№ 2
гр. София, 01.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110156783 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“
АД.
Ищецът твърди, че на 04.12.2023г. сключил с ответника Договор за
потребителски кредит от разстояние №617670. Сочи, че в самия договор не се
съдържала информация за сумата на кредита, годишния лихвен процент и другите
съществените елементи на правоотношението, като същите били посочени в отделно
приложение към него. Заявява, че основните параметри на договора били следните:
главница в размер на 300 лева, със срок на погасяване 1 месец, размер на
погасителната вноска в размер на 340 лева с одобрено обезпечение и 399,10 лева без
одобрено обезпечение. Твърди, че в чл.1 от Приложение №5 било посочено, че най-
късно до следващия ден кредитополучателят следва да представи обезпечение по
кредита, като съгласно чл.4 в случай че не предостави исканото обезпечение, същият
дължал неустойка в размер, посочен в погасителния план. Сочи, че съгласно
погасителния план ищецът следвало да заплати сумата от общо 399,10 лева, от която
300 лева- главница, 10 лева- възнаградителна лихва, 30 лева- такса преференциално
обслужване и неустойка в размер на 59,10 лева. Счита така уговорената клауза за
неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради неспазване на
нормите на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, както и за неравноправна по смисъла
на чл.143, ал.1 ЗЗП. Поддържа, че същата представлява още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение, от което обаче не
произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение на чл.33 ЗПК. Обосновава, че така
предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции, а именно-
обезщетителна, обезпечителна и санкционна, като с нея се нарушават основните
принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и
кредитор. На следващо място, твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите по кредита. Твърди, че в пряко нарушение на императивното
правило на чл.19, ал.1 и ал.4, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ответното дружество не е
1
включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“ „Преференциално (ВИП)
обслужване“, която била свързана с отпускането, усвояването и управлението на заема
и по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата,
която се плащала периодично, поради което следвало да е част от годишния лихвен
процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“
е част от управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира
такси за нея – чл.10а ЗПК. Твърди, че в Приложение №3 били уговорени „Условия за
ползване на Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните
били уговорили на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване,
изразяващо се в удължено работно време – от 08:00 до 20:00ч, безплатно известяване
за предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно
участие в томболи, когато такива са налични, както и безплатно удостоверение за
актуален дълг или удостоверение за липса на задължения. По отношение на услугата
удължено работно време твърди, че липсва каквато и да е допълнителна услуга, тъй
като от електронния сайт на търговеца се установява, че обичайното му работно време
е от 08:00 до 20:00ч. Относно безплатното уведомяване за предстояща вноска застъпва
тезата, че това е част от управлението на кредита и от обичайната дейност на
кредитора; по т.3, 4 и 5, с които се предоставяла „услуга“ участие в томболи,
включване в списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др. твърди, че
организирането на томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца, насочени
към привличането на нови клиенти, т.е. кредиторът събира от потребителя суми, с
които да осъществи своя рекламна кампания, организирайки игри, томболи и
промоции с цел привличане на нови потребители. Сочи, че т.6 предвижда като
допълнителна услуга кредиторът да получава удостоверение за актуален дълг или
удостоверение за липса на задължение безплатно. В същото време съгласно чл.11, ал.1,
т.12 вр. чл.11, ал.3 ЗПК когато се прилага ал.1, т.12 кредиторът предоставя на
потребителя при поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, поради което визираната в т.6 услуга няма как да бъде
възмездна. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва сключването на процесния
договор за кредит, като се излагат подробни съображения относно начина на неговото
сключване. Оспорват се твърденията, че клаузата за неустойка в сключения между
страните договор за кредит е нищожна, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1
ЗПК, както и че договорът нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поддържа
се, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и процесният случай -
начисляването на неустойка се извършва поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита –
поръчители или банкова гаранция. Твърди се, че неустойката за непредоставено
обезпечение следва да бъде разграничавана от забавата за плащане на паричните
задължения по договора, поради което законовото ограничение за максимално
обезщетение в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва
да бъде прилагано по аналогия спрямо нея. Отбелязва се, че кредитополучателят
изрично се е съгласил да ползва услугите по пакет „Преференциално ВИП
обслужване“. Поддържа се, че допълнителният пакет от услуги не е задължително
условие за сключване на договора, както и че включените в него услуги не касаят
2
управлението на кредита. Твърди се, че същите подобряват позицията на
кредитополучателя по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството.
