№ 165
гр. Свищов, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20254150100343 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът Ф. Ю. А., чрез адв. А. А. от АК Пазарджик твърди в исковата
молба, че е страна по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 11.09.2023г. с ответника „Т“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. **. По силата на процесния договор, в качеството му на
кредитополучател, получил потребителски кредит в размер на 20 000 лева,
при срок на изплащане 24 месеца и крайна дата 15.09.2025г. Навежда
твърдения, че на осн. чл.7.1 от договора към размер на кредита била включена
и застрахователна премия в размер на 3 743,74 лева и така общият размер на
кредита възлизал на 23 743,74 лева. ГЛП бил определен на 21,71 % (чл.9.1),
ГПР на 23,68% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания
влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 29
479,81 лева. Посочва, че представения погасителен план включвал
информация само за главницата, но не и за застрахователната премия, както и
че застрахователната премия била преведена директно за застрахователя
Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във Франция, лиценз №5020054, чрез
Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif Assurance Risque Divers
SA, регистрирана във Франция Лиценз №4020286, чрез Кардиф Общо
застраховане, клон България. Ищеца твърди, че е правил плащания по
договора, като на 10.06.2024г. рефинансирал своето задължение с договор за
потребителски кредит № ********** към ответното дружество, с което било
погасено част от задължението по процесния договор, а именно в размер на 9
525,36 лева. Излага аргументи, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същият следвало
да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в
общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като
1
същата се явявала разход по договора. Твърди, че по този начин ответното
дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи
по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния в договора и е начислил
върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че
застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на
кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на
застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат
увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на
дължимата лихва. Цитира практика в тази насока. Ищецът твърди, че е
направил плащания по кредита в общ размер на 27 019 лева, но предвид
недействителността на договора за потребителски кредит по изложените по -
горе съображения, получената сума над размера на отпуснатия кредит от 20
000 лева, а именно сумата 7 019 лева ответникът бил получил при липса на
основание, поради което бил длъжен да я върне. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 7 019
лева, тъй като договорът за потребителски кредит № ********** е
недействителен и сумата се явява надплатеното, което се дължи при липса на
основание. Претендира разноски, като на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на адв. А. за оказаната безплатна
адвокатска помощ в размер на 1000 лева. В хода на устните състезания не
взема становище. Представя писмено молба- становище, с което поддържа
изложеното в исковата молба.
Ответникът „Т” ЕАД, ЕИК *, чрез пълномощника юрисконсулт К. З.,в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора
обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е
изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било предмет
на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и тази информация се съдържала в
самия закон, поради което кредиторът нямал задължение да я предоставя на
потребителя. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че
застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като
допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за
сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че
потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка.
Излага, че стойността на застрахователната премия била заплатена от
кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно
чл. 7.2.3 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита.
Наведеното от ищеца възражение, че процесният договор е в разрез с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения
погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на
всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и
застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като
счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на
потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната
вноска. Представя справка, от която е видно извършените плащания от ищеца,
във връзка с процесния договор, в общ размер на 27 183,34 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. В хода по същество не взема становище.
2
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
********** от 11.09.2023г., сключен между „Т“ ЕАД и Ф. Ю. А., по силата на
който ответното дружество „Т“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит, в размер на 20 000 лева. В чл. 19 било договорено, че
потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че
в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора.
Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения,
приложено по делото ищецът е заявил желание и дал съгласие да бъдат
сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като
застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане, Клон България"КЧТ и
"Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ. В изпълнение на което му
били отпуснати и сумите в размер на 3503,97 лева за плащане на
застрахователна премия по застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и
сумата от 239,77 лева. за плащане на застрахователна премия по застраховка
"Bank пакет 3 сметка", като така общият размер на кредита възлизал на 23
743,74 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 21,71 % и
годишен процент на разходите – 23,68 %. Така общо дължимата сума, която
длъжника следвало да върне била в размер на 29 479,81 лева. Договорено било
заемът да се върне на 24 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в размер
на 1228,33 лева, в срок до 15.09.2025 г. Не се спори, че ищецът е усвоил
сумите по кредита.
