РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. *, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Албена Миронова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500345 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 188 от 02.06.2025 г., постановено по гр. дело № 2209/2023
г. Районен съд - * е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
по отношение на Община *, че Н.Д. и И.Д. са собственици по наследство на
реална част от поземлен имот с площ на реалната част 1452 кв. м.,
разположена в западната част на Поземлен имот с идентификатор № * по
Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
5/26.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ за целия имот -
40966 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: лозе.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба от Община * чрез
процесуален представител адв. Л. А., в която се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че ищците не са доказали
наличието на идентичност между техния имот и актувания от Общината.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е приложима по
1
отношение на процесния имот, тъй като той представлява земеделска земя и за
него не е подадено заявление за възстановяване на собствеността. Изтъква, че
ищците не са наследници на бившия собственик на имота с идентификатор *,
поради което не са придобили право на собственост. Излагат се доводи за
неправилност на заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза. Посочва се, че съдът е предоставил възможност на
ищците да конкретизират петитума на иска без да са отправили такова искане.
Предвид това се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск
като неоснователен, ведно с присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Н. Д. и И. Д. чрез пълномощникa им адв. Н. А., с който същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за законосъобразност на решението, като се
сочи, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ поради
невключването му в ТКЗС. Оспорват се твърденията за липса на идентичност
на имота, като се изтъква, че с издаденото от Община * удостоверение, че за
същият имот с идентификатор * по КККР е съставен акт за общинска
собственост, ответната страна косвено е признала, че имотът на ищците е
включен в границите на този поземлен имот.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд - *, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, но
същество е неоснователна.
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
описаният в НА № */*г. имот с площ 1634 кв. м. е част от съществуващия имот
с идентификатор * по КККР с площ 40966 кв. м., както и че същият е бил
собственост на родителите на ищците. Поради наследственото
правоприемство ищците са собственици на реална част от имот с
идентификатор *. Прието е също, че имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, тъй като не са събрани доказателства същият да е включван в
блоковете на ТКЗС или да е отнеман на някакво основание от наследодателите
на ищците.
2
Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира,
че от фактическа стана се установява следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том*,
дело № */*г. е видно, че Р.К. и Ц.К. са придобили правото на собственост
върху лозе, намиращо се в района на гр. *, местността „*“, с площ 1634 кв. м.,
при съседи А.М., М.М. и Е.С..
От приложеното Удостоверение за наследници е видно, че Н. Д. и И. Д.
са наследници на Р.К. /починал на 03.11.2010 г./ и съпругата му Ц.К. /починала
на 05.11.2022 г./.
Със Заповед № 115/08.10.2008 г. на Директора на ОД „З.“-* е одобрено
Протоколно решение № 2/06.10.2008 г. на комисия, назначена от Директора на
ОДЗ-* по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на имоти по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, които следва да се предоставят на Община * за актуване. В
приложение № 8 към раздел I, т. 1 от протоколното решение на позиция *е
отразен процесният имот под № *, по стар план /КВС/, който е с площ 40.956
дка. Впоследствие имотът е актуван с акт за общинска собственост №
*/03.05.2023 г. Видно от приложената по делото скица имотът понастоящем е
с идентификатор *по КККР.
От показанията на св. С.А. се установява, че познава бащата на ищците
от 1984 г., през която година А. си купил имот, непосредствено до техния.
Посочва, че баща им редовно обработвал мястото, като в него имало и къща.
Площта на имота била около декар и целият е ограден с бодлива тел.
Свидетелят заявява, че не знае някой да е имал претенции към техния имот,
нито да ги е гонил от него. В имота си А. също има къща, като пояснява, че
никога не е включван в ТКЗС. В съседните лозя също имало сгради, вече
полуразрушени. Заявява, че знае кой точно е имотът на ищците, тъй като е
ограден с колци.
От показанията на св. Й.П. се установява, че познава бащата на ищците,
който му бил съсед на лозето, намиращо се в местността * край *. Свидетелят
купил своето лозе през 1984 г., като още от тогава бащата на ищците бил там.
Свидетелят посочва, че тяхното лозе е обозначено с ограда от колове и има
видими граници. Не знае някой да е имал претенции към него. В него имало
къща и постройки. Имотът на свидетеля П. се намира на север от имота на
ищците.
3
По делото е приложено и писмо от Общинска служба по З. – *, от което
се установява, че за процесния имот няма образувана реституционна
преписка. Пълната история показва, че имот № *по КВС, с площ 40.956 дка, е
получен от разделяне на имот *с площ 42.959 дка, който пък е получен от
разделяне на шест други имота.
Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че претендираната
реална част попада в границите на ПИ с идентификатор *и се намира в
неговата западна част. Вещото лице посочва, че същият имот е идентичен
както с този, придобит от наследодателите на ищците с НА № */*г., така и с
имот с № *по КВС. Разликата в площта се дължи на трудности при
измерването поради недостъпния терен. Освен това вещото лице посочва, че в
горната част на имота /между т. 2 и т. 3 от скицата/ има и сграда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не
са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват
остатъчен фонд, който може да се придобие от общината по реда на чл. 19, ал.