Предвид изложеното се застъпва становище за действителност на договора. Оспорва
се твърдението на ищеца за заплащане на претендираните в исковата молба суми. С
оглед на това се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
На 25.09.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с
протоколно определение от 02.10.2025г. съдът е допуснал изменение на предявения
частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез увеличаване до неговия пълен
размер от 54 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени от В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“ АД са установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
разпоредбата на чл.4 от Приложение №5 към Договор за потребителски кредит
№617670 от 04.12.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на
поръчител и разпоредбите на Приложение №3 към Договор за потребителски кредит
№617670 от 04.12.2023г., предвиждащи заплащане на възнаграждение в размер на 30
лева за пакет „ВИП обслужване“ са нищожни, както и осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 54 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от
разстояние №617670 от 04.12.2023г.
За да бъдат същите основателни в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и приложенията към
него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че
клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави, а по иска
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума
в полза на ответника.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие
на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем
в размерите на така извършеното плащане.
С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1) че между тях е сключен Договор за кредит от разстояние №617670
от 04.12.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание,
неразделна част от който са Приложение №3, в което е уговорено заплащането на
такса в размер на 30 лева за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и
Приложение №5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 1,97 лева средно на ден като неустойката не следва да надвишава 1% от
главницата по кредита, както и че по сключения договор на ищеца е предоставена
заемна сума в размер на 300 лева.
Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват от
приетите по делото писмени доказателства. Видно от погасителния план към Договор
за потребителски кредит от разстояние №617670, предоставеният на ищеца кредит е в
размер на 300 лева със срок за връщане до 03.01.2024г, при възнаградителна лихва за
3
срока на договора в размер от 10 лева, начислена такса в размер на 30 лева и
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 59,10 лева.
Съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит от разстояние
№617670 кредитният продукт е кредит до заплата; размерът на погасителната вноска с
одобрено обезпечение е 340 лева, респ. без одобрено обезпечение –399,10 лева. В чл.7
е посочена годишна лихва за ползване на кредита 40,56%. В чл.9 е посочен годишен
процент на разходите по кредита в размер на 65%.
Съгласно чл.1 от Приложение №5 към Договора за потребителски кредит от
разстояние №617670 в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване
на договора за кредит /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на
кредита по уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да
учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова
гаранция в размер на 340 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване
на всички задължения по договора.
В чл.2, ал.1 от Приложение №5 са уредени и изискванията на кредитора към
поръчителите, като е посочено, че двамата поръчители следва да отговарят солидарно
за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с
оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска
кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на
кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки от
тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1 500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на
безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен
стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните
две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или
ако има- кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с
оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже
да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. В чл.3 от Приложение №5
са посочени и изискванията към банковата гаранция.
Съгласно чл.4 от Приложение №5 в случай че кредитополучателят не осигури и
не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по
някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка
за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 1,97
лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата по
кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка
вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички
случаи на погасяване на кредита, включително и при предсрочно погасяване на
кредита. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е без осигурено
обезпечение. В този смисъл, ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение
по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на
кредитодателя, макар и след изтичане на срока за нейното представяне, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо
по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който
4
действието на обезпечението е било прекратено.
Във връзка с изложеното относно изискванията за предоставяне на обезпечение
следва да бъде посочено, че съгласно чл.16 ЗПК задължението за оценка на
кредитоспособността на заемателя е на кредитора /заемодател/. Именно въз основа на
изисканите от кредитора данни последният извършва преценка дали да предостави
искания заем или да откаже предоставянето му, като уведоми заемополучателя /чл.18,
ал.1 ЗПК/, както и определя конкретните параметри на заема и евентуалните
обезпечения, чието предоставяне е необходимо за гарантиране на неговите интереси.
Рискът от неизвършването или неправилното извършване на оценката е за кредитора и
същият не може да се освободи от него, като вмени на заемополучателя-потребител
общо /бланкетно/ задължение за осигуряване на обезпечение, скрепено с
компенсаторна неустойка в размер, надхвърлящ този на възнаградителната лихва по
договора.
Следва да бъде отчетено също, че основното задължение на заемателя по
договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на
падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С оспорената в
настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на
падежа, а на задължението на следващия ден от подписване на договора да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на над 1/6 от размера на заетата сума, чието плащане изначално е
включено в погасителния план Начинът на уговаряне на задължението за неустойка
води до извод, че заемателят ще дължи нейното заплащане, ако в краткия еднодневен
срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи допълнително и
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по
договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. От изложеното следва, че с
предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение в полза на кредитора.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г. на
ОСTK уговорената от страните извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите
нрави, с оглед на което съдът намира, че клаузата на чл.4 от Приложение №5 от
процесния договор е недействителна на това основание, а предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен.
На следващо място, съгласно чл.1 от Приложение №3- Условия за ползване на
пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване на „Ай Ти Еф Груп“ АД кредитодателят
предоставя на кредитополучателя пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“,
включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън
цената на финансовата услуга по предоставяне на потребителски кредит, а именно: 1.
