РЕШЕНИЕ
№ 1957
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120104404 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. А. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ........................................, заявена чрез
пълномощника адв.Н. Б. - А. от БАК, против Ю. И. Ш., роден на ................... г.
в Р.Ф., с адрес З. в гр. Б..
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал от извършената от
ответника взломна кражба от дома му, чрез използване на техническо
средство за проникване през входната врата на жилището му – шперц, като му
отнел следните движими вещи: сумата от 3000 щатски долара, равняващи се
на 5411,82 лв. (по валутния курс на БНБ за дата 03.06.2024г. - 1,80394 лева за
един щатски долар), 650 британски лири, равняващи се на 1492,56 лв. (по
валутния курс на БНБ за дата 03.06.2024г. - 2,29625 лева за една британска
лира), 3500 лв., 2 бр. нови тениски с надпис „...................“ на обща стойност 60
лв., черна шапка с козирка с надпис „.....................“ на стойност 20 лв. и
ключодържател с 2 бр. секретни ключа и 1 бр. пластмасов жълт чип на обща
стойност 25 лв., всички изброени вещи и пари на обща стойност 10 509,38
лева.
Ищецът твърди, че поради неангажиране на адвокатска защита в
наказателното производство, пропуснал да предяви граждански иск в рамките
на наказателния процес. С присъда №20/07.02.2025 г., постановена по НОХД
№5098/2024 г. по описа на БРС, съдът признал подсъдимият Ю. И. Ш. за
1
виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8
месеца. По наказателното производство били приложени веществени
доказателства – ценни вещи, които подлежали на връщане на подсъдимия под
номера: I, II, X, XIV, XVII, XVIII, XXI, XXV, същите имат пазарна стойност и
можело да послужат за възстановяване на откраднатите движими вещи от
дома на пострадалия Н. А. М..
Сочи, че видно от постановената присъда, подсъдимият Ю. Ш. е признал
за извършването на деянието и вината си, с което е причинил изключително
негативни и стресови изживявания на ищеца. При вида на разбитото и
ограбено жилище, ищецът е изпаднал в шок. Изпитал стрес, страх,
безпокойство, безсъние, притеснение, че във всеки един момент този човек,
който влезнал в дома му, може да се върне и без проблем отново да преодолее
защитните устройства на жилището му. След като установил, че са ограбени
спестяванията му, част от които събирани за болното му от аутизъм дете и че с
отнетите му от ответника лични документи за самоличност може да бъде
извършено друго престъпление, в който той да бъде замесен, изпаднал в
емоционален срив. По тези причини предявява и иск за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди от ответника.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 509,
38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
извършено от ответника престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК в дома на молителя в ........................................ на
03.06.2024 г., изразяващи се в стойността на отнетите движими вещи и
парични суми, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
03.06.2024г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
3000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
ответника, изразяващи се в психически травми и силен емоционален стрес,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.06.2024г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски. Представя
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който оспорва предявените искове частично като неоснователни.
По отношение на иска за имуществени вреди на стойност 10509, 38 лв.,
намира същият за чистично неоснователен. В исковата молба се претендирали
имуществени вреди за откраднати вещи, част от които били върнати на ищеца.
Съгласно определение на Районен съд – Бургас, били върнати на ищеца
следните веществени доказателства, негова собственост: веществено
доказателство номер IX – ДВ №6: 1 бр. ключодържател с 2 бр. секретни ключа,
1 бр. жълт пластмасов чип – запечатан с полиетиленов плик със стикер на
сектор БНТЛ при ОДМВР – Б. след извършена трасологична експертиза, както
и под номер XXII – ВД №12:черна тениска с къс ръкав и яке, опакована в
хартиен плик със стикер за ............... Всички тези вещи били на стойност от 55
лв. По тази причина, претенциите за имуществени вреди на стойност 55 лв.
2
следвало да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на иска за неимуществени вреди, сочи, че не били
представени доказателства, че в резултат на извършеното деяние от ответника,
трайно било нарушено и затруднено изпълнението на служебните задължения
на ищеца, причинените му психически травми, ситуативни страхови
изживявания, съпътствани с очаквания за възможни негативни последици.
Счита, че ищецът е предразположен към тревога и стрес във връзка със
заболяването на детето си, което му оказвало влияние, а не от конкретно
извършеното деяние.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени частично като
неоснователни и недоказани. Представя доказателства. Претендират се
разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен обвинителен акт за повдигнато срещу Ю. И. Ш.
за извършено от последния престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.339, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от
НК. Представен е и протокол от открито съдебно заседание от 12.02.2025 г. по
НОХД №5098/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по повод
на посочения обвинителен акт. Видно от протокола, подсъдимият е признал
изцяло фактите и обстоятелствата по начина, по който са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и производството е
протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно
следствие“ по чл.371, т.2 от НПК.