1 ЗСПЗЗ. От разпоредбата на чл. 10 ЗСПЗЗ е видно, че на възстановяване по
реда на този закон подлежат имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Това са земеделски земи, които са били
включени в ТКЗС, ДСЗ или под някаква форма са отнети или одържавени.
Следователно, ако имотът не подлежи на възстановяване, общината не може
да придобие правото на собственост върху него по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В настоящия случай не е доказано процесният имот да е бил включван в
ТКЗС или друга земеделска организация. Не са налице данни някога да е бил
отнет под каквато и да е форма от наследодателите на въззиваемите. От
приложените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници
несъмнено се установява, че правото на собственост върху процесната реална
част първоначално е принадлежало на Р.К. и Ц.К., като след тяхната смърт по
силата на наследствено правоприемство е преминало в техните наследници -
Н. Д. и И.Д.. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че имотът
някога е бил отнет, одържавен или включен в ТКЗС, макар че в тежест на
общината е да докаже това обстоятелство /така Решение № 122 от 1.10.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3153/2018 г., I г. о., ГК/. В подкрепа на това е и писмото от
4
Общинска служба З., в което е посочено, че за процесния имот няма
образувана реституционна преписка. Свидетелските показания напълно
кореспондират с това, поради което следва да бъдат кредитирани. Двамата
свидетели са единни по отношение факта, че още от 1984 г. Р.К. е стопанисвал
имота. Свидетелите са категорични, че имотът му има видими граници, тъй
като е ограден с бодлива тел. Не са налице дори индикации, че някога имотът е
бил одържавен.
Имотът е има характера на земеделски, тъй като по предназначение е
лозе, но това не е достатъчно, за да се приеме, че попада в обхвата на
реституцията по ЗСПЗЗ, тъй като е необходимо да е налице и поне една от
хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, при които земите са отнемани от техните
собственици /така Решение № 55 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2018
г., I г. о., ГК/. В случая не се установи имотът да е бил включван в ТКЗС или да
е бил фактически или юридически отнет от собствениците, поради което
следва да се приеме, че същият не подлежи на възстановяване, респ. не попада
в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, а Община * не е придобила право на
собственост върху него.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че не е доказана
идентичността между имота по нотариалния акт с тази по КВС и по КККР. За
да се установи идентичност между два имота, съществували към различни
периоди от време, с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат
по местонахождение и граници. В конкретния случай съдебно-техническата
експертиза установява, че процесната реална част попада в границите на ПИ с
идентификатор *по КККР, както и че същата е идентична с тази, посочена в
нотариалния акт. В подкрепа на това са и показанията на свидетелите, които са
собственици на съседните имоти и имат непосредствени наблюдения върху
процесния имот от 1984 г. до днес.
Установената при направеното от вещото лице измерване разлика в
площта не е основание да се приеме, че е налице липса на идентичност,
защото белезите, по които се идентифицира имот са неговите граници/съседи
и местоположение.
Идентичността на съседите по нотариален акт и тези на имота, описан в
КВС и КККР също не е необходимо да се доказва в случая, тъй като СТЕ,
преценена съвкупно със свидетелските показания, доказва несъмнено, че
5
претендираната реална част, е идентична с тази, която е описана в
приложения по делото нотариален акт. Не са налице доказателства, които да
оборят така установеното. В тази връзка следва да се отбележи, че е
изключително трудно да бъде установена идентичността на всички съседи,
тъй като имот с идентификатор *, респ. имот № *по КВС, е получен от
разделяне на няколко имота назад в годините. Дори св. А. в своите показания
сочи, че не знае кои са съседите, тъй като отдавна са починали, а в момента
местата им „пустеят“.
По отношение извършеното пред районния съд уточнение на петитума
на исковата молба, настоящата инстанция намира същото за законосъобразно,
тъй като съдът първо е оставил без движение исковата молба и е предоставил
едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите й. Освен това Община
* е депозирала молба, в която е посочила че не възразява срещу направеното
уточнение в петитума /л.109 от делото при ЛРС/.
С оглед гореизложеното, МОС намира, че първостепенният съд правилно
е уважил исковата претенция, което налага и потвърждаване на решението му.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1от ГПК, Община *
следва да заплати на Н.Д. и И.Д. направените от тях разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188 от 02.06.2025 г. по гр. дело №
2209/2023 г. по описа на Районен съд-*.
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул. „*“ № *, да плати на Н. Д., ЕГН **********, от гр. *, обл. *, ул. „*“
№ *и И. Д., ЕГН **********, от гр. *, ж. к. „*“, *, бл. *, вх. „*“, ап. *, сумата
1000 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7