РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500924 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от Община Хасково, представлявана от С. Н. Д. - ** на
Община Хасково.
С Решение № 653/08.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2268/2024 г.
по описа на РС – Хасково, съдът е приел за установено, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, по отношение на Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********,
гр. Хасково пл. „Общински“ № 1, представлявана от ** С. Н. Д., че С. М. С.,
ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебен
адрес: ***, адв. Ж. Г. от АК - Хасково, са собственици, въз основа на
давностно владение и наследство на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.729.516 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор
на АК, с площ на поземления имот 718 кв.м., с адрес на поземления имот: ***,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор 77195.729.444,
номер по предходен план 4610034, квартал 0, при съседи: поземлени имоти с
1
идентификатори 77195.729.574, 77195.729.515.
С Решението съдът е осъдил Община Хасково да заплати на С. М. С. и
С. А. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2291,80 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Община
Хасково. Излага подробни аргументи в насока на това, че липсва намерение за
своене на процесния имот. Добавя, че подадената декларация по чл. 26 от
ЗМДТ не уведомява собственика на имота за промяна в намерението. Счита,
че имотът попада в територия по пар. 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите С. М. С. и С. А. С.. Считат въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител юрк. Ванчева с
аргументи по същество, като моли за отмяна на първоинстанционното
решение.
Въззиваемите се представляват от адв. Г.. Молят жалбата да бъде
оставена без уважение и първоинстанционното решение – потвърдено.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Разгледана по
2
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от С. М. С. и С. А. С. против Община
Хасково. Въззиваемите твърдят, че са собственици по давност и наследство на
поземлен имот с идентификатор 77195.729.516 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-63 от
05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с площ на поземления имот
718 кв.м., с адрес на поземления имот: ***, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предходен идентификатор 77195.729.444, номер по предходен
план 4610034, квартал 0, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
77195.729.574, 77195.729.515. Горното описание на имота се установявало от
скица № 15-765302 от 26.07.2024 г., в която било посочено, че собственик на
имота е Община Хасково по силата на АОС № 12263 от 25.11.2021 г., вписан в
СВ Хасково на 29.12.2021 г. рег. № 8520.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № **, том *, дело № ** от 01.02.2022 г. на И. Б. - нотариус
с № 0125 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, на
основание постановление от 01.02.2022 г., издадено по обстоятелствена
проверка, извършена по нотариално дело № 31/2022 г., въззиваемите С. М. С.
и С. А. С. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит
по давностно владение, а именно: сграда с идентификатор 77195.729.516.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед
№ РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, последно
изменение на КККР засягащо сградата е със заповед КД-14- 26-198/10.09.2009
г. на началника на СГКК Хасково, с адрес: ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.729.516, със застроена площ от 149 кв.м., брой етажи 1
/един/, брой самостоятелни обекти - няма, с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, стар идентификатор и номер по предходен план - няма.
В Скица на поземлен имот № 15-765302/26.07.2024 г. за ПИ с
идентификатор 77195.729.516 е отразено, че по данни от КРНИ собственик е
Община Хасково, без данни за носители на други вещни права. Фигурира като
основание за собственост на Община Хасково Акт за частна общинска
собственост № *, том **, рег. ** от 29.12.2021 г., издаден от Служба по
3
вписванията Хасково. Отбелязани са и сградите, които попадат върху имота:
сграда 77195.729.516.1. Площта на имота е 718 кв.м.
С. М. С. и С. А. С. са съпрузи. С. М. С. е син на Г. С. К., починала на
09.05.1993 г. и на М. С. К., починал на 25.04.2012 г. С Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по
чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 16678/20.09.1998 г., С. М. С. е декларирал процесния
имот, като в декларацията като собственици на имота и на сградата в него са
посочени С. М. С. и С. А. С., а начина на придобиване - по давност.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че липсват данни поземлен имот с идентификатор № 77195.729.516 да
е бил коопериран, одържавяван или да е бил отнеман фактически от лицата,
които са го владеели, както и да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
поради което спрямо него не е действала забраната по чл. 86 ЗС, включително
и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г. Мотивирал е, че дори и
да се приеме, че процесният имот е попадал в терен по § 4 от от ПЗР на ЗСПЗЗ
и правилно с ПНИ, одобрен със Заповед № РД-11- 384/22.11.2006 г. на
Областен управител на Област Хасково, е бил вписан в регистъра към него
като собственост на Община Хасково, то е изтекъл 10-годишният давностен
срок за придобиването му от въззиваемите. Формирал е краен извод, че
предявеният иск е основателен.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният
иск е основателен, поради което го е уважил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи
следното:
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза на
чл. 79, ал. 1 от ЗС е необходимо упражняване на владение върху него в период
от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на
двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата
4
власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като
на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за
своене, е трудно доказуем, защото е психическо състояние. Намерението да се
свои се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика.
