№ 9697
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110126247 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В.- изпълнителни директори, чрез
пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 134, ет. 1, ап.
2 против Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от Кмет, като ответник.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 22.07.2022 г. в гр. София, при движение
по улица „Захари Зограф“ № 23, е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което
на лек автомобил „Мини Cooper SE“, с peг. № .., управляван от М. Б. Б. са причинени
имуществени вреди на автомобила, в резултат на попадането му в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред, за който към момента на
процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № 440121220019318 от 22.12.2021 г. За процесното ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1849848 от 22.07.2022 г. от органите на МВР. По заведената
пред ищеца преписка по щета № 44012132220100 и след направен опис на повредите е
определено и изплатено обезщетение в размер на 2 941.74 лв. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД обосновава правния си интерес от предявяването на обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 956,74 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 44012132220100 по
застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440121220019318 от 22.12.2021 г., във
връзка с настъпило на 22.07.2022г. събитие (ПТП) с включени 15 лв. ликвидационни
1
разноски, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на
исковата молба - 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане и на сумата от 145,51 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до 15.05.2023 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени и гласни доказателства и моли за
допускането на съдебна автотехническа експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Ответникът Столична община оспорва иска като недопустим. Сочи, че подписът на
различните документи, с изявление на едно и също физическо лице не е един и същ.
Поддържа, че претенцията е недоказана, за което излага подробни съображения. Счита, че
твърденията в исковата молба не са потвърдени с доказателства и не са удостоверени от
полицейски и застрахователни органи относно тяхната вярност. Излага съображения, че не
били изяснени фактите, за да може да се направи извод, как точно е настъпило ПТП-то.
Твърди, че съгласно извадка от GOOGLE MAPS на процесното трасе не е налице твърдяната
пътна неравност – дупка. Оспорва се размера на изплатеното обезщетение като завишено и
прекомерно. Навежда възражения за допуснати нарушения в административнонаказателната
процедура. Поддържа, че не били налице основания за ангажиране на отговорността на
застрахователя към застрахованото лице, поради което и не отговарял за претендираното
регресно вземане. Оспорва протокола за ПТП и уведомлението за щети на МПС. Не
възразява срещу искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, като
поставя допълнителни въпроси към вещото лице. Иска отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на Столична община поддържа възраженията,
направени в отговора на исковата молба. Не ангажира доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.12.2021 г. между ищцовото дружество и М. Б. Б. е сключен договор за
застраховка „Каско +“ под формата на комбинирана застрахователна полица №
440121220019318 за застраховки „Каско“ и „Помощ на пътя“. Като покрити рискове в
застрахователния договор са отразени клаузите „Пълно Каско“, „Премиум“ и „Чужбина“.
Предмет на договора за застраховка е лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № ...
Срокът на действие на застрахователния договор е от 23.12.2021 г. до 22.12.2022 г.
Уговореното заплащане на застрахователната премия е в брой, еднократно в размер на
2 390,50 лв. От представената и приета като доказателство по делото сметка №
21122217024773 от 22.12.2021 г. се установява, че застрахованият М. Б. е платил изцяло
застрахователната премия.
На 22.07.2022 г. М. Б. Б. (допуснат и разпитан в качеството на свидетел по делото)
депозира уведомление за щета пред „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД (л. 22 по делото). В
същото е посочено, че на 22.07.2022 г., по време на движение по ул. „Захари Зограф“, от
квартал Драгалевци към квартал Симеоново, при № 23, лек автомобил марка „Мини Cooper
SE“, с peг. № .. преминава през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
платното, вследствие на което е причинена щета, изразяваща се в увреждания на предните и
задните десни гуми и джанти. Въз основа на заявлението пред застрахователя е образувана
щета № 44012132220100 от 22.07.2022 г. С доклада по същата е прието, че стойността на
причинените вреди е в размер на 2 941,74 лв. Не е спорно по делото и от платежния
документ от 14.10.2022 г. г. (л. 30 от делото) се установява, че сумата в размер на 2 941,74
лв. е платена от ищеца на автосервиза, извършил ремонта на увредения лек автомобил.
2
С регресна покана от 14.11.2022 г. (л. 31 по делото) ответната страна е поканена да
заплати на ищцовото дружество сумата от 2 956,74 лв., представляваща застрахователно
обезщетение в размер на 2 941,74 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. №
СОА22-ТД26-15666-[1] от 08.12.2022 г. (л. 32 по делото) е отказано плащане по регресната
покана.
В качеството на свидетел по делото в съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., е
разпитан М. Б. Б.. При разпита си свидетелят, потвърждава, че е управлявал лек автомобил
марка „Мини Cooper SE“, с peг. № ... Свидетелят помни, че през месец юли 2022 г. е имал
пътен инцидент – при движение улица Захари Зограф десните гуми на колата му са
попаднали в дупка, намираща се на около 30 – 40 см от бордюра. Налягането в гумите е
спаднало д степен, че свидетелят не е могъл да продължи, поради което е подал сигнал на
телефон 112. На място е дошъл автопатрул и е съставен протокол за ПТП. Свидетелят
твърди, че е управлявал автомобил с около 30 км/ч, тъй като движението е било натоварено.
Сочи, че не е имал възможност да избегне дупката, преминавайки в ляво, тъй като е имало
насрещно движение.
В съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ).
