РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. ХАСКОВО, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Въззивно
гражданско дело № 20245600500205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение №409/18.12.20223 г., по гр.д. № 522/2023 г., Районен съд-
Димитровград признава за установено по отношение на П. Г. Г., с ЕГН **********, от ****,
че дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК ********* сумата от 2000,00 лв. -
главница - неизплатено задължение по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка ***, договорна лихва, дължима на основание т.8 от договора за кредит за периода от
19.03.2021г. до 07.11.2021г. в размер на 275, 08 лв., наказателна лихва, дължима на
основание т.9 от договора за кредит за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г. в размер на
35,34 лв., законна лихва в размер на 218, 89 лв., начислена за периода от 08.11.2021г. до
06.12.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №737/07.12.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1525/2022г. по описа на
РС-Димитровград, като иска за сумата от 48,00 лв., представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Районен
съд-Димитровград е осъдил П. Г. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК ********* сумата в размер на 197,80 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. №1525/2022г. по описа на РС- Димитровград, както и направените по
настоящото дело разноски в размер на 862,19 лв. С решението „Първа инвестиционна
банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул.“Драган
Цанков“ №37, с ЕИК ********* е осъдена да заплати на П. Г. Г., с ЕГН **********, от ****,
деловодни разноски по делото в размер на 9,31 лв.
1
Недоволна от решението е останала П. Г. Г., която чрез пълномощника си го
обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е извършил проверка по наведеното
възражение с отговора на исковата молба, че между страните съществува спор, който вече е
бил решен. В тази връзка съдът следвало да постави допълнителна задача на вещото лице
или да изиска официална справка от дружеството на ищеца дали между страните
съществуват финансови отношения и дали са решени чрез съда.
Претендира от въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на
Районен съд - Димитровград и вместо него постанови ново по съществото на спора, с което
да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
– „Първа инвестиционна банка“ АД, която чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба,
като излага съображения за нейната неоснователност. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните, и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на
правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи,съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК. Предмет на иска е установяване със сила на присъдено нещо на вземането
на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Тежестта на доказване съществуването на вземането срещу длъжника е на ищеца.
Ищецът следва да установи възникването на облигационно правоотношение между
страните, основано на договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ****., по което
ответникът е кредитополучател, и настъпилата изискуемост на задълженията по кредита
към датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства.
По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка ****, съгласно който „ПИБ“АД е предоставила на П. Г. Г. кредитен лимит в размер
2
на 2000,00 лв. Страните са сключили договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка ***, като ответникът Г. е ползвала целия кредитен лимит по договора през периода
от 19.11.2018г. до 15.06.2020г.
Сключването на договора не се оспорва от страна на ответника, която е положила
подписа си като кредитополучател на всяка страница от представения по делото договор.
Няма спор и че ответника Г. е получила реално парите от предоставения й кредитен лимит,
като е преустановила плащанията на вноските по договора считано от 19.03.2021г., което се
установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза назначена по делото.
В тежест на ответника е да установи с писмени доказателства бил ли е
разрешаван спорът между страните по други дела, има ли постановени влезли в сила
съдебни решения по тях и какви са задълженията на ответника по договора към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Доказателства в
подкрепа на тези обстоятелства въведени от ответната страна не са ангажирани.
Възражението е неоснователно и не следва да се приема.
По делото безспорно е установено, че задълженията по договора са станали
изцяло предсрочно изискуеми след като изричното волеизявление на ищеца в тази насока е
станало известно на ответника - длъжник с връчената й лично на 18.10.2021г. покана чрез
ЧСИ Николета Кавакова.Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза дължимите от кредитополучателя суми по договора към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1525/2022г. на РС-
Димитровград, са в общ размер на 2577,31 лв., от които 2000,00 лв. - неиздължена главница,
278,08 лв.- възнаградителна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 35,34 лв. -
наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 218,89 лв. -
неиздължена законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита
08.11.2021г. до 06.12.2022г., 48 лв. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита.
При така установените по делото факти и обстоятелства, приетите писмени
доказателства и заключението на съдебно- счетоводната експертиза предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК е основателен и доказан за сумата от 2000,00 лв. -
главница, неплатено задължение по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка **** за договорна лихва от 275,08 лв., начислена на основание т.8 от договора за
кредит за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., за наказателна лихва от 35,34 лв.,
начислена на основание т.9 от договора за кредит за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г.
и за законна лихва от 218,89 лв. начислена за периода от 08.11.2021г. до 06.12.2022г.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд постановил
обжалваното решение. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и правните му изводи
изцяло кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Изводите на
първоинстанционният съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК, в полза на
въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, следва да се присъди сумата от 300
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №409/18.12.2023 г., по гр.д. № 522 по описа за 2023
г. на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА П. Г. Г., с ЕГН **********, от ****, на основание чл.78,ал.8,вр. ал.3
да заплати на „ПИБ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“,
бул. “Драган Цанков“ №37, с ЕИК ********* сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4