМВР), като допълнително възнаграждение му се следва и за положения от него извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Страните нямат спор за броя на часовете нощен труд, за които на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение. Спорът е концентриран върху въпроса, дали при отчитане и изчисляване на часовете извънреден труд, положен от ищеца като държавен служител-полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да се извършва с конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143 – при съответно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Настоящият състав дава отрицателен отговор, по следните съображения.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В нея е установена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), според която при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове за положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой часове за отчетения период. Прилагането на този регламент по аналогия е неправилно. Предвид изричната позитивна уредба на отношенията, свързани с отчитане и компенсиране на положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, не би могло да се говори за нормативна празнота. Липсата в тази уредба на правило, идентично на съществувалото в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), е въпрос на нормативно разрешение, а не на празнота, а преценката дали това разрешение е удачно или не би могла да даде на нормотвореца основания за бъдещото му изоставяне или изменение, но не може да е аргумент и основание за правоприлагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА).

Правоприлагане по аналогия заради нормативна празнота не би могло да се обоснове и с отмяната по реда на съдебния контрол на действалите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – първата с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на същия съд (обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), а втората с решение № 16766 на Върховния административен съд на Република България (обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК).

Правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е обусловено от установената в КТ нормална продължителност на седмичното работното време и на работното време през деня и нощта (чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 КТ). Според цитираните разпоредби нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е до 35 часа, като работното време през нощта е до 7 часа. С оглед на това съотношение в продължителността на дневния и нощния труд (8:7) изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143 (8:7=1,143). При работещите на смени служители на ЗМВР също е възможно полагането на труд през нощта между 22:00 и 06:00 часа, работното време през нощта е до 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При така установената максимална продължителност на нощния труд в рамките на дежурството, такова съотношение не е налице, поради което възприелата го разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не следва да се прилага за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Въз основа на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР също не може да се изгради извод за пряка приложимост в отношенията между страните разпоредбите на КТ и НОСРЗ, защото тя препраща към специалната закрила по КТ.

По изложените съображения за приложимост на изричните разпоредби на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му, настоящата инстанция не споделя доводите във въззивната жалба за прилагане по аналогия към конкретното правоотношение на правилата за пълно възмездяване на положения от ищеца извънреден труд, установени в КТ и НСОРБ. Правоприлагането по аналогия е отречено и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, чието конкретно проявление са решение № 55 от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр.д. № 786/2019 г., IV г.о.

С решение на СЕС (втори състав) от 24 февруари 2022 година по дело С-262/20 се приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Продължителността на нощния труд от осем часа в чл. 187, ал. 1 ЗМВР при паралелно установената такава от седем часа по чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда, не съставлява недопустимо нарушаване на принципа за равно третиране, закрепен в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Чрез същата продължителност на нощния труд се обезпечава непрекъснатост на осъществяваните функции и дейности (охранителната по чл. 14 ЗМВР и по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации чл. 17 ЗМВР) от тази категория полицейски служители, посредством организиране работата им на смени – осем, дванадесет и двадесет и четири часови. В този смисъл установената от ЗМВР продължителност от осем часа на нощния труд за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е свързано с допустима от закона цел.

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК). Направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят в полза на въззиваемия, от чиито процесуален представител (юрисконсулт) се претендира единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Възнаграждението следва да се присъди в минимален размер от 100 лв., предвид материалния интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.

Дължимата държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен служител в МВР, а образуваното гражданско дело е свързано с неговото служебно правоотношение (ТР 6-12-ОСГТК, т. 23).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 551 /2019 г. на РС – Луковит.

ОСЪЖДА Ц.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за въззивната инстанция.

            Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.