РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1401
Гр.
Пловдив, 19.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на седми юли
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1402
по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, искането и
становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Е.П.Д. ***, ЕГН ********** против
Решение № 743 от 06.04.2022г. на Районен съд – гр.Пловдив, ХХV н.с.,
постановено по н.а.х.д. № 1533 по описа на съда за 2022г., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 615403-F632573/02.12.2021 г. на Директор
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което в качеството ѝ на
собственик на ЕТ „Е.-64-Е.Д.“, с ЕИК *********, ѝ е наложено
административно наказание ГЛОБА – в размер на
500,00 (петстотин) лв. за нарушение на чл.109 ал.1 във вр. с чл.107 т.3
от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се
субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като
постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което и като е потвърдил наказателното
постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона. Поддържа
се също така, че е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от
административнонаказващия орган и от решаващия съд.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Пловдивския районен съд и отмяна на наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив
не е изразил становище по жалбата.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта:
5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Е.П.Д. срещу
Наказателно постановление /НП/ № 615403-F632573/02.12.2021 г. на Директор
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F632573/27.10.2021г., съставен от Р.К.-К.– главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Плодив.
Обективираните
в акта констатации, възприети от първоинстанционния съд се свеждат до следното
:
При
извършена проверка от служители в ТД на НАП-Пловдив било установено, че Е.П.Д.,
с ЕГН **********, в качеството ѝ на ЕТ „Е.-64-Е.Д.“, с ЕИК ********* не е
подала в ТД на НАП-Пловдив заявление за дерегистрация по ЗДДС в
законоустановения 14-дневен срок. В хода на проверката било установено, че едноличният
търговец е заличен на 25.06.2021 г., а заявление за дерегистрация било подадено
едва на 05.10.2021 г. Било преценено, че същото е следвало да бъде сторено в
срок до 09.07.2021 г. включително, срещу Е.П.Д., в качеството ѝ на ЕТ „Е.-64-Е.Д.“
бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т.
3 ЗДДС. Въз основа на същото било издадено и обжалваното НП, с което Д. била
санкционирана с глоба в размер на 500 лв.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа обстановка, която е
възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в
спорното наказателното постановление, с което касаторът е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 500,00 лв. на основание разпоредбата на чл.178 от ЗДДС.
7. С обжалваното решение Пловдивският районен съд е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови
посочения резултат, съдът е приел за установено, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, че от страна на касатора е осъществен съставът на
визираното в АУАН и НП административно нарушение.
Съдът
е приел също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила, при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна
квалификация на нарушението.
Първоинстанционния
съд е приел, че липсват и основания за квалифицирането на случая като
„маловажен“, тъй като конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения. В
решението е посочено, че от жалбоподателя, не са изложени доводи, нито са
представени доказателства да са били налице обективни причини, поради които е
пропуснат срокът за изпълнение на законоустановеното задължение. Не води до извод за малозначителност на
деянието и обстоятелството, че нарушението е за първи път, тъй като това
обстоятелство е било изрично съобразено при определяне на размера на
наказанието, който според първоинстанционния съд се явява правилно определен и
съответен на извършеното нарушение.
ІV. За правото:
8. Решението е неправилно. Според настоящият състав на съда
се констатира основание за незаконосъобразност на наказателното постановление,
като в случая са налице основания за приложимостта на нормата на чл.28 б”а” от ЗАНН и за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно
нарушение.
В тази
насока данните по делото несъмнено сочат, че нарушението е извършено за първи
път, не се установява касаторът да е санкциониран за други такива нарушения,
степента на обществената опасност на конкретното деяние е изключително ниска,
доколкото не се констатира от същото да са настъпили каквито и да е вредни
последици. Необходимо в обсъжданата насока е да се посочи, че в случая
закъснението във връзка с подаването на заявлението за дерегистрация по ЗДДС не
е голямо /същото е подадено на 05.10.2021г., а законоустановения срок, в който
същото е следвало да бъде подадено е, изтекъл на 09.07.2021г./, както и
обстоятелството,че едноличният търговец не е осъществявал търговска дейност,
шест години преди заличаването му в търговския регистър и подаване на
заявлението за дерегистрация по ЗДДС, при което положение, не са настъпили
никакви вредни последици във връзка с разчитането на ДДС с бюджета.
За
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият
случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи
обстоятелства, деянието разкрива
по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на глоба макар и в
минималния предвиден размер за това нарушение, се явява несъразмерно тежка
санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
С
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е дадена възможност на административнонаказващия
орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме,
че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/
Процесният
случай с оглед изтъкнатите по - горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
очевидно е маловажен случай. Като не го е квалифицирал като такова,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН.
9. Като не е отчел горните обстоятелства районния съд е
приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, поради което обжалвания
съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. По
същите съображения, ще следва да бъде отменено и оспореното наказателно
постановление.
V. За разноските:
15. При този изход на спора, разноски се дължат на
жалбоподателя. Същият не е направил изрично искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XX касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 743 от 06.04.2022г.
на Районен съд гр.Пловдив, ХХV н.с. постановено по н.а.х.д. № 1533 по описа за
2022 г. на същия съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 615403-F632573/02.12.2021 г. на Директор Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на Е.П.Д. ***, ЕГН **********, в качеството
ѝ на собственик на ЕТ „Е.-64-Е.Д.“, с ЕИК *********, ѝ е наложено
административно наказание ГЛОБА – в размер на
500,00 (петстотин) лв. за нарушение на чл.109 ал.1 във вр. с чл.107 т.3
от ЗДДС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.