РЕШЕНИЕ
№ 19541
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110151041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал.1
ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД от Б. Я. М. срещу А. С. П., в качеството му на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ), вписан в регистъра на КЧСИ под рег. № *****, с район на действие –
Софийски градски съд, за сумата в размер на 800 лева, представляваща имуществени вреди
от незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по изп. дело № *************
по описа на ответника, а именно – 400 лева разноски, сторени от ищеца в рамките на гр.д. №
1259/2023 г. по описа на Софийски районен съд, и 400 лева – разноски сторени от ответника
по това дело, които ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е длъжник по вземане за
издръжка на В.В.П. в размер на 95 лева месечно, считано от 23.11.2015 г., за което е издаден
изпълнителен лист от ********** г. по гр. д. № 8411/2015 г. по описа на СРС, 91 състав. За
принудително събиране на вземането по молба на взискателя В. В. П. чрез законния му
представител В.В.П. било образувано изпълнително дело № ************ по описа на ЧСИ
А. П.. Съгласно получена от ищеца покана за доброволно изпълнение, изпълнителното дело
било образувано за събиране сумата от 8075 лева – главница за периода 23.11.2015 г. до м.
11. 2022 г., както и акцесорни вземания и разноски. Ищецът предявил срещу взискателя иск
за признаване за установено, че сумата, дължима за периода от м. 11.2015 г. – до м. 11.2017 г.,
е погасена поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. По исковата молба по
чл. 439 ГПК било образувано гр. д. № 1259/2023 г. по описа на СРС, 159 състав. Ответникът
по соченото производство признал предявеният отрицателен установителен иск с твърдения,
че с молбата за образуване на изпълнителното дело било претендирано принудителното
събиране на суми за издръжка за период след м.11.2017 г. Страната поддържа, че
предявеният иск бил уважен, като съдът приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което разноските в производството са разпределени съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.2 ГПК, в резултат на което ищецът бил осъден да заплати на ответника
сторените от последния съдебни разноски в размер на 400 лева. Ищецът поддържа, че сам
направил разноски в производството в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
1
възнаграждение. В исковата молба са изложени твърдения, че като образувал изпълнително
дело за суми, които не са били посочени в молбата на взискателя, ЧСИ А. П. извършил
неправомерно действие, което било в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди –
сторените от двете страни разноски в производството по гр. д. № 1259/2023 г. по описа на
СРС, 159 състав, които останали за сметка на ищцата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Е. П. оспорва исковата претенция. В отговора са изложени
твърдения, че включването на суми за издръжка за периода от 2015 г. до 2017г. в поканата за
доброволно изпълнение се дължи на допусната техническа грешка, която била
своевременно отстранена от съдебния изпълнител. Представителят на ответника поддържа
изрично, че ищцата била надлежно уведомена за допуснатата грешка, респ. за нейното
отстраняване преди образуване на гр. д. № 1259/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
като погрешно претендираната сума не била действително събрана от съдебния изпълнител.
С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между твърдяната вреда и действията на съдебния изпълнител.
Процесуалният представител на ответника изрично поддържа, че липсва причинна връзка
между допуснатата от съдебния изпълнител грешка и осъждането на ищцата да заплати
разноските на ответника за неправилно и ненужно инициирано съдебно производство. С
отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че последният следвало да води
дело за установяване на недължимостта на погасени по давност вземания, тъй като Б. М. е
била уведомена за размера на дълга по изпълнителното производство след отстраняване на
допуснатата техническа грешка преди образуване на гр. д. № 1259/2023 г. по описа на
Софийски районен съд. Ответникът поддържа, че единствено страните в производството
носят отговорност за сторените съдебни разноски, като е недопустимо направени в дадено
исково производство разноски да бъдат възлагани в тежест на лице, което не е участвало в
делото. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена,
като в тежест на ищеца бъдат възложени направените в настоящото производство съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа следното:
Видно от представения изпълнителен лист от 20.10.2022 г., издаден по гр. д. №
8411/2015 г. по описа на СРС, 91 състав, Б. Я. М. е осъдена да заплаща на детето В. В. П.,
чрез неговия баща и законен представител В. В. П., месечна издръжка в размер на 95 лева,
считано от 23.11.2015 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от молба от В. В. П., действащ
в качеството на баща и законен представител на В. В. П., до ЧСИ А. П. за образуване на
изпълнително производство за принудително събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист. В молбата е посочено, че взискателят претендира дължимите суми за пет
години назад и прави искане единствено те да бъдат събрани.
Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 13822/11.11.2022 г. срещу Б. Я.
М. било образувано изп. дело № ************** за принудително събиране на сумата в
размер на 8075 лева, представляваща натрупани главници – присъдени месечни издръжки от
по 95 лева за периода от 23.11.2015 г. до м. ноември 2022 г., сумата в размер на 2865,12 лева,
представляваща натрупани законни лихви върху посочените главници за периода от
23.11.2015 г. до м. ноември 2022г., както и за направените в изпълнителния процес разноски
и текущо дължимата издръжка.
Като писмено доказателство по делото е приета сметка от 11.11.2022 г. за размера на
дълга по изп. дело № ****************, съгласно която размерът на дълга за издръжка за
периода 10.11.2017 г. до 10.11.2022 г. е в размер на 5700 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието разпореждане от 16.11.2022 г. на
2
помощник съдебен изпълнител Т.И., видно от което била констатирана техническа грешка в
описанието на задължението по покана за доброволно изпълнение с изх. № 13822/11.11.2022
г. и запорно съобщение изх. № 13823/11.11.2022 г., като е разпоредено длъжникът да бъде
уведомен за допуснатата грешка в описанието на задължението, да се изготви съобщение до
длъжника с описание на задължението съобразно изготвена на 11.11.2022 г. сметка за
размера на дълга, както и да се изготви съобщение до работодателя „И. и Д.“ ЕООД с
описание на задължението съобразно изготвената по делото сметка за размера на дълга.
Като писмено доказателство по делото е представена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 13822/11.11.2022 г., отправена до длъжника, с която лицето е уведомено
за допусната техническа грешка в описание на задължението и е посочен размера на дълга
по делото за главница, а именно сумата в размер на 5700 лева за периода от 10.11.2017 г. до
м. 11.2022 г. Съгласно неоспорен от ищеца протокол от 23.11.2022 г. ( лист 36 ) длъжникът е
уведомен по телефона за допуснатата техническа грешка при първоначално изпращане на
покана за доброволно изпълнение, като лицето е уведомило, че възнамерява да посети
кантората на съдебния изпълнител и да се запознае с материалите по делото, както и да
започне да извършва плащания в погашение на задължението. Като писмено доказателство
по делото е представен и протокол от 23.11.2022 г., съгласно който ищцата се е явила в
кантората на ЧСИ А. П. и е заявила, че ще изплати доброволно задължението по процесното
изпълнително дело.
Като писмено доказателство по делото е представено запорно съобщение до „И. и Д.“
ООД с изх. № 14491/18.11.2022 г., в което е посочено, че в предходно изпратено запорно
съобщение с изх. № 13823/11.11.2022 г. е допусната техническа грешка в описание на
задължението и е посочен акуратния размер на дълга. Съгласно протокол от 22.11.2022 г.,
който не е оспорен от ищеца, третото задължено лице е уведомено за допуснатата грешка в
първоначално изпратено запорно съобщение, както и е посочен правилният размер на
задължението по изпълнителното производство.
От изисканото в цялост производство по гр. д. № 1259/2023 г. по описа на СРС, 159
състав, се установява, че делото е образувано по искова молба с вх. № 5463/09.01.2023 г. от
Б. Я. М. против В. В. П., действащ чрез неговия баща и законен представител В. В. П., с
искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
2280 лева, представляваща издръжка в размер на 95 лева месечно за периода от м. 11.2015 г.
до м. 11.2027 г., поради изтекла погасителна давност. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
признал исковата претенция. По делото е представен договор за правна защита, съдействие и
процесуално представителство от 20.01.2023г., съгласно който адвокат Р. П. от САК е
предоставила безплатна правна помощ в производството на ищеца Б. М.. С влязло в сила
Решение № 8312/08.05.2024 г. предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
уважен, като при съобразяване на процесуалното поведение на ответника сторените в
производството съдебни разноски са разпределени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради
което ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 400 лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
По силата на чл. 441 ГПК частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Касае се за
специален състав на деликтната отговорност. За да бъде ангажирана отговорността на на
ответника следва да се установи по делото, че същият със свое противоправно и виновно
поведение при изпълнение на дейността си като частен съдебен изпълнител е причинил
имуществени и неимуществени вреди на ищеца в качеството му на длъжник в
изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното
изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, и са спазени
3
другите изисквания на процесуалния закон.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на
ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са
настъпили имуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия на ЧСИ,
както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземането следва да докаже, че го е погасил.
Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител – така Решение № 196/20.07.2012 г. по гр. д. №
1555/2011 г., III г. о. на ВКС и Решение № 340 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 1295/2011 г., IV г. о.
на ВКС. Частният съдебен изпълнител отговаря и за свои незаконосъобразни действия в
изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ от страна на взискателя – така Решение № 120 от 8.07.2011 г. по т. д. № 1123/2010 г., II
т. о. на ВКС. Съдът намира, че в случая е допусната техническа грешка при изготвяне на
покана за доброволно изпълнение с изх. № 13822/11.11.2022 г. в частта относно размера на
задължението за главница – натрупани месечни издръжки. Същата грешка обаче е
своевременно отстранена, като съгласно разпореждане на помощник съдебен изпълнител от
16.11.2022 г. са предприети действия по уведомяване на длъжника и лицето, до което е
изпратено запорно съобщение, за допуснатия пропуск. Съдът намира, че от представените
по делото доказателства се установява, че както Б. М., така и работодателят са уведоми
както за допуснатия пропуск, както и за действителният размер на задължението по
изпълнението. От изложеното следва, че съдебният изпълнител не е допуснал извършване
на незаконосъобразни действия по изпълнението, а се касае за технически пропуск, за който
заинтересованите страни включително и ищеца в настоящото производство са своевременно
уведомени. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че погрешно посочените в
поканата за доброволно изпълнение от 11.11.2022 г. суми не са принудително събрани от
длъжника.
Съдът намира, че не е налице и твърдяната от ищеца пряка причинно-следствена
връзка между допуснатия от ответника технически пропуск и направата на съдебни
разноски по гр. д. № 1259/2023 г. по описа на 159 състав. На първо място от събраните по
делото доказателства се установява, че длъжникът е бил уведомен за допуснатата грешка
при посочване на размера на задължението за натрупани месечни издръжки и периода, за
който се претендира вземането, на 23.11.2022 г., респ. към датата на подаване на исковата
молба лицето е било наясно за размера на задължението, предмет на изп. дело №
20228490401928. На следващо място видно от протокол от 23.11.2022 г. длъжникът се е явил
в кантората на съдебния изпълнител, респ. е разполагал с възможност да се запознае със
съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство, съдържаща изрично
искане за принудително събиране на вземанията за период от пет години преди иницииране
на изпълнителния процес. Ищецът изцяло по свое усмотрение е предявил отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, поради което разноските, които е осъден да заплати на
ответника не са в пряка причинно-следствена връзка с действия на съдебния изпълнител. За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че ищецът не е инициирал производство
по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, респ.
произнасянето на съда в сочената част не е било предмет на инстанционен контрол.
В допълнение е необходимо да бъде посочено, че от представения по гр. д. №
1259/2023 г. по описа на СРС, 159 състав, договор за правна защита, съдействие и
процесуално представителство от 20.01.2023 г., се установява, че противно на изложените в
исковата молба твърдения ищецът не е направил разноски в соченото производство в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като на лицето е предоставена безплатна
4
правна помощ. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само,
доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го
получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на
възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част
от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата
на чл. 78, ал. 1-3 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер на 150 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Я. М., ЕГН **********, с адрес в
********************против А. С. П., в качеството му на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ), вписан в регистъра на КЧСИ под рег. № *****, с район на действие – Софийски
градски съд, с адрес на кантората в **************, осъдителен иск с правно основание чл.
441 ГПК във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 800 лева,
представляваща имуществени вреди от незаконосъобразни действия по принудително
изпълнение по изп. дело № ******************** по описа на ответника, а именно – 400
лева разноски, сторени от ищеца в рамките на гр.д. № 1259/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, и 400 лева – разноски сторени от ответника по това дело, които ищецът е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Я. М., ЕГН **********, с адрес в ******************, да заплати на
А. С. П., в качеството му на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), вписан в регистъра на КЧСИ
под рег. № ***** с район на действие – Софийски градски съд, с адрес на кантората в
**************** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 150 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5