№ 85
гр. Котел, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20252210100897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Постъпила е молба от Г. А. З. срещу Й. А. З. за предоставяне на
незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН.
След служебно направена справка за лицата, молителят е с адрес
********** видно е, че лицето Й. А. З. /ответник/ е с адрес град Котел,
община Котел, ул. Професор Г. Генов 12А.
От горепосочената справка се вижда и родствената връзка между
молителя и ответника, а именно братя, което от своя страна обуславя и
легитимността на лицето което търси защита.
Съгласно чл. 7 от ЗЗДН местно компетентен е районният съд в района
на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване
на молбата. Видно по данни в молбата пострадалото лице фактически
пребивава на адрес в град Котел, община Котел ул. Проф. Г. Генов 12А.
Молителят заявява, че се страхува за здравето и живота си, тъй като
ответникът осъществява непрекъснат психически и физически тормоз спрямо
него и синът му. С поведението си представлява пряка опасност за живота и
здравето им, като се посочва конкретна дата на извършено насилие –
12.09.2025г. и подаден сигнал на ЕЕН 112. Към молбата е приложена
декларация от молителя, съобразно чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която молителя излага
подробности отново горепосочените изявления.
В съдебно заседание молителят се представлява сам, поддържа молбата
и моли същата да бъде уважена.
Ответникът редовно уведомен за датата на първото съдебно заседание
1
се явява лично, а на по-късен етап се представлява от адвокат К.- АК Сливен.
Изразява своето становище, като изцяло оспорва депозираната пред РС Котел
молба.
Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна. Към молбата е
приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изходяща от молителя, в
която се посочва датата на извършения акт на домашно насилие, а именно
12.09.2025г. С молбата не са представени други доказателства.
В открито съдебно заседание е отправено искане за допускане до
разпит на един свидетел от страна на молителя.
Ответникът е отправил доказателствено искане също на разпит на един
свидетел при режим на довеждане.
Съдът служебно е изискал справки от РУ МВР Котел за подавани
сигнали от страна на молителя, както и да се предостави информация кои са
служителите от страна на МВР, които са посетили адреса по местоизвършване
акта на домашно насилие на процесната дата.
Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна не се спори по делото, че страните са в
родствена връзка, а именно, че са двама братя, които живеят в общ имот.
Молителят се явява процесуално легитимирано лице, което може да търси
защита по Закона за защита от домашното насилие. На това основание, а и
доколкото молбата по ЗЗДН е подадена с цел търсейки защита за живота и
здравето си, РС Котел е издал исканата заповед под рег. № 12/16.09.2025 г. по
ГД № 897/2025 г. по описа на РС Котел, която заповед е със срок до
приключване на настоящото производство и до произнасяне на съда с краен
съдебен акт.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които съвкупността си да
обуславят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие:
Наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Също да е извършено от
посочения в молбата ответник, както и на твърдяна дата, като за дата в
настоящия случай няма посочена конкретно такава.
За квалифицирането на даден акт, като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява в акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били или са били семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка.
В настоящият случай при условията на пълно и главно доказване,
молителят Г. А. З. следваше да докаже изложеното в молбата и в декларацията
подадени по реда на ЗЗДН, а именно, че брат му постоянно осъществява
2
физически и психически тормоз над него, както и че му се заканва да го убие.
Тези факти не се установяват от събраните гласни доказателства до
колкото разпитания в съдебно заседание син на молителя. Част от фактите
излизат извън предмета на доказване /че е имало заплахи за посегателство над
живота на баща му/, макар и загатнати като твърдения в молбата. Не може да
се установи, че същите са се осъществили в действителност. Отделно от това
като син на молителката се явява лице по чл. 172 от ГПК, заинтересовано от
изхода на спора, още повече, че от самите му показания се установяват и
влошените му отношения с ответника.
Що се отнася до псувните, самият ответник признава, че е псувал в
момент на афект предвид ескалиращия конфликт, тъй като си иска парите
които е дал в заем на брат си. От показанията на водената от ответника
свидетелка, става ясно, че двамата братя са в конфликт, който е породен от
лични, както имотни, така и финансови отношения между страните.
