Решение по адм. дело №2881/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 7398
Дата: 22 август 2025 г.
Съдия: Стоил Ботев
Дело: 20237180702881
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 7398

Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СТОИЛ БОТЕВ
   

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 2881 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ).

Жалбоподателят - Община Септември, с [ЕИК], със съдебен адрес в [населено място], [улица], област Пазарджик , чрез адв. И. оспорва Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. издадено от директора на БД „ИБР” – Пловдив, като моли същите да бъдат прогласени за нищожни, алтернативно да бъдат отменени като незаконосъобразни, както и моли присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските , по съображения в представената на 24,07,2025г. писмена защита.

Ответникът - Директор на БДИБР - Пловдив, чрез юк. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение , по съображения в представената на 24,07,2025г. писмена защита.

Заинтересованото лице – „ЕЛТРЕЙД“ ООД, с управител Н. П. , чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира съдебни разноски, по съображения в представената на 22,07,2025г. писмена защита .

Окръжна прокуратура – Пловдив , чрез прокурор Данаила Станкова изразява становище за основателност на жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът обсъди мотивите по определение № 6990 от 07.06.2014 г. по АД № 346/2024 г. на ВАС, съобразявайки чл.52, ал.1, т.3 ЗВ и решение № 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите, Определение № 13820/2.11.2018 г. по адм. дело № 13488/2018 г. по описа на ВАС, II О. , Решение № 10168 / 01.08.2017 г. по адм. дело № 14312/2016 г. на ВАС, II О. , Определение № 8619/18.09.2023 г. по адм. дело № 8442/2023 г. по описа на ВАС, III О. Определение № 9811/03.11.2022 г. по адм. дело № 9252/2022 г. по описа на ВАС, III О. и Решение № 12721/25.11.2024 г. по адм. дело № 7342/2024 г. по описа на ВАС, III О. В горните е прието , че Законът за водите е специален закон спрямо АПК и в него изрично са посочени лицата, имащи правен интерес от оспорване на актовете, издавани от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ, както и че разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ се изпраща на заявителя, съответната общинска администрация, собственика на съоръженията, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

Налице е правен интерес у жалбоподателя да оспори административния акт, на основание нормата на чл. 70 ЗВ, която въвежда императивно задължение на административния орган да уведоми общинската администрация за издаваното разрешение или отказ на органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ.

Предвид гореизложеното и цитираната съдебна практика съдът приема подадената жалба от ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ срещу Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. издадено от директора на БД „ИБР” – Пловдив, за процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено на следното:

Първоначално жалбата е подадена на 05,10,2023г. в АС Пазарджик , впоследствие изпратена на АССГ, повдигнат е спор за подсъдност и с Определение № 6097 от 8.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2023 г., III о., делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

От приложените по ад. № 953/23г. на АС Пазарджик доказателства се установи , че преди издаването на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив, от страна на „Елтрейд” ООД през 2013 г. е било поискано издаване на същото Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, за същият обект и на което искане е отказано, поради това, че инвестиционното намерение за изграждане на мини ВЕЦ на река Чепинска, Варварски минерални бани, община Септември, ПРОТИВОРЕЧИ на изискванията на Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район /ПУРБ на ИБР/ и на Закона за водите.

В Уведомление с вх. № КД-01-2611/10.06.2013 г. по описа на РИОСВ – Пазарджик е /л.99/ посочено , че ел. енергията, която ще се произвежда от мини ВЕЦ „Варвара”, ще се присъедини към мрежа ниско напрежение в главното табло на СПА хотел „Аква Варвара”, собственост на „Варварски минерални бани” ЕООД, на което дружество „Елтрейд” ООД е собственик на 100 % от дружествените дялове.

