№ 5386
гр. София, 01.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110161040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от „Белгравия Инвестмънтс“ ЕООД срещу „Евро 07“ АД по чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
установяване съществуване на вземане за сумата 9335.04 лева, от които 8214.49 лева –
неплатена цена за наем на помещение по договор за наем от 01.04.2011г. за м.02.2021г., за
което е издадена фактура № **********/01.02.2021 г., 600.00 лева – неплатена цена за наем
на паркоместа по договор за наем от 01.04.2011г. за м.02.2021г., за което е издадена фактура
№ **********/01.02.2021 г., и 520.55 лева – електрическа енергия за м.12.2020г. по дебитно
известие № **********/15.01.2021 г., дължима по договора за наем, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.06.2021г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на помещение с площ от 1100 кв.м., находящо се на
петия етаж в производствена сграда на бившия завод „Електроника“ в гр.София, както и на
10 паркоместа, по отношение на които с ответника „Евро 07“ АД и предишния собственик
на имотите - „БСР София“ АД, ЕИК *********, е бил сключен договор за наем от
01.04.2011г. Сочи, че на 18.12.2019 г. между „БСР София“ АД, в качеството му на
наемодател, „Евро 07“ АД, в качеството му на наемател, и „Белгравия Инвестмънтс“ ЕООД,
в качеството му на нов наемодател (като нов собственик на процесния имот), е сключено
тристранно споразумение, по силата на което е постигнато съгласие за заместване на „БСР
София“ АД по сключения договор за наем с настоящия ищец. Твърди, че на основание
Анекс № 7 към договора за наем ищцовото дружество е отдало под наем на ответника
помещенията и паркоместата срещу месечна наемна цена за помещенията в размер на
8214.49 лева с ДДС и за паркоместата в размер на 600.00 лева с ДДС, срещу насрещното
задължение на наемателя да заплаща в срок наемната цена, а именно - до 5 число на текущия
месец, съобразно чл. 6.2 от Приложение № 1 към договора за наем. Уточнява, че с Анекс №
3/09.03.2015 г. наемателят се е задължил да заплаща изразходваните от него електрическа
енергия и вода, като бил определен 10-дневен срок за плащането им, считано от получаване
на фактурата от наемодателя. Твърди, че в Анекс № 4/01.03.2017 г. е определен 01.04.2021 г.
като краен срок на договора за наем, а в чл. 6 от Анекс № 7/21.04.2021 г. страните
постигнали съгласие, че до изтичането на срока на договора никоя от страните няма да има
право да адресира до насрещната страна предизвестие за прекратяването на наемното
правоотношение. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати
наемната цена за м.02.2021г., за което ищецът издал фактура № **********/01.02.2021г. (за
ползваните помещения) и № **********/01.02.2021г. (за паркоместата), както и
1
консумативите, свързани с използването на наетата вещ за електрическа енергия по дебитно
известие № **********/15.01.2021 г., поради което предявява настоящия иск. Обосновава
правния си интерес от подаване на иск по чл.422 ГПК с проведено заповедно производство и
издадена за вземането заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав,
срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационно
отношение по договор за наем от 01.04.2011 г. и анексите към него, но посочва, че
едностранно е прекратил правоотношението, считано от 31.12.2020г., поради неизпълнение
на насрещното задължение на наемодателя да предостави за ползване наетите помещения
като „офис площи и паркоместа, находящи се в административна сграда”, за което е бил
сключен договора, видно и от Анекс № 7 към него. Пояснява, че помещенията са
производствени и тяхното предназначение не е било променено, за да се ползват като офиси,
както и че самите помещения не са били обособени като самостоятелни обекти, поради
което не могат да се ползват от наемателя за предназначението, за което е бил сключен
договора за наем. Уточнява, че в тази връзка са били обект на проверка от контролни органи,
които са отправили предупреждение, че след като помещенията не представляват офиси, не
могат да се ползват като такива. Заявява, че въпросните помещения са били освободени от
него, а ищецът бил поканен да изпрати представител на 30.12.2020г., когато да се извърши
предаването им, но такъв не се явил. Твърди също, че оттогава не ползва нито помещенията,
нито паркоместата. Предвид изложеното, счита, че не дължи наем за м.02.2021г. По
отношение на разхода за потребена електроенергия, посочва, че вземането е погасено с
прихващане от ищеца с депозита, платен по договора за наем. Представя доказателства и
прави искане за допускане на техническа експертиза. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно
отношение по договор за наем за процесния период, по което ищецът е предоставил за
временно и възмездно ползване определена вещ на ответника; факта, че ответникът е
направил разходи за доставена електроенергия, свързани с ползването на вещта за процесния
период, размер на търсения наем и на претендирания разход, изпадане на ответника в
забава.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът следва да докаже
плащане. В негова доказателствена тежест е да установи, че е отправил писмено
предизвестие до ищеца за прекратяване на наемните правоотношения, както и че то е било
получено от наемодателя.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане на техническа експертиза е относимо и следва да
се уважи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените с отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Стоянка Василева Савова, тел: **********.
2
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450.00 лева,
вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. от
15.00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3