Решение по адм. дело №756/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 83, ал.6 вр. с ал.5 във вр. с чл. 86, ал.1, т.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Образувано е по жалба от З. М. С. от гр.Кнежа, [улица], чрез адв.С. Ш. от АК-Плевен, със служебен адрес гр.Кнежа, **********, против Заповед №285з-318, екз.3 от 2.09.2025 год., издадена от Началник РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №20170392210/09.11,2022г., издадено от второ районно управление на МВР-София, което е валидно до 08.11.2027 година. На 12.05.2025 г. С. се е снабдил с лична карта *********. в която е отразен нов постоянен адрес: гр. Кнежа, [улица], по повод на което, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ е уведомил писмено началника на РУ на МВР - Кнежа с цел да получи предоставяната от МВР услуга „Промяна на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях". Сочи, че производството по чл. 86 от ЗОБВВПИ не включва преценка на предпоставките за притежание на оръжие, защото същите вече са били предмет на анализ и властническо волеизявление в производството по издаване, респ. подновяване на издаденото разрешително, валидно и към датата на подаване на заявлението. Жалбоподателят е поискал да бъде заведен на отчет в РУ на МВР-Кнежа, съгласно издаденото му разрешение №0400767/09.11.2022г. за носене, съхранение и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие пистолет, [Марка], кал. 9X19, фабричен №******* за срока на валидност до 08.11.27 г. В резултат на подаденото искане началникът на РУ на МВР-Кнежа е изготвил обжалваната Заповед с рег. №285з-318, екз. №3/02.09.2025 г., с която му е отказано „издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него“. Органът е обосновал оспорената заповед с липсва на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че на С. или на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Счита, че обжалваната заповед е немотивирана, тъй като в нея не са посочени законовите основания и извършените нарушения, за да се отнеме валидно издаденото на С. разрешително за носене на оръжие, за което единствената промяна в обстоятелствата е постоянния му адрес. Сочи още, че до момента на подаване на заявление от него на 28.07.2025 г. е притежавал валидно разрешително за съхранение, носене и употреба на посоченото оръжие. В РУ на МВР-Кнежа неправомерно са започнали неправилна процедура по издаване, вместо поисканото от С. преиздаване на разрешение поради смяна на адрес. Промяната на адрес е обстоятелство, което не следва да бъде придружено с други причини за притежание на оръжието, тъй като производството но чл. 86 ЗОБВВПИ не включва в себе си преценка относно наличието на основание за притежание на оръжието, тъй като същата вече е обективирана с посоченият влязъл в сила акт - разрешително. От друга страна, не се касае за упражняването на текущ контрол върху издаденото вече разрешително, тъй като същият следва да се осъществи в рамките на производството по чл. 154 и чл. 155 ЗОБВВПИ, което производство е различно от настоящото и няма данни да е провеждано. Тогава, за да постанови отказ от отчет при смяна адресна регистрация местосъхранение на оръжието, компетентният орган следва да установи несъответствие с документацията съобразно ал. 2 и ал, 3 на цитираната разпоредба, на което основание би могъл да обоснове процесния отказ. Такива данни няма в оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че органите на МВР неправомерно не са приложили процедурата /по чл. 87 от ЗОПБВВПИ/, която е различна от процедурата по издаване на разрешение, от процедурата по продължаване срока на издадено разрешение, както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. В рамките на срока на валидност на издадени разрешения /каквото е налице/ въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван - единствено е възможно за издадено и валидно разрешение да бъде продължен неговия срок или да бъде постановен отказ за продължаване на този срок в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ, както и да бъде упражнен текущ контрол съобразно чл. 154 и 155 от ЗОБВВПИ.

