РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Сливен, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230100469 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем Standart 14 № 5623610/20.07.2020 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, а в условията на евентуалност в
случай, че не се уважи главният иск се предявява иск за прогласяване
нищожността на клаузата за плащане на неустойка по чл. 4, ал. 2 като
неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е
сключен Договор за паричен заем Standart 14 № 5623610/20.07.2020 година,
като се сочат и заплатените от ищеца суми в изпълнение на договорните
клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, като в осем пункта подробно са изложени доводи за
недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона. Сочи
се, че клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит е нищожна,
1
поради противоречие с добрите нрави.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора, като в условията на евентуалност се иска
прогласяване нищожността на клаузата за плащане на неустойка.
Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни
съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния
договор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем
Standart 14 № 5623610/20.07.2020 година ответното дружество „Вива Кредит“
ООД е предоставило в заем на ищеца сумата от 1900 лева, за срок от 60
седмици, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40,32% и годишен
процент на разходите /ГПР/ - 49,38%.
В чл. 4, ал. 1 и 2 от Договора е уговорен и плащане на неустойка,
разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 1900 лева
кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта
в размер на сумата 2390,70 лева за период от 60 седмици. Последната сума е
посочена в чл. 2, т. 7 от Договора като представляваща сбор от общият размер
на заемната сума и общите разходи по кредита при взети в предвид
посочените допуснатия в т. 8 годишен процент на разходите на заема: 49,38%.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
2
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем Standart 14 № 5623610/20.07.2020 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил заем в размер на сумата 1900 лева, като се е
задължил да върне на ответника - кредитор сумата 2390,70 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
3
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,38 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 1900
лева се дължи връщане на сумата 2390,70 лева, за период от 60 седмици.
Поради това и защото от кредитора е нарушено и императивното правило на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като незаконосъобразно не е включена таксата за
експресно разглеждане и неустойката в размера на ДПР се констатира
наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
Поради уважаването на главният иск съдът не следва да пристъпва към
разглеждане и произнасяне по евентуалната искова претенция за
прогласяване нищожността на клаузата за плащане на неустойка по чл. 4, ал. 2
от Договора като неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса от 76,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на
адв. П. по посочената в исковата молба банкова сметка следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в
размер на 490,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем Standart 14
№ 5623610/20.07.2020 година, сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, бл. АТЦ (Силвър център), ет. 2, ап. офис 73Г
и Х. С. И. с ЕГН: ********** с адрес: ***, на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“, №
28, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ Х. С. И. с ЕГН: ********** с адрес: ***
сумата 76,00 лева /седемдесет и шест лева/, представляваща разноски по
делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“, №
28, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК по банкова
клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА в „Райфаюйзен банк
/България/“ ЕАД с IBAN: *** сумата 490,00 лева /четиристотин и деветдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна
правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5