Определение по дело №8285/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8180
Дата: 22 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110108285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8180
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110108285 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22.02.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 8285 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. М. М., с ЕГН **********, от гр.
С.. против „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
С.., представлявано от управителите Р.. и Т.., за установяване по отношение на ответника, че
клаузата на чл. 12 от договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г. е нищожна поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., претендирана частично от сума
в общ размер на 695,89 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 16.02.2023 г.
1
до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.06.2022 г. сключила с ответника договор за
заем в размер на 511,29 евро, която сума следвало да бъде върната на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 43,70 евро, като размерът на общата сума, която
следвало да бъде върната на кредитора възлизала на 568,10 евро. В чл. 12 от договора било
посочено, че вземането по кредита следвало да бъде обезпечено с осигуряване на физическо
лице за поръчител, който да отговаря на изискванията на договора. Неизпълнението на
задължението от страна на потребителя в предвидения срок водело до начисляване на
неустойка. Договорената неустойка следвало да бъде изплатена разсрочено с погаситените
вноски. Месечната погасителна вноска заедно с неустойката възлизала на 139 лв., а общата
сума по кредита, която следвало да бъде върната – 1 807 лв. Също така твърди, че към
предявяване на иска ищцата погасила изцяло задълженията си по договора. Оспорва
клаузата за неустойка на чл. 12 от договора като нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в
необосновано висок размер, а също и като противоречаща на целта на ЗПК и като
противоречаща на закона. Сочи, че така договорената неустойка надвърля присъщата й
обезпечителна функция и води до неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че
клаузата за неустойка не е индивидуално договорена, поради което я оспорва като нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна
практика. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направено са
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Не спори, че на 28.06.2022 г. между страните бил
сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца
заем в размер на 1 000 лв. ил 511,29 евро, която сума се предоставяла за срок от 26 седмици,
при договорен лихван процент в размер на 40,04 % и годишен процент на разходите в
размер на 41,92 %. Твърди, че общата дължима сума по договора възлизала на 1 111,11 лв.
или 568,10 евро, от които: сумата от 1 000 лв. за главница и сумата от 111,11 лв. за
договорна възнаградителна лихва, която сума следвало да бъде върната при подписан между
страните погасителен план. Също така твърди, че процесният договор е сключен при
индивидуални условия, а не при общи такива, като на ищцата е предоставен стандартен
европейски формуляр. Оспорва начисляване на неустойка по договора, като твърди, че
размеът на неустойката не е включен в годишния процент на разходите по кредита.
Позовава се на клаузи от договора, ЗПК и съдебната практика. Оспорва като неоснователни
възраженията на ответника, свързани с клаузи, договорени в противоречие със закона. Сочи,
че недействителността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на
исковата молба е представено писмено доказателства.
2
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от А. М. М. против „Мъни плюс мениджмънт“ АД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 12 от договор за заем №
10159468 от 28.06.2022 г. е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лв., претендирана частично от сума в общ размер на 695,89 лв., платена
от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба - 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане плащане,
както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, за изискване на справкаот ответника и за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :
3

ВНАСЯ гр.д. № 8285/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.03.2024 г., от 11,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от А. М. М. против „Мъни плюс мениджмънт“ АД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 12 от договор за заем №
10159468 от 28.06.2022 г. е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лв., претендирана частично от сума в общ размер на 695,89 лв., платена
от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба - 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане плащане,
както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при
индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона, както
и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за предоставяне на потребителя
на стандартен европейски формуляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
4
ДОПУСКА приложеното към отговора на исковата молба писмено доказателство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение след представяне на
доказателство за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 5 лв.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканата в исковата молба справка.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се
представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.., с адрес: гр. С.., тел. .., 08.., като вещото лице се призове
след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5