Според жалбоподателя е допуснато и друго съществено процесуално нарушение. Дори да се приеме, че С. е заявил искане за издаване на разрешение /каквото той не е подал, тъй като в този момент е притежавал валидно разрешение/, то съгласно чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ - „При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневсн срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.“ В случая началникът на РУ на МВР-Кнежа е счел, че са налице непълноти на заявлението и приложенията и е изпратил съобщение на заявителя с изх. Per №285000- 2282, екз.2 от 12.08.2025г., получено на 25.08.2025г., като му е дал 3 /три/ дневен срок съгласно чл. 34, ал.З от АПК да представи допълнителни писмени доказателства и възражения, с които да обоснове необходимостта от продължаване на срок на действие на разрешителното му за късо бойно оръжие и боеприпаси към него. Разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Освен че е регламентирал материалноправните изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения, законодателят е регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Следователно налице е специален ред за издаване на този вид индивидуални административни актове и тогава следва да се прецени доколко приложими са общите разпоредби на АПК, като се установи какво точно е регламентирал законодателят със специален ред и с оглед на това какво от общата регламентация на кодекса намира приложение. Според жалбоподателя Началникът на РУ на МВР-Кнежа неправилно е извършил тази преценка. Специалният закон - чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ изрично определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с изискванията на закона и този срок е определен на 30 дни. Административният орган няма право на преценка и не може да приложи друг ред за това. В настоящия случай, началникът, след като е счел, че заявлението на жалбоподателя е непълно, е следвало да приложи правилото на чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ и да даде на жалбоподателя 30 дневен срок да попълни заявлението си с мотиви и доказателства, които да обосноват необходимостта от продължаване на срока на действие на разрешението му за носене на оръжие. В конкретния случай е направена неправилна преценка, кои от общите правила при издаване на индивидуални административни актове са приложими в производството по издаване на разрешение за оръжие /различните видове/ по ЗОБВВПИ и кои не се прилагат, поради наличие на специални такива. Жалбоподателят счита, че в случая нарушението се явява съществото, тъй като, ако е бил осигурен 30-дневен срок за поправяне непълнотите на заявлението, жалбоподателят е щял да има възможност да представи и тези доказателства пред началника на РУ на МВР-Кнежа и изводите на последния биха могли да бъдат различни.

В заключение моли съда да отмени обжалваната заповед и да върне делото като преписка на органа за произнасяне по подаденото заявление. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява , представлява се от адв.Ш. с пълномощно на л.60 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество излага подробни съображения за нейната основателност, моли съда да я уважи.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. с пълномощно на л.61 от делото, която оспорва жалбата. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

Административен съд -Плевен, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е издадено приложеното на л.15 от делото Разрешение №20170392210, за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 8.11.2027 год.

На 28.07.2025 год. жалбоподателят е подал до Началника на РУ на МВР-Кнежа заявление с вх.№2080, за издаване на разрешение за носене и съхранение на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради промяна на постоянния му адрес от гр.София в гр.Кнежа.Като мотиви към заявлението е описано, че оръжието е необходимо на заявителя за самоотбрана поради боравене и носене на пари в брой за конкретна фирма-за гориво, заплати и оборот.

До жалбоподателя е изпратено приложеното на л.22 от делото съобщение, на основание чл.26, ал.1 от АПК, с което С. е уведомен, че при извършената служебна проверка не са установени основателни причини, които по несъмнен начин обосновават подновяването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Уведомен е още, че на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е започнало административно производство по отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Дадена е възможност на С., на основание чл. 34, ал. 3 от АПК в 3 (три) дневен срок от получаване на съобщението да представи писмени възражения и доказателства. Уведомен е, че заповедта за отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и отнемане на притежаваното късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него следва да се издаде в срок до 28.08.2025 год.

По делото на л.21 е приложена докладна записка, от която се установява, че на 12.08.2025 год. жалбоподателят е търсен на адрес за връчване на съобщението, но не е намерен и по данни на съсед е установено, че е заминал за чужбина.