Според писмения доклад на експерта, от техническа гледна точка увреждането на
процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка с твърдяния и възможен
механизъм на настъпване на произшествието – попадане на автомобила в дупка на пътното
платно по време на движение. Експертизата дава заключение, че стойността на щетата,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 2 941,74 лв.
Вещото лице сочи, че стойността на обичайните ликвидационни разноски на застрахователя
за определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско“ варира между 10 лв. и 25
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ДЗИ-
Общо Застраховане“ ЕАД против Столична община осъдителен иск с правно основание с
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за
основателен, предвид следните съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № .. – М. Б. Б. е била налице договорна
обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие – 22.07.2022 г.,
основана на договор за застраховка „Каско +“, чийто срок на действие е в периода от
23.12.2021 г. до 22.12.2022 г. По делото е приет като писмено доказателство писмен договор
под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на горепосоченото
облигационно правоотношение. От представената и приета като доказателство по делото
сметка № 21122217024773 от 22.12.2021 г. се установява, че застрахованият собственик на
моторното превозно средство е заплатил цялата застрахователната премия. Ето защо, съдът
приема, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и М. Б. Б. е
имало валидно застрахователно правоотношение.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на основания за ангажиране на
3
отговорността на застрахователя към застрахованото лице, с оглед систематичното
тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От приетите по делото Общи
условия за автомобилна застраховка „Каско +“ се установява, че процесното събитие
представлява покрит риск, съгласно Раздел II, т. 2.1.3.1., като не е налице изключение по
Раздел I, т. 9. Застрахователят покрива щети от сблъскване или удар от МПС и/или други
физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП, каквото представлява произшествието е с
един участник, съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Следователно застрахователното обезщетение е
платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по покрит от
застрахователния договор риск – т.е. при наличие на застрахователно събитие и основание за
плащане.
Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото
доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и
причинените вреди, не са били доказани. Механизмът на пътно – транспорнтото
произшествие се установява от съдържанието на протокола за ПТП, който представлява
официален удостоверителен документ относно установеното от полицейските служители
обстоятелство, че на пътното платно е имало неравности (дупки). Начинът на причиняване
на вредите на лекия автомобил, собственост на свидетеля Б., е установен безспорно със
събраното гласно доказателство и заключението на САТЕ. Съдът кредитира показанията на
свидетеля М. Б. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал и потвърдени и от приетата по делото САТЕ. От заключението по САТЕ, което е
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени по
автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участък е
собственост на Столична община съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи -
общинска собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да
осъществи ремонта и поддържането на общинските пътища и да означи съответната
неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.07.2022 г., процесният
автомобил е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в границите на Столична
община. Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица, на които общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения и причинените вреди, която връзка се
установява от приетото по делото заключение на САТЕ и при липса на събрани
доказателства в различна насока. В този смисъл общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД.
На следващо място е неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
4
следствие).
В конкретния случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от
които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем. По довода на ответника, че водачът на автомобила
не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че
именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените
от него обстоятелства, като в настоящия случай липсват данни за такова поведение на
водача. Напротив, вещото лице установява, че процесните увреждания по автомобила могат
да настъпят при движение със скорост от 40 – 50 км/ч, която е в рамките на законово
допустимата.
От кредитираното експертно заключение по САТЕ, стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № .., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 2 941,74 лв., а обичайните
ликвидационни разноски са в размер от 15 лв. до 25 лв. От представеното по делото
платежно нареждане се установява, че за настъпилото застрахователно събитие (повредата
на застрахованото МПС) ищцовото дружество е изплатило сумата от 2 941,74 лв. за
причинените на застрахованото имущество щети, поради което е възникнало правото да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор – застрахованото пострадало лице срещу
причинителя на вредата. Следователно заплатеното от ищеца обезщетение е в границите на
средната пазарна стойност на нанесените щети и също така е в границите на
застрахователната сума по договора, като е безспорно установено, че ищецът е направил и
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., които съгласно заключението по САТЕ са в
рамките на обичайните ликвидационни разноски за определяне размера на обезщетението
по застраховка „Каско“.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в Столична община, от което
ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от ищцовото дружество, то
на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза,
доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, то предявеният иск се явява доказан
в пълен размер.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на дължимата върху главницата мораторна лихва.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, които възлизат в общ размер на
1 133,05 лв., от които 168,24 лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за вещо лице, 50 лв. -
депозит за свидетел и 714,80 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства за реално плащане.
С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 133,05 лв.
(хиляда сто тридесет и три лева и пет стотинки) за разноски в настоящото исково
производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета В.Т. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и от изпълнителния директор Б.В.,
на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 956,74 лв.
(две хиляди деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща изплатено по застраховка „Каско +” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 22.07.2022 г. в гр. София, при движение по ул. „Захари Зограф“ № 23,
при което лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № .., застрахован при ищеца по
застрахователна полица № 440121220019318 от 22.12.2021 г., попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 145,51 лв. (сто четиридесет и пет лева и
петдесет и една стотинки) върху главницата за периода от 09.12.2022 г. до 15.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 16.02023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета В.Т. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и от изпълнителния директор Б.В.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 133,05 лв. (хиляда сто тридесет и три лева и
пет стотинки), представляваща сторените разноски в първоинстанционното исково
производство за заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за
свидетел и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6