№ 95
гр. ***, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500112 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Щ. А. И., чрез пълномощник против Решение №
162/16.03.2023 г., постановено по гр. дело. № 2/2023 г.. по описа на РС - ***, с което съдът е приел
за установено по отношение на ТД на НАП - ***, че Щ. А. И., ЕГН ********** от гр.*** е работил
по трудово правоотношение с ТКЗС с.*** в продължение на 10 дни в периода м. август и м.
септември 1974 г. на длъжност *** при помесечно заплащане и е отхвърлил предявения иск в
останалата му част от претендирания период 01.05.1974 г.- 28.09.1974 г. като неоснователен и
недоказан.
Във въззивната жалба на Щ. И. се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение в частта, с която претенцията на ищеца е отхвърлена. Според
жалбоподателя изводите на съда за недоказаност на иска в отхвърлената част са в противоречие с
приетите доказателства. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на иска.
В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната по жалбата страна ТП на НОИ - *** не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав въззивникът не се
явява, не се явява и негов процесуален представител. Въззиваемата страна не се явява, не се явява и
процесуален представител.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК окръжният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото
доказателства, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд - *** е повдигнат спор по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
1
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред от Щ. А. И. от гр. ***о против Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - ***. Със заявения иск жалбоподателят цели
установяването, че за периода полагал труд на длъжност „селкостопански работник“ в ТКЗС с. ***
при пълен работен ден в периоди от 01.05.1974 до 28.09.1974 година. За това време обаче липсвали
данни, удостоверяващи трудовия му стаж, поради което и този период не му е признат за трудов
стаж.
Правния интерес от този иск жалбоподателят е обосновал с факта, че осигурителят му, при
който е полагал труд е прекратил дейността си и в НОИ не са приети разплащателни ведомости и
трудовоправни документи удостоверяващи наличие на трудово правоотношение. Единствените
писмени доказателства са данни съдържащи се в удостоверение № 5510-25-7/23.11.2022 г. от ТП
на НОИ – Търговище, че в осигурителните архиви на НОИ липсват писмени данни за положен от
Щ. И. трудов и осигурителен стаж за периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1974 година. Същевременно
по делото е представено удостоверение Ц5507-25-854/26.11.2020 г., в което е удостоверено, че за
месеците август и септември 1974 година Щ. А. И. има осигурителен стаж 10 дни.
За да отхвърли иска, районният съд е приел, че в развилото се специфично исково
производство за установяване на трудов и осигурителен стаж, ищецът не доказва вероятността на
претендирания стаж за целия период. Допустимостта на свидетелските показания е обусловено от
писмени доказателства, които удостоверяват изпълнение на трудови функции от жалбоподателя
само за 10 работи дни в периода месец август-септември 1974 година, каквито безспорно са
представените по делото ведомости /лист № 27-29 от делото на РС/. Показанията на св. Х. М.
могат да бъдат ценени само и единствено в частта им, в която удостоверят обстоятелства, за които
са налице писмени доказателства, установяващи вероятността на този стаж. В производството
пред въззивната инстанция отново не се потвърди факта, че са налице писмени доказателства, от
които да се изведе извод че жалбоподателят е изпълнявал трудови функции за целия претендиран
период.
Липсата на начално писмено доказателство, касаещ обжалвания период, води до частична
неоснователност и недоказаност на иска, какъвто извод е направен и от първоинстанционният съд.
Приетото като доказателство удостоверение № 5510-25-7/23.11.2022 г. от ТП на НОИ –
Търговище няма характер на такова по чл. 6 от ЗУТОСССР, както правилно е обосновал районният
съд.
При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната
инстанция с тези на районния съд, на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
районния съд, поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/16.03.2023 г., постановено по г. д. № 2/2023 година по
описа на Районен съд - ***.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3