Като основания са недопустимост на инвестиционното намерение на „Елтрейд” ООД в писмо на БД „ИБР” - Пловдив и с вх. № КД-01-2611/ 24.06.2013 г. по описа на РИОСВ - Пазарджик, са посочени като нарушения, че : 1. Координатите на точката за водовземане за въпросната мини ВЕЦ попада в повърхностно водно тяло „Река Чепинска от кантон Долене до началото на корекцията” с код BG3MA900R185, в чувствителната зона по чл. 119а, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите, описана в раздел 3 на ПУРБ на ИБР, в зона за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите - защитена зона „Яденица” с код BG0001386., 2. Повърхностно водно тяло с код BG3MA900R185 е определено в лошо екологично състояние и добро химично състояние. Целта на опазване на околната среда за конкретното водно тяло /съгласно глава Х, Раздел III от ЗВ/ е постигане на добро екологично състояние до 2012 г. и запазване на доброто химично състояние и постигане на целите на зоните за защита на водите., 3. Мерки в ПУРБ на ИБР - мерките са описани в приложенията към Раздел 7 на ПУРБ на ИБР, като са предвидени следните забрани: - За зоните за защита на водите по 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, включени в раздел 3, точка 5.1 от ПУРБ на ИБР, се забранява издаване на нови разрешителни за водовземане и решения за съвместимост или преценки за необходимостта от оценка за съвместимост за инвестиционни намерения за изграждане на руслови ВЕЦ /Приложение 7-19/., - За природно местообитание 91Е0* смекчаващите мерки са недопускане на нови негативни промени в хидрологичните особености на водните тела /ВЕЦ, баластриери/ и мерки по подъдържане на местообитанието на БПС /Приложение 7-3 за ВТ с код BG3МА900R185/., -Забрана за изграждане на Мини ВЕЦ за река Чепинска /Приложение 7-3 за ВТ с код BG3МА900R185/., - Забрани и ограничения предвидени в Закона за водите по отношение на инвестиционното предложение - съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за водите, не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на ел. енергия: - когато тази част от реката попада в зони за защита по 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, обявени за опазване на местообитания на биологични видове и когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ.

При наличието на горните нарушения констатирани от РИОСВ - Пазарджик и БД „ИБР” - Пловдив е било ОТКАЗАНО издаване на Разрешително за водоползване от река Чепинска, Варварски минерални бани, в землището на с. Варвара, община Септември, за настоящата мини ВЕЦ, по инвестиционното предложение на „Елтрейд” ООД.

Една година след постановения отказ, „Елтрейд” ООД внася СЪЩОТО инвестиционно предложение за изграждане на същата мини ВЕЦ, като вече вместо израза „мини ВЕЦ” ползва израза „поставяне на турбина”, и същите тези органи - РИОСВ - Пазарджик и БД „ИБР” - Пловдив, вече приемат че инвестиционното намерение е допустимо, тъй като „ нямало да се изгражда мини ВЕЦ, а ще се поставя турбина”, като се стига до издаването на процесните Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив и на Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на горното разрешително.

Съдът в случая приема , че действителното наименование на инвестиционното предложение се определя от внесеният инвестиционен проект и предвидените с него СМР, който в случая е за мини ВЕЦ, а не за „турбина”.

Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив е издадено на основание заявление с вх. № ПВО-38/08.05.2015 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив /л.32 по а. д. № 953/2023 г. на Адм. съд — Пазарджик/, подадено от „Елтрейд” ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриална зона „Микроелектроника”, с управител Н. П., за водно тяло с код BG3MA900R185 - Река Чепинска, с цел на ползването /водовземане/: „Изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект” /обект: ПОСТРОЯВАНЕ на съоръжения за монтаж на микротурбина до 20 kW за производство на електроенергия в руслото на река Чепинска/, в землището на [населено място], община Септември, област Пазарджик ”, със следните координати: "N 42°08'07.54605" и "Е 24°07 30.94398", "N 42°08 06.74409" и "Е 24°07 32.25194" и с Надморска височина - 350,70 м.

Целта на водовземането разрешена от директора на БД „ИБР” - Пловдив Е НАПЪЛНО РАЗЛИЧНА от заявената цел за ползване в горното заявление с вх. № ПВО-38/08.05.2015 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив, подадено от „Елтрейд” ООД, където като цел на ползването е посочено: „поставяне на микротурбина за производство на електрическа енергия до 20 kW”.

Въз основа на горното Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив е издадено Разрешение за строеж № 55/14.05.2016 г. на главен архитект на община Септември, с което е разрешено на „Елтрейд” ООД, [ЕИК], да извърши строеж "Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река "Чепинска" в землището на с. Варвара - Генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина“.

