Решение по дело №347/2023 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 41
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Цветомир Цаков Цветанов
Дело: 20231830100347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Етрополе, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100347 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД от ЗЗД.
В Районен съд-София е предявена искова молба от „П.“ ЕООД, чрез пълномощник
юрк. Т.К. против Г. П. И., от гр.С. и Й. И. Н. от гр.Е., с която моли да бъде постановено
решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в
полза на „П.“ ЕООД срещу длъжника, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № 30037893342 в размер на 4 327.20 лева, представляваща вземане за
неизплатена главница по договор за потребителски кредит №30037893342 от 04.07.2019
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.02.2021 година
до изплащане на вземането, сумата 1 481.78 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 20.11.2019 год. до 03.12.2020 год. и лихва за забава в размер
на 721.47 лева за периода от 21.07.2019 год. до 03.12.2020 год.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 207.38 лева,
възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата 1 875.00 лева, възнаграждение за закупена
услуга Флекси.
Договор за потребителски кредит № 30037893342 е сключен на 04.07.2019 година,
при параметри : сума на кредита 5 000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската
302.23 лева, ГПР 48.70 %, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11 %,
или общо задължение по кредита 7 525.00 лева. Закупена е и допълнителна услуга Фаст в
размер на 1 500 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2 250 лева, при
1
размер на вноската по закупените услуги в размер на 156.25 лева.
Поради неплащане на погасителните вноски, на 03.12.2020 година, договорът е
прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Подадено е заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е издадена заповед, но т.к.
длъжникът не е намерен на известните адреси, връчването на съобщението е извършено по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
С разпореждане №66280/30.05.2023 год. по гр.д. №2756/22 год. по описа на СРС
производството по делото е прекратено по отношение на ответника Г. П. И., т.к. ищеца не е
изпълнил дадени указания за отстраняване на нередовности.
С Определение №29568/23.08.2023 год. по гр.д. №2756/22 год. по описа на СРС
производството по делото е прекратено поради неподсъдност на спора и е изпратено по
компетентност на РС-Етрополе.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от адв. Д. П., пълномощник на
ответника Й. И. Н.. В същия се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че
длъжникът по кредита не е бил надлежно информиран за настъпилата предсрочна
изискуемост. Твърди се, че ефектът на предсрочната изискуемост не може да настъпи преди
длъжникът да е бил реално уведомен.
В съдебно заседание ищецът „П.“ ЕООД, с писмено становище поддържа
предявените искове.
Ответникът Й. И. Н., чрез а. П. оспорва исковата претенция с писмено становище.
Третото лице помагач Г. И. П., редовно призована на взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.07.2019 година, третото лице - помагач Г. И. П., подала искане за отпускане на
потребителски кредит „П.“ №30037893342 до „П.“ ЕООД за сумата от 5 000 лева, за срок от
24 месеца и размер на месечната вноска 463.19 лева. Като солидарен длъжник /СД/ бил
посочен ответникът Й. И. Н., като същия подписал формуляра.
Договор за потребителски кредит № 30037893342 е сключен на 04.07.2019 година,
при параметри : сума на кредита 5 000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската
302.23 лева, ГПР 48.70 %, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11 %,
или общо задължение по кредита 7 252.00 лева. Договора за кредит бил подписан от
солидарния длъжник Й. И. Н.. С преводно нареждане на същата дата, сумата от 5 000.00
лева била преведена на Г. И. П. като кредитополучател.
Поради неплащане на погасителните вноски, на 03.12.2020 година, договорът е
прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Солидарният длъжник Й. И. Н. е уведомен надлежно за обявената предсрочна
изискуемост на 10.12.2020 година, като уведомителното писмо е получено от И. Н.-баща. В
2
същото писмо е посочено, че общата дължима сума е в размер на 10 211.63 лева, като
включва непогасена част от задължението съгласно договора в размер на 8 891.36 лева,
лихви за забава – 820.27 лева и такса по тарифа – 500.00 лева.