Видно от представяния стандартен европейски формуляр за предос-
тавена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат с
параметрите на договора, в това число и ГПР.
Видно от Заявление за рефинансиране на задължение от 11.09.2023г.
ищецът е пожелал да рефинансира други свои кредити № ********** и №
**********, сключени с кредитора - ответник.
Представен е документ - Застраховка на кредитополучатели -
Информационен документ за застрахователен продукт, в който е посочено, че
че "Защита на кредита" и "Защита на сметките" е застраховка за обезпечение
на потребителски кредит, отпуснат от Т ЕАД и предоставя на застрахованите
лица закрила при настъпване на рисковете изброени по-долу, в резултат на
които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща
неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните
вноски по кредита.
Представена е подписана от ищеца Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
3
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и
Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена
от Medigutde International, с която удостоверил, че получил Информационен
документ за застрахователния продукт и информацията съгласно Кодекса за
Застраховането по отношение на Застрахователя, Застрахователния посредник
и застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките".
Видно от Сертификат № 170534988012023 за застрахователни програми
"Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от "Т" ЕАД и Допълнителна
медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide
International, Застрахован по застрахователна програма "Защита на кредита" и
"Защита на сметките" и Ползващо се лице по допълнителна медицинска
услуга "Второ медицинско мнение", е ищеца Ф. А. Описани в таблица са
застрахователни покрития, застрахователната сума и лимити, ползващо лице.
Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на Договора за
потребителски кредит (ДПК).
Посочено е още, че обща дължима сума по застрахователна програма
"Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от "Т" ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ
медицинско мнение", предоставена от MediGuide International: Застрахованото
лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0, 730% от размера на
ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата
дължима сума са включени: дължимата еднократна застрахователна премия в
размер на 0, 676% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на
0, 004% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга
"Второ медицинско мнение", предоставяна от MediGuttfe International.
Застрахователна премия по застрахователна програма "Защита на сметните":
Застрахователната премия е в размер на 9, 99 лв. месечно, като в нея е
включен данък върху застрахователната премия в размер на 0, 08 лв. Премията
се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се
умножава по продължителността на кредита в месеци. Еднократна
застрахователна премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и
"Защита на сметките", заедно с еднократна такса "Второ медицинско мнение"
е 3722,64 лева. Данък върху еднократната застрахователната премия за
застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките": 21,10
лева. Обща еднократна дължима сума: 3743,74 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 от
ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата 7019,00
лева - представляваща платена без основание сума по недействителен договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 11.09.2023г. между него и
ответника „Т“ ЕАД с ЕИК *, поради противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК и ЗЗП е основателен по следните съображения.
За да се уважи предявеният иск ищецът следваше да докаже
сключването на договора и заплащането на съответната сума. В тежест на
ответника беше възложено с определение на съда от 08.07.2025г. да докаже, че
сключеният договор отговаря на законовите изисквания.
4
Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно
отношение въз основа на подписан на 11.09.2023г. договор за потребителски
кредит № **********. По силата на договора на ищеца бил предоставен
кредит в размер на 20 000 лева, като страните договорили и размер на
застрахователни премии по застраховки "Bank пакет 3 кредит + сметка", в
размер на 3503,97 лева и застраховка "Bank пакет 3 сметка" в размер на 239,77
лева. Тъй като застрахователните премии били включени като кредит, общият
размер на кредита според договореното възлизал на 23743,74 лева. Ищецът
навежда, че е погасил суми по кредита в общ размер на 27 019 лева, което
обстоятелство не се оспорва от ответното дружество, като представя вносни
бележки за извършените плащания. Видно от представената по делото справка
от „Т“ ЕАД сторените от ищеца по кредита суми са в размер на 27 183,34 лева.