С РС № 55/14.05.2016 г. на главен архитект на община Септември и инвест. проект към него / който съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ е неразделна част от самото РС/ , е РАЗРЕШЕНО ИЗГРАЖДАНЕ на „малка водно електрическа централа” /мини ВЕЦ/ с мощност до 20 kW.

Съдът установява , че с горното РС № 55/14.05.2016 г. на главен архитект на община Септември и видно от инвестиционния проект към него, на практика се иска изграждане на мини ВЕЦ с мощност 20 kW, в чужди поземлени имоти и ИЗВЪН ОБХВАТА на река Чепинска - в случая в държавни горски имоти и общински имот на община Септември, като координатите в оспореното Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив, са: N 42°08'07.54605" и "E 24°07'30.94398"., "N42°08'06.74409" и "E 24°07'32.25194",

Съдът приема за установено, че противно на посоченото в него, че попадат само в река Чепинска, в действителност те попадат в:

1. ПИ с КИ **** по КККР на с. Варвара, община Септември /предишен № 10104.383.719 и стар № 000719 по КВС/, вид собственост: Държавна частна собственост, вид територия: Горска, НТП: Друг вид дървопроизводителна гора, площ - 1693 кв. м;

2. ПИ с КИ *** по КККР на с. Ветрен дол, община Септември /стар № 000609/, вид собственост: Държавна частна собственост, вид територия: Горска, НТП: Друг вид дървопроизводителна гора, площ - 526365 кв. м;

Между горепосочените два държавни горски имота - ПИ с КИ **** и ПИ с КИ ****, се намира част от река Чепинска, която в този участък представлява: ПИ с КИ **** по КККР на с. Варвара, община Септември /предишен № ***** стар № **** по КВС/, вид собственост: Държавна публична собственост, вид територия: Заета от води и водни обекти, НТП: Водно течение, река, площ - 876 кв. м.

Съдът приема горното за установено от приетата по наст. дело Комплексна експертиза, като и от приложената СТЕ, приета по адм. дело № 469/2021 г. по а. д. № 953/2023 г. на Адм. съд — Пазарджик /л. 57-80/.

В съдебната фаза по искане на страните съдът е изискал пълната административна преписка и всички относими /според страните/ доказателства , като е приложил и делата на АС Пазарджик , на ВАС и на АС Пловдив между същите страни и за сходни обекти.

По искане на страните съдът е допуснал и комплексна СТЕ с в.л. Е. Й. Г. - А. - Биолог със специализация Екология и вещо лица Е. Г. Д. които са работили и отговорили на всички 20 поставени задачи от страните.

Заключението е прието /л.551-658/ в последното осз. , не е оспорено от страните и ще бъде кредитирано от настоящия докладчик , съобразно с другите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорените два административни акта - Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на горното разрешително издадени от директора на БД „ИБР” – Пловдив са постановени от компетентен орган в кръга на правомощията му и не са нищожни.

По аргумент от чл.72, ал.1, т.2 и чл.78, ал.2 от ЗВ, изменението на разрешителното, както и продължаване на срока на действие на разрешителното се извършва от органа по чл.52, ал.1 от ЗВ. Според последно цитираната разпоредба, разрешителното се издава от: 1) министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за: а) водовземане от язовирите по приложение № 1; б) прехвърляне на води между различни райони за басейново управление; в) ползване на воден обект: аа) язовирите по приложение № 1, включително за заустване на отпадъчни води; бб) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл. 118а, ал. 2; вв) инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; г) целите на отбраната и националната сигурност; 2) изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 3) кмета на общината след решение на общинския съвет: а) за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; б) за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3; 4) директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.

От изложеното е видно, че компетентността на директора на басейновата дирекция е обща и обхваща правомощията за издаване и изменение на всички разрешителни, с изключение на изброените в предходните точки, а компетентността на кмета на общината е изрично ограничена до следните хипотези: 1. водовземане от води - публична общинска собственост; 2. находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; 3. ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ. Компетентността за издаване и продължаване на разрешителното в случая е в зависимост от това чия собственост са конкретните води, от които се извършва водовземане.

Съгласно чл.72, ал.2 от ЗВ, в случаите по ал. 1, т. 2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. А според чл.78, ал.2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Изрично в ал.3 на чл.78 от ЗВ е посочено, че разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.

