Определение по дело №145/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 409
Дата: 29 януари 2013 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20133101000145
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 24 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 номер ……/ …………..01.2013г, град  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на      25 януари                                                     Година 2013

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА МАРКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА

                                                                            ЦВЕТА ПАВЛОВА 

като разгледа докладваното от съдията ДИАНА МИТЕВА(определен на случаен принцип)

ч.гр. дело номер 145по описа на търговско отд. за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по жалба, подадена от Е.А.А. и НАДЕЖСА В.В., чрез пълномощник адв. П. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.12.2012 по гр.д. 14062/10 г на ВРС, 17 с-в, с което е отхвърлена молбата му за допускане на привличане на трето лице – помагач.

Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно, тъй като съдът погрешно е преценил интереса им от привличането на управител на търговско дружество – насрещна страна по спора, който е изявил воля в смисъл, съответен на позицията в процеса, която се поддържа от молителите. Тъй като А.Д. е обосновал в друг спор действителност на същата сделка, считат, че имат интерес да го привлекат, за да им помага срещу претенцията на управляваното от него дружество за нищожност на договора. Молят определението да бъде отменено и молбата за допускане на привличането на третото лице да бъде уважена. Извън това излагат и редица доводи срещу допустимостта на производството.

Насрещна страна не изразява становище.

Жалба вх. 31923/11.12.12г  е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана. Авансово е внесена държавната такса. Отказът да се допусне привличане изрично е предвиден като подлежащ на обжалване акт ( чл. 220 ГПК). Производството по чл. 274 ал.1 т.3 ГПК е допустимо, но само по отношение на посочените основания, свързани с преценка на интереса на страната от привличане на помагач. Допълнителните оплаквания, касаеща легитимацията и представителството на насрещната страна – търговско дружество, формирането на валидна воля от негово име за процесуални действия и  изявлението за десезиране на съда, са изцяло неотносими към обжалвания акт, поради което и не могат да се разглеждат в частното производство, ограничено до преценка на искането за привличане на помагач на страната на ответниците. 

Жалбоподателите са ответници по искова молба, предявена от търговско дружество „ЕДЕН ИЗРАЕЛ“ООД, с която това юридическо лице като продавач  претендира установяване на нищожност на договор за покупко-продажба спрямо купувачите. С отговора си ответниците са формулирали бланкетно искане за  привличане като помагач лицето А.Д.. В защитната си теза купувачите са се позовали на договаряне с дружество, чрез законен представител и формиране на воля за разпоредителна сделка чрез гласовете на съдружника, притежаващ мнозинството от капитала. Именно физическото лице, осъществило представителството като управител и заявило воля като съдружник ответниците сочат и като помагач, съответно и тези твърдения следва да се считат за обосноваване на интерес от привличане. Допълнителна обосновка на интереса си, привличащата страна не е извършила и в съдебното заседание, насрочено преди произнасяне по привличането, когато съдът е отказал да допусне помагача.

В частната жалба отново се твърди само, че Довкин, но не лично, а като орган на дружеството (управител или съдружник с мнозинство гласове в общо събрание) е заявил, че счита сделката за действителна не само в настоящия спор, но и в друг процес по повод изпълнение на задължение, свързано с покупката на имота.  

С обжалваното определение искането е отхвърлено като неоснователно, поради липса на обосновка на интереса за привличаното лице, в личното му качество като самостоятелен субект, различен от дружеството. Въззивният съд изцяло споделя констатацията на първоинстанционния съд за липса на  твърдения за вида на отговорността, която би възникнала за физическото лице Довкин, ако бъде установено, че сделката, сключена от дружеството не съществува. Поради липса на обосновка на интереса от привличане, определението за недопускане на третото лице следва да се потвърди.

По тези съображения на осн. чл. 278 ал.4 вр. чл. 272 ГПК   съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.12.2012 по гр.д. 14062/10 г на ВРС, 17 с-в, с което не е допуснато привличане на трето лице – помагач на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. на обратното на чл. 274, ал. 3 ГПК(Определение № 87 от 08.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 78/11 г. на II г.о.; определение № 658 от 16.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 442/2011 г., IV г. о.,на ВКС).

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.