Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. П. 10.08.2020
г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова и
в присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№12 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
На
16.01.2020 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба от „***“ЕООД-гр. П.
срещу „***“ЕООД-гр. Д., в която се твърди, че между ищеца като наемодател и ответника
като наемател на 30.08.2017 г. е сключен договор за наем на недвижим имот за
срок от 5 години /считано от 01.09.2017 г./, съгласно който наемателят дължи на
наемодателя месечен наем в размер на 800 лв. без ДДС /или 9 600 лв. с
ДДС/, платим по банков път по посочена от наемодателя банкова сметка ***-то и
30-то число на всеки месец.
Твърди се,
че наемателят не е платил нито един от дължимите наеми за периода от септември
2017 г. до декември 2019 г. вкл., т.е. дължи общо 26 880 лв. с ДДС.
Според
ищеца, забавеното плащане на наемите обуславя дължимостта и на мораторна лихва
в размер на общо 3 071.47 лв.
Предявени са
следните искове:
1.по чл.79
от ЗЗД за сумата от 26 880 лв., явяваща се сбор от неплатените за периода
от септември 2017 г. до декември 2019 г. вкл. наеми с ДДС, съгласно договор от
30.08.2017 г., ведно със законната лихва, начислена от завеждане на делото до окончателното
заплащане на сумата.
2.по чл.86
от ЗЗД за сумата от 3 071.47 лв., явяваща се мораторна лихва, изчислена
върху всеки дължим за процесния период наем от падежа му до завеждане на
делото.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на
26.01.2020 г. и в указания срок – на 06.02.2020 г. е депозиран отговор, в който
исковете се оспорват като частично неоснователни.
Ответникът
твърди, че за 2017 г. е платен един наем в размер на 800 лв. – съгласно фактура
№***/06.11.2017 г., а за 2018 г. са платени 6 наема по 800 лв. всеки, т.е.
оспорва дължимостта на общо 5 600 лв. от претендираната главница. За
останалите претендирани суми ответникът заявява готовност за споразумение на
база експертно заключение.
Препис от отговора е връчен на ищеца за допълнителна искова молба на 09.03.2020
г. и в указания срок – до 01.06.2020 г. такава не е депозирана.
В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника – адв. Т.
е заявила, че дружеството е възпрепятствано да осъществява търговската си
дейност, поради което е отпаднала готовността му за спогодба.
В о.с.з. на 31.07.2020 г. е прието писменото заключение, изготвено от ВЛ С.А..
Процесуалният представител на ищеца – адв. Л. е пледирал за уважаване на исковете
така, както са предявени. Намира за „съмнителни“ плащанията на ръка на 7 наема
от по 800 лв. всеки, общо 5 600 лв., защото не му е известно да има
фискално устройство, регистрирано в *** и защото съгласно договора, месечният
наем е в размер на 800 лв. без ДДС, като е следвало да бъде плащан по банков
път, а не на ръка. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В молба от 30.07.2020 г. адв. Т. моли съда да постанови решението си,
съобразно експертното заключение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за наем на
недвижим имот от 30.08.2017 г., нотариално заверен с рег. №***/30.08.2017 г. на
нотариус Р.И., сключен между „***“ЕООД-гр. П. като
наемодател и „***“ЕООД-гр. Д. като наемател за срок от 5 години /считано от
01.09.2017 г./, наемателят дължи на наемодателя месечен наем в размер на 800
лв. без ДДС /или 960 лв. с ДДС/, платим по банков път по посочена от
наемодателя банкова сметка ***-то и 30-то число на всеки месец.
По делото липсват данни дали, кога и
как наемодателят е посочил на наемателя конкретна банкова сметка, ***. Казано
иначе – не е ясно дали наемодателят като кредитор е оказал на длъжника нужното
съдействие за точно изпълнение на договора. При това положение съдът намира, че
наемателят би бил изправна страна и при плащане на наема в брой, на ръка.
Спорен по делото е въпросът дали
наемателят е платил на наемодателя сумата от общо 5 600 лв. и кои свои
задължения по договора за наем е погасил така. За да отговори на тези въпроси,
съдът е потърсил експертна помощ и е допуснал съдебна експертиза. Видно от приетото от страните без
възражения писмено заключение, наемодателят не е издавал редовно фактури за
дължимия наем. Следва да се отбележи, че в договора за наем плащането на наема
не е обвързано с издаването на фактура от наемодателя, а с определен времеви
период /от 25-то до 30-то число на месеца/.
В о.с.з. на
31.07.2020 г. ВЛ е заявило, че е
проверило относимите счетоводни документи и на ищеца, и на ответника, като е
уточнило, че една и съща счетоводна къща обслужва и двете дружества.
ВЛ е установило, че за 2017
г. е издадена и осчетоводена само една фактура – тази с №***/06.11.2017 г. за
сумата от 800 лв. с ДДС, явяваща се наем за м. октомври 2017 г. Фактурата е
осчетоводена и от наемателя и е платена от него в брой, съгласно фискален бон
от 06.11.2017 г. През 2018 г. наемодателят издава шест фактури – с №***/ 09.02.2018
г., №***/22.03.2018 г., №***/ 26.03.2018 г., №***/ 30.04.2018 г., №***/29.06.2018
г. и №***/ 29.06.2018 г., всяка за сумата от 800 лв. с ДДС, явяваща се наем
съответно за м.януари, м.февруари, м.март, м.април, м.май и м.юни 2018 г.