Разпитаните в хода на производството свидетели, а именно
служителите от РУ МВР Котел посетили на място адреса на процесната дата, а
не първоначално призованите от РС Котел по грешни данни посочени от РУ
Котел. Свидетелите Х. М. Д. и М. Р. А. с показанията си не потвърдиха изцяло
информацията, съдържаща се в молбата подадена от молителя. Като заявиха в
съдебно заседание, че при посещение на адреса не е имало физическа
саморазправа и/или физическо посегателство отстрана на ответника към
молителя. Заявиха също, че и двамата са си разменяли обидни думи, като
поведението им е било грубо и провокативно. Ответникът е задържан от
служителите на РУ Котел за срок от 24 часа /по Закон за МВР/. В словесния
конфликт свидетелите дават показания в насока, че между братята има не
изяснени лични отношения свързани с пари дадени под формата на заем.
Съдът намира, че дразгите и словестните нападки между молителя и
ответника са породени както от имотни отношения,така и от лични такива
свързани с парични средства, които към момента на депозиране на молбата и
водене на настоящото производство не са уредени по регламентирания в
закона начин. От изложеното в молбата и от всички събрани гласни
доказателства, става ясно, че страните имат неуредени лични отношения и
словестните пререкания произтичат точно от този факт. Данни за насилие
покриващо критериите посочени в чл. 2 от ЗЗДН, могат да бъдат само и
единствено грубото поведение на ответника спрямо брат му. За да бъде налице
акт на психическо насилие, процесният акт следва да е с интензитет,
продължителност и в контекст, които са в състояние да обосноват вероятност
от настъпване на сериозни психически болки и страдания на лицето, срещу
което актът е насочен или да пречупят волята му. Акт на психическо насилие,
независимо от обстоятелството, че тези му действия могат да се квалифицират
и като престъпление, и като деликт, тъй като според изричната разпоредба на
чл.1, ал.2, отговорността по този закон не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е извършил
спрямо молителя актове на домашно насилие изразено във физически тормоз,
3
както се твърди в показанията на свидетелят по делото /син на молителя/,
поради което в тази част молбата следва да бъде отхвърлена.
По делото се установи в открито съдебно заседание, че дори молителят
сам е потърсил контакт с брат си /ответника/, за да му върне сумата от 100
/сто/ лева.
По тези съображения съдът следва да постанови решение, по силата на
което да наложи мярката, предвидена в чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които
представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел
защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл.5, ал.1 от ЗЗДН) и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице.
При определяне на мерките и тяхната продължителност съдът съобрази
извършения акт на насилие, тежестта му, продължителността и последиците
от него, без да се от значение формата и степента на вината на извършителя. В
ТР № 2/25.11.2020г. по тълкувателно дело № 2/2019г. на ВКС, ОСГК, е
указано, че мярката няма за цел да превъзпита насилника (макар косвено да
може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да
предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.
Съдът налага мерките предвидени по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като ще
бъде постигнат нужният превантивен ефект.
Съдът следва да определи срок от три месеца, за който да бъде
наложена горепосочената мярка, считано от датата на постановяване на
решението и издаване на заповедта, тъй като заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението ù, според чл.17,
ал.3 и чл.20 от ЗЗДН.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, на
молителя в частта относно психически тормоз, следва да бъде издадена
заповед за защита. На основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.4 и 5 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно прокуратурата. На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН
преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на страните.
Заповедта следва да се връчи на РУ на МВР Котел по настоящия адрес на
нарушителя и на пострадалите лица.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на бюджета на съдебната
власт.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Й. А. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ********** , като на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН НАЛАГА следните мерки за защита от домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Й. А. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес в ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо Г. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в **********
и фактически пребиваващ на адрес **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган,
констатирал нарушението, е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА Й. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел
сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.
ПРЕПИСИ от заповедите и от решението да се връчат на Началника на
РУ на МВР Котел и на страните.
РЕШЕНИЕТО и заповедите подлежат на незабавно изпълнение, като
решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в
седемдневен срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5