На 02.02.2021 година, в Софийски районен съд е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е издадена заповед от 05.04.2021 година,
съгласно която длъжниците Г. И. П. и . И. Н., следва да заплатят на „П.“ ЕООД сумата 4
327.20 лева, представляваща вземане за неизплатена главница по договор за потребителски
кредит №30037893342 от 04.07.2019 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.02.2021 година до изплащане на вземането, сумата 1 481.78
лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.11.2019 год. до 03.12.2020
год., лихва за забава в размер на 721.47 лева за периода от 21.07.2019 год. до 03.12.2020 год.,
лихва за забава в размер на 148.20 лева за периода от 03.12.2020 год. до 01.02.2021 год. и
сумата в размер на 167.78 лева разноски по делото, от които 133.57 лева за държавна такса и
34.21 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението било отхвърлено в частите му по претендираните възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1 207.38 лева, възнаграждение за закупена
и използвана услуга „Флекси“ в размер на 1 875.00 лева и разноски за сумата,
представляваща разликата над 167.78 лева до 345.22 лева. Заповедта в тази й част е влязла в
законна сила, като необжалвана. Длъжникът Й. И. Н. е подал в едномесечен срок
възражение срещу издадената заповед, че не дължи изпълнение.
В указания срок, заявителят е подал искова молба за установяване на вземането си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр.
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК
вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
От приетите по делото писмени доказателства се установи по несъмнен за съдът
начин, че ответникът Й. И. Н. в качеството си на солидарен длъжник е подписал Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с №30037893342 от 04.07.2019 година.
Установи се, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя Г. И. П.
за редовно погасяване на месечните вноски, на 03.12.2020 година кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. На 10.12.2020 година, ответникът е бил надлежно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост с уведомително писмо. В шестмесечния срок по чл.147
от ЗЗД е подадено и заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ответникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което и ищцовото
дружество е подало в срок искова молба за установяване на вземането си.
Съдът намира исковата претенция в частта на иска по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от
ГПК за основателна, поради което следва да бъде уважена.
3
Релевираните с отговора на исковата молба възражения за неоснователност на
исковата претенция, съдът намира за неоснователни въз основа на изложените по горе
съображения, досежно това, че длъжникът Й. И. Н. не бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост, както и, че не бил спазен по отношение на него срока по чл.147 от
ЗЗД.
Относно направените възражения за неравноправност на част от клаузите по
договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК намирам същите за напълно неоснователни.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ответникът в качеството си на солидарен длъжник е подписал процесния
договор, респ. се е съгласил с клаузите в същия, като последните не нарушават ЗПК.
С оглед установените факти и изводи, следва да бъде признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „П.“ ЕООД срещу
ответника, в размер на 4 327.20 лева, представляваща вземане за неизплатена главница по
договор за потребителски кредит №30037893342 от 04.07.2019 година, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 02.02.2021 година до изплащане на вземането,
сумата 1 481.78 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.11.2019
год. до 03.12.2020 год. и лихва за забава в размер на 721.47 лева за периода от 21.07.2019
год. до 03.12.2020 год., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 05.04.2021 год. по ч. гр.д. №6179/2021 година по описа на СРС.
По предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Този иск се явява недопустим и производството по делото по отношение на него
следва да бъде прекратено, т.к. с разпореждане от 05.04.2021 год. по ч. гр.д. №6179/2021
година по описа на СРС, съдът е отхвърлил заявлението в частите му по претендираните
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1 207.38 лева,
възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 1 875.00 лева.
Това разпореждане не е обжалвано от заявителя и като такова е влязло в законна сила.
Предвид изложеното производството по делото по този иск, с който ищецът моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 207.38 лева, възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и сумата 1 875.00 лева, възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, следва да бъде прекратено като недопустимо.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 167.78 лева,
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 336.43 лева, разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 192.39 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по делото
4
в заповедното производство и сумата в размер на 480.98 лева, разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящето производство, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването
на вземанията на „П.“ ЕООД, ЕИК-********, със седалище в гр.С., бул.*********** по
отношение на Й. И. Н., ЕГН-**********, за сумата в размер на 4 327.20 лева,
представляваща вземане за неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№30037893342 от 04.07.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 02.02.2021 година до изплащане на вземането, сумата 1 481.78 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.11.2019 год. до 03.12.2020 год.
и лихва за забава в размер на 721.47 лева за периода от 21.07.2019 год. до 03.12.2020 год., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
05.04.2021 год. по ч. гр.д. №6179/2021 година по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по делото, в частта на
предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, по силата на който „П.“ ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище в гр.С., бул.********, моли Й. И. Н., ЕГН-********** да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 207.38 лева, възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1 875.00 лева, възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“.
ОСЪЖДА Й. И. Н., ЕГН-********** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище в гр.С.****** сумата в размер на 167.78 лева, разноски в заповедното
производство и сумата в размер на 336.43 лева, разноски в настоящето производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище в гр.С.************* да
заплати на Й. И. Н., ЕГН-**********, сумата в размер на 192.39 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата в размер на 480.98 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Г. И. П., ЕГН-
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5