По делото е била постановена Присъда №20/07.02.2025 г., с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че на дати ................. година и
................ година, в град Б., от жилище, находящо се в .................................. и от
жилище, находящо се в ......................................, при условията на
продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, чрез използване на
техническо средство за проникване през входните врати на жилищата - шперц
и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - взломил
в областта на заключващия механизъм бравата на входната врата на жилището
в град Б., ж.к. „И.“, отнел чужди движими вещи - парични суми в лева и
различни валути, както и други движими вещи, на обща стойност 28 452.61
лева, от владението на Н. А. М., ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** и
И.А.В., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като за извършването на кражбата е използвал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „..............“, модел „.............“, с peг. №
.................... /.................... регистрация/, а именно както следва:
3
- На ..................... година, в град Б., от жилище, находящо се в
....................................., чрез използване на техническо средство за проникване
през входната врата на жилището - шперц, отнел чужди движими вещи -
сумата от 3000 щатски долара, равняващи се на 5 411.82 лв. /по валутния курс
на БНБ за дата 03.06.2024 г. - 1,80394 лева за един щатски долар/, 650
британски лири, равняващи се на 1492.56 лв. /по валутния курс на БНБ за дата
03.06.2024 г. - 2,29625 лева за една британска лира/, 3500 лв., 2 бр. нови
тениски с надпис „..............................“ на обща стойност 60.00 лв., черна шапка
с козирка, с надпис „.....................“ на стойност 20.00 лв. и ключодържател с 2
бр. секретни ключа и 1 бр. пластмасов жълт чип на обща стойност 25.00 лв.,
всички изброени вещи и пари на обща стойност 10 509.38 лева, от владението
на Н. А. М., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „..............“, модел
„................“ с peг. № ................... /............... регистрация/; подсъдимият е
признат за виновен и в това, че на ................... година, в град Б., от жилище,
находящо се в ...................................., чрез използване на техническо средство
за проникване през входната врата на жилището - шперц и чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - взломил в областта на
заключващия механизъм бравата на входната врата, отнел чужди движими
вещи на обща стойност от 17 943.23 лева, от владението на Р.Н.В., ЕГН
********** и И.А.В., ЕГН **********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от четири години и осем месеца.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че за времето от
....................... година до ...................... година, в условията на съвкупност с
цитираното по-горе престъпление, в град В., в жилище, находящо се на
...................., държал - като укрил зад гардероб в жилището, огнестрелно
оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - 1 брой
пистолет „.....................“, модел ........................, с фабричен заводски №
........................, с 2 броя неснарядени пълнители за пистолета, както и
боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ - 46
броя патрони, предназначени за стрелба с пистолета, с ..................., без да има
за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 2 и
чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години. Общо
определеното му наказание след извършена кумулация е в размер на пет
години „лишаване от свобода“.
Видно от приложена по делото въззивна жалба, присъдата е била
обжалвана от подсъдимия в частта за определените наказания, като в тази
връзка било образувано ВНОХД №505/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, по което било постановено Решение №209/01.08.2025 г. С последното
първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена и към момента е влязла в
4
сила.
Горните обстоятелства се установяват и от извършена от съда служебна
справка в ЕИСС, доколкото към момента и съгласно разпоредбата на чл.360а
от ЗСВ органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления,
издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални
действия в електронна форма. Към момента всяко едно дело в съд е и
електронно такова /чл.360з, ал.1 и сл. от ЗСВ/. Такива са и наказателните дела,
като постановените по тях актове, вкл. присъди, са електронни документи,
подписани с квалифициран електронен подпис /чл.310, ал.1, вр. чл.33, ал.7 от
НПК/. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.360л, ал.1 от ЗСВ
органите на съдебната власт обменят помежду си електронни дела и
електронни документи автоматизирано и по електронен път в условия на
оперативна съвместимост и информационна сигурност. Именно и с оглед
посочената разпоредба, не се налага приобщаване в цялост на хартиен носител
на съдебни дела, доколкото един съдебен състав може да обмени с друг,
автоматизирано, посредством ЕИСС, електронни документи и дела, вкл. да
достъпи до тях по служебен път.