По силата на Закона за водите, директора на БД „ИБР” - Пловдив, разполага с материална компетентност да издаде акт, само в обхвата на река Чепинска, но не и в обхвата на имоти, които не са „река”, а са държавна горска територия.

Съдът установи , че с процесното заявление с вх. № ПВО-38/ 08.05.2015 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив, от „Елтрейд” ООД, се цели „поставяне на микротурбина за производство на електрическа енергия до 20 kW’, а видно от съдържанието на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г., същото е с „цел изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект”, в землището на село Варвара, община Септември, област Пазарджик.

Т.е. подобна цел не е заявявана, тъй като в река Чепинска е забранено изграждането на мини ВЕЦ посредством Плана за управление на речните басейни на „ИБР” /ПУРБ на ИБР/, одобрен със Заповед № 292/22.03.2010 г. на министъра на МОСВ.

В чл. 118ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) ЗВ (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

1. при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи;

2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;

3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;

4. (изм. — ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5;

5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а”.

Безспорно в случая при издаването на процесното Разрешително са нарушение нормите на чл. 118ж, ал. 1, точки 3, 4 и 5 от Закона за водите .

Съгласно Закона за водите за изграждането, въвеждането в експлоатация и функционирането на ВЕЦ е необходимо да се издаде единствено възможното и легално определено съгласно Закона за водите „разрешително за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия ”.

Тъй като в случая нормативно не е възможно да се издаде „Разрешително за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия”, от страна на БД „ИБР” - Пловдив и „Елтрейд” ООД започва „една игра на думи”, като целта е да не се употребява думата „мини ВЕЦ”.

След подаването на Заявление с вх. № ПВО-38/08.05.2015 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив, подадено от „Елтрейд” ООД, е изготвена Преценка, съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от ЗВ с изх. № ПВО-38/10.08.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив /л. № 37 по а. д. № 953/2023 г. на АС-Пз/.

Въпросната Преценка е положителна, като в нея се посочва, че инвестиционното намерение на „Елтрейд” ООД, съгласно Заявление с вх. № ПВО- 38/08.05.2015 г. е с цел на ползване „Изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект” /обект: ПОСТРОЯВАНЕ на съоръжения за монтаж на микротурбина до 20 kW за производство на електроенергия в руслото на река Чепинска/, в землището на село Варвара, община Септември, област Пазарджик”.

В случая заявеното е съвсем различно - целта на ползването е „поставяне на микротурбина за производство на електрическа енергия до 20 kW’.

Съдът установи , че в преценка с изх. № ПВО-38/10.08.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив, е посочено, че действително инвестиционното предложение попада в границите на защитена зона „Яденица” с код BG0001386 по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, включена в ПУРБ на ИБР, където е въведена забрана за изграждане на мини ВЕЦ, но това според БД „ИБР” - Пловдив „НЯМАЛО ДА БЪДЕ СТРОИТЕЛСТВО НА мини ВЕЦ, А ПОСТАВЯНЕ НА ТУРБИНА“.

Налице е пълно противоречие във въпросната Преценка с изх. № ПВО- 38/10.08.2015 г., един път се говори само за „поставяне на турбина”, а след това и за извършване на строително - монтажни работи и изграждане на няколко самостоятелни обекти, представляващи строеж по ЗУТ и то именно мини ВЕЦ и за които е необходимо отстъпването на ограничено вещно право на строеж и издаване на разрешение за строеж.

Изброените действия в Преценка с изх. № ПВО-38/10.08.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив, удостоверяват, че се иска издаване на въпросното Разрешително с цел производство на ел. енергия и изграждане на мини ВЕЦ, а не за „поставяне на турбина“.

В писмо с изх. № КД-04-239/11.07.2013 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив /л. № 41 по а. д. № 953/2023 г. на АС Пз/ също се посочва, че на указаното място на река Чепинска е забранено изграждането на мини ВЕЦ, съгласно въведените забрани посредством ПУРБ на ИБР, но в конкретният случай изграждането на мини ВЕЦ от „Елтрейд” ООД нямало да бъде в противоречие с тези въведени забрани, тъй като съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за водите, за преобразуване на енергията на водата без отклоняването и от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата, не се изисква разрешително по реда на този закон.

