Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 29
08.04.2020 год.
град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на десети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 20 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Й. Д.
от гр. Р., срещу Решение № 599 от 10.01.2020 год., постановено по АНД №
827/2019 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 17-049 от 24.09.2019 год. на Началника
на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав” гр. Русе, към Главна дирекция
„РК” в ИАРА, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 400 лв. на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарство и
аквакултури за нарушение на чл. 24, ал. 5 от същия закон. Жалбоподателят твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като не е
осъществил състава на вмененото му във вина нарушение. Излага доводи, че няма как да е извършвал риболов, тъй като при
извършената проверка, контролните органи го заварили да спи в автомобила си.
Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
НП.
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище,
че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на районния
съд, тъй като жалбоподателят е спял по време на проверката, а и контролните
органи не били установили дали на въдицата има поставена стръв.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че на
05.09.2019 г., около 01,00 ч., жалбоподателят заедно с две други лица – М. П. и Е. М., извършвал
любителски риболов във водите на язовир „ Бели Лом” в землището на с. Бели Лом,
в тъмната част на денонощието с помощта на по 3 бр. въдици за всеки един от
тях. В момента на проверката риболовните уреди били потопени във водата. По
време на проверката жалбоподателят и св. Е. М. вече спели, а М. П. бил буден. За констатираното деяние
контролните органи на ИАРА – Бургас съставили срещу жалбоподателя АУАН № В0009826 от 05.09.2019 г. Деянието
било квалифицирано като нарушението на
чл.24, ал.5 от ЗРА. Въз основа на акта на
24.09.2019г., Началникът на отдел
„РК Централен Дунав ” – Русе към ГД „ РК „ в ИАРА - Бургас издал
обжалваното НП, в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението,
квалифицирал го по чл.24, ал.5 от ЗРА и
на основание чл.66, ал.3 от ЗРА, наложил административно наказание „ глоба
„ в размер – 400,00лв.
При тази фактическа обстановка районният съд приел от
правна страна, че НП, както и АУАН, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, кратко
описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Районният съд
е приел, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение – любителски риболов
в тъмната част на денонощието. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните
като свидетели по делото две длъжностни лица от в ИАРА – Бургас, които са
извършили проверката, като незаинтересовани от изхода на делото. Съдът не е
кредитирал показанията на разпитаните като свидетели по делото М. П. и Е. М.,
тъй като същите са приятели на жалбоподателя, извършили са същото нарушение, за
което са им съставени АУАН и с показанията си в полза един на друг целят
избягване на административно-наказателната отговорност. Съдът е приел, че не е
налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
Разградският административен съд счита, че решението
на районния съд е правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства. Взел е решението
си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е
изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при формирането на изводите
си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното
знание.
Районният съд правилно е приел, че нарушението,
неговият автор и вината му са установени по безспорен начин. Обстоятелството,
че жалбоподателят е спял в автомобила си при извършване на проверката и не е
контролирал потопените във водата въдици не променя този извод. Следва да се
има предвид, че с оглед на легалното определение на понятието „риболов”, дадено
в т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, към която препраща т. 27 на § 1 от ДР на ЗРА, в
която е дадено легално определение на понятието „любителски риболов” , за да е
налице любителски риболов е достатъчно поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми. Не е необходимо
лицето, извършващо риболов да държи в ръцете си
или да контролира непрекъснато
разрешения риболовен уред. В
случая е безспорно установено, че жалбоподателят е бил поставил три въдици с по
два броя куки във водата на язовира и те са били потопени във водата по време
на проверката в 01:00 часа.
Също така съдът правилно е приел и, че не е налице
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За
да е налице маловажен случай на административно нарушение е необходимо деянието
да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите
случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. Случаят не е такъв.
Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на
районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 599 от 10.01.2020 год.,
постановено по АНД № 827/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/