удължено работно време- всеки ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през
почивните дни и официалните празници; 2. безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата по договор за кредит; 3. детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; 4.
5
включване в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на
последния, вкл. преференциално разглеждане на исканията на клиента за
преструктуриране на кредита; 5. възможност за регулярно участие в ежемесечни и
ежегодни томболи и награди; 6. снабдяване с Удостоверение за актуален дълг или
Удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без заплащане на
допълнителна такса съгласно Тарифата. В чл.2 е посочено, че страните се
споразумяват и декларират, че клиентът е заявил искането си да ползва допълнителни
услуги от пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“ още при попълването на
заявката/искането си за кредит за удължаване на срока на кредита. В чл.3 е посочено,
че срещу предоставяне на допълнителните услуги се заплаща от клиента такса в
размер на 30 лева.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
При тълкуване на разпоредбите на Приложение №3 към Договор за потребителски
кредит №617670 съдът намира, че в конкретния случай посочените в т.2 допълнителни
услуги за известяване за предстояща падежна дата и по т.6- за предоставяне на
удостоверение за актуален дълг, респ. удостоверение за липса на задължения към
кредитодателя попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото касаят елементи от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
именно изпълнение на задължения по договора за заем, а не за предоставяне на
свързана с него допълнителна услуга. На следващо място, в чл.10а, ал.4 ЗПК е
предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга
поотделно. Посочените в т.3, т.4 и т.5 възможности за включване в лоялни програми,
участие в томболи и награди не представляват допълнителни услуги по смисъла на
закона. Същите регламентират бъдещо несигурно събитие- евентуално участие в
томболи и награди, получаване на информация за промоционални условия по
договори, т.е. не са регламентирани ясни параметри на предоставяните услуги. В
същото време по делото не са ангажирани и доказателства ищецът да се е възползвал
от тях, респ. същите да са предоставяни само на определени клиенти, заплатили
услугата „ВИП обслужване“. Предвид посоченото, съдът намира, че целта на
уговорените в Приложение №3 услуги не е предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на ЗПК, а начисляване на допълнително възнаграждение в полза на
кредитодателя, без да е ясно за какви услуги, респ. дали същите са били предоставени.
Следователно разпоредбите на Приложение №3 към Договор за потребителски кредит
№617670 от 04.12.2023г., предвиждащи заплащане на възнаграждение в размер на 30
лева за пакет „ВИП обслужване“ са нищожни поради противоречие със закона.
В същото време, доколкото, неустойката и таксата за допълнителни услуги
съставляват скрито възнаграждение за кредитора, то посочването на годишен процент
на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на
65%. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, което следва да бъде
приравнено на неизпълнение на въведеното с императивната разпоредба на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК задължение, а именно- посочване на годишен процент на разходите.
6
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – 12 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, като според чл.23 ЗПК в този
случай потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и на уговорената лихва или други разходи по кредита. Видно от приетото по делото
заключение на ССчЕ, както и от представената разписка от „Изипей“, налице е
плащане по договора в размер на 354 лева, с което освен главницата в размер на 300
лева, са погасени и допълнително начислени задължения за неустойка,
възнаградителна лихва и такси. Предвид недействителността на договора и с оглед
разпоредбата на чл.23 ЗПК, платената над дължимата главница сума в размер на 54
лева се явява получена при начална липса на основание и подлежи на връщане
съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, предявените от ищеца искове с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че уговорената в чл.4 от
Приложение №5 от процесния договор клауза за неустойка и разпоредбите на
Приложение №3, предвиждащи заплащане на възнаграждение в размер на 30 лева за
пакет „ВИП обслужване“ са нищожни, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 54 лева, се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира
държавна такса в размер на 100 лева, както и депозит за ССчЕ в размер на 400 лева,
като същите следва да му бъдат изцяло присъдени. В производството по делото
същият е бил представлявана безплатно от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази
липсата на фактическа и правна сложност на спора, обусловена от типичното
протичане на дела от този вид, без изслушване на свидетели и събиране на
доказателства извън допуснатата експертизата, като отчете извършените от
процесуалния представител на ищеца правни действия, изразяващи се в подаване на
искова молба и молби-становища, без личното му явяване в проведените съдебни
заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от В. С. С., ЕГН **********,
срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, клаузата на чл.3 от Приложение №3 и разпоредбите на
Приложение №5 към Договор за потребителски кредит от разстояние №617670,
предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на
допълнително възнаграждение- такса за пакет „Преференциално ВИП обслужване“.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. С. С. на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 54 лева, представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит от разстояние №617670.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. С. С., на
7
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********,
фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 с-в, СГС на основание чл.38 ЗАдв. сумата от
480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на В. С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8