Както по-горе се посочи, ПУРБ на ИБР забранява изобщо изграждането на МВЕЦ в указаното място, а не казва, че е допустимо изграждането на мини ВЕЦ, ако те са в обхвата на чл. 44, ал. 3 от ЗВ, тоест такива с мощност до 20 киловата и за които не се издава разрешително по реда на Закона за водите.

В писмо с изх. № КД-04-22/09.02.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив /л. № 44. № 37 по а. д. № 953/2023 г. на АС-Пз/ също се посочва, че на указаното място на река Чепинска е забранено изграждането на мини ВЕЦ, съгласно въведените забрани посредством ПУРБ на ИБР, но съгласно инвестиционното намерение на дружеството „нямало да се строи мини ВЕЦ, а ЩЕ СЕ ПОСТАВЯ ТУРБИНА

Съдът приема за безспорно установено , че е поискано „поставяне на микротурбина за производство на електрическа енергия до 20 kW, а е разрешено „Изграждане на нови съоръжения за водовземане и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект”.

Съгласно съдебната практика на ВАС, административния орган не може да се произнесе за нещо, за което не е бил сезиран с искането на заявителя, т.е. разрешеното трябва да отговаря на заявеното, а не да се подменя или изменя и то служебно от дл. лице.

Както по-горе се каза с РС № 55/14.05.2016 г. на главен архитект на община Септември и видно от инвестиционния проект към него, на практика се иска изграждане на мини ВЕЦ с мощност 20 kW, в чужди поземлени имоти и ИЗВЪН ОБХВАТА на река Чепинска - в случая в държавни горски имоти и общински имот на община Септември.

В Заявление с вх. № ПВО-38/08.05.2015 г. са посочени координати, които съвпадат с тези в издаденото и оспорено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г., но същите НЕ СА в река Чепинска, а за територия където директора на БД „ИБР” - Пловдив не разполага с права, т.е. не е компетентен.

От друга страна съдът приема Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” – Пловдив за издадено без никакво правно основание.

Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за водите, за преобразуване на енергията на водата без отклоняването и от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.

В случая няма спор, че издаденото оспорено Разрешително е за водоползване за мини ВЕЦ с мощност до 20 киловата.

С писмо с изх. № РД-11-51/2014 г. и № РД-11-87/2014 г. от 17.07.2014 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив /л. 40, а. д. № 953/2023 г. на АС-Пз/ се уведомява „Елтрейд” ООД, че във връзка подадени от дружеството две искания с вх. № РД-11-51/17.03.2014 г. и РД-11-87/08.05.2014 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив, за предложеното от дружеството инвестиционно намерение „ Поставяне на микро турбина до 20 kW на река Чепинска в землището на село Варварски минерални бани, община Септември, област Пазарджик”, на основание чл. 44, ал. 3 от ЗВ не се изисквао разрешително за водовземане по реда на ЗВ, за преобразуване на енергията на водата без отклоняването и от водните течения в електрическа енергия, чрез турбини с мощност до 20 kW.

От своя страна управителя на „Елтрейд” ООД в свое писмо с вх. № РД-11-87/08.05.2014 г. по описа на БД „ИБР” - Пловдив посочва до административния орган, че е запознат, че в случая на основание чл. 44, ал. 3 от ЗВ, не следва да му се издава подобно разрешително, но същото му е необходимо за издаване на виза за проектиране, тоест за изграждане на мини ВЕЦ.

Не стават ясни и причини, поради които в последствие административният орган е променил виждането си по въпроса и е издал въпросното Разрешително за водоползване, при условие, че закона не дава такава възможност.

Съдът установи, че по протест на Окръжна прокуратура - Пазарджик в Административен съд - Пазарджик е образувано адм. дело № 469/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, IX състав, по което се протестира „Разрешение за строеж № 55/14.05.2016 г. на главен архитект на община Септември, с което е разрешено на „Елтрейд” ООД, [ЕИК], да извърши строеж "Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река "Чепинска" в землището на село Варвара - Генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за микротурбина", ВЕДНО С ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЕКТ КЪМ НЕГО, негова неразделна част съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ.

Производството по делото е спряно с Определение № 1431/18.10.2023 г. адм. дело № 469/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, IX състав, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт производството по адм. дело № 953/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, XIII състав и по което се оспорват:

Адм. дело № 953/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, XIII състав е изпратено по компетентност на Административен съд - Пловдив, където е образувано настоящото адм. Дело и по което Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока му на действие са предмет на оспорване.

