Решение по дело №929/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Г. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], представляван от адвокат А. П., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0432-000031 от 20.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в Първо районно управление Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

За ответната страна се представя писмено становище, придружаващо административната преписка, в което се заема тезата за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок (самата заповед е връчена на 12.04.2024 г., а жалбата е подадена по ел.път на 17.04.2024 г.) и при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване ИАА.

Разгледана по същество същата е основателна.

На 19.01.2024г., около 20:55ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на кръстовището, образувано от [улица]с [улица], от служители на в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Бояджян управлява с посока на движение от север към запад лек автомобил “МЕРЦЕДЕС С 320 Л“, с Рег.№[рег. номер], лична собственост, според приетите по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), Част втора (малък талон) (лист 41, 67), заверено копие на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) от 09.03.2022г. (лист 22), както и нарочна справка (лист 42, 75).

На жалбоподателя Бояджян, в 21:24ч., в сградата на I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, е направена проверка с техническо средство, дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARLK-0008, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което е отчетен положителен резултат за употреба на бензодиазепини. За направената проба е използвана тестова касета с LOT ARSA-0981 и REF 3 706091, годна до 05 месец 2024г. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 119691 и му е връчен в 22.45 ч. на 19.01.2024 г.

Според отразеното в талона за изследване, Бояджян е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване в УМБАЛ “Свети Георги“ – Пловдив, бул. Пещерско шосе“ №66, в срок до 45 минути от връчване на талона.

Попълнен е нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози Рег.№432р-1602 от 19.01.2024г., съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Прието е заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №6960 от 19.01.2024г., издаден от д-р А. Ч. от “УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД. Според посочения лист за преглед, Г. Г. Б. постъпва в лечебното заведение на 19.01.2024г. в 23:04ч. и го напуска на 19.01.2024г. в 23:34ч. Отразена е Анамнеза: “Взета кръв и урина за опиати в 23:05ч. от д-р Чифчи в присъствието на мл. автоконтрольор Д. К.…“.

Освен посоченото, Д. П. К. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА №1168188 от 20.01.2024г., с който деянието на жалбоподателя Бояджян, изразяващо се в управление на процесния лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARLK-0008, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 38, 68) на директор на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед заемащите длъжност “Полицейски инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение в РУ при ОДМВР – Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.10. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-1923 от 10.03.2022г. на директор на ОД на МВР – Пловдив, с която заповед инспектор И. Г. Т., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на изпълнителска длъжност ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР V СТЕПЕН (ПК) в Участък – Първенец към Първо РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност, според който акт на 14.03.2022г. Т. е встъпил в посочената по-горе длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено наличие на бензодиазепини, са оспорени посредством даването на кръвна проба във времевия периметър, посочен в талона за кръвно изследване.

А според чл.171, т.1, б“а“ от ЗДвП, …при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-8505 от 19.09.2024г. (л.82 и сл.), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по ДП №54 по описа на в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив за 2024г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от Г. Г. Б., [ЕГН], проби на 19.01.2024г.

Според част III. “Резултати от извършеното химическо изследване“ на посочената експертиза, резултатът от анализа на кръвната проба, взета от жалбоподателя Бояджян, е отрицателен за метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, барбитурати и бензодиазепини. Не се откриват нордазепам, лоразепам, бромазепам, алпразолам, диазепам, мидазолам, клоназепам.

Резултатът от анализа на пробата от урина, взета от жалбоподателя Бояджян, е отрицателен за метадон, кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, екстази (МDMA), трициклични антидепресанти, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, барбитурати. Не се идентифицират наркотични вещества.

Пак според експертизата, част ІV “Заключение“, от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето Г. Г. Б., [ЕГН], не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Съответно, фактическото основание, послужило за издаването на оспорената по делото заповед (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози) се явява оборено, поради което издаването на заповедта е направено в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, не се констатира такава, за да бъде намалено същото. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000,00 лева. По Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2024г. (л.41) с адвокат А. П. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, а за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер на 10,00 лева. При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000031 от 20.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в Първо районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която на Г. Г. Б., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Г. Г. Б., [ЕГН], сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.