Всичките шест фактури са платени в брой, като първите четири от тях са платени
в деня на издаване на фактурата, а последните две – на 02.07.2018 г. В о.с.з.
на 31.07.2020 г. ВЛ е заявило, че всяка от посочените по-горе общо седем
фактури е придружена от фискален бон, удостоверяващ плащането в брой на
посочената в нея сума.
ВЛ е установило още, че
наемодателят е издал още една фактура през 2018 г. – тази с №***/18.12.2018 г.
за общата сума от 2 400 лв. с ДДС, явяваща се наем за м. юли, м.август и
м.септември 2018 г., която сума обаче няма данни да е осчетоводена при
наемателя и платена от него. ВЛ е установило, че през 2019 г. нито при
наемодателя, нито при наемателя са издавани счетоводни документи във вр. с
договора за наем.
Съобразявайки,
че по договора се дължи между 25-то и 30-то число на месеца наем в размер на
960 лв. с ДДС месечно и отчитайки
извършените от наемателя частични плащания на обща стойност 5 600 лв., ВЛ е заключило, че от дължимите за процесния
период наеми с ДДС не са платени общо 21 280
лв. и че лихвите за забавено плащане на дължимите за процесния период наеми
възлизат на общо 2 176.60 лв.
Видно от молба на адв. Н.Я. в качеството му
на временен синдик на ищцовото дружество, адресирана до съда по
несъстоятелността по т.д. №95/2019 г. на П.ски Окръжен съд, длъжникът не е
предал търговските книги на синдика. Документи от счетоводството на ищеца
относими към договора за наем обаче са открити от ВЛ в обслужващата го
счетоводна къща и са съобразени при изготвяне на заключението. Ищецът не е
оспорил нито констатациите, нито изводите на ВЛ. Следва да се отбележи, че в молбата си временният
синдик адв. Н.Я. е посочил, че П.П.С. го е уведомил, че наемът по процесния
договор е плащан в брой и в размер на 800 лв. месечно, т.е. тази информация кореспондира
с изводите на ВЛ. Твърденията на адв.Л. във вр. с фискалното устройство на
ищеца не са проверени, поради което остават без значение за изхода на настоящия
спор. Ирелевантни по делото са и вътрешните отношения между Управителя на
ищцовото дружество и самото ищцово дружество по повод предаването на
търговските книги и касовитге наличности.
С оглед гореизложеното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че предявените искове са частично
основателни и доказани, както следва: по чл.79 от ЗЗД за сумата от 21 280 лв.,
а по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 176.60 лв. Искът по чл.79 от ЗЗД следва
да бъде отхвърлен за разликата от 21 280 лв. до претендираните 26 880
лв. като неоснователен – погасен чрез плащане, а искът по чл.86 от ЗЗД следва
да бъде отхъвлен за разликата от 2 176.60 лв. до претендираните
3 071.47 лв. като неоснователен.
При този
изход на спора по същество ответникът следва да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК във вр. с чл.620, ал.5 от ТЗ в полза на П.ски Окръжен съд ДТ в размер
на 938.26 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в
полза на ищеца сумата от 1 461.36 лв., явяваща се направени разноски за
адв.възнаграждение и депозит за ВЛ, съобразно уважената част на исковете.
Водим от
гороното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД „***“ЕООД-гр. Д., с ЕИК: *** да заплати
в полза на „***“ЕООД-гр. П., с ЕИК: ***
сумата от общо 21 280 лв.,
явяваща се сбор от неплатените части от
наеми с ДДС за м.октомври 2017 г. и за периода от м.януари 2018 г. до м.юни
2018 г. вкл. и неплатените
наеми с ДДС за м.септември, м.ноември и м.декември 2017 г. и за периода от
м.юли 2018 г. до м. декември 2019 г. вкл., дължими съгласно договор за наем на
недвижим имот от 30.08.2017 г., нотариално
заверен с рег. №***/30.08.2017 г. на нотариус Р.И., ведно със законната лихва върху сумата, начислена
от завеждане на делото – 16.01.2020 г. до окончателното и заплащане, а иска за разликата от 21 280 лв. до
претендираните 26 880 лв., съставляваща сбор от платените части от наеми с ДДС за м.октомври 2017
г. и за периода от м.януари 2018 г. до м.юни 2018 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН – ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание
чл.86 от ЗЗД „***“ЕООД-гр. Д., с
ЕИК: *** да заплати в полза на „***“ЕООД-гр.
П., с ЕИК: *** сумата от общо 2 176.60
лв., явяваща се лихва за забава, начислена върху всеки дължим за процесния
период от септември 2017 г. до декември 2019 г. вкл. наем или част от наем от
съответния падеж до завеждане на делото – 16.01.2020 г., а иска за разликата от 2 176.60 лв. до
претендираните 3 071.47 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.620, ал.5 от ТЗ „***“ЕООД-гр. Д., с ЕИК: *** да заплати в полза на П.ски Окръжен
съд сумата от 938.26 лв., явяваща се ДТ върху уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ЕООД-гр.
Д., с ЕИК: *** да заплати в полза на „***“ЕООД-гр.
П., с ЕИК: *** сумата от 1 461.36
лв., явяваща се направени разноски по делото за адв.възнаграждение и за
депозит за ВЛ, съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.