Въпреки че горното съобщение не е връчено на адресата си, С. е депозирал възражение с вх.№285000-2505/27.08.2025 год., в което е посочил, че е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Д. 2001“ ЕООД с [ЕИК]. Във връзка с дейността на фирмата той е сключил договор за наем на обект „ГАЗСТАНЦИЯ", находяша се в гр. Кнежа на [улица]. Инвестиционните намерения на търговеца са през 2025 г. да извърши строително-ремонтни дейности в обекта, и стартирането на разрешени от закона хазартни игри, които са свързани с многократно разплащане и пренасяне на парични суми. Този факт сам по себе си обуславя необходимостта от сигурност на лицето, осигурена чрез притежаване и носене на оръжие за самоохрана. Посочено е още, че във връзка с търговската си дейност на С. се налага да тегли касово от банки и да пренася в себе си крупни суми. Представено е към възражението удостоверение за актуално състояние на дружеството, както и договор за наем от 15.05.2025 год. на сграда за търговия със застроена площ от 88 кв.м., разположена в ПИ с [идентификатор] в гр.Кнежа, която е посочено, че ще се ползва като игрална зала за хазартни игри. Представени са и 3 бр. разписки за внос на три суми през 2017 год. съответно в размери 100 хил.лв., 50 хил.лв. и 30 хил.лв.

Изготвена е приложената на л.36-38 от делото докладна записка до Началника на РУ-Кнежа, в която е посочено, че по повод постъпилото заявление е установено, че С. притежава късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана - пистолет, марка „ SMITH & WESSON, кал. 9x19 мм, с № ******* и има издадено от 02 РУ - СДВР разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, № 20170392210, валидно до 08.11.2027 год. От извършената служебна проверка в информационните системи на МВР е установено, че срещу лицето няма образувани производства за умишлени престъпления от общ характер. З. С. не е осъждан. От приключилата служебна проверка е констатирано, че няма налице основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение съгласно изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. При извършената проверка по образуваната преписка в РУ - Кнежа не са установени данни и няма постъпвала явна или оперативна информация за отправяни заплахи за саморазправа спрямо З. С., неговото семейство или лично и семейно имущество. Лицето не заема длъжности в местната администрация, местното самоуправление или в държавни органи и организации, така че при изпълнението на служебните си задълженията или с работата си на тези длъжности да засяга интереси на трети лица, което да води до негативно и отрицателно отношение на тези лица към него или до пряк и непосредствен конфликт с тях и да е намирало израз в техни заявления и приготовления за физически посегателства, касаещи С. и/или членове на семейството му. Посочено е в докладната записка, че в депозираното заявление не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира "необходимостта" като критерий за установяване основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, сочещи на нужда от защита срещу евентуални посегателства. Депозираните във възражението твърдения, че е управител на дружество, че има намерение да стартира дейност с хазартни игри, по повод на което се налага пренос и боравене с големи парични суми , са намерени за неоснователни, предвид че издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на пратки, парични суми и товари се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, както и Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г., регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. А относно твърдението на заявителя, че пренася финансови средства за плащане, които са значителни, е посочено, че съществува възможност за плащане по банков път - интернет банкиране. Тъй като заявителят е физическо лице е счетено, че физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия само за някоя от изброените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ - граждански цели. При това в производството по издаване изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на което се позовава. Счетено е, че няма налице основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба по отношение на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №285з-318, екз.3 от 2.09.2025 год. от Началник РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен, с която е постановен отказ да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана на З. М. С., и е разпоредено да се изземе от С. притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие, пистолет [Марка], кал. 9x18 мм, с № ******* и боеприпасите за него, както и притежаваното разрешение.

За да постанови този отказ, органът е приел, че при извършената служебна проверка е установено, че в постъпилото заявление и изложените мотиви към него няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана (чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ). Това е основание за отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана. Посочено е в оспорената заповед, че при извършената проверка по образуваната преписка в РУ - Кнежа не са установени данни и няма постъпвала към настоящия момент явна или оперативна информация за отправяни заплахи за саморазправа спрямо З. С., неговото семейство или лично и семейно имущество. Лицето не заема длъжности в местната администрация, местното самоуправление или в държавни органи и организации, така че при изпълнението на служебните си задълженията или с работата си на тези длъжности да засяга интереси на трети лица, което да води до негативно и отрицателно отношение на тези лица към него, или до пряк и непосредствен конфликт с тях и да е намирало израз в техни заявления и приготовления за физически посегателства, касаещи С. и/или членове на неговото семейство. Депозираните във възражението твърдения, че е управител на дружество, че има намерение да стартира дейност с хазартни игри, по повод на което се налага пренос и боравене с големи парични суми, са намерени за неоснователни, предвид че издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на пратки, парични суми и товари се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, както и Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г., регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. А относно твърдението на заявителя, че пренася финансови средства за плащане, които са значителни, е посочено, че съществува възможност за плащане по банков път - интернет банкиране. Тъй като заявителят е физическо лице е счетено, че физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия само за някоя от изброените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ - граждански цели. При това в производството по издаване изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на което се позовава.

След като е анализирал и преценил посочените мотиви и възражения на С. за необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана, административният орган е намерил същите за неоснователни. В тях липсват и не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира "необходимостта" като критерий за установяване основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, сочещи нужда от защита срещу евентуални посегателства. Счел е, че заявителят не е обосновал към настоящия момент необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана с конкретни факти и обстоятелства, сочещи, че е застрашен до такава степен, че да се налага нуждата от самоотбрана с огнестрелно оръжие. На тези основания е постановил оспорения отказ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 3.09.2025 год., видно от отбелязването в същата.

С Протокол за изземване –л.42, са иззети от С. 1 бр. късо огнестрелно оръжие, 1 бр.пълнител за пистолет, 49 боеприпаса и издаденото разрешение.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна - адресат на акта, който е неблагоприятен за С., пред надлежния съд, против индивидуален административен акт.

По същество е основателна.

По силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при промяна на постоянния адрес - за физическите лица, или промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;

Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба - в случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Не се спори, че заявителят притежава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 8.11.2027 год.

Установява се още от доказателствата по делото, че жалбоподателят е депозирал пред Началника на РУ-Кнежа заявление, с което е уведомил същия за настъпилата промяна в постоянния му адрес, към което заявление е приложил и копие на лична карта, от която се установява, че постоянният му адрес е в гр.Кнежа, *************.

Т.е. жалбоподателят е инициирал чрез своето заявление производство по смисъла на чл.86 от ЗОБВВПИ. Макар да е бил сезиран със заявление по чл.86, административният орган се е произнесъл със заповед по чл.83, ал.5 от с.з., а именно - отказ да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана.

Според настоящия състав на съда, производството по чл. 86 ЗОБВВПИ не включва в себе си преценка относно наличието на основание за притежание на оръжието, тъй като същата вече е обективирана с посочения влязъл в сила акт – издаденото на лицето и влязло в сила разрешително. При наличие на валидно разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие при искане да бъде отразена промяната на адреса, на който ще се съхранява оръжието, административният орган следва да извърши проверка действително ли има промяна на адресната регистрация и дали на новия адрес има условия за съхраняване на оръжието, след което да впише промяната на обстоятелствата в издаденото преди това разрешение, а не да извършва пълна проверка, каквито права има при първоначалното издаване на разрешението. При наличие на валидно разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие, ответникът се е произнесъл повторно по същия въпрос, без първоначално издаденото разрешение да е било отменено. Като не е осъществил така разписаната в закона процедура, ответникът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е ограничил правото на защита на жалбодателя, прилагайки спрямо него повече изисквания, отколкото законодателят е предвидил. Допускайки нарушение на процесуалните правила, административният орган е допуснал и неправилно прилагане на материалния закон, като е издал административен акт по чл. 83, ал. 5 от закона, вместо по чл. 86, ал. 4.

Следва да се има предвид, че всъщност няма законова пречка с едно заявление да бъде поискано както завеждането на отчет при промяна на адрес, така и продължаване срока за издаденото разрешително. Следва обаче да се посочи, че производството по чл. 86 от ЗОБВВПИ не включва преценка на предпоставките за притежание на оръжие, защото същите вече са били предмет на анализ и властническо волеизявление в производството по издаване, респ. подновяване на издаденото разрешително, валидно и към датата на подаване на процесното заявление.

От друга страна, законът допуска упражняването на текущ контрол върху издадените разрешителни, но същият следва да се осъществи в рамките на производството по чл. 154 и чл. 155 ЗОБВВПИ, което производство е различно от настоящото и няма данни да е провеждано.

На трето място – с процесната заповед не е налице произнасяне дори във връзка с искане за удължаване на срока/ако органът е приел, че това е всъщност искането/ а е налице изрично произнасяне за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба.

За да постанови отказ от отчет при смяна адресна регистрация местосъхранение на оръжието, компетентния орган следва да установи несъответствие с документацията съобразно ал. 2 и ал. 3 на цитираната разпоредба на което основание би могъл да обоснове процесният отказ. Такива данни няма нито в оспорената заповед, нито в придружаващите я документи по преписката.

Процедурата /по чл. 87 от ЗОПБВВПИ/ е различна от процедурата по издаване на разрешение, от процедурата по продължаване срока на издадено разрешение, както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. Основното е, че в рамките на срока на валидност на издадени разрешения/каквото е налице/ въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван – единствено е възможно за издадено и валидно разрешение да бъде продължен неговия срок или да бъде поставен отказ за продължаване на този срок в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ, както и да бъде упражнен текущ контрол съобразно чл. 154 и 155 от с. з.

Като се вземе предвид изложеното, вместо да определи предмета на производството, съответно да го квалифицира правилно, началникът на РУ-Кнежа е започнал производство по издаване на разрешение, пренебрегвайки доказателствата за наличие на издадено и валидно такова и като следствие се е произнесъл, отказвайки издаване на разрешение. Едновременно с това липсват каквито и да било мотиви, обосноваващи липсата на предпоставки за завеждане на отчет на заявеното оръжие съобразно посоченият от лицето адрес.

Всички тези съображения водят до извода, че оспорения пред съда отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен – заповедта е изцяло немотивирана в частта, с която е отказано завеждане на отчет на притежаваното от жалбоподателя оръжие/мотиви не се установяват и от преписката/ и постановена при съществени нарушения на производствените правила, изразяващи се в липса на определен предмет на производството, липса на надлежно произнасяне по заявлението, както и произнасяне по непредявено искане.

В този смисъл същата следва да се отмени изцяло, а преписката по заявление № 285000-2080/28.07.2025 год., подадено от З. М. С. да се изпрати на началника на РУ-Кнежа за определяне предмета на производството чрез даване на съответните указания, ако е необходимо, на заявителя и произнасяне съобразно предмета на сезиране.

Предвид изхода на делото съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лева-л.8, както и в полза на адв.Ш. да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в съдебното производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минималния предвиден в Наредбата размер от 1000 лева, по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 285з-318/2.09.2025 год. на Началник на РУ-Кнежа.

ИЗПРАЩА преписката по заявление № 285000-2080/28.07.2025 год., подадено от З. М. С. от гр.Кнежа, [улица], на началника на РУ-Кнежа за произнасяне при спазване указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ срок на за изпълнение на решението - 1 /месец/ от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на З. М. С. от гр.Кнежа, ул. „Огнян Михайлов“ №71 съдебно-деловодни разноски в размер на 10/десет/лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на адв.С. Ш. от АК-Плевен, със служебен адрес гр.Кнежа, **********, л.№**********, разноски за един адвокат, представлявал жалбоподателя в съдебното производство на основание чл.38 от ЗА, в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.