От доказателствата по делото се установява, че въззиваемите, а преди
това и наследодателите на ищеца С. - родителите му Г. С. К. и М. С. К., са
упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху
имота от 1970 г.
Намерение за своене от тяхна страна е ясно афиширано спрямо
Община Хасково на 20.09.1998 г. – с Данъчна декларация за притежаваните
недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с
вх. № 16678/20.09.1998 г., с която С. М. С. е декларирал процесния имот, като
в декларацията като собственици на имота и на сградата в него са посочени С.
М. С. и С. А. С. Това е и началният момент, от който според въззивната
инстанция тече 10-годишната придобивна давност в полза на С. и С. С.и.
Аргументите, изложени във въззивната жалба – че тази декларация не
афишира намерението за своене, не могат да бъдат споделени, доколкото
именно Община Хасково оспорва собствеността на въззиваемите и претендира
на свой ред собственост върху имота. В случая адресатът на декларацията по
ЗМДТ и лицето, което оспорва собствеността, съвпадат, и подадената
декларация явно и несъмнено обективира намерение за своене на имота.
Подадената декларацията за притежавани полски имоти от ищеца С.
М. С. от 10.06.1986 г., в която за спорния имот е изписана забележка, че
същият е предоставен за временно ползване, не формират изводи в друг
смисъл. Не се установява твърдяното от въззивника признание от страна на С.
С., че въззиваемите са държатели, а не владелци на имота. Дори да се приеме,
че същите са били държатели на спорния имот, с подадената през 1998 г.
декларация същите недвусмислено са афиширали промяната в намеренията си
пред въззивника, като след този момент е налице постоянна, явна, спокойна и
непрекъсната фактическа власт върху имота, упражнявана от тяхна страна.
На следващо място с Определение № 209/29.01.2025 г. е разпределена
доказателствената тежест по делото, като е указано на ответника, че следва да
5
докаже основанието, на което е приел, че имотът е общинска собственост,
както и останалите възражения, сочени в отговора на исковата молба. По
делото не са събрани доказателства, сочещи за това спорният имот да е
общинска собственост и това твърдение остава недоказано.
Няма основание да се приеме също така, че имотът попада в
територия по пар. 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, противно на твърденията във
въззивната жалба. От приетото по делото заключение на Съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот с идентификатор 77195.729.516
не е бил предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него няма ползвател по смисъла на §4 и следващите
от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е заплащана и сума, поради факта, че имотът не е бил
предоставян за ползване, съответно не е издавана заповед по §62, ал. 3 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ. Имотът е включен в разработката на плана на новообразуваните
имоти (ПНИ) на местност „Изгрев - запад“, но въззивникът не е доказал, че
имотът е бил предоставен за временно ползване, което да изключи
възможността правото на ползване да се наследява или да се трансформира в
право на собственост.
По аргумент от чл. 154 от ГПК за съда недоказаният факт – спорният
имот да е общинска собственост, е нереализирал се факт. Посоченото по-горе
води до извод, че по отношение на този имот не намира приложение забраната
по чл. 86 ЗС.
Като се вземе предвид всичко изложено въззивната жалба е
неоснователна а първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
Община Хасково следва да бъде осъдена да заплати на С. М. С., и С. А. С.
разноски – сумата в размер на 1500 лв. - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, непрекомерни за
случая.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 653/08.08.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2268/2024 г. по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр. Хасково
пл. „Общински“ № 1, представлявана от *** С. Н. Д., да заплати на С. М. С.,
ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебен
адрес: ***, адв. Ж. Г. от АК - Хасково, сумата 1500 лева, представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7