Съгласно чл. 46а, ал. 5 от ЗВ, Разрешителното по чл. 44 и/или чл. 46 от ЗВ, не създава вещни права върху имотите, в които се реализират разрешените дейности, а съгласно разпоредбите на ЗУТ разрешение за строеж не може да бъде издадено само въз основа на Разрешително за водоползване, а следва да има и отстъпено право на строеж или лицето да е собственик на имота / Решение № 7405/20.05.2019 г. по адм. дело № 12328/2018 г. по описа на ВАС, IIо. в което е посочено , че „Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Според разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост - чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗВ“.

В случая два от подобектите, предмет на строителното разрешение, попадат във водни обекти - публична държавна собственост.

Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж. По делото не се твърди и не се установява собственикът на имота, в който ще се извършва строителство, да е учредил по установения в ЗДС право на строеж в полза на "Миле Инженеринг" ЕООД.

Органът по чл. 44 и чл. 46 ЗВ няма правомощия да учредява вещни права върху водните обекти и разрешителното за водовземане не придава на ответното дружество качеството на лице, което може да строи в чужд имот.

Горното е само предпоставка за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на РС съгласно чл. 46а, ал. 1 ЗВ и чл. 144, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а изискването за представяне на разрешително за водовземане, издадено по реда на ЗВ, не изключва приложението на чл. 182 ЗУТ.

В случая доказателства за учредено вещно право върху обектите - публична държавна собственост по реда на чл. 7, ал. 5 ЗДС не са представени от ответното дружество, поради което инвестиционните проекти са одобрени и строителното разрешение е издадено от главния архитект на община Симитли в противоречие с чл. 182, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 7, ал. 5 ЗДС, поради което законосъобразно са отменени при извършената от контролния орган служебна проверка. ”

Относно незаконосъобразността и нищожността на Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. издадено от директора на БД „ИБР” – Пловдив съдът приема , че то е издадено в нарушение на правната норма на чл. 78 , ал. 2, т. 2 и 3 от ЗВ, тъй като както се нарушават нормативни разпоредби и планови предвиждания, както и към момента на издаването на акта - 21.01.2019 г. НЕ СА БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ условията на издаденото разрешително - мини ВЕЦ не е изцяло изградена и не е въведена в експлоатация, съобразно трайната съдебна практика на ВАС.

В подкрепа на горното съдът приема приетите по делото 3 броя заверени преписи от влезли в законна сила съдебни актове, които са били постановени след образуване на настоящото производство:

1. Решение № 12721/25.11.2024 г. по адм. дело № 7342/2024 г. по описа на ВАС, III Отд. /лист № 523-525/, с което е ОТМЕНЕНО Решение № 4185/10.05.2024 г. по адм. дело № 1715/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, VIII състав, влязло в законна сила на 25.11.2024 г. /лист № 511- 516/.

2. Решение № 10956/12.12.2024 г. по адм. дело № 1503/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, IV състав, влязло в законна сила на 04.02.2025 г. /лист № 328- 336/. 

3. Решение № 11139/18.12.2024 г. по адм. дело № 2698/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 11 състав, влязло в законна сила на 21.01.2025 г. /лист № 509- 510/.

Горното се потвърждава и от приетата по делото и неоспорена от страните Комплексна експертиза изготвена от вещите лица Е. Й. Г. - А. и Е. Г. Д..

Всичко изложено по-горе обосновава извод за незаконосъобразност на оспорените Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на горното разрешително издадени от директора на БД „ИБР” – Пловдив, поради което следва да се уважи като основателна жалбата на община Септември.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в общ размер на 6351 /шест хиляди триста петдесет и един/ лв., от които по 2000 лева - платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 03,10,2023г. (л. 663-667 и банкови извлечения към тях) и 2351 лева - платен депозит за вещо лице .

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. на директора на БД „ИБР” - Пловдив и Решение № РР-3451/21.01.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170539/01.09.2015 г. издадено от директора на БД „ИБР” – Пловдив, с титуляр „ЕЛТРЕЙД“ ООД.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ - Пловдив, да заплати на Община Септември, сумата в размер на 6351лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: