№ 14913
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110153063 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за прихващане със свое насрещно
вземане по чл.59 ЗЗД, вр. чл.137 ЗЕ.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника И.
Б. Т. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ул.В. 10, ет.3, ап.3 през периода май 2021 - април 2023 г. и е извършвал
услугата дялово разпределение за периода май 2021 - април 2023 г.
Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава
и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач
ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е
сключило договор с етажната собственост в сградата на ответника, и се е
задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита показателите на
измервателните уреди за потребените количества топлинна енергия и да води
топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК,
но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите
1
искове за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземанията си – по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 4219,92 лв.,
претендирана като цена на толинната енергия за периода май 2021 - април
2023 г.; 89,28 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода май 2021 - април 2023 г. и по свързаните с тях два иска по чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 488,51 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2022 -
7.3.2024 г., съответно 17,98 лв. лв. – за периода 16.7.2021 – 7.3.2024 г.
Претендира и разноските по дело.
Ответникът И. Б. Т. оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за прихващане със свое насрещно вземане по чл.59 ЗЗД, вр.
чл.137, ал.1 ЗЕ за сумата от 20000,00 лв., претендирана като обезщетение за
неоснователното обогатяване на ищеца от ползването в преиода 8.9.2006 –
19.3.2025 г. на абонатната станция на посочения адрес, която е собственост на
етажната собственост.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №18016/24 г. На СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото нотариален акт от 5.8.1994 г., удостоверение за
наследници на Б. Т. и заявление-декларация от 13.1.2020 г. от ответника И. Т. и
от удостоверение за въвешдане в експлоатация на имота се вижда, че преди
началото на исковя период е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за
енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между
ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
2
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори от между ищеца и третото лице помагач е договорена
доставка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и
извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната
собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за
доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са
съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за
топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия, лихвата върху нея и
възнаграждението за услугата дялово разпределение се равняват на
претендираните от ищеца суми. Лихвата върху задължението за
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ е в по нисък размер от
претендирания – 16,96 лв., вместо 17,98 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
3
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
4
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът е изцяло основателен.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на
срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за
битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.
5
Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми през
исковите периоди, за които се отнасят, с изключение на лихвата върху
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“, която съдебно-
счетоводната експертиза сочи че е в по-нисък размер от претендирания – 15,96
лв.. Това показва, че исковете за лихви са основателни, с изключение на
посочената част.
Относно възражението за прихващане на ответника с насрещно
вземане по чл.59 ЗЗД, вр. чл.137 ЗЕ.
Претенцията на ответника е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ, според която материална разпоредба всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД е налице при получаването
на имуществени ползи от едно лице за сметка на друго, като същото е
неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване.
Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи
на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от обща група факти.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ При присъединяване на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са
негова собственост. Според чл.137, ал.2 ЗЕ Изграждането на съоръженията по
ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Съгласно чл.137,
ал.3 ЗЕ Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се
прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ.
Ето защо, възникването на вземането на ответника е обусловено от
доказване от негова страна, че е изградил и е собственик/съсобственик на
процесните присъединителни съоръжения през исковия период, използването
им от ищеца през същия и иска по размер - размерът на обедняването на
6
ответника, размерът на обогатяването на ищеца и причинната връзка между
тях.
По делото не се спори и от анализа на събраните по делото
доказателства е видно, че ответникът доказа твърденията си – нейният баща и
наследодател е съсобственик на изградената в процесната инсталация, а
ответникът я е използвал през исковия период. От приетата по делото СТЕ се
установява, че размерът на обезщетението за използване на съоръжението
през исковия период се равнява на 14700 лв. Ответникът притежава 1/4
ид.части от обсъжданото съоръжение, поради което размерът на дължимото
обезщетение от страна на ищеца се равняван а 1/4 от 14700 лв., т.е. 3675,00 лв.
Съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
С други думи, предвид обстоятелството че в настоящия случай
вземането на ищеца е възникнало преди или едновременно с веманията на
ищеца по главните му претенции, то погасяването им не позволява да се
кумулират лихви. С оглед недостатъчния размер на вземането на ответника да
погаси целите размери на вземанията на ищеца, на осн. чл.76 ЗЗД следва да се
приеме, че с възражението за прихващане на ответника се погасяват само
главни вземания на ищеца, съразмерно на съотношенията им едно към друго –
97,72 % към 2,28 %. Тоест, вземането на ответника по чл.59 ЗЗД, вр. чл.137 ЗЕ
от 3675,00 лв. е послужило за погасяване на задълженията му /вземаният на
ищеца/ по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на
3591,21 лв. и по чл.79, ал.1 ЗЕ в размер на 83,79 лв.
Така след погасяването остатъкът от задълженията на ответника е както
следва:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 628,71 лв.
/4219,92 - 3591,21 = 628.71 лв./, представляваща цена на топлинната енергия
за месец април 2023 г., както и задължението за цената на топлинната енергия
по изравнителната сметка за отоплителния сезон 2022-2023 г., чиято
изискуемост е настъпила с изтичане на срока по чл.33, ал.1 ЗЕ по фактура от
юли 2023 г.
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 5,49 лв. /89,28 – 83,79 = 5,49/ - възнаграждение
за услугата дялово разпределение за периода март 2020 – април 2023 г.
7
Тези остатъци от главните задължения на осн. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2
ЗЗД, вр. чл.33, ал.1 от общите правила по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са кумулирали лихви за забава, считано от изтичане
на 45 дневен период от издаване на фактурите. Съдът изчисли по реда на
чл.162 ГПК, че размерите на лихвите за периодите за забава са както следва:
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 66,30 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.6.2023 – 7.3.2024 г.
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 0,40 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.6.2023 – 7.3.2024 г.
Ето защо, в тези части исковете са основателни, а за разликите до
пълните предявени размери и за съответните периоди, за които задълженията
са погасени – не, и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
В случай на неоснователност на иска поради плащане На осн. чл.78,
ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 16,42 % от 146,31 лв.
за разноските по заповедното дело и 1096,31 лв. – по исковото, т.е. 21,51 лв.,
съответно 180,04 лв.
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете –
83,58 % от 700,00 лв., т.е. 585,06 лв.
Ищецът на осн. чл.78, ал.6 ГПК е задължен да плати по сметка на
Софийския районен съд, обезщетение за направените по делото разноски /за
съдебно-техническа експертиза, която е допусната по молба на ответника,
който на осн. чл.83, ал.3 ГПК е освободен от задължението му да плати
разноски по делото/ съразмерно на отхвърлените части от исковете – 83,58 %
от 450,00 лв., т.е. 376,11 лв. – обезщетение за направените по делото разноски
от бюджета на съда, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
И. Б. Т. с ЕГН ********** с гр.София, ул.В. 10, ет.3, ап.3 е задължена да
плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 следните суми:
- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 628,71 лв. -
представляваща цена за доставена топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение за апартамент в гр.София, ул.В. 10, ет.3, ап.3 за месец април
2023 г. по изравнителната сметка за отоплителния сезон 2022-2023 г. по
фактура от юли 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 27.3.2024г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 5,49 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за
собственика на топлоснабдения обект на адрес в гр.София, ул.В. 10, ет.3, ап.3
през периода март 2023 - април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
27.3.2024г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 66,30 лв., обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.6.2023 - 7.3.2024 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 0,40 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2023 - 7.3.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете частично исковете, за сумите както следва:
по осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата
над уважената част до пълния предявен размер от 4219,92 лв., както и за
периода май 2021 – март 2023 г., като погасена чрез прихващана с част от
вземането на ищеца по чл.59 ЗЗД за сумата от 3591,21 лв. /от общия му размер
на 3675,00 лв./, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване
на ответника за използване без правно основание през периода 8.9.2006 г. –
19.3.2025 г. топлопровод и абонатна станция в сграда на адрес в гр.София,
ул.В. 10, ет.3, ап.3, от които ответникът притежава 1/4 ид.части;
по чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 89,28 лв. и за периода май 2021 - февруари 2023 г. като
погасена чрез прихващана с останалата част до пълния от вземането на ищеца
по чл.59 ЗЗД за сумата от 83,79 лв. /от общия размер на 3675,00 лв./,
представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника за
9
използване без правно основание през периода 8.9.2006 г. – 19.3.2025 г.
топлопровод и абонатна станция в сграда на адрес в гр.София, ул.В. 10, ет.3,
ап.3, от които ответникът притежава 1/4 ид.части;
по чл.86, ал.1 ЗЗД – претендирана като обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - само за
разликата над уважената част до пълния предявен размер от 488,51 лв., както
и за периода 15.9.2022 – 14.6.2023 г.;
по чл.86, ал.1 ЗЗД – претендирана като обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД - само за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 17,98 лв., както и за периода 16.7.2021 – 14.9.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника И. Б. Т. с ЕГН **********
да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 180,04 лв., представляваща обезщетение за направените по
разноски по настоящото дело и 21,51 лв. – по заповедното – ч.гр.д. №1816/24
г. на СРС, Второ ГО, 43-ти с-в, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* да плати на ответника И. Б. Т. с ЕГН
********** сумата от 585,06 лв. – обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* да плати на по сметка на СОФИЙСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД сумата от 376,11 лв. – обезщетение за направените по делото
разноски от бюджета на съда, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10