По делото е представено експертно решение №90459 от 14.06.2022 г.,
видно от което К.Н.П. е със 100 %ВСУ с чужда помощ, с водеща диагноза
„детски аутизъм“ – тежка форма на протичане.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят Д. А., без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Свидетелят знае за извършената в дома на ищеца кражба. Свидетелят е
дългогодишен колега на ищеца, като били част от различни екипажи във
военноморската база. Ищецът не е бил конфликтна личност, бил уравновесен
и спокоен човек. След кражбата трябвало да плават на другия ден, но той
дошъл два дена по – късно. Свидетелят знае, че голямото дете на ищеца е със
специални потребности, което изисквало повече внимание и грижи. У ищецът
се четяла безизходица, бил много стресиран, защото това, което споделил е, че
има запас от средства, които щели да му гарантиран някакво спокойствие за
известно време за лечението на това дете. Личало си видимо, че е под стрес за
дълъг период от време, поне няколко месеца. След тази случка наблюдавали
как не се чувства добре, което му се отразявало и здравословно. Вдигал
прекомерно пулс на работа, особено в първите седмици след случката.
Отнемането на военната му книжка също му създало главоболия и
неприятности. Свидетелят знаел за средства, които бащата на ищеца, който
неотдавна преди кражбата бил починал, му е дал. Знае само, че са над 10 000
лв. По принцип ищецът бил много организиран човек – обран, харесван от
всички. Той никога не бил конфликтен, с когото и да било. В един момент
свидетелят видял промяна у ищеца – вече не бил общителен, бил затворен в
себе си, неразговорлив, станало им трудно да общуват с него. Свидетелят
сочи, че състоянието на детето му не е от сега. Свидетелят не знае детето да се
е влошавало до такава степен, че да настъпи някаква изключителна промяна в
5
поведението на ищеца.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за имуществените вреди:
В рамките на откритото по делото съдебно заседание ищецът е направил
изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК на предявения иск, като същият да
се счита за предявен за сумата от 10454, 38 лв., доколкото ключодържател с 2
бр. секретни ключа и 1 бр. пластмасов жълт чип на обща стойност 25 лв. и 1
бр. нова тениска с надпис „..............................“ на стойност 30 лв., подлежат
към момента на връщане на ищеца.
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него
срещу ответника Ю. И. Ш. иск. Елемент от фактическият състав на иска по чл.
45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка
неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между
настъпилите вреди и противоправното деяние. Вината на основание чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Изводът за доказаност на фактическия състав на непозволеното
увреждане, се правят въз основа именно на анализ на приетите по делото
свидетелски показания, както и от взаимното им съпоставяне, включително и
с приетите по делото писмени доказателства.
На първо място, следва да се посочи, че на основание чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
това следва, че при преценката си за наличие на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази
задължителната сила на влязлата в сила присъда. При наличие на влязла в
сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се
приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на
ответника по делото /Така Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2000/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3149/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 191 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1063/2018 г., IV г. о., ГК и др./. Останалите факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело.
По отношение обаче и на резултатните престъпления, при които самите
причинени вреди са включени в състава на престъплението, каквото е било и
извършеното от ответника, следва да се има предвид, че настоящият съд също
6
намира, че и те се обхващат от задължителното действие на влязлата в сила
присъда на основание чл.300 от ГПК. Иначе казано влязлата в сила присъда
относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от
фактическия състав на престъплението, формира сила на пресъдено нещо,
поради което е задължителна за гражданския съд /В този смисъл Решение №
22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 2759 от
26.IХ.1981 г. по гр. д. № 2095/81 г., I г. о. на ВС, Решение № 392 от 11.III.1976
г. по гр. д. № 95/76 г., I г. о. на ВС, Решение № 2512 от 15.Х.1971 г. по гр. д. №
1336/71 г., I г. о. на ВС и др./.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание и размер,
поради което следва да бъде уважен в пълния предявен размер, съобразявайки
направеното изменение на исковата молба в съдебно заседание.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за неимуществените
вреди:
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него
срещу ответника Ю. И. Ш. иск за неимуществените вреди. В тази насока
важат гореизложените мотиви относно действието на влязлата в сила присъда
по отношение на това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на основание чл.300 от ГПК.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание, като в
настоящия процес подлежи на изясняване въпроса за настъпилите
неимуществени вреди и техния размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. В практиката си ВКС многократно е имал повод
да се произнесе по въпроса за понятието „справедливост“, както и за
механизма на определяне на обезщетение през призмата на чл.52 от ЗЗД. Така
в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е застъпено, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди с оглед на характера и тежестта на извършеното от
ответника, интензитета и характера на деянието, изпитания стрес и душевни
терзания, както и тяхната продължителност и проявление, следва да се
прецени личността на пострадалия, както и тази на лицето, извършило
конкретното деяние, както и икономическата конюнктура в страната към
7
момента на увреждането. /Така Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 266/2012 г., II т. о.; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 834/2017
г., II т. о.; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.;
Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.
За да прецени обстоятелствата, необходими за определяне на
справедливото обезщетение, съдът следва да обсъди показанията на
разпитания по делото свидетел. Същите са допуснати за установяване именно
на претърпените неимуществени вреди. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д.А..
По отношение на показанията на свидетеля Д.А. следва да се отбележи,
че същият е незаинтересован от изхода на делото, като неговите показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени
доказателства. Напълно нормално е ищецът да изпита стрес, безпокойство и
притеснение вследствие на извършената взолмна кражба, като се има
предвид, че същите е насочена пряко срещу личното му имущество и предвид
факта на осъществяването й в жилището на ищеца. По тези съображения,
съдът не намира причини, за да не бъдат кредитирани показанията на
посочения свидетел. Отделно, следва да се съобрази, че отнетите вещи и
парични суми са на значителна стойност - 10454, 38 лв., като с отнемането им
безспорно би се затруднило финансовото състояние на ищеца. Това е от
значение и с оглед на това, че същият има семейство с деца, за които е длъжен
по закон да полага грижи.
От значение е и обстоятелството, че детето му К.Н.М. има нужда от
чужда помощ и е диагностицирано с „детски аутизъм“, което състояние
безспорно налага допълнителни средства за лечението и грижите на това дете.
Това се установява и от приетото като писмено доказателство по делото
Експертно решение от 14.06.2022 г. От друга страна в насока намаляване
размера на търсеното обезщетение е това, че въпреки безспорно тежкото
състояние на детето, за същото няма данни да се е влошавало до такава
степен, че да има незабавна нужда от големи парични средства за неговото
лечение, като състоянието му е било относително трайно. Това е от значение,
доколкото безспорно, при възникване на изключителни обстоятелства,
налагащи нужда от по – големи парични средства, загубата на описаните в
исковата молба парични средства, би причинила значително по – голям стрес
и притеснение у ищеца, отколкото в случай на сравнително стабилно и
регулярно състояние. Този извод обаче не отрича нуждата от парични средства
за лечението на детето, нито пък още по – малко не обосновава липсата на
изпитани негативни емоции у ищеца от страна на престъплението, извършено
от ответника, като служи единствено за ориентир досежно определяне
размера на справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение.
Съобразявайки всичко гореизложено, обстоятелството, че е налице
извършена взломна кражба в жилището на ищеца, както и механизма на
самото деяние, настъпилите емоционални и душевни терзания на лицето,
8
инфлационните процеси в страната и актуалната икономическа обстановка,
съдът намира, че справедливо се явява обезщетение в размер на 1800 лв.
Следва да се посочи, че съгласно съдебната практика при определянето на
паричния размер на обезщетението съдът трябва да съобрази, че то не може да
служи като източник за неоснователно обогатяване. Настоящият състав
споделя приетото в цитираната по-горе съдебна практика, поради което и
намира, че това е справедливият размер на дължимото от ответника
обезщетение.
По тези съображения, искът за разликата над уважения размер от 1800
лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъде присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 1000 лв. за
платен адвокатски хонорар. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 910, 81 лв., направени в
исковото производство. На ответника следва да бъде присъдени направените
от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В исковото
производство ищецът е направил следните разноски: 1300 лв. за платен
адвокатски хонорар. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 115, 95 лв., направени в
исковото производство.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 490, 17 лв.,
представляваща държавна такса, дължима съобразно уважения размер на
исковете.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Ю. И. Ш., роден на ................... г.
в Р.Ф., с адрес З. в гр. Б., да заплати на Н. А. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ........................................, сумата от 10 454, 38 /десет хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на извършено
от ответника престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК в дома на молителя в ........................................ на 03.06.2024 г.,
изразяващи се в стойността на отнетите движими вещи и парични суми, за
което е налице влязла в сила Присъда №20/07.02.2025 г., постановена по
НОХД №5098/2024 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 03.06.2024г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 1800, 00 /хиляда и осемстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
9
извършено от ответника престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК в дома на молителя в ........................................ на
03.06.2024 г., изразяващи се в психически травми и силен емоционален стрес,
за което е налице влязла в сила Присъда №20/07.02.2025 г., постановена по
НОХД №5098/2024 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 03.06.2024г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА Ю. И. Ш., роден на ................... г. в Р.Ф., с адрес З. в гр. Б., да
заплати на Н. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес
........................................, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
910, 81 /деветстотин и десет лева и осемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес
........................................, да заплати на Ю. И. Ш., роден на ................... г. в Р.Ф.,
с адрес З. в гр. Б., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер 115, 95
/сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ю. И. Ш., роден на
................... г. в Р.Ф., с адрес З. в гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС –
Бургас сумата от общо 490, 17 лв. – ДТ, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10