Спорният по делото въпрос е дали е действителен договорът за кредит,
сключен между страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. Същият по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения
нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е
изпълнено. Видно от текстовете на договора не е ясно дали уговорените
застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР.
Ответникът отрича да са включени, тъй като същите не представлявали част
от общите разходи по кредита. Навежда, че застраховките не били
задължително условие за сключване на договора. Видно от договора,
посоченият в чл. 10 ГПР е определен в размер на 23,68 % като абсолютна
процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите, освен цифрово изражение следва да
отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на
посочената разпоредба от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован
избор дали да сключи договора. В настоящия случай, това не е изпълнено,
поради невключване на застрахователните премии по "Bank пакет 3 кредит +
сметка" – 3503,97 лева и " Bank пакет 3 сметка " – 239,77 лева, като разход по
5
кредита, каквито са по смисъла на закона, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не
като част от главницата, независимо, че така са посочени в договора, което не
се спори от ответника. При сключването на договора за потребителски кредит
чрез предвиждане на застрахователни премии като част от главницата по
кредита, платима разсрочено с дължимите месечни вноски, е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите на
договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от
граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да
предвиди икономическите последици от сключване на договора. Поради
липсата на яснота относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, се
препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора
за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя
нарушение на основното изискване за сключване на договора, заложено в чл.
10, ал. 1 ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния
ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно
общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива
2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата
относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. В чл. 23 ЗПК е предвидено,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по него. Поради гореизложените съображения процесният
договор за потребителски кредит е недействителен и ищеца е дължал
единствено чистата стойност по кредита, която в настоящия случай е 20 000
лева. Между страните не е спорно, че ищеца А. е извършил плащания по
договора за кредит, като същия представя вносни бележки за изплатена сума в
общ размер от 27 019 лева, а съгласно справката на ответника за извършени
плащания е платил по кредита 27 183,34 лева. Следователно надплатената от
него сума е недължима и следва да бъде върната. След като няма спор
относно извършените плащания, съдът счита, че следва ответникът да върне
надплатила сума, която се претендира от ищеца в размер на 7019 лева. Следва
да бъде присъдена законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молбата, а именно 02.05.2025 г.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски. По делото е договорено процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. А. А. - АК
Пазарджик. Представен е списък по чл.80 от ГПК, в който адв. А. е посочил
възнаграждение в размер на 1000,00 лева. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК и искане да
6
присъди възнаграждение в минимален размер. В случая, съгласно чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г., адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определят при интерес
от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лева, а
именно възнаграждението възлиза в размер на 1001,90 лева. Но отчитайки
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС с Решение от 25.01.2024 г. по
дело С - 438/2022 г., задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от
ГПК, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като същите не обвързват съда и могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнагражденията. При съобразяване
на посочените критерии, а именно - обжалваемият интерес в настоящото
производство, че по предмета на делото е формирана трайна съдебна
практика, делото е разгледано в рамките само на едно проведено открито
съдебно заседание, в които ищеца не се е явил лично, нито е представляван от
оказалия му безплатна адвокатска помощ адвокат, осъществил защитата му по
делото чрез подадени две идентични писмени становища, по делото са приети
само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните факти,
както и че не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а последната следва
да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че справедливо възнаграждание следва да бъде определено в размер
на 600,00 лева.
При този изход на делото ответникът „Т“ ЕАД следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 280,76 лева - ДТ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Т“ ЕАД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр. ** да върне на Ф. Ю. А., ЕГН **********
от гр. ***, сумата 7 019,00 лева /седем хиляди и деветнадесет лева/,
представляваща надплатена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № ********** от 11.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
02.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т“ ЕАД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр. ** да заплати на Ф. Ю. А., ЕГН ********** от гр.
*** направените по делото разноски в размер на 280,76 лева за ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Т“
ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. ** да заплати на адв. А.
А. А. от АК Пазарджик, с адрес на кантората гр. **** сумата 600,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 343/2025г. по описа на